№ 123
гр. Шумен, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630202625 по описа за 2023 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление №
27-2300134/16.10.2023г. на директора на Дирекция “ИТ” гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК
*********, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
неоснователно и недоказано. Сочи, че при издаване на НП е нарушен материалният закон и
са извършени съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се явява
представител адв. А., която поддържа жалбата .
В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП излагайки съображенията си за
това в хода по същество и в депозирани писмени бележки . Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2023г. от длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен
била извършена проверка на обект - строеж „Прилагане на мерки за енергийна ефективност
в сградата на Корпус 3 на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ в
гр.Шумен, ул. „Университетска“ №115 , при извършвани СМР от екип на “ГАРАНТ
СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен /както и на 15.09.2023г. по документи/.
Проверката касаела спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд от “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен
В хода на проверката на обекта било установено, че дружеството в качеството си на
работодател, е допуснало до работа на обекта като “шпакловчик“ лицето Т. Ш. С. ,
ЕГН**********/ шпакловчик/, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Към момента на проверката на 12.09.2023г., С. работел на строежа. В 09.34 часа на
12.09.2023г., на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, лицето писмено декларирало, че дошло на
обекта в 08.00 часа и ще работи до 17 часа, като му се заплащало по 10 лева на час.
На 15.09.2023г. в Дирекция“ ИТ“ - Шумен постъпили документи, между които и
1
трудов договор №1742/12.09.2023г., сключен с Т. Ш. С., в който е отразено, че е постъпил на
работа на 12.09.2023г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от
12.09.2023г.,11:47:02 часа.
На 21.09.2023г. Д. И. Ц., представляваща дружеството в качеството й на
упълномощено лице, на основание чл.402, ал.1 т.2 от КТ, дала писмени обяснения, в които
посочила, че с конкретно посочени лица, между които и Т. Ш. С. са сключени трудови
договори и са им предоставени за подписване на 12.09.2023г. в 08.40 часа.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател е
допуснало до работа на обекта като “шпакловчик“ Т. Ш. С., без да му е предоставило
екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР 2334021 от 21.09.2023г.
На 21.09.2023г. бил съставен АУАН № 27-2300134, в присъствието на
упълномощеното лице, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, извършено на 12.09.2023г. в
гр.Шумен. При предявяване на акта не са отразени възражения, такива не са депозирани и в
законово установения срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал Наказателно постановление № 27-
2300134/16.10.2023г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Шумен, с което на основание
чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК
*********, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свид. С. Р. К. - актосъставител, както и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същият пресъздава това,
което е възприел непосредствено, като показанията му са логични и безпротиворечиви,
кореспондират със събраните писмени доказателства. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели,
или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил.В подкрепа на извода на съда са и показанията на разпитаната в с.з. свид.Ц..
Частично заявеното от свид. С. в разпита му, също подкрепя изводите на настоящата
инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63, ал.2 от КТ да
допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на
тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че на 12.09.2023г., когато е била извършена проверката, лицето С. е бил на
работа в обекта и осъществявал трудовите си задължения,съгласно сключения трудов
договор, без да е получил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
2
От приложената Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления се установява,
че дружеството подало уведомление за лицето в НАП на 12.09.2023г. в 11:47часа, т.е. след
извършване на проверката и констатиране на нарушението. При това положение, съдът
намира, че е бил осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.63 ал.2 от
КТ. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за
неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на дружеството,
което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези на административно - наказващия орган. Дружеството
оспорва направените констатации, но не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа
на това, не излага и конкретни твърдения.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ,
тъй като извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са били установени
по безспорен начин. Липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ.
Цитираната норма на чл.415в, ал.1 от КТ е специална и е озаглавена “Отговорност за
маловажно нарушение”. Предвижда по - леки санкции за нарушения на КТ, които могат да
бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в
сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл.63, ал.2 от
КТ не е маловажно.
Съдът споделя становището на представителя на АНО относно коментара в
хипотезата на приемане, че ако подписът в тр. договор не е на С., то в такава ситуация би
следвало да се приеме, че дружеството представя неистински документ на проверяващите
.В този смисъл съдът не кредитира казаното от този свидетел в частта относно подписа му
в трудов договор №1742/12.09.2023г.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. В конкретния случай е наложена имуществена санкция в минималния размер.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2300134/ 16.10.2023г. на Директора
на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен
3
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4