Р Е Ш Е
Н И Е №
30.03.2020г.,
гр.София,
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
, VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар
АЛИНА ТОДОРОВА
Като разгледа търговски дело № 1701/2017г. по описа на
Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску
, и за да се произнесе взе
в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.430 от ТЗ
вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД ЕИК*******срещу
„А.3.“ ЕООД ЕИК *******1, А.А.А. ЕГН ********** .
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 03.08.2007г. е сключил Договор за банков кредит
– продукт „ Бизнес револвираща линия“ с първия ответник, юридическо лице, като по силата
на договора му е предоставил кредит в размер на 40 000 лв., която сума е преведена
на 10.08.2007г.
усвоена по банкова сметка ***.лице А.3. ЕООД. Кредитната линия е била предназначена
за покрещане на краткосрочни оборотни нужди на фирмата кредитополучател. Крайния срок за връщане
на кредита е 60 месеца от откриване
на заемната сметка. Сумата е усвоявана неколкократно за периода 10.08.2007г.-
29.09.2008г. Към
договора за кредит са подписвани
два анекса . С първия от тях
Анекс № 1 от 28.02.2008г. размерът на предоставената
в кредит сума е увеличен с още 40 000 лева или общо
80 000 лева. По силата на Анекс
№ 2 подписан на 30.09.2010г.
като съдлъжник по кредита е встъпил
едноличния собственик на дружеството кредитополучател А.А.А.. Същият се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ BL8263 от 03.08.2007г. Предоговорена
е и нова банкова сметка – ***, по която да се
усвоява и издължава кредита. Именно по нея
е извършено и последното усвояване на сума
от 804 лева от кредита на
дата 05.10.2010г.
В последствие собственика
на капитала на дружеството кредитополучател е променен двукратно – през 2011 и 2012г., чрез продажба на
дружествените дялове. Ищецът твърди, че начина на
погашения е следвало да се извършва
въз основа на изричните договорки
в договора за кредит, като в тях е посочената и дължимата договорна лихва, както и лихвата за забава.
Договорени са и дължими такси от
1 % годишно върху размера на подновения
кредит, както и 1 % годишно върху неусвоената
част от предоставения
кредит. Крайния срок за издължаване
на целия кредит е 03.08.2012, като към този размер
кредитополучателя не е издължил обща сума
в размер на 214 287.20
лева, включваща главница, лихви и такси. Намира, че с изтичане крайния
срок на договора
вземанията по същия са станали
изцяло изискуеми. Излага съображения, че предвид че
със съдебно решение по предходно
проведени заповедно и исково производства, отнемане преимуществата на срока и предсрочната
изискуемост са приети за ненастъпили
и вземанията по кредита предявени с предходната искова молба, по която
е образувано д.№ 8209/2012г.,СГС, VІ-10 състав са отхвърлени, поради което и с новия иск предявяват
вземанията си на основание тяхната
изискуемост поради изтичане срока на договора. Поканите,с
изявление за предсрочно прекратяване на договора не
са достигнали до своите адресати,
както е приел съдът при предходното
разглеждане на спора, а изявлението на банката за
предсрочно прекратяване на договора за
кредит е достигнало до ответниците едва с връчване на исковата молба
по това предходно
дело, което е след изтичане срока
на договора. Твърдят, че вземанията им
са предявени в рамките на съответните
давностни срокове, като в тази връзка
оспорват изцяло направените от ответника А.А. възражения за изтекла погасителна
давност .
Претендира ответникът да бъда осъден
да им заплати
сумата от 70 279.90 лева главница, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 58 191.76 лева частичен иск за
договорни лихви за просрочен кредит/т.е.договорените наказателни лихви за забава/
за периода 25.04.2014г. до 25.04.2017г.
Претендира направените разноски в производството.
ОТВЕТНИКЪТ
с отговора и допълнителния
отговор оспорва изцяло така предявените
искове. Възразява по допустимостта на така предявените
искове, предвид проведеното предходно съдебно производство, по което исковете
на банката са били отхвърлени
и съответно спорът за вземанията на
банката по този кредит се
явява разрешен с влязъл в сила съдебен
акт. Наред с това прави възражение,
че по проведеното
заповедно производство ответникът юридическо лице А.3. ЕООД не е подал възражение,
съответно спрямо него заповедта за незабавно изпълнение
е влязла в сила и е изпълняема.
Твърди, че исковете
са неоснователни, предвид че вземанията
са погасени по давност. Поддържа,
че е настъпила предсрочна изискуемост по договора за
кредит още на 11.11.2011г. и мотивите на съда по
предходния спор не обвързват настоящия
съд, а само диспозитива. При евентуалност тази предсрочна изискуемост е настъпила с получаване препис от предходната
искова молба на 05.04.2013г. Твърди, че Анекс № 2 е нищожен на осн.чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД поради противоречие със закона – чл.430 от ТЗ и чл.101 от ЗЗД. Оспорва физическото лице да има качествата
на заемател по процесния договор
и съответно да е задължен по същия,
а с анекс № 2 се уговаря усвояване и погасяване по кредита
да става от сметка на
физическото лице съдлъжник, което размества страните в облигационната връзка и това е в противоречие със закона. Солидарния
длъжник отговаря единствено за плащане
на дължимите суми. С подписване на анекса банката
не се снабдява
с допълнително обезпечение
– уговаряне на солидарна отговорност за погасяване на
кредита с встъпилия съдлъжник , а цели прикрито съществено изменение на договора,
като субекти и начин на изпълнение
на поетите задължения, което е в противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение
на осн.чл.289 от ТЗ. Прави възражение за нищожност на
уговорките по чл.8а до чл.8е на Анекс
№ 2 от 30.09.2010г.
Ответникът А.А. не е
придобил качеството кредитополучател, не е ползвал нито една
от отпуснатите суми и съответно на осн.чл.304 от ТЗ солидарна отговорност в този случай, при
абсолютна търговска сделка, между дружеството
търговец и банката по договора за
кредит, не може да възникне.
Наред с това оспорва
да е встъпил за целия размер
на кредита, а само за половината,
тъй като е встъпил само за
задължението по договора от 2007г., но е и по Анекс
№ 1 от същия, поради което отговаря
само за половината
от предоставената в кредит сума на
юр.лице а имено за сумата от
40 000 лв.
Оспорва лихвения процент, при който
е начислявана лихвата и методологията за определянето и намира, че неоснователно банката го е променяла
в посока на увеличение. Оспорва договорните клаузи за начисляване на лихва по
чл.3,ал.1 и ал.2 от договора
за кредит, като противоречащи на чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД, наред с това твърди,
че са неравноправни,
поради което намира, че са
нищожни. Намира, че съдържа уговорка
за начисляване на лихва върху
лихва, което е в противоречие със закона. Намира, че със сключването
на Анекс № 2 договорът се е трансформирал във потребителски и уговорките за лихва в чл.4,ал.2 и чл.5 от същия са
неравноправни. Потребителят
съгласно чл.5 от договора е задължен при неизпълнение да заплати необосновано
високо обезщетение, което по размер
далеч надхвърля законната лихва. Наред с това излага
твърдения, че половината от банковия
кредит към настоящия момент е изплатен, като изплатената част от същия възлиза
в размер на 47 445.57 лева.Претендира направените разноски в производството.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
По допустимостта на исковете :
Исковата молба е допустима по отношение на двамата ответници, предвид че по
приключилото с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство по
гр.д.8209./12г. на VІ-10 св. решението е отхвърлително, а вземанията по
договора за кредит, са основани на предсрочна изискуемост, която е приета от
съда по това дело за ненастъпила. Настоящите искове се основават на изискуемост
на вземанията поради изтекъл срок на договора за кредит, което е отделно и
самостоятелно основание за предявяване на исковете, неразгледано в предходното
производство, поради което исковете спрямо този ответник подлежат на
разглеждане по съществото на спора. По отношение на ответника А.3. ЕООД
действително, от вложеното в оригинал заповедно производство
гр.д.№50696/2011г. се установява, че
същият не е подал възражение в рамките на заповедното производство. Но предвид
указанията на заповедния съд и заведения иск по чл.422 от ГПК, в което и този
длъжник е бил страна и исковете са отхвърлени и спрямо него, с влязъл в сила
съдебен акт, то съдът намира, че е налице правен интерес от провеждане на
осъдителните искове и спрямо този ответник. Съгласно т.13 от ТР 4 по
т.д.4/2013г. вр.чл.422,ал.3 ГПК в този
случай изпълнителното производство образувано въз основа на заповедта по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изп.лист се прекратява, и ВКС е приел, че не
е необходимо обезсилване на заповедта и изп.лист. Въз основа на тях не би
следвало да може да се образува ново
изпълнително дело,а вече образуваното следва да е прекратено.
От представените по делото договор
за банков кредит от 03.08.2007г., в едно с риложение от 10.08.2007г., както и
Анекс № 1 от 28.02.2008г. и Анекс № 2 от 30.09.2010г. се установява, че на
първия ответик- юридическото лице А.3. ЕООД е
предоставен банков кредит –продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ в размер на
40 000 лева. Сумата е усвоена по открита заемна сметка на 10.08.2007г. С
първия анекс сумата е увеличена на 80000 лева или банката е предоставила за
ползване при условията на кредита на ответника кредитополучател още 40 000
лева. Освен договорена допълнителна такса и ново обезпечение – запис на заповед
за разликата, други условия по договора с Анекс № 1 не са променяни.
Следователно съгласно чл.1,ал.2 от договора след откриване на заемната сметка и
получаване сумата по нея, сумите са предоставени за многократно ползване в
рамките на лимита, при условията на договора, считано от 10.08.2007г. за срок от 60 месеца. Срокът на договора е
изтекъл на 10.08.2012г. и съответно договорът за кредит следва да се счита за
прекратен поради изтичане на срока.
Предвид постановения съдебен акт – влязло в сила решение по
гр.д.8209/2012г., с което искът с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване
вземането на банката по този договор за главница и лихви, предвид неговата
предсрочна изискуемост е охвърлен, именно поради ненастъпване на такава, следва
да се приеме, че договорът е продължил своето действие в рамките на целия
договорен срок. Съдът не споделя тезата на ответникът, че независимо от
предходното съдебно производството и влязлото в сила решение по същото,
изискуемостта на вземането на банката е настъпило с отправянето на поканата от
страна на банката или още през 2011г. Съдът в решението по гр.д.8209/2012г.
пространно е обосновал съображенията си защо не може да се приема редовно
връчване на уведомленията на банката и достигането им до ответниците длъжници,
и съответно не може да се приеме, че договорът е станал предсрочно изискуем.
Касае се за решаващи мотиви, предсрочното прекратяване на договора и изискуемост на вземанията на банката
изцяло е била основанието на което
осъдителните искове са били предявени. След като съдът не е установил
настъпване на основанието за изискуемост на вземането, и съответно е отхвърлил
искът, то настоящия състав не може да обоснове теза различна от възприетата, при
така влязлото в сила съдебно решеиие. Наред с това споделя изцяло изводите , че
при ненамиране адресатите, дължиници по договора и неполучаване на поканите с изявление за
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, и без изрична уговорка, че
достигането на поканата на адреса, който е уговорен между страните е достатъчно
за да се приеме за редовно увомяване за съответното
изявление, то предсрочна изискуемост не
настъпва . В Анекс № 2, в който физическото лице А. е встъпил като съдлъжник е
посочен новия адрес на управлениие на кредитополучателя на бул.Тотлебен и
именно там е следвало да се изпрати поканата, съгласно уговореното в чл.30 от
договора, което не е сторено. С оглед на
изложеното настоящия състав приема, че договорът е прекратен поради изтичане на
договорения срок и е станал изискуем след 10.08.2012г. Искът за вземането за
гавница е предявен на 04.05.2017г., в рамките на петгодишния давностен срок и
съответно ищецът, като банка кредитодател, страна по договора, е материално
правно легитимиран да го предяви. Претенцията за дължимите лихви за забава,
доколкото са за период три години назад преди датата на исковата молба-4.05.2017г.
т.е от 04.05.2014г. до 24.04.2017г.преди завеждане на иска доколкото са в
рамките на тритодишния давностен срок съгласно чл.111,б.Б от ЗЗД също не е
погасена по давност и ищецът е легитимиран да я предяви. Вземането за лихва е
погасено по давност за периода 24.04.2014г. до 03.05.2014г. вкл. тъй като
вземането за този период нахдвърля тригодишния давностен срок . В тази част претенцията за лихва следва да
се приеме за неоснователна.
По отношение твърдяната нищожност
на Анекс № 2, съдът намира възражението на ответника А. за изцяло
неоснователно. Видно от съдържанието на анекса изрично е прието, че А.А. встъпва в договора за кредит на осн.чл.101 от ЗЗД като
съдлъжник, наред с кредитополучателя и
отговорността им е солидарна.-чл.8а и чл.8б от Анекс № 2. Изрично е посочено,
че новия съдлъжник приема всички условия по договора, и съответно доколкото
същия е със изменено съдържание съгласно Анекс 1 от същия, следва да се приеме,
че това приемане касае и изменените с този анекс уговорки, съответно
задължението за предоставения кредит в пълния му размер от общо 80 000 лв.
Клаузите по анекс № 2 са ясни, безпротиворечиви. Като
собственик и управител на юридическото
лице кредитополучател съдлъжникът Ал.А. следва да е
бил наясно с условията на договора и начина на неговото изпълнение. Дейсвително
остава неясно по каква причина се променя сметката обслужваща кредита с чл.8е
от Анекс № 2, освен ако не се приеме, че и двете страни са били наясно, че
дяловете от капитала на дружеството собственост на А.А.
ще се продават. Дори и в този случай промяната на обслужващата сметка не
променя характера на договора. Същият е сключен между две юридически лица, за
осъществяване на търговската дейност на кредитополучателя- средствата са
служели за обортни цели на дружеството. Предвид на това макар и физическото
лице да встъпва като такова, то встъпва като съдлъжник
наред с кредитополучателя /чл.101 от ЗЗД/ и характера на договора за кредит не се променя,
същия остава абсолютна търговска сделка, и не може да се приеме, че се касае се
е преобразувал в потребителски кредит. Факт е, че около два месеца след
встъпване на физическото лице като съдлъжник е преустановено плащането по
кредита, което съвпада и с продажбата на дяловете му от капитала от
юридическото лице кредитополучател. Това обаче не променя нито вида на
договора, нито страните по него с техните функции, права и задължения. Предвид
на това съдът приема, че няма клаузи в Анекс № 2, които да влизат в
противоречие със закона, нито с добрите нрави, поради което не е налице и твърдяната
нищожност по чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД. А.А. е встъпил
съзнателно, като съдлъжник в договор за кредит, предназначен за осъществяване
на търговска дейност, поради което същият не се явява потребител и договорът не
е придобил характер на потребителски такъв, с неговото встъпване.
Кредитополучател продължава да е юридическото лице и същото продължава да
отговаря за задълженията си по договора, наравна с физическото лице. Анекс
№2 е породил действие и за задълженията
по процесния договор за банков кредит отговарят и двамата ответници при
условията на солидарност.
За установяване размерът на задълженията за главница,
съответно лихви по делото са приети две единичин и една тройна експертиза.
Всяка една от експертизите е дала
подрробни отговори на задачите поставени и от двете страни. Същите не се
отличават съществено в своите изводи. Двете единични експертизи сочат, че
първия ответник кредитополучател е усвоил общо сума в размер на 86 035.22
лв. по договора за кредит, а тройната експертиза сочи сумата от 86 839.22
лв.. Съдът възприема изводът на тройната експертиза, тъй като това е сумата с
включени и последните 804 усвоени лева по новата сметка след сключване на Анекс
№ 2 между страните. От двете единични експертизи тази сума не е съобразена,
което съдът намира за неправилно, предвид изложените по горе съображения за
действителност на уговорките в Анекс № 2. Размерът на усвоената сума е
86 839.22 лева, която надхвърля отпуснатия лимит от 80 000 лева,а
това показва, че ответникът кредитополучател е усвоил повторно и част от
възстановената от него главница в размер на 6 839.22 лв. И трите експертизи сочат размер на погасената
главница от 16 559.32 лева, като и при трите последните вноски по главница
и лихви са от м.10.2010г., след което няма извършвани погашения от страна на
ответниците, нито кредитополучателя, нито съдлъжника. При така погасена общо
главница от 16 559.32 лева и
повторно усвоена сума съответно 6 839.22
лева остава реално погасена главница в размер на 9 720.10 лева. При усвоени
80 000 лева ищецът остава задължен за сумата от 70 279.90 лв., както
е прието в двете единични експертизи. Това е неиздължената главница, която
ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца, предвид че срокът на
кредита е изтекъл и след този момент вземането за неиздължената част от
главницата е станало изцяло изискуемо. Сумата по исковата молба за главница следва да им се присъди изцяло.
Ответникът е направил възражение, че имаме
неколкократно увеличение на лихвения процент без основание. Действително, както
от приетите по делото експертизи, така и от представената справка с решения на
КУАП се увеличава четири пъти базисния лихвен процент по този вид кредит, като
договорения такъв от 10 % става 14.10 %, което съответно води до това, че с
по-голяма част от месечната вноска да се погасява лихва, а съответно се
намалява погашението по главница. Съдът обаче не може самостоятелно да измени
това съотношение. Всяка една от експертизите дава макар и с малка разлика
по-между им размера на лихвата, която е заплатена за периода на вноските
33 824.10 лв. първата единична експертиза, 33 967.05 лв. втората
единична експертиза и 33 809.77 лв. Съдът кредитира размерът определен с
тройната експертиза. Същата дава при поставена задача размер на погасена
главница и лихва при тези вноски направени от ответниците,
при лихвен годишен процент не 17.60 /увеличен/ , а договорения от 13.5 % , а
именно какво би следвало да бъде погашението за главница - 22 670.55
лв. и 27 686.70 лв. лихва. Съдът обаче
може да съобразява надвнесена сума само при възражение за прихващане от страна
на ответникът с искане за връщане на надвзетото за лихва, като платено без
основание. Съдебната практика е категорична, че при неоснователно увеличение на
лихвения процент, то надвзетите суми за лихви
са такива платени без правно основание и подлежат на връщане по реда на чл.55
от ЗЗД. Такова възражение за прихващане не е направено от страна на ответникът
и съдът приема, че размерът на дължимата главница възлиза в размерът
претендиран с исковата молба и установен от трите експертизи .
Предвид, че искът за главницата е изцяло
основателен, следва да се разгледа и акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава. Следва да се уточни, че след неколкократни уточнения
ищецът е заявил, че претендира лихва за забава, така както е договорена в чл.5
от договора, т.е. в размер на договорената наказателна лихва, като намира, че
тя действа и след прекратяване на договора.
Ищецът претендира вземането, за период от три години и съдът е изложил по-горе съображения,
че за периода от 04.05.2014г./ 3 години до предявяване исковата молба / до
24.04.2017г./крайния момент на претенцията по исковата молба/ вземането за
лихва не е погасено по давност, тъй като попада в период от три години преди
завеждане на иска. Ответникът А.А. изцяло оспорва действителността на уговорките за лихва в
чл. 5 вр.чл3 от договора за кредит, като нищожни, противоречащи на закона и
добрите нрави – чл.26 от ЗЗД.
Съдът намира, че претенцията за
обезщетение за забава е частично основателен, като размерът му следва да се
определя от размера на законната лихва, а не от размера на договорената в чл.5
от договора за кредит наказателна лихва. Видно от съдържание на разпоредбата на
чл.5 от договора при просрочие на дължими погасителни вноски от договора и при
предсрочна изискуемост на кредито е предвидено дължимата лихва да се увеличава
с наказателна надбавка от 10 пункта. Това е наказателна лихва – обезщетение за
забава в рамките на действие на договора. Доколкото се касае за договор с
предмет –бизнес револвираща линия, т.е. в рамките на срока на договора цялата
налична главница може да се ползва отново и отново, съответно обосновано е
по-високата договорена лихва, съответно по-висока лихва при забавяне плащане
погасителните вноски. Видно от изчисленията направени от експертизите, дори до
датата на исковата молба, а не само в рамките на срока на договора при тези
минимални вноски, сумата от 80 000 лева не би била върната. Следователно,
получавайки кредит при условията на револвиране кредитополучателя следва да е
наясно, че след като е ползвал главницата многократно за срока на действие на
договора, то той следва да я издължи цялата към момента на изтичане на срока на
договора. Минималната погасителна вноска осигурява изискван договорен минимум
между страните, но тя в никакъв случай не води до събиране на главницата, както
при обикновен потребителски кредит. По-високата наказателна лихва, която е
договорена между страните е обоснована единствено при забава в рамките на
договора. Целта е да стимулира изплащането поне на минималната погасителна
вноска, т.е. банката да осигури договорната лихва и минимална част от
главницата. Ако кредитополучателя иска да ползва отново и отново кредита, то
той може да ползва частта, която погасява главницата или да прави вноски
по-големи от минималния размер, като разликата отива за погасяване на главница,
която той да ползва отново и отново. Към момента на изтичане срока на договора,
каквито и суми да е заплащал, при непогасена главница кредитополучателя дължи цялата
разлика до пълния размер на предоставения му кредит.
Самия ищец говори за договорна наказателна
лихва за забава. Тази лихва се претендира обаче в конкретния случай за период,
много след настъпилото прекратяване на договора през м.август 2012г.. Така
както е договорена наказателната лихва в чл.5 от договора не може да се приеме,
че е такава и за след изтичане срока на договора. Изрично е предвидено, че тя
се начислява върху дължимите погасителни вноски, или предсрочна изискуемост,
т.е. при последното, като обезщетение в рамките на срока на действието на договора, тъй като в този случай
банката се лишава от лихвата, която би получила при обичайното действие за
целия срок. Няма предвидено, че такава
лихва се дължи и след изтичане срока на договора, ако главницата не бъде
погасена на датата на изтичане на срока. Предвид на това съдът не намира, за
основателно възражението за нищожност уговорката за лихва поради прекомерност,
доколкото за срока на договора и при този вид кредит, тя не се явява прекомерна.
Съдът обаче намира, че обезщетението за забава за претендирания период, който е
след прекратяване на договора следва да
се равнява на законната лихва определена по правилата на чл.86 от ЗЗД, а не на основаната на
договорните лихви + наказателна надбавка. Съдът е изчислил размерът на
законната лихва за периода 04.05.2014г. до 24.04.2017г. чрез електронен
калкулатор и същата възлиза в размер на 21 247.93 лева, върху така
приетата за дължима главница. Искът за обезщетението за забава за разликата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Всяка една от страните, без
ответникът юр.лице, е направила искане за присъждане на направените по делото
разноски, като същите следва да се уважат съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете. Съобразно представените списъци ищецът е направил разноски в
размер на 11 758.19 лв./ДТ,адв.възнаграждение и възнаграждения за вещи
лица/, а ответннка А.А. е
представил списък с разноски за сумата от 8 046 лв. и възражение за
прекомерност адв.възнаграждение на ищцовата страна. Съдът като съобрази, че
съгласно чл.7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 3 814 лева, но
са проведени повече от едно съдебно заседания, като за всяко след първото се
следва по 100 лева или още 400 лева, то миималното възнаграждение възлиза в
размер на 4 214 лева. Предвид сложноста на спора и осъществествената
защита от представителя на ищеца и доколкото договореното възнаграждение е
близко до минималното, то съдът не намира основание за намаляване на същото.
При така уважените искови претенции на ищеца се следва 71 % от общо направените
разноски или сумата от 8 376.95 лв.. На ответникът се следва за
отхвърлената част от исковете 29 % от направените от него разноски или сумата
от 2 333.34 лева . Двете насрещни претенции следва да се прихванат и
същите се погасяват до размера на по-малката от тях. Предвид на това
ответниците следва да бъдат осъдени, при условията на солидарност да заплатят
на ищеца разноски в размер на 6 043.61 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А.3.“
ЕООД *** и А.А.А.
ЕГН ********** *** , съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И.
при условията на солидарна отговорност на осн.чл.430 от ТЗ да заплатят на Ю. Б. АД ЕИК*******, съдебен адрес ***,бизнес
сграда „Ивел“, адв.дружество
„Ч., П. и И.“ сумата от 70 279.90 лева/ седемдесет хиляди
двеста седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ неиздължена главница по
Договор за банков кредит от 03.08.2007г., продукт „Бизнес револвираща линия“ №BL8263, ведно със законната лихва
считано от 04.05.2017г. до окончателното
изплащане на главницата, както и да заплати сумата от 21 247.93 лева / двадесет и една хиляди двеста и четиридесе и
седем лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за забава на осн.чл.86 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за разликата до пълния
предявен размер, като неоснователна.
ОСЪЖДА „А.3.“ ЕООД *** и А.А.А. ЕГН **********
*** , съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И. при условията
на солидарна отговорност на осн.чл.430 от ТЗ да заплатят на Ю. Б. АД ЕИК*******, съдебен адрес ***,бизнес
сграда „Ивел“, адв.дружество
„Ч., П. и И.“ сумата от 6 043.61 лв. / шест хиляди и
четиридесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК
за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: