Р
Е Ш Е Н И Е
№
976 / 21.7.2020г.
гр.
Перник, 21.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3675 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Юроспийд“ ООД, с която е срещу Р.Е.Г.
е предявен установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата в размер на 3000 лева,
представляваща неустойка по договор за обучение от ***г. и трудов договор от ***г.,
дължима поради неизпълнение на договорното задължение на Р.Г. да полага труд
при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни години след назначаването му
на работа и изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.01.2019 г., до
окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 04.01.2019 г.
В исковата молба и уточнения към нея твърди,
че между него и ответника е сключен договор за обучение от ***г., по силата на
който Г. преминал цялостно обучение по теория и практика във връзка с
професията „***“, организирано от ищцовото дружество като превозвач. На
основание клауза от договора за обучение в последствие между страните бил
сключен и трудов договор от ***г., по силата на който ответникът работел по
трудово правоотношение при „Юроспийд“ ООД на длъжността „***“, с шестмесечен
срок на изпитване, изтекъл на ***г. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора за
обучение и чл. 8, ал. 2 от трудовия договор Г. следвало да полага труд при
работодателя си в продължение на две ефективни години, считано от изтичане на
изпитателния срок. Поддържа, че това договорно изискване не е спазено от
ответника, тъй като същият работил до 11.02.2016 г., когато правоотношението
между страните било прекратено по негова инициатива. Намира, че поради
неизпълнение на договорното задължение и във връзка с клаузите от договорите Г.
дължи на „Юроспийд“ ООД обезщетение под формата на неустойка в размер на 3000
лв. С тези съображения отправя искане за уважаване на иска, като претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
Р.Г. оспорва предявения иск с твърдението, че претендираната от ищеца неустойка
е определена произволно. Счита за недоказано извършването на разноски във
връзка с твърдяното обучение, представляващи вредата, чието обезщетяване се
търси. Поддържа, че неустойката е нищожна, поради накърняване принципа за
справедливост и на добрите нрави, както и в противоречие с разпоредбата на чл.
232, ал. 3 КТ, уреждаща три минимални работни заплати като максималния размер
на обезщетението, дължимо от работника, когато напусне работа преди определения
срок в договора за обучение. Посочва, че ежемесечно от възнаграждението му вече
са правени удръжки от ищеца за възстановяване на разходите за обучението.
Поддържа да е налице противоречие между договора за обучение и трудовия договор
относно условията, при които е дължима
сумата, което поставя работника в неравноправно положение спрямо работодателя.
С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване
размера на търсената неустойка поради прекомерност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а от
представените договори от ***г. и ***г., се установява, че между страните е бил
сключен договор за обучение и трудов договор, по повод които ответникът е
полагал труд при ищцовото дружество на длъжността „***“ за период от ***г. до 11.02.2016 г., които обстоятелства са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване при условията на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
По силата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора
за обучение работодателят се задължава да организира цялостно обучение за овладяване
на професията и работата на *** и осигурява на обучаващия се издръжка за
обучението и включва компетентност за
превоз на товари, курс за водачи на опасни товари, работа с дигитален тахограф,
укрепване на товари, безопасна работа с електрически транспалетни колички,
товаро-разтоварни операции, режим на труд и почивка, обучение на терен в *** с
опитен шофьор и др., като освен заплащане на обучението, работодателят
осигурява и ежедневно хранене, превоз, квартира и др. Посоченото обучение
следва да се извърши от Българска асоциация на сдруженията в автомобилния
превоз /БАСАТ/.
Отделно, в чл. 4, ал. 2 от договора е
посочено, че работодателят ще извършва допълнително, извън горепосоченото теоретично
и практическо обучение по утвърдена програма в собствена база в село П., община
К., приключващо с изпит.
Съгласно чл. 5 от договора за обучение,
обучаваният се задължава в деня след приключване на обучението да постъпи на
работа при работодателя, като продължи да работи ефективно при него две години
след назначаването му на работа и изтичане на срока на изпитване на трудовия
договор.
В чл. 6 от договора за обучение е
уговорено, че обучаваният дължи на работодателя обезщетение в размер на 3000
лв. в следните хипотези: „в случай, че не сключи писмен трудов договор с
работодателя в уговорения срок, не постъпи на работа при него в уговорения срок
или не продължи да работи при работодателя в срока по чл. 5, напусне работа,
прекрати договора независимо от основанието, по своя инициатива, или се
достигне до прекратяване на договора от страна на работодателя поради
дисциплинарно уволнение, липса на качества за ефективно изпълнение на работата,
отказ на работника да последва предприятието или негово поделение, в което
работи“.
По делото е представена програма на
школа „Юроспийд“, в която ежедневно в база в с. П., общ. К., между 09:30 ч. и
16:30 ч. в периода от ***г. до 18.07.2014 г. са организирани различни дейности
по теоретично и практическо обучение за международни шофьори, приключваща с
изпит на 18.07.2014 г. Ответникът Р.Е.Г. е в списък с подписи на лицата, които
са запознати с програмата /л. 19/, сред курсистите на школата, заявили закуска,
обяд и вечеря /л. 20/, като видно от представения присъствен лист /л.71-72/ за
периода от 30.06 – 18.07, както и 21.07 – 24-07, срещу името на Р.Г. е полаган подпис
за всеки ден от графика.
Видно от представената от ищцовото
дружество автобиография на ответника, през 2011-2012 г. Р.Г. последователно е
заемал длъжностите „***“, „***“ и „***“ при трима различни работодатели, като
част от задълженията му са били свързани с транспорт на фракции и светли
горива. Същият е посочил, че притежава свидетелство за управление на МПС от
категория С и С+Е – основен, цистерни.
От приложеното Свидетелство за
правоспособност, рег. № ***/***г. се установява, че през 2014 г. Р.Г. успешно е
преминал курс за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията, I
група
– платформени и нископовдигачи.
На ***г. между „Юроспийд“ ООД като
работодател и Р.Е.Г. като работник е сключен трудов договор, със срок на изпитване
6 месеца, изтекъл на ***г.
Видно от молба от 11.02.2016 г. и
Заповед № 27/11.02.2016 г., трудовото правоотношение е било прекратено на
11.02.2016 г. по искане на работника на осн. чл. 326, ал. 1, т. 1 КТ.
Останалите документи, представени от
ответната страна едва с писмената защита, т.е. след приключване на съдебното
дирене, не следва да бъдат обсъждани, поради ангажирането им извън съответните
процесуални срокове.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Така предявен искът, предмет на
настоящото производство, намира своето правно основание в чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е форма на договорна
отговорност и проявление на принципа на автономия на волята в частното право
(чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения,
без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Неустойката е акцесорно задължение за определена престация
(парична или непарична), което става изискуемо при проявление в обективната
действителност на нов юридически факт – уговорената между страните форма на
неизпълнение. Уважаването на иска се предпоставя от установяването на следните юридически
факти: 1) наличието на облигационно договорно правоотношение между страните с
твърдените права и задължения; 2) уговорена в договора клауза за неустойка за поетото
от насрещната страна задължение, чието неизпълнение се твърди; 3) размера на
неустоечното задължение.
Настоящият състав приема, че макар и
страната да е сочила две различни основания за претендираната неустойка,
доколкото неизпълнението е идентично уговорено в двата договора, то правно
относима е клаузата в договора за обучение, тъй като вредите, които ще претърпи
работодателят (без да подлежат на доказване) от неизпълнението на задължението
за работа през уговорения срок, вече са предвидени и е налице дублиране на
отговорността, поета от служителя и с трудовия договор.
В процесния случай се установява, че
страните са обвързани от действително облигационно правоотношение, породено от
сключен между тях договор за обучение от ***г., в който е уговорена клауза за
неустойка, дължима в различни хипотези, включително при неизпълнение на
задължението на обучаващия се да работи ефективно в неговото предприятие две
последователни години след назначаването му на работа и изтичане на срока на
изпитване на трудовия договор, т.е. и двете посочени условия следва да са
настъпили. Ответникът е полагал труд при ищцовото дружество на длъжността „***“
за период от възникване на трудовото правоотношение на ***г., уговореният 6-месечен
изпитателен срок е изтекъл на ***г., като трудовото правоотношение е прекратено
по молба на работника на 11.02.2016 г.
Към момента на сключването на договор,
уреден с разпоредбата на чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 1 КТ за квалификация или
преквалификация обучаващият се все още няма качеството на работник или служител
при съответния работодател. Макар и уредени в трудовото законодателство, по
въпросите, възникващи във връзка с изпълнението на договорите за професионална
квалификация и отговорността за неизпълнение приложение намират прилагат общите
правила на гражданското право (така
постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - Решение № 227/19.4.2011
г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о., Решение № 326 от 19.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о.).
В процесния случай с договора за обучение
са определени професията, по която работникът ще се обучава; мястото, формата и
времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на
обучението, задължение на работника или служителя да работи при работодателя за
определен срок /2 години след постъпване на работа и изтичане на срока за
изпитване/, отговорност при незавършване на обучението, както и при
неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Съгласно задължителните разяснения на т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, договорната
неустойка е нищожна поради нарушение на принципа за справедливост и спазване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката дали неустойката е екзорбитатна и излиза извън
пределите на нравствената допустимост се прави към момента на сключване на
договора.
В случая, уговорената неустоечна клауза
е действителна. Възможността за уговарянето на такава е предвидена в закона
като отговорност при неизпълнение на задълженията, уговорени между страните по
договора – чл. 235, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. Клаузата съответства на принципите
на справедливостта и придадените от закона функции на неустойката. В границите
на чл. 9 ЗЗД страните са уговорили неустойката като санкция за неизпълнение на
задължението на работника да престира ефективно труд в продължение на определен
период от време, след като работодателят е вложил време и средства в неговото
обучение. Целта е работата в определения от страните двугодишен срок работата
да компенсира времето и разходите за обучение, срещу които не получава насрещна
компенсация от облаги в резултат от положен труд, както и обичайните вреди за
ищеца като работодател и търговец, без да е необходимо той да доказва техния
размер.
В този смисъл, при уговарянето на
неустойката, същата не се отклонява от присъщите й по закон функции, нито в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Основателно обаче е своевременно
въведеното възражение за нейната прекомерност. За разлика от преценката за
нищожност, преценката дали неустойката е прекомерна следва да се направи към
момента на неизпълнение. Прекомерната неустойка е действителна, но подлежи на
намаляване – арг. чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като съдът може да намали съразмерно на
частта на уговорения срок неустойката за период, през който е престирано
изпълнение (така
Решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г., IV г. о.).
В чл. 6 от представения по делото
Договор за обучение на основание чл. 235 КТ, непрецизно са уговорени редица
задължения, които в случай на неизпълнение се санкционират с един и същ по
размер неустойка (напр. между несключването на писмен трудов договор с работодателя
в уговорения срок и непостъпването на работа при него се поставя знак за
равенство с прекратяването на трудовия договор, преди да е изтекъл срока по чл.
5.), независимо дали е налице пълно или частично неизпълнение.
В настоящото производство се претендира
неустойка от настъпването на юридически факт
- прекратяването на трудовия договор преди да е изтекъл срока по чл. 5,
който обуславя нейната дължимост. В случая не е налице пълно, а частично
неизпълнение на поетото с договора задължение, тъй като ответникът е подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение над година и половина
след възникването му, респ. година след изтичане на изпитателния срок. В
периода от ***г. до 16.02.2016 г. той ефективно е полагал труд при
работодателя, изпълнявал е надлежно задълженията си по договора, поради което и
не следва да дължи неустойка в пълен размер. В случая страните са уговорили, че
ответникът следва да полага труд две ефективни години след изтичане на
изпитателния срок, като такъв е полаган за половината от уговорения период,
поради което и неустойката следва да бъде намалена наполовина, а именно – до
1500 лева.
Ето защо при условията на чл. 162 ГПК
неустойката следва да бъде намалена до размер, пропорционален на периода на
неизпълнение, а именно – наполовина, до 1500 лева, искът следва да бъде уважен
в тази част и отхвърлен до пълния претендиран размер от 3000 лева.
Относно доводите на ответника, че
размерът на неустойката противоречи на чл. 232, ал. 3 КТ, съдът намира същото
за неотносимо, доколкото цитираната норма препраща към трудов договор с условие
за обучение по време на работа по смисъла на чл. 230 КТ, който касае различна
хипотеза, а именно поето от работодателя задължение в процеса на работата да
обучи работника по определена професия, в което време работникът реално престира
трудова сила. В настоящият случай приложими са общите правила на ЗЗД.
Твърдението, че част от вредите за
работодателя вече са били компенсирани чрез ежемесечни удръжки от трудовото
възнаграждение, не се установява по делото.
Без правно значение, макар и да са
представени доказателства от ищеца в тази насока, е възражението на ответника
за недоказаност на разходите по обучението (храна, превоз, квартира), тъй като
същите не служат като основа за определяне размера на конкретната неустойка и
са ирелевантни в производство по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неотносимо е и позоваването на чл. 7 от
договора за обучение, тъй като този вид санкция касае неизпълнение, което не е
предмет на настоящото производство.
По
разноските:
Ищецът
е претендирал разноски и такива следва да му дължат присъдени по правилото на
чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказани са в размер на 60.00 лева, заплатена ДТ в
настоящото производство и се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева, което по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира за дължимо в
заявения размер. При този изход на спора в полза на ищецът следва да бъдат
присъдени разноски в
това производство в общ размер на 180.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски на ищеца, дължат му се 30.00 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 600.00 лева. Пропорционално на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
следват разноски в размер на 300.00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮРОСПИЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
П., общ. К., област София, Индустриална зона, ж.п. гара „П.“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане против Р.Е.Г., ЕГН **********,*** в размер на 1500.00 лева, представляваща неустойка
по договор за обучение от ***г., дължима поради неизпълнение на договорното задължение
на Р.Е.Г. да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни
години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.01.2019 г., до окончателното
плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 04.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Юроспийд“ ООД, ЕИК
********* против Р.Е.Г., ЕГН **********
иск с прано основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1500.00 лева до пълния
претендиран размер на неустойката от 3000.00 лева поради прекомерност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Р.Е.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „Юроспийд“ ООД, ЕИК ********* сумата в общ
размер на 180.00 лева (150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 30. 00 лева
ДТ) – разноски в настоящо производство и 30.00
лева разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юроспийд“
ООД, ЕИК ********* да заплати
на Р.Е.Г.,
ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 лева – разноски в настоящо
производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_____________