№ 299
гр. Смолян, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20225400500280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.Образувано е
по въззивна жалба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу
решение по гр.дело № 49/2022г по описа на РС-М..
В подадената жалба е посочено , че решението е незаконосъобразно в
частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск за вземането
срещу М.Г. за заплащане на договорно възнаграждение в размер на
172,48 лева , както и в частта , с която е уважен предявения насрещен
иск за заплащане на сумата от 581,82 лева. Изложени са доводи, че
сключеният договор за потребителски кредит /ДПК/ е действителен.
Оспорва се изводът ,че посочените ГПР и ГЛП в договора за
потребителски кредит не отговарят на действителните размери, посочени
в договора .
Твърди се , че сключеното споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги урежда отделно възнаграждение, което се дължи
независимо от сключения ДПК .
Срещу подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор , като е
посочено , че жалбата е неоснователна .Изложени са доводи, че ДПК е
1
недействителен , като не са спазени изисквания на посочени норми на
ЗПК и действителния ГПР по договора е много по -голям от посочения
размер от 49,90 процента, предвид заплащането на възнаграждението по
закупения пакет за допълнителни услуги.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител като е
постъпило становище в подкрепа на подадената въззивна жалба .
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.М.О., като
същата оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В РС-М. е образувано ч.гр.дело 345/2021г по описа на РС-М. по
заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу М.Г.. Издадена е заповед за
изпълнение, като е уважена претенцията на заявителя за заплащане на
главница в размер на 600,32 лева,дължима се по сключен договор за
потребителски кредит от 27.12.2016г, договорно възнаграждение в размер
на 172,48 лева за периода от 10.08.2018г до 10.05.2019г , обезщетение за
забава в размер на 212,83 лева за периода от 10.05.2019г до 25.11.2021г,
ведно със ЗЛ и посочени разноски . Отхвърлена е претенцията за
издаване на заповед за изпълнение относно сума в размер на 376,47
лева-възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги, като
постановеното разпореждане не е обжалвано в тази му част.
В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от пълномощника
адв.О., като на заявителя е дадено указание за предявяване на
установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение .
На 08.02.2022г е депозирана искова молба на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД против М. Г. , като е предявен иск за установяване
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело 345/2021г по описа на РС-М.. С исковата молба е предявен и
осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 376.47 лева,
представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законна лихва.
В исковата молба е посочено, че на 27.12.2016г. е сключен Договор за
2
потребителски кредит №*** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като
кредитор и М. Ж. Г. като длъжник .Изложени са твърдения, че кредиторът е
предоставил кредит в размер на 1250 лв., който следвало да бъде върнат
за срок от 24 месеца при договорен размер на размер на вноската от
77.28 лв., годишен процент на разходите /ГПР/: 49.90 %, годишен лихвен
процент: 41.17%, и лихвен процент на ден: 0.11 %.В резултат на сключения
ДПК длъжникът следвало да върне общо 1854.72 лв. Посочено е , че
длъжникът сключил и споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги , като е закупил пакет от допълнителни услуги с
договорено възнаграждение в общ размер от 937.44 лв., което следвало да
се заплаща на 24 равни вноски по 39.06 лв. По този начин общото
задължение по кредита и по споразумението за допълнителни услуги
възлизало на 2792.16 лв. платимо на 24 вноски по 116.34 лв.На
10.05.2017г. Г. подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК
№***, като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На
23.05.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и М. Ж. Г. бил
сключен Анекс № 1 към ДПК №***, с който страните се договарят да бъде
отложена една погасителна вноска /№ 4/ като тя трябвало да бъде заплатена в
края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс № бил нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 24 на 25
броя. На 25.01.2018г. Г. подал заявление за промяна на погасителен план към
ДПК №***, като пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На
25.01.2018г. между страните бил сключен Анекс № 2 към ДПК, с който
страните се договарят да бъдат отложени две погасителни вноски, които се
падат № 11,12,13 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния
план. Поради неплащане на съответни вноски е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по ДПК и споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги , като е изпратено уведомително писмо до длъжника
.
Предвид на това в ИМ е посочено, че са дължими сумите по издадената
заповед за изпълнение , като е предявен и осъдителен иск за вземането ,
касаещо възнаграждението по закупения пакет за допълнителни услуги
От ответника е подаден отговор на исковата молба , като е предявен
насрещен иск . В отговора е посочено, че между страните е сключен
потребителски кредит , като подлежащата на връщане сума е 2792,16 лева
3
и ГПР не възлизал на 49,90% . По този начин са нарушени разпоредбите
на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и е заобиколена императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 937,44 лв в пакета за
пакета от допълнителни услуги следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Посочено е , че
допълнителни услуги всъщност не са „допълнителни“, като се позовава на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Не се касаело за допълнителни ползи или
преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Направен е извод , че е налице изначалната
недействителност на процесния договор, като е погасена цялата главница, а
разликата в размер на 581,82 лева се явявала недължимо платена и като такава
подлежала на връщане от ищеца на ответника. С оглед на това е предявен
насрещен иск за заплащане на сумата от 581,82 лева, представляваща
недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит от 27.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Постъпил е отговор на насрещния иск, като са изложени доводи, че искът
на Г. е неоснователен и недоказан , тъй като в договора ясно е посочена
методиката при формиране на ГПР и нямало изискване в договора да е
посочено как се формира ГЛП. По отношение на ГПР общите условия към
договора препращали към приложение № 1 на ЗПК. Посочено е , че
предоставянето на допълнителни услуги не било задължително за
отпускането на кредита.
С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд отхвърлил
предявените искове от първоначалния ищец. Съдът приел , че
сключеният ДПК е недействителен , като не можело да се установи по
какъв начин е определен посочения в договора ГПР. Направен е извод,
че действителният ГПР надхвърля посочения максимален размер в ЗПК ,
доколкото следвало да се включат и допълнителните възнаграждения,
договорени в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги
.Поради това били нарушени нормите на чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК,
като посочените ГПР и ГЛП не отговаряли на действителните размер
и.Направен е извод, че недействителността на договора има за последица
връщане на чистата стойност на кредита , като с оглед извършените
4
плащания първоначалният ищец дължи връщане на М.Г. на сумата от
581,82 лева. С решението е уважен предявения насрещен осъдителен иск,
ведно с претенциите за заплащане на разноски и ДТ.
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №*** от 27.12.2016 г., като М.Г. в качеството си на
кредитополучател е заплатил сумата от 1831,82 лева по договора.
По силата на сключения ДПК на Г. била предоставена сумата от 1250 лева,
със срок на кредита 24 месеца, ГПР 49,90%, ГЛП 41,17%, лихвен процент на
ден 0,11%, с обща дължима сума по кредита 1854,72 лева. Едновременно със
сключването на ДПК между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно което кредитодателя
се задължил при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, да предостави
на кредитополучателя следните услуги : Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По силата на споразумението страните се съгласили възнаграждението за
пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни
месечни вноски и възнаграждението е добавено към месечните вноски за
погасяване на главницата по договора за кредит. В процесния договор за
потребителски кредит №*** е посочено, че възнаграждението за закупения
пакет от допълнителни услуги възлиза на 937,44 лева, а размера на всяка
една вноска по закупения пакет от допълнителни услуги е 39,06 лева.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
възлизало на 2792,16 лева, а общия размер на месечната вноската възлизал на
116,34 лева.
На 23.05.2017 е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит
№*** за отлагане на вноски, видно от който ГЛП по кредита след
сключването на Анекса се запазвал в размер на 41,17%. ГПР по кредита след
сключването на анекса бил в размер на 45,7%. От представения погасителен
план към Анекс № 1 погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя. На
25.01.2018г. между страните е сключен Анекс № 2 към ДПК №***, като
страните се договорили да бъдат отложени две погасителни вноски, като те
трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Съгласно Анекс №
5
2 към договора ГЛП се запазвал в размер на 41,17%, а ГПР по кредита след
сключване на анекса бил в размер на 39,34%. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 25 на 28 броя.
От представеното извлечение по сметка към сключения договор за
потребителски кредит се установява, че М.Г. не е заплатил дължимите
се вноски по договора и споразумението за допълнителни услуги след
месец юли 2018г, като на 10.05.2019г /крайна дата за заплащане на
вноските/ е обявена предсрочната изискуемост на вземанията, за което е
изпратено съответното уведомление.
Горната фактическа обстановка не е спорна като в подкрепа на същата
са приобщените писмени доказателства по делото.
Правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че
подадената въззивна жалба е процесуално допустима , като разгледана
по същество е неоснователна , предвид на следното:
В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени
изискванията на нормите на чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК , то тогава
договорът за потребителски кредит е недействителен.
По делото се установи, че между ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и
М.Г. е сключен договор за потребителски кредит, като паралелно с това
кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет
допълнителни услуги , което се начислява и заплаща заедно с месечните
вноски по кредита.
Не е спорно ,че размерът на посоченото възнаграждение по закупения
пакет за допълнителни услуги не е включено в посочения в договора
годишен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10- годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11
ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК доколкото е налице посочен лихвен процент,
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
6
Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните величини , съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.
В случая е налице уговорено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, което възнаграждение не е включено в ГПР по
кредита, въпреки , че разходите за заплащането му са пряко свързани с
договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19 ал.1 от
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Уговорени са
допълнителни възнаграждения, които са свързани с усвояването и
управлението на кредита, поради което с договорения пакет за закупени
допълнителни услуги реално се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По този начин реално се увеличава печалбата на кредитора, като при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително договорно
възнаграждение. Посоченият в договора ГПР от 49,90% очевидно не
включва дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.
При включване на дължимото възнаграждение по споразумението за
допълнителни услуги , то тогава общата сума дължима от потребителя
възлиза на 2792,16 лева / при главница от 1250 лева/ и размерът на ГПР
значително надхвърля регламентираното законовото ограничение.
При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК ,
предвиждаща, че годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите
интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при
7
сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се
допусне той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение на кредитора. Предвид горното, посоченият в договора ГПР
не съответства на действителния размер , определен съгласно чл. 19 ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е неточно и
некоректно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е
въведен в заблуждение относно действителната му цена. Това действие
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 параграф 1от Директива 2005/29/ЕО.
При това положение договорът за кредит не съдържа коректно посочване на
годишния процент на разходите по кредита и същият не отговаря на
изискванията на чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Тази нередовност води до
неговата недействителност, съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК .
При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения установителен иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК
за установяване на претендираното договорно възнаграждение в размер
на 172,48 лева .
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора
за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, като не се дължат дължи лихви други разходи по кредита. По
делото се установи , че заплатената от Г. възнаградителна лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги са в размер на 581, 82 лв., като
тази сума се явява недължимо платена .
В разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено , че кредитополучателят
дължи единствено главницата по договора за потребителски кредит по
недействителен договор за кредит. Поради изложеното претенцията за
връщането на надплатената сума е основателна , като законосъобразно
първоинстанционният съд е уважил предявения насрещен иск .
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв.О.
дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ във въззивната инстанция , съобразно нормата на чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата .Воден от изложеното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 77/14.06.2022г постановено по
гр.дело № 49/2022г по описа на РС-М. , В ЧАСТТА , с която е :
ОТХВЪРЛЕН предявения установителен иск от "Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК ********* срещу М. Ж. Г. ЕГН ********** за признаване
за установено , че М. Ж. Г. дължи договорно възнаграждение в размер на
172,48 лева, представляващо незаплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №*** и за което вземане е издадена заповед №
155/29.11.2021г за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
345/2021г по описа на РС-М.,
ОСЪДЕНО дружество "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на М. Ж. Г. ЕГН********** сумата от 581,82 лв. - недължимо
платена лихва и възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит от 27.12.2016г .
ОСЪЖДА "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат М.М. О. от АК-Смолян дължимото се адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300,00 лева,
определено съобразно нормата на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В останалата си част постановеното решение по гр.дело № 49/2022г по
описа на РС-М. не е обжалвано и влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9