№ 7190
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110159177 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ЗД „....... АД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. С............, срещу ответника ЗАД ...............“
АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С............, осъдителен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1230,85 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „К.“ за вредите, причинени на лек автомобил „Ф. К.“ с рег.
№ ............. от настъпило на 21.11.2019 г. в гр. София ПТП по вина на водача на лек
автомобил „Р., рег. № ............, гражданската отговорност на който е застрахова при
ответника, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 07.10.2024 г., до окончателното
погасяване.
Ищецът ЗД „....... АД извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
21.11.2019 г. в района на село К., община М., област Пл. – портала на „........“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ф. К.“ с рег. №
............., по отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка „К.”, и
лек автомобил „Р., рег. № ............, за който бил налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. В резултат от
произшествието, на застрахования при ищеца автомобил били причинени вреди, за
отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в размер на 1215,85 лева,
като сторила и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че вина за
настъпилото ПТП имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който навлязъл
в насрещната лента, в резултат на което удря в задна лява част спрелия на портала при
влизане в кръгово движение и смяна на лентите ударил лек автомобил лек автомобил
„Ф. К.“, застрахован с имуществена застраховка при ищцовата страна. Предвид
наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на
застрахователното обезщетение по сключената имуществена застраховка се е
1
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата от 1230,85
лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за определянето му. Твърди, че ответното дружество не
заплатило дължимата сума, пор. което ищецът я претендира заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок по отношение на претендирания размер. Не
оспорва факта на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Р., рег. № ............, както и застрахователното
правоотношение между ответника и собственика на увреденото МПС по имуществена
застраховка „К.“. Не оспорва също така описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП, вида на насените щети по отношение на
застрахования при ищеца лек автомобил, както и че същите са настъпили в резултат на
настъпилото ПТП. Навежда твърдения, че след изпратена регресна покана на дата
22.07.2022 г. е погасил частично претендираната сума до размера на 740,53 лв., чрез
извършено извънсъдебно прихващане. Счита, че платената чрез прихващане сума
покрива напълно нанесените щети, пор. което оспорва определеното от ищеца
обезщетение да отговаря на действителните вреди. Претендира съдебни разноски.
В първото по делото заседание ищецът признава, че ответното дружество е
погасило част от процесното регресно вземане до размера на 740,53 лв., а след
приключване на първото заседание е направил оттегляне на иска в тази част. Препис от
молбата на ищеца за частично оттегляне на иска е представена са становище на
ответното дружество, но същото не е изразило съгласие за оттеглянето, пор. което и
доколкото за оттеглянето на иска след приключване на първото заседание, какъвто е и
настоящият случай, се изисква съгласие на ответника, то не са били налице
предпоставките на чл. 232 ГПК.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, пор. което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че на 21.11.2019 г. в района на село К., община М., област Пл. – на
портала на „........“, водачът на лек автомобил „Р., с рег. № ............ навлязъл в
насрещната пътна лента и удря в задната част спрелия пред портала лек автомобил „Ф.
К.“, с рег. № ............., а в резултат на удара последното МПС се измества и се удря в
задната дясна част в парапет.
Между страните не е спорно, пор. което съдът с доклада по делото е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване и обстоятелствата, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, увреденият лек автомобил „Р., с рег. № ............ е имал
сключена с ищеца имуществена застраховка „А..“ с полица № .........., валидна от
15.01.2019 г. до 14.01.2020 г., въз основа на която заплатил обезщетение в размер на
1230,85 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Не е спорно също така и обстоятелството, че виновният водач към датата на
настъпване на ПТП-то е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Горните обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2019 г.,
застрахователна полица, уведомление за щета, опис на щетите, фактура, възлагателно
2
писмо, приемо-предавателен протокол, доклад по щета № **********, платежно
нареждане, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, покана за
плащане.
По делото е представено уведомление за прихващане, отправено от страна на
ответното дружество ЗАД ............. АД до ищцовото дружество ЗД „....... АД, с което
прави изявление за прихващане на одобрени за плащане регресни задължения , както и
Приложение № 1 към уведомлението, видно от което ответното дружество погасява
чрез прихващане задължението по процесната регресна претенция до размера на
740,53 лв.
По делото са представени и общи условия на ищцовото дружество за
застраховка на сухопътни превозни средства „А..“.
За изясняване на размера на вредите е назначена съдебна автотехническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като обективно,
безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице е установило щетите по лек
автомобил „Р., с рег. № ............, като е заключил, че същите могат да настъпят при
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Експертът е изчислил
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Р., с рег. № ............ на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, а именно сумата от 1215,85 лв. Според
заключението всички операции в представената по делото фактура е било необходимо
да бъдат извършени за отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че въпреки направеното от ищеца частично
оттегляне на исковата претенция, съдът дължи произнасяне по първоначално
заявената, тъй като оттеглянето е направено след приключване на първото по делото
заседание, а ответното дружество не е изразило съгласие, пор. което и предвид
разпоредбата на чл. 232 ГПК съдът не е бил валидно десезиран от разглеждането на
процесната част от спора.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства и липсата на спор
между страните се явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за
платеното от него застрахователно обезщетение за вредите, причинени на
застрахованото при ищеца по застраховка „А.. “ лек автомобил „Р., с рег. № ............, от
виновното поведение на водачът на лек автомобил „Ф. К.“, с рег. № .............,
последното застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, до размера на платената от ищеца
извънсъдебно сума в размер 1230,85 лв. с включени ликвидационни разноски.
Спорен между страните е въпросът за размера на вредите, като съдът намира за
3
неоснователни доводите на ответника, че претенцията е в завишен размер. Размерът
на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на настъпилата вреда. Както бе посочено, стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 1215,85 лв. и същевременно се доказа, че всички
ремонтни дейности са били необходими за отстраняване на вредите по лек автомобил
„Р., с рег. № ............, настъпили в резултат на процесното ПТП.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за определяне на застрахователното
обезщетение по смисъла на посочената разпоредба, пор. което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото се доказа, а и този факт беше признат от страна ищцовото дружество,
че с извършено прихващане и плащане на дата 22.07.2022 ответникът е погасил
регресното си задължение до размер 740,53 лева, като за плащане на остатъка в размер
от 490,32 лева с включени ликвидационните разноски не се излагат твърдения и не са
ангажирани доказателства.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки,
които обуславят възникването на спорното материално право, но предвид извършеното
частично погасяване на претенцията, искът се явява основателен и следва да бъде
уважен до размера на 490,32 лева, а в останалата част до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в производството, за което е направил своевременно искане. Същият е
сторил разноски в размер на 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част на исковата
претенция, в тежест на ответника следва да се присъди сума от 139,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направените от
него разноски в производството, съобразно отхвърлената част на преявяния иск, за
което е направил своевременно искане. Същият е сторил разноски в размер на 200 лв.
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция, в тежест на ищеца следва да се присъди
сума от 180,49 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАД ...............“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „....... АД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата 490,32 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „К.“ за вредите, причинени на лек
автомобил „Ф. К.“ с рег. № ............. от настъпило на 21.11.2019 г. в гр. София ПТП по
вина на водача на лек автомобил „Р., рег. № ............, гражданската отговорност на
който е застрахова при ответника, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.10.2024 г., до
окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗД „....... АД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С............, срещу ответника ЗАД ...............“ АД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. С............, осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата над 490,32 лв. до пълния предявен размер
от 1230,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „К.“ за вредите, причинени на лек
автомобил „Ф. К.“ с рег. № ............. от настъпило на 21.11.2019 г. в гр. София ПТП по
вина на водача на лек автомобил „Р., рег. № ............, гражданската отговорност на
който е застрахова при ответника, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.10.2024 г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД ...............“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „....... АД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 139,43 лв. –
разноски за производство.
ОСЪЖДА ЗД „....... АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С............ ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД ...............“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 180,49 лв. – разноски
за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5