ОПРЕДЕЛЕНИЕ към
Акт № 285/2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 27 август 2021 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова
административно дело № 200/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
молба на управителя на оспорващото дружество „А*** ” ООД, гр. Л*** за допълване
на постановеното решение, в частта за разноските, като моли присъждане на
адвокатски хонорар и държавна такса. Твърди, че искането е своевременно
направено, както и че е представен списък с разноски.
Ответната страна
- Заместник-Министър на МЗХГ и Ръководител на УО на „Програма за морско дело и
рибарство за периода 2014-2020 г.”, чрез процесуалния си представител П.Г., в
писмен отговор счита, че поисканият хонорар е прекомерен, каквото становище е
направено и в с.з. проведено на 09 06 2021 г. Счита също така, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, която да обосновава прекомерно високият адвокатски
хонорар, поискан от жалбоподателя. По отношение на държавната такса предоставя
на съда.
Съдът намира
искането за процесуално допустимо - подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е
подадено на 12.07.2021 г., а съобщението за изготвеното решение е получено на 28.06.2021
г. или 14 дневният срок, който е срокът за обжалване на решението, е спазен.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК - Когато съдът отмени
обжалваният административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144
от АПК - За неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК - Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА - Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ - За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е: при интерес от 100 000 лв. до
1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 - За изготвяне на
искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по
въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на
гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК,
когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер
3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА - Когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България.
По делото оспорващото
дружество е представлявано от неговия управител, който в с.з. на 09 06 2021 г.
/л. 3 на Протокола, 266 на делото/, е поискал присъждане на разноски, съгласно
представения списък /л. 257/, който включва разноски общо в размер на 5267,60
лв., от които 3567.60 лв. с ДДС и 2973 лв., без ДДС адвокатско възнаграждение и
1700 лв. /1148.68 лв.+551,32 лв./ държавна такса. Списък с разноски, ведно с
договор за правна защита и съдействие на адв. Д*** Т*** , фактура № 174 и
извлечение от банка ДСК за постъпили по банковата сметка на адв. Т*** суми, от
които 3567.60 лв., са представени на л. 238 от делото. Съдът с решението си
поради пропуск, не се е произнесъл по това искане.
При тази правна
уредба и своевременно поискани разноски, искането се явява допустимо и
основателно. Понасянето на разноски е съобразно изхода на делото и неправомерно
повдигнатия правен спор. В случая направените и искани разноски са два вида -
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба. По
отношение размера на внесената държавна такса няма спор, но по отношение
размерът на адвокатското възнаграждение ответната страна счита същото за
прекомерно.
Съдът приема, от една страна, че данък
добавена стойност не представлява част от адвокатското възнаграждение, поради
което този данък не подлежи на присъждане, предвид неговото възстановяване по
реда и условията на ЗДДС или адвокатското възнаграждение следва да се счита
платено в размер на 2973 лева, която сума е без ДДС. Същевременно представеният
договор за правна защита и съдействие, ведно с фактура № 174 от 14 04 2021 г. и
извлечение от банковата сметка на адв. Д*** Т*** /л. 238-240./, установяват
надлежно факта на изплащане на така договореното възнаграждение.
Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 238/,
договореният хонорар е единствено за изготвяне на жалба срещу Решението на МЗХГ
или без процесуално представителство. Цитираната по-горе Наредба № 1
разграничава размерите на адвокатските възнаграждения според това дали се
осъществява процесуално представителство или единствено се изготвя жалба/искова
молба/отговор. В тази връзка, въпреки че в чл. 9 на Наредба № 1, не е посочено
изрично жалба срещу индивидуален административен акт, то тези жалби са съответни
и се приравняват на изготвяне на искова молба, тъй като и двете поставят
началото на съдебно производство – едното административно, а другото гражданско,
поради което и по аналогия приложение намира текста на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Изчислявайки
адвокатското възнаграждение, въз основа на посочения от АО материален интерес, последният
в размер на 287 170 лв., се получава сума в размер на 4051.27 лева, който
по Наредба № 1 е минималният размер адвокатско възнаграждение. Тази сума не
надвишава, обратно е много по-малка от изплатената на адв. Д*** Т*** сума от 2973
лв., без ДДС, съгласно чл. 9, във вр. с чл.
8 от Наредба № 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 143 и чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА МЗХГ и
Ръководител на УО на „Програма за морско дело и рибарство за периода 2014-2020
г.”, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „А*** ” ООД, гр. Л*** разноските в производството
общо в размер на 4673 лева, от които 2973 лв., без ДДС лева адвокатско
възнаграждение и 1700 лева държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :