Решение по дело №667/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 146
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200667
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 06.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 667 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 2019 – 0046387 от 31.05.2019 год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен  със Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „**************” ЕООД град Летница с ЕИК ******, представлявано от В.К.Р. с ЕГН ********** – управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 предложение първо /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „**************” ЕООД град Летница, представлявано от управителя В.К.Р., която го обжалва в срок като неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че веднага след проверката констатираните забележки са били отстранени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Р., в качеството й на управител, която поддържа жалбата, като твърди, че се касае за неволна грешка и не са искали да подведат никого. Счита, че общината е трябвало да им даде указания, поради което общината следвало да носи отговорност. Моли съда да отмени наложената парична санкция.

Ответника – Регионална дирекция – Русе към КЗП, редовно призована, не изпраща представител, но представя писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага описаната в НП фактическа обстановка, като заявява, че отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна и при нея не се изследва субективната страна на нарушението. Счита, че при съставяне на АУАН и НП са спазени всички изисквания на ЗАНН и ЗЗП. Твърди, че за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция в минимален размер. Излага съображения, че нарушението не е маловажен случай, тъй като е такова на формално извършване.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелките К.С.И. и В.Г.Ч., както и от становищата на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.02.2019 година свидетелката К.С.И. - гл.инспектор КЗП РД Русе, в присъствието на В. Найденова И. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта и свидетелката  В.Г.Ч. – свидетел при съставяне на акта, съставила АУАН 2019 № К-0046387 против „**************” ЕООД град Летница с ЕИК ******, представлявано от В.К.Р. с ЕГН ********** – управител затова, че използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Търговецът предоставя на интернет сайт www.booking.com и на място в обекта: на фасадата и върху регистъра на настаняваните туристи невярна информация относно вида и наименованието на мястото за настаняване, като посочва, че е хотел „П.“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „семеен хотел“.

В изпълнение на план-програма на КЗП за месец ноември 2018г. е извършена проверка по спазване на изискванията на Закона за потребителите с КП №К-2679777/08.11.2018г. на място за настаняване – семеен хотел, находящо се в гр.Летница, бул. „България“ №7, стопанисвано от „**************” ЕООД. В хода на проверката в мястото за настаняване е констатирано, че на видно за потребителите място е поставено Удостоверение за категоризация №00004/14.07.2014г., валидно до 14.07.2019г. за утвърдена категория две звезди, подписано от Кмета на Община Летница, лице, извършващо дейност в обекта „**************” ЕООД. На фасадата на обекта имало поставена рекламна табела с надпис „Хотел П.“. Върху регистъра на настанените туристи била поместена следната информация: хотел „П.“. С Констативен протокол № К 2679781/09.11.2018г. от длъжностни лица на РД Русе е извършена проверка на интернет сайт www.booking.com, като е установено, че е била публикувана следната информация:

„Хотел „П.“ се намира в центъра на Летница и предлага безплатен Wi Fi в цялата сграда… Гостите на хотела могат да играят дартс и тенис на маса безплатно… Хотел „П.“ посреща гости на www.booking.com от 12.05.2014 г.; Наличност: Кога бихте искали да отседнете в Хотел „П.“?; Удобства в Хотел „П.“; Важна информация: Хотел „П.“ приема специални заявки…; Последни отзиви за Хотел „П.“.

Търговецът „**************” ЕООД с ЕИК ****** на интернет сайт и на място в обекта: на фасадата и в регистъра за настанените туристи предоставя информация относно реда и наименованието на мястото за настаняване като посочва, че е хотел „П.“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория на обект семеен хотел. По този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно вида и наименованието на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел, ако не е използвана тази потребителска практика. Самото обозначение за вида на обекта се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребителя. Съгласно релевантната уредба, между тези видове туристически обекти – хотел и семеен хотел има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на потребителите. Имайки предвид, че все повече потребители правят своя информиран избор, ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвежда в заблуждение потребителите и е възможно потребителят да избере този туристически обект пред оферти за други обекти. Едва когато пристигне в туристическия обект и е направил разходи за пътуване, потребителят разбира, че ще получи туристически услуги в семеен хотел, а не в хотел „П.“.

След запознаване с предоставените документи и констатациите от извършените проверки, КЗП е решила, че е налице нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68в във връзка с чл.68д, ал.1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Прието е, че нарушителят е установен на 20.12.2018г. съгласно протокол №29 на КЗП. АУАН е съставен в отсъствие на търговеца при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Връчен е на управителя на дружеството на 11.03.2019 година, който е написал като възражение, че не е съгласен с извършения акт, тъй като не са успели да се свържат с проверяващите след доста опити и разговаряли с техен колега от Русе.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително на интернет сайт и на място в обекта: на фасадата и в регистъра за настанените туристи търговецът е предоставил информация относно реда и наименованието на мястото за настаняване като е посочил, че е хотел „П.“, а всъщност е притежавал удостоверение за утвърдена категория на обект семеен хотел. По този начин търговецът е въвеждал в заблуждение потребителите относно вида и наименованието на туристическия обект. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, но твърди, че не е направено умишлено, а виновна за това е общината, която не го е предупредила.

Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики.

Съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к.

Съгласно разпоредбата на чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

С действащата към момента на извършване на нарушението Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от 17.08.2015г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015г., се определят видовете места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики; изискванията към видовете места за настаняване и заведения за хранене и развлечения; минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване; обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект.

Съгласно чл.12 от Наредбата, категорията на местата за настаняване е съобразно техния клас, тип и вид, като типовете места за настаняване, определени по класове съгласно ал.3 от Наредбата, са както следва:

1. клас "А" – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;

2. клас "Б" – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.

Съгласно §1, т.16 от ДР, по смисъла на Наредбата, "Семеен хотел" е място за настаняване по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗТ, а съгласно т.20 от същия параграф "Хотел" e място за настаняване по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗТ.

В Приложение 1 към чл.17, ал.1, т.1 на Наредбата са посочени подробно и изчерпателно изискванията към различните видове и категории на местата за настаняване, видно от които изискванията към хотелите с категория "две звезди", които са обекти от клас А, са много по-високи от изискванията към семейните хотели с категория "две звезди", които са обекти от клас "Б".

Безспорно се установи по делото, че процесния обект  е семеен хотел, т.е. от клас "Б" и категоризиран с "две звезди", както и че предоставената от дружеството-жалбоподател информация в Интернет и в самия туристическия обект, е невярна и подвеждаща, защото обекта, рекламиран като хотел е категоризиран с две звезди като семеен хотел, а не като хотел с две звезди. Наличието на категоризация на обект "хотел" гарантира предоставянето на определен минимум от туристически услуги, каквито в семейния хотел не се предоставят. Правилно контролните органи са приели, че цялостното представяне на обекта чрез подадената от дружеството информация, създава впечатление, че обекта е "хотел", /а не "семеен хотел" какъвто в действителност е процесния обект/, която информация е заблуждаваща и невярна и чрез нейното цялостно представяне е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и може да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на нелоялната търговска практика, и правилно са квалифицирали нарушението, извършено от търговеца, като такова по чл.68в във връзка с чл.68д, ал.1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.210а от ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл.68в, чл.68г, чл.68ж, т.1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т.3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 30 000 лева.

Правилно на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1 000 лева, като при постановяване на наказанието административно-наказващият орган е взел предвид, че се касае за първо нарушение и е наложил минимално предвидената санкция.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира нарушения. Спазени са формалните изисквания на закона, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите по закон реквизити.

С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

                                

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019 – 0046387 от 31.05.2019 год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен  със Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „**************” ЕООД град Летница с ЕИК ******, представлявано от В.К.Р. с ЕГН ********** – управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 предложение първо /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: