№ 5861
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510841 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10841/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. П. К. ЕГН
**** от гр.София срещу решение №20093812 от 13.06.2023 г постановено по гр.д.
№46287/2020 г на СРС , 44 състав, ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се
осъди Столична община да му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 8000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от травма на левия крак получена
на 23.06.2020 г при стъпване в изронена част от асфалта при слизане от трамвай №10 на
спирката на пл.Македония в гр.София ; и сумата от 200 лева имуществени вреди от същия
инцидент , представляващи разходи за медицински преглед и ортеза . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че исковете са
доказани по основание и размер с представените писмени доказателства , СМЕ и
показанията на разпитаните свидетели . В о.с.з вещото лице по СМЕ потвърждава , че
твърденията на ищеца отговарят на получената травма . Ищецът е нямал пряка видимост
към изронената част от асфалта при слизане от трамвая . СРС не е наясно как се издават
съдебно-медицински удостоверения и амбулаторни листа , а то става след като подробно се
разпита лицето как са станали уврежданията . Вярно е , че не са разпитани свидетели-
преки очевидци на инцидента , но е трудно да се намерят такива , защото всички в
трамвая са бързали за работа . Допустимо е механизмът на увреждане да се установи с
1
косвени доказателства ако с тях се създава сигурност , че съответният факт наистина се е
осъществил . В случая има трудова злополука при отиване на работа . Ответникът не е
оспорил наличието на изронен асфалт /дупка/ на трамвайната спирка , а по делото има
представен снимков материал . Ответникът носи отговорност за състоянието на пътното
платно на общински път , защото не е възложил неговия качествен ремонт и пътят не е бил
безопасен .
Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Не е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.06.2023 г и
е обжалвано в срок на 29.06.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че според представените по делото амбулаторен лист
от 23.06.2020 г , съдебно-медицинско удостоверение №421/20 и СМЕ ищецът е получил
навяхване и разтягане на ставните връзки на лява глезенна става . Приложени са
доказателства за разходи за медицински преглед и медицински ботуш /ортеза/ .
Според СРС по делото не са ангажирани доказателства за конкретния механизъм на
получаване на уврежданията на ищеца . В медицинските документи се съдържа анамнеза –
твърдения на ищеца и същите са частни документи без обвързваща материална
доказателствена сила . СМЕ визира вероятност травмата да е получена според твърденията
в исковата молба , а разпитаните свидетели не са преки очевидци на инцидента . Отделно не
е доказано наличието на неравност на пътното платно на спирката на трамвай №10 на пл.
„Македония“ . Снимковият материал не е ясно кога е съставен и дали става въпрос за
общински път на твъдяното място .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
2
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45 ал.2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
По принцип , ако инцидентът е настъпил на общински път поради неравност на
платното , приложим е чл.31 от Закона за пътищата изграждането , според който ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според т.1 от ДР на
ЗП път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно
нормата на чл.167 ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите
задължения по чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя - общинска собственост в
изправно състояние, е противоправно. В този смисъл са определение №468 от 25.05.2018 г
по гр.д.№943/18 г на ВКС , IV ГО и решение №9 от 02.02.2018 г по гр.д.№1144/17 г на ВКС
, III ГО .
В случая механизмът на уврежданията не е доказан от ищеца при условията на пълно
доказване . Разпитаните свидетели В. и К. не са преки свидетели на инцидента и не
установяват , че уврежданията са настъпили на 23.06.2020 г при стъпване в изронена част от
асфалта при слизане от трамвай №10 на спирката на пл.Македония в гр.София .
Медицинската документация / амбулаторен лист от 23.06.2020 г и съдебно-медицинско
удостоверение №421/20 / и СМЕ се основават на анамнеза – на твърдения на самия ищец
пред лекарите . В закона не е предвидено задължение и/или право на съдебните медици и на
лекуващите лекари да удостоверяват настъпването на инциденти и особено на конкретните
причини за тях . Протокол за ПТП от органите на МВР не е съставен , нито има данни за
обаждане от ищеца на тел.112 .
Правилно СРС е констатирал , че освен липсата на доказателства за механизма на
получаване на травмата на ищеца , последният не е доказал и наличието на дупка – изронена
част от асфалта на трамвайната спирка към 23.06.2020 г . Представеният снимков материал
не е ясно кога и къде е съставен . Ответникът е оспорил исковете в първото о.с.з пред СРС , а
от липсата на конкретни възражения по представени доказателства не произтича
освобождаване на ищеца от доказателствената тежест да докаже исковете си .
В случая е относима практиката на ВКС решение №226 от 12.07.2011 г по гр.д.№921/10 г на
ВКС , IV ГО , решение №135 от 12.12.2018 г по гр.д.№4288/17 г на ВКС , III ГО и др.,
според която доказването може да се осъществи и с косвени доказателства , но те трябва да
са достоверни и да са в такава връзка с другите данни и обстоятелства по делото , че да
установяват без съмнение главния факт. По делото такова доказване не е осъществено –
безспорно установено е наличието на травмата към съответната дата , но не и конкретната
3
причина за тази травма и дори че травмата е настъпила именно на твърдяната дата . Следва
да се отбележи , че и самият характер на травмата /сама по себе си често срещана , банална/ -
навяхване и разтягане на ставните връзки на лява глезенна става – допуска същата да бъде
получена по много и напълно различни причини , а не само по визираната в исковата молба
причина . Освен при слизане от трамвай и попадане в дупка навяхване на ставни връзки на
крак може да стане и при битов инцидент /включително в нетрезво състояние/ , спорт ,
туризъм , физически труд и пр. Ищецът по никакъв начин не е установил верига от факти ,
които да водят до несъмнен извод , че само и единствено слизане от трамвай на общински
път може да е причината за навяхването и разтягането на ставните връзки .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20093812 от 13.06.2023 г постановено по гр.д.№46287/2020 г
на СРС , 44 състав .
ОСЪЖДА С. П. К. ЕГН **** от гр.София да заплати на Столична община сумата от 100
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4