МОТИВИ
към присъда № 22/13.05.2014г., постановена по НОХД №
99/2014 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство №
1295/2013 г. по описа на РУ „Полиция“ – Сливен, вх. № 2081/13 г., пор. № 231/13
г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен против К.А.С. за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342 ал.1 от НК и за престъпление по чл. 343в, ал.2
вр. ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. С. е обвинен в това, че на
08.09.2013 г. в гр. Сливен, ул. „Булаир“ при управление на МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СН 3902 КА, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, като в нарушение на това правило
при движение по ул. „Булаир“ в гр. Сливен, е използвал лявата лента за
движение, нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като се е движел със скорост 60 км/час,
при допустима 50 км/час за населено място, нарушил чл. 102 от ППЗДвП, като при
приближаване на нерегулирано кръстовище не проявил необходимата предпазливост,
за да може да намали скоростта и да спре при възникване на опасност за
движението му, и по непредпазливост причинил смъртта на П.С. П. *** –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. чл.342, ал.1 от НК. С обвинителния акт подс. С. е обвинен и в
това, че на същата дата – 08.09.2013 г. в гр. Сливен, ул. „Булаир“ в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление с
НП № 575/19.09.2012 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, влязло в сила на 26.10.2012 г., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № СН 3902 КА – престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Пред СлОС наследниците на пострадалия П.С. П. – А.П.П. и С.П.П. отправиха искане за
конституиране в качеството на частни обвинители по делото. На основание чл.76 и
сл. от НПК, съдът конституира наследниците на пострадалия като частни
обвинители в производството по настоящото дело.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371 т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В хода на съдебното
следствие прокурорът измени първото обвинение, предявено на подсъдимия, като повдигна
обвинение за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Съобразявайки приложимостта на
разпоредбата на чл. 287 ал.1 от НПК на основание чл. 374 от НПК в производство
със съкратено съдебно следствие, съдът прие измененото обвинение, като
постанови, че производството продължава по измененото обвинение. Съдът отчете, че изменението
на обвинението е ограничено в
обхвата на описаните в обвинителния акт и вече признати от подсъдимия фактически
положения. Новото обвинение е във втората хипотеза на чл.287 ал.1 от НПК – за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение
на обстоятелствената част. Съдът съобрази и актуалната съдебна практика /Решение № 353/02.10.2012 г.
по к.н.д. № 1208/2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 73/10.02.2012 г. по н.д. № 3136/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о./, съгласно която изменение
на обвинението във втората хипотеза на чл. 287, ал.1 от НПК е допустимо, само
когато е съвместимо с вече признатата от подсъдимия фактология,
изложена в обвинителния акт.
Съгласно измененото
обвинение подс. С. е обвинен от СлОП в това, че на 08.09.2013 г. в гр. Сливен, ул. „Булаир“ при управление на МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СН 3902 КА, без да има
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
8, ал. 1 от ЗДвП, като в нарушение на това правило при движение по ул. „Булаир”
гр. Сливен, е използвал лявата лента за движение, нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
като се е движел със скорост 60 км/ч
при допустими 50 км/ч
за населено място, нарушил чл. 102 от ППЗДвП като при приближаване на
нерегулирано кръстовище не проявил необходимата предпазливост, за да може да
намали скоростта и да спре при възникване на опасност за движението му и по
непредпазливост причинил смъртта на П.С.
П. *** – престъпление по чл. 343 ал. 3, предложение предпоследно, б.”б” предл. първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342,
ал.1 от НК. Производството продължи и по второто обвинение, предявено на
подсъдимия С. с обвинителния акт за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, което не бе изменено.
След отлагане на съдебното заседание по искане за
организиране защитата на подсъдимия по новото обвинение, защитата декларира
процесуална позиция за продължаване на съдопроизводствените действия по глава
27 от НПК и поддържа изявлението за признаване на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид изразеното от страните
становище и с оглед неоттегляемостта на направеното от подсъдимия признание на
фактите по обвинителния акт /т. 8 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008г. на
ОСНК на ВКС/, които не са претърпели промяна при измененото обвинение, съдът приключи
съдебното следствие при условията и по реда на глава 27 от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура гр. Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и измененото в
с.з. обвинение против подсъдимия С.. Намира, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343 ал.3
предл. предпоследно б.”б” предл.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 342 ал.1 от НК, както и
престъпление по чл. 343в ал.2 вр. с ал.1 от НК. Поставя като основен въпрос
определяне вида и размера на наказанието
на подс. С.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства сочи обремененото
съдебно минало на подсъдимия и множество административни наказания, наложени по
ЗДвП. Акцентира, че за период от 6-7 години подсъдимият е наказван, въпреки, че
е твърде млад човек, 35 пъти по ЗДвП като още през 2008г. свидетелството му е
било отнето и е останал на минус 12 контролни точки от законно дадените му 39
контролни точки и получаване на правоспособност. Настоява, че допуснатите от подс.
С. нарушения на ЗДвП многократно демонстрират престъпна упоритост и поведение
като водач на МПС. Допълнително навежда, че на подсъдимия трикратно са налагани
санкции за това, че е управлявал МПС, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Настоящият случай бил четвърти, при който подсъдимият отново е
управлявал МПС без да има задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Излага, че отделно от посочените нарушения стоят другите наказания на
подсъдимия – за превишена скорост, за груби нарушения на ЗДвП. Фокусира
вниманието върху факта, че от няколко години подс. С.
вече е бил неправоспособен водач, тъй като по ЗДвП, след загубване на тези 39
контролни точки, той е изгубил тази правоспособност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства представителят на държавното обвинение обсъжда
самопризнанието на подсъдимия, критичното отношение към стореното, оказаното от
него съдействие при водене на досъдебното производство. Заключава, че наказанието
трябва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства с лек превес на смекчаващите. Предлага за първото деяние на
подсъдимия да бъде определено наказание в
границите на 5 години „Лишаване от свобода”, което съгласно разпоредбата на
чл.58а от НК да се редуцира с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание
в размер на 3 години и 4 месеца „Лишаване от свобода”. По отношение наказанието
за второто престъпление предлага да се определи наказание в размер на 1 година
„Лишаване от свобода”, като след редукция на същото с 1/3, на подсъдимия да се
наложи наказание в размер на 8 месеца „Лишаване от свобода”. На основание чл.23
ал.1 от НК счита, че съдът следва да наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от двете наказания – „Лишаване от свобода” в размер на 3 години и 4
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Намира, че са налице
основанията на чл. 68, ал.1 от НК и следва съдът да приведе в изпълнение и
наказанието по НОХД № 725/2011г. на СлРС. Обосновава
извода си със справката за съдимост на подсъдимия, видно от която на подсъдимия
е наложено наказание за престъпление по чл. 343в ал.2 вр. с ал.1 от НК 6 месеца
„Лишаване от свобода” условно с изпитателен срок от 3 години, а настоящите две
изпълнителни деяния са извършени в изпитателния срок на тази присъда. Счита, че
са налице основанията на чл. 68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
наказанието по условното осъждане, което според прокурора, ще отговори на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК и ще съответства на степента
на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител –
подсъдимият С.. Взема становище, че чл. 343г от НК не може да бъде приложен с
оглед на изгубената от подсъдимия правоспособност и тъй като С. няма как да
бъде лишен от права, които той вече е загубил. По отношение на веществените
доказателства, счита, че след влизане на присъдата в сила, следва да бъде
постановено връщане на автомобила на собственика, а относно велосипеда –
връщане на наследниците на пострадалия.
Повереникът
на частните обвинители поддържа изцяло
становището на представителя на държавното обвинение досежно вида и размера на
наказанието.
Подсъдимият С. в с.з. признава изцяло
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и същевременно заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно
следствие без се събират доказателства за тези факти. В ход по същество
защитникът на подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие,
акцентира единствено на вида и размера на наказанието, което следва съда да
определи на подс. С.. След обсъждане на законодателно предоставените на съда
възможности да определи наказанието при условията на чл. 58а ал.1 от НК и чл.
58а ал.4 вр. чл.55 от НК, предлага наказанието на подс. С. да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива
посочва направените самопризнания, съдействие за приключване на наказателното
производство в разумен срок, критичното отношение на подсъдимия към извършеното, изразено още в
досъдебното производство. Моли да бъде отчетено и обстоятелството, че след
инцидента подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на първа
помощ на пострадалия, изразяваща се в сърдечен масаж и изкуствено дишане,
викове към минувачи за викане на бърза помощ. Поисканото от представителя на
Окръжна прокуратура – Сливен наказание счита, че е прекомерно тежко и несъответно
на обществената опасност на дееца. Обстоятелството, че спрямо подс. С. има
множество наложени административни наказания на ЗДвП, защитникът не счита, че следва да се приема
като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като това обстоятелство е взето
предвид от закона при определяне състава на престъплението и именно поради
липсата на правоспособност на подсъдимия е повдигнато обвинение по по-тежка
квалификация. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 58 ал. 4 от НК и на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер от 1 год. за деянието по чл. 343 ал.3
б.”б” пр.1 от НК, а по второто обвинение – наказание „Пробация” в определен от
съда размер. Алтернативно и ако съдът приеме, че не са налице условията за
приложението на чл.55 от НК, защитникът моли на подсъдимия да бъде наложено
минималното предвиденото в закона на този текст наказание, което да се намали с
една трета. Настоява, че подсъдимият е млад човек без трайни престъпни навици,
преосмислил своето поведение и дълбоко съжалява за извършеното. Допълнително
навежда, че поведението на подсъдимия е характерно за по-голямата част от
младото население на България. Защитата счита, че изолирането му за
продължителен период от време по никакъв начин няма да съдейства за постигане
на целите на специалната и генералната превенция. Въпреки че деянието е извършено в
изпитателния срок, защитникът моли на основание чл. 68, ал.2 от НК да
отложеното наказание по НОХД № 725/11г. на СлРС да не бъде търпяно, тъй като в
случая се касае за непредпазливо престъпление, като в тази насока се позовава
на практика на СлОС. На основание чл.23 от НК заявява позиция, че е необходимо да
се определи общо наказание на подсъдимия, а именно в размер на по-тежкото от
двете. По отношение на веществените доказателства взема становище да бъдат
върнати на собствениците им.
Подс.
С. в личната си защита изразява съжаление за извършеното. Твърди, че всичко се
е случило много бързо. Заявява, че съжалява много и постоянно мисли за
случилото се. В последната си дума моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. К.А.С. е роден на *** ***,
с основно образование е, неженен, безработен. Осъждан е.
Подс. С. притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 06.02.2006 г., за категории В и М.
Към 08.09.2013 г. същото му било отнето поради изчерпване на всички контролни
точки. Подс. С. като водач на МПС бил наказван многократно по административен
ред за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, включително с НП № 575/19.09.2012 г. на
Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен, влязло в сила на
26.10.2012 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Подс. С. управлявал лек автомобил марка
"Фолксваген" модел „Поло” с рег. № СН 3902 КА, собственост на свид. С.П.З., майка на приятелката на подсъдимия – свид. Т.З.Д..
На 08.09.2013 г.
малко преди обяд около 11.45 часа свид. Д.
помолила подс. С. да заведе по-малката й сестра до кафе „Централ” в гр. Сливен, за да се срещне с братовчедка й.
Подс. С., въпреки че към този момент не бил правоспособен водач,
превозил детето до мястото на срещата, след което тръгнал да се връща с л.а.
"Фолксваген" модел „Поло" с рег. № СН 3902 КА.
На връщане подс. С., се придвижвал с
автомобила по ул. „Булаир” в гр. Сливен, управлявайки лекия автомобил в
нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП без необходимото свидетелство за
правоуправление. Движил се по ул. „Булаир” в гр. Сливен в нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП със скорост около 60 км/час, при допустима скорост 50 км/час за населено място. Пътното платно било
приспособено за двупосочно движение с по една лента във всяка посока за
движение без разделителна ивица. Движението на лекия автомобил на подсъдимия се
осъществявало в светлата част на денонощието, при нормална видимост, суха пътна
настилка, в посока от изток на запад. Автомобилът преминал през кръстовище с
ул. „Аспарух”. В момента на пресичане на ул. „Аспарух” подс. С. *** вдясно по
посока на движението му към кръстовището наближава велосипедист. Това бил
постр. П.С. П.,*** с велосипеда си с намерение да завие наляво по ул. „Булаир”.
Забелязвайки пострадалия на около 52 м, подс. С.
не намалил скоростта, а продължил движението си в нарушение на разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП в лявата лента за движение като е бил длъжен да използва
дясната. Кръстовището, което наближавал подс. С.
било нерегулирано и движещия се с велосипеда си пострадал се явява
дясностоящ на управлявания от подсъдимия автомобил. Съгласно разпоредбата на
чл. 102 от ППЗДвП, подс. С. е бил длъжен да намали скоростта и да спре,
възприемайки отдясно в района на нерегулирано кръстовище постр. П.. Подсъдимият
като водач на МПС не изпълнил това свое задължение своевременно.
Постр. П. навлязъл в кръстовището с велосипеда
си и завил по ул. „Булаир” в посока изток. Едва тогава подс. С., движейки се
неправилно в лявата лента за движение по ул. „Булаир” в посока запад с
превишена скорост, възприел опасността от сблъсък с движещия се срещу него велосипедист и задействал спирачната система
на около 38 м от мястото на удара и съответно 7 м на велосипедиста от мястото
на удара на ул. „Булаир”. Въпреки употребените спирачки автомобилът, управляван
от подс. С., ударил с предната лява част страничната предна лява повърхност на
велосипеда, при което го отхвърлил напред по направление на собственото си движение. В резултат на настъпилия
удар велосипедистът политнал към движещия се с голяма скорост автомобил,
падайки върху предния капак и челното стъкло, като се ударил в областта на
предната повърхност на главата, гръдния кош
и корема и получил увреждания в тези области. Тялото на пострадалия
изпаднало от автомобила, удряйки се в платното за движение и се плъзнало напред
по повърхността на терена на произшествието. В резултат на причинените телесни
увреждания постр. П. починал на мястото на произшествието.
Видно от изготвените протоколи за резултатите
от назначените две химически експертизи, не се доказва наличие на етилов
алкохол в предоставените за изследване кръвни проби от пострадалия и подсъдимия.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, установяваща непосредствената причина за смъртта на постр. П. П.. При
външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на постр. П. – на 82 години,
е установена автомобилна травма – травма вследствие блъскане пострадалия и
управлявания от него велосипед от движещ се
лек автомобил с голяма скорост с последващо падане и удряне на тялото на
пострадалия на пътното платно, при което е получил тежка съчетана травма с
обхващане на главата, врата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема и
крайниците. Причината за настъпването на смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане
на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, органите разположени в
гръдната и коремната кухина, както и
травматичните увреждания в областта на горните и долните крайници.
Най-важно значение за настъпването на смъртта са имали тежките несъвместими с
живота черепномозъчна и гръбначномозъчна травма и травматичните увреждания на
гръдния кош и коремната кухина. Непосредствената причина за настъпването на
смъртта е острият хеморагичен и травматичен шок. Настъпването на смъртта на
постр. П. е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие и е било неизбежно и неминуемо.
За изясняване на
обстоятелствата, довели до пътнотранспортното произшествие по делото е назначена съдебна автотехническа експертиза.
Видно от заключението на същата скоростта на лекия автомобил „Фолксваген” преди
пътнотранспортното произшествие е около 60
км/час. Опасната зона за спиране при скорост от 60 км/час е около 41 м.
Мястото на удара е в лявата лента за движение спрямо посоката движение на
автомобила, на 1,6 м северно от лявата граница на платното за движение. В
момента на навлизане на велосипедиста от ул. „Никола Кичуков” на платното за движение,
което е отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, той се намирал на разстояние 52 м от мястото на
удара. Водачът е реагирал на опасността на разстояние около 38 м от мястото на удара. Към този момент
велосипедистът се е намирал на разстояние 7 м от мястото на удара. Той е
бил косо спрямо дясната лента на ул. „Булаир”, гледано по посока на движение на
автомобила. При скорост на движение от около 60 км/час водачът на автомобила е
имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, в
случай, че се съобрази с преминаването на кръстовище, при което пътят отдясно е
с предимство и използва дясната част на платното за движение, както и към
момента навлизане на велосипедиста косо на платното. Опасната зона за спиране
на лекия автомобил „Фолксваген” при скорост от 50 км/час е около 31 м. При
скорост на движение от 50 км/час водачът е имал техническата възможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие. При тази скорост на движение и
същите действия на велосипедиста автомобилът би спрял преди мястото на удара.
Вещото лице сочи, че велосипедистът е нямал техническата възможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие. В момента на навлизането му на
платното автомобилът е бил на достатъчно голямо разстояние, като той се е включил
в движението по ул. „Булаир” по дясната лента за движение.
Експертът заключава, че техническите
причини, довели до възникването на пътнотранспортното произшествие, са както
следва: движението на автомобила „Фолксваген” със скорост над допустимата за
населено място от 50 км/час; технически неправилното поведение на водача при
избор на лявата лента за движение. В заключението се сочи, че технически
правилно е водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на
пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго. Като трета причина, довела до
произшествието вещото лице определя технически неправилното поведение на водача
при приближаване на кръстовище, при което пътят
отдясно е с предимство. Технически правилно е водачът да намали
скоростта и в случай на навлизане на превозно средство отдясно той да спре и го
пропусне.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /химически, съдебно-медицинска и автотехническа/, приложените писмени документи, веществените
доказателства.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на
доказване. Същите допринасят за изясняване въпросите относно времето, мястото,
авторството на деянието по чл. 343 ал.3 от НК, механизма на извършването му.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. Страните не оспорват заключенията, не правят възражения относно
тяхната правилност.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум към него, справка от сектор ПП
при ОД на МВР-Сливен за нарушенията на подс. С.; справка от сектор ПП при ОД на
МВР-Сливен относно собствеността на лекия автомобил „Фолксваген” модел „Поло”, НП
№ 575/2012 г., справка за съдимост на подс. С. и др. Същите са приложени и приети като доказателства,
намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не
се оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Иззетите по делото веществени доказателства по делото
– лекият автомобил „Фолксваген” модел „Поло” и велосипеда на пострадалия, с
оглед обективните находки по същите, съдът намира допринасящи в значителна
степен за разкриване на обективната истина по делото.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към материалите по делото
в съдебната фаза на процеса доказателствени източници изцяло кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. К.С. от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.3, предл. предпоследно, б.
„б” предл. първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на
08.09.2013 г. в гр. Сливен, ул. „Булаир“ при управление на МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СН 3902 КА, без да има необходимата
правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 102 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на П.С. П. ***.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. С. е
управлявал процесният лек автомобил „Фолкваген” модел „Поло” в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Същият се движил в населено място – гр.
Сливен, ул. „Булаир” със скорост около 60 км/ч. Допуснато е нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба максималната скорост на
управляваното от подсъдимия МПС е 50 км/час
за населено място.
Подсъдимият е нарушил и чл. 8, ал.1 от ЗДвП, според
който водачите на пътни превозни средства
използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. В
конкретния случай по делото е установено, че пътното
платно, по което се е движил подсъдимият с лекия автомобил „Фолкваген” модел
„Поло” е било приспособено за двупосочно движение с по една лента във
всяка посока за движение без разделителна ивица. Видно от доказателствата по
делото /свид.показания, огледен протокол/ касае се за движение с лекия
автомобил, което подсъдимият е извършвал през деня – в светлата част на
денонощието, при нормална видимост, суха пътна настилка, в посока от изток на
запад. При движението си по ул. „Булаир” в гр. Сливен, въпреки че забелязал
спускащия се по ул. „Никола Кичуков” вдясно от него велосипедист – постр. П., подс.
С. не намалил скоростта и продължил
движението си в лявата лента за движение.
С описаните действия подс. С. е нарушил и чл.
102 от ППЗДвП, съгласно който при приближаване към кръстовище водачът на
пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за
да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване. Идентично
задължение за подсъдимия като водач на МПС е предвидено и с разпоредбата на чл.
47 от ЗДвП. Подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта и да спре,
възприемайки отдясно в района на нерегулирано кръстовище постр. П.. Кръстовището
е било нерегулирано и движещия се с
велосипеда си пострадал се явява дясностоящ на управлявания от подсъдимия
автомобил, т.е. с предимство по смисъла на чл. 25 ал.2 от ЗДвП.
Видно от заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза техническите причини, поради които е настъпило
произшествието са именно тези три нарушения на правилата за движение, извършени
от подсъдимия – движението му с лекия автомобил „Фолксваген” със скорост над
допустимата за населено място от 50 км/час /с около 60 км/ч/; избора на лявата
лента за движение /вместо дясната/, и ненамаляването на скоростта при
приближаване на кръстовище, при което пътят
отдясно е с предимство, респ. неспирането и пропускането на велосипедиста, който
е бил с предимство. Изводът на съда, че настъпилото пътно транспортно
произшествие е в пряка и причинна връзка с посочените нарушения на подс. С. се
основава отново на заключението на автоексперта. Вещото лице изяснява, че дори
и при при скорост на движение от около 60 км/час подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, ако беше съобразил,
че преминава кръстовище, при което пътят отдясно е с предимство и ако беше използвал
дясната част на платното за движение вместо лявата. Категоричен е изводът на
експерта, че при скорост на движение от 50 км/час водачът е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като опасната
зона на спиране при скорост 50 км/ч е 31м, а подсъдимият е реагирал на
опасността на разстояние около 38 м от
мястото на удара. Или ако подсъдимият се е движил с допустимите 50 км/ч
и при същите действия на велосипедиста автомобилът би спрял преди мястото на
удара. Именно движението на подсъдимия със скорост над допустимата,
неправилното движение на автомобила в лявата лента за движение и
несъобразяването с приближането на нерегулирано кръстовище са довели до
настъпването на ПТП и респ. общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия
П.. Смъртта на пострадалия е настъпила, поради причинените тежки травматични
увреждания, които велосипедистът е получил при произшествието, видно от
кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия С.
като част от обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„Фолксваген” модел „Поло” и нарушението на правилата за движение по пътищата са
довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. П..
Съдът преценява като правилна квалификацията на
деянието по чл. 343 ал.3, предложение предпоследно, б.”б” предл. първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342,
ал.1 от НК. Подсъдимият С. е бил неправоспособен към датата на извършване на
деянието, каквато хипотеза законодателят е криминализирал в разпоредбата на
чл.343 ал.3, предложение предпоследно /с ДВ бр. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила
от 08.09.2012 г./. Този факт е обхванат от обвинителния акт, респ. подсъдимият
се е защитавал срещу него и го е признал по реда на чл.371 т.2 от НПК. На стр.1
от обвинителния акт /л.3 от делото/ прокурорът е посочил, че към датата на
извършване на деянието по настоящото дело свидетелството за управление на МПС
на подс. С. било отнето, поради изтичане на контролните точки. На стр.2 от
обвинителния акт, абзац трети, е отразено, че „С., въпреки че към този момент
не бил правоспособен водач, превозил детето...”. В абзац четвърти на стр.3 от
обвинителния акт се посочва, че „С. се придвижвал с автомобила ... в нарушение
на чл. 150а от ЗДвП без необходимото свидетелство за правоуправление”.
Специалният
закон – ЗДвП в разпоредбата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП регламентира, че водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност.
Фактът, че към инкриминирата дата подс. С. е нямал повече контролни точки и му
е било отнето свидетелството за правоуправление обосновава категоричен извод,
че същият е бил неправоспособен по смисъла на чл. 343 ал.3, предл. предпоследно
от НК. Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени
доказателства. Видно от Справка за нарушител, издадена на 12.09.2013 г. /л.9 от
ДП/, свидетелството за управление на подс. С. е отнето на 07.12.2008 г., като
на същия остават минус 12 контролни точки. По делото е приобщено и наказателно
постановление № 575/12, издадено на 19.09.2012г. от Началник сектор ПП към
ОДМВР – Сливен, с което подс. С. е санкциониран за това, че на 09.08.2012 г.
управлява пътно превозно средство без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление е връчено на подсъдимия на 19.10.2012 г. е и влязло в сила на
26.10.2012 г. В справката за съдимост на подс. С. са отразени две дела за
транспортни престъпления – НАХД № 464/2010 г. и НОХД № 725/2010 г. и двете на
СлРС. По НАХД № 464/2010 г. на СлРС на подс.С. е била наложена глоба за това, че е управлявал МПС
в срока на изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява МПС”, след
като е наказан по административен ред. По НОХД № 725/2011 г. на СлРС подс. С. е
признат за виновен и осъден за това, че на 29.11.2010 г. в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление с наказателно постановление № 702/19.02.2010 г.,
управлявал МПС без съответно свидетелство за управление. Така посочените
писмени доказателства категорично установяват, че подсъдимият е бил
неправоспособен не само към датата на извършване на деянието по настоящото
дело, но и доста преди това. Деянието на подсъдимия с оглед причинения
съставомерен резултат – смъртта на постр. П. попада в б. „б” на чл.343 ал.3 от НК.
Деянието по този законов текст е извършено от подс. С.
по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към настъпването на
общественоопасните последици е непредпазливо,
като се касае за престъпна небрежност. Подс. С. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици в резултат на извършените от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, подробно описани по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. С оглед субективната страна на деянието, правилно квалификацията на
престъплението е дадена във връзка с ал.1 на чл.343 от НК и респ. чл. 342 ал.1
от НК.
При така установената конкретика съдът намери подс. С.
за виновен по повдигнатото му обвинение с правна квалификация чл. 343 ал.3,
предложение предпоследно, б.”б” предл.
първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
До идентичен извод съдът стигна и по отношение на
второто обвинение, предявено на подсъдимия за престъпление по чл. 343в, ал.2
вр. ал.1 от НК. По делото не е спорен факта, а и същият се установява
категорично от писмените доказателства, обсъдени по-горе, че на инкриминираната
дата 08.09.2013 г. в гр. Сливен, ул.
„Булаир" подс. С. е управлявал
лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег. № СН 3902
КА в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП № 575/19.09.2012 г. на
Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен, влязло в сила на
26.10.2012 г. Деянието по настоящото дело е извършено от подсъдимия на
08.09.2013 г., а наказателното постановление е издадено на 19.09.2012 г. и е
влязло в сила на 26.10.2012 г.
Престъплението по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при форма на
вината – пряк умисъл. Подс. С. е знаел, че е наказан по административен ред за
управление на превозно средство без свидетелство за управление с посоченото
наказателно постановление. Същото му е връчено срещу подпис на 19.10.2012 г.
/л.24 от ДП/ и не е обжалвано, видно от датата на влизането му в сила –
26.10.2012 г. Разпоредбата на чл. 343в ал.2 от НК предвижда наказуемост за
този, който в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, извърши деяние по чл.343в ал.1 от НК. В конкретния
случай от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е извършил и
това деяние. Въпреки, че е знаел, че е наказан и че няма свидетелство за
управление, подсъдимият е управлявал МПС. Прекият умисъл за това деяние се
установява и от справката за нарушения по ЗДвП, от където е видно, че С. е
многократно наказван по административен ред за такива и други нарушения преди
извършване на инкриминираното деяние.
С оглед на горните обстоятелства, съдът
призна подсъдимият С. за виновен и по двете обвинения, като съобрази събраните
по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира изцяло
с доказателствената съвкупност.
Като причини за престъпната деятелност на подсъдимия
съдът прие неправилното отношение на подс. С. към обществените отношения,
произтичащи от разпоредбите на Закона за движение по пътищата и по-конкретно
незачитане на установените правила за движение по пътищата, за управление на
МПС само от правоспособни водачи и по установения ред.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. С. наказание, съдът съобрази принципите за неговата
законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършените от подсъдимия деяния, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС /относно първото престъпление/, респ. спазване на установените правила за
управление на МПС /и за двете престъпления/. Тази опасност принципно е взета
предвид от законодателя при определяне санкционната част на разпоредбите на чл.
343 ал.3 б. „б”, предл. първо от НК и чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, съжалението му за извършеното,
желанието му да окаже помощ на пострадалия /макар и неуспешна, предвид тежките
увреждания/, младата му възраст. Самопризнанието на подсъдимия не би могло да
се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За
направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанията с една
трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация
размера на наказанията.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът взе предвид обремененото му съдебно минало и многобройните нарушения, за
които са му налагани административни наказания, с изключение на тези,
обусловили оставането му без контролни точки, респ. загубване на
правоспособността му. Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда,
че наказанието за престъплението по чл. 343 ал.3 предл. предпоследно б. „б”
предл. първо вр. с ал. 1, вр.
с чл. 342, ал.1 от НК следва да се определи при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на 5 години „лишаване от
свобода” – в размер малко под средния предвиден в закона за това престъпление.
На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия С. наказание в размер на 3 години и 4 месеца
„Лишаване от свобода” за това престъпление.
Относно наказанието за
второто престъпление – по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът определи същото
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Тук
съдът допълнително отчете, че това деяние разкрива системност и престъпна
упоритост у подсъдимия за нарушаване установения ред при управление на МПС.
Подсъдимият, независимо от младата му възраст е наказван над 30 пъти за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, вкл. е управлявал МПС
след като е наказан по административен ред, както и след налагане на глоба по
съдебен ред и след като е осъждан с наказание „лишаване от свобода” за срок от
6 месеца с 3 години изпитателен срок. Тези обстоятелства обосновават извод за
по-висока степен на опасност на второто деяние, с оглед на личната опасност на
дееца и естеството на престъплението, както и неговата своеобразна повторяемост
при действията на подсъдимия. Поради това съдът определи за второто
престъпление наказание в средния размер на предвиденото в закона, а именно 1
година „лишаване от свобода”. На основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира
така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия С. наказание в
размер на 8 месеца „Лишаване от свобода” за това престъпление.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК, приложим на основание чл.58а ал.4 от НК и стигна до извода, че
не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите не са от съответния
характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за несъразмерна
тежест на предвиденото наказание за което и да е от двете престъпления.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с
оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с
преследваните цели на наказанието. Допълнително в тази връзка, съдът намира за необходимо
да отбележи, че справката за нарушения на подсъдимия, издадена от ОДМВР –
Сливен и справката за съдимост, както и деянията, за които е предаден на съд по
настоящото дело, демонстрират поведение, което трудно би могло да вмести в
категорията на „преосмислено“ такова, както твърди защитата. Напротив, налице е
тенденция в поведението на подсъдимия, при която следващите нарушения на
правилата за движение по пътищата са все по-тежки от предходните, докато се е
стигнало до отнемане на човешки живот. Наложените до момента административни
наказания, наказания по наказателни дела, включително
осъждането на подс. С. с условно наказание „лишаване
от свобода“ по НОХД № 725/2011г. на СлРС, очевидно не
са изпълнили целите на индивидуалната превенция. Видно е, че подсъдимият в последващото след осъждането си поведение нито се е
поправил, нито е преосмислил действията си към спазване законите и добрите
нрави. Няма обратен аргумент в твърдението на защитата, че поведението на
подсъдимия било характерно за голяма част от младото поколение. Тази тенденция е
особено тревожна и може да се обсъжда само в посока, че налагането на твърде
снизходителни наказания не постига своя ефект нито спрямо дееца, нито спрямо
обществото. Поведението на подсъдимия във времето от придобиване на
правоспособност за управление на МПС /2006г. – справка на л.9 от ДП/ до
извършване на деянията, предмет на настоящото дело илюстрира съзнание за
безнаказаност и безотговорност, което не бива да бъде поощрявано. Съдът не може
и не следва да толерира системно поведение, нарушаващо правилата за движение по
пътищата, особено когато в резултат на тази упоритост, се стига до отнемане на
човешки живот. По изложените съображения, съдът прие, че целите на специалната
и генералната превенция не биха могли да бъдат постигнати с налагане на подс. С. на по-ниски от определените по-горе наказания за
двете престъпления. Категоричен е изводът на съда, че няма фактическа и доказателствена опора твърдението на защитата, че е налице
хипотезата на чл.55 от НК и наказанията на подсъдимия следва да се определят
именно по този текст.
На основание чл. 23,
ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия С. по-тежкото от така определените
наказания, а именно 3 години и 4 месеца „Лишаване от свобода”. Като съобрази,
че това не е първото осъждане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода“
и че същото е определено като общо наказание за непредпазливо и умишлено
деяние, съдът при спазване правилата на чл. 59 и чл.61 от ЗИНЗС постанови това
наказание да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
Съдът не наложи
наказание по чл.343г от НК на подсъдимия, тъй като същият към момента е
неправоспособен, а никой не може да бъде лишен от права, които не притежава.
Съдът констатира, че деянията по настоящото дело,
подсъдимият е извършил в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД №
725/2011 г. на СлРС. Тъй като отговорността на подсъдимия е ангажирана по
настоящото производство както за непредпазливо /по чл.343 ал.3 б. „б” вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1
от НК/, така също и за умишлено престъпление /чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК/, съдът прие, че е налице хипотезата на чл. 68, ал.1 от НК и приведе
в изпълнение наложеното на подс. С. по НОХД № 725/2011г. на Районен съд гр.
Сливен наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като постанови
същото да се търпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от
открит тип. Разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК би била приложима, само ако
подсъдимият беше извършил непредпазливо деяние. В настоящия случай подсъдимият
е извършил две деяния – непредпазливо и умишлено. И за двете съдът определи
наказание „лишаване от свобода“, като наложи общо наказание в размер на
по-тежкото от двете. Налице е хипотезата на чл.68 ал.1 от НК, тъй като в изпитателния
срок на условното осъждане по НОХД № 725/2011г. на СлРС
подсъдимият е извършил, както непредпазливо, така също и умишлено престъпление,
за които е наложено наказание „лишаване от свобода“. За съда е налице само една
процесуална възможност, а именно да приведе в изпълнение и отложеното наказание
по НОХД № 725/2011г. на СлРС, на основание чл.68,
ал.1 от НК.
Веществените доказателства – лек автомобил „Фолксваген”,
модел „Поло” с рег. № СН 3902 КА и велосипед с черна рамка, съдът постанови
след влизане в сила на присъдата, автомобилът да се върне на собственика му, а
велосипедът – на наследниците на пострадалия.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да
заплати на всеки от частните обвинители А.П.П. и С.П.П. по 300 лв., представляващи направени от частните обвинители
разноски за повереник. Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 350.00 лв. за направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: