№ 125
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002634 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
адв.Л.Ц. от САК, действащ като особен представител на „4 ЕК“ЕООД, ЕИК *********
насочена против Решение № 260099/02.10.2020 г., постановено по т.д. № 1243/2019 г. по
описа на СГС, ТО, с което по предявен иск на Софийска градска прокуратура /СГП/ на
основание чл.155, т.3 ТЗ е прекратено търговското дружество „4 ЕК“ЕООД и същото е
осъдено да заплати по сметка на съда сумата сторените по делото разноски в общ размер от
280 лв.
Във въззивната жалба се развиват доводи за постановяване на атакуваното решение в
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна
преценка на приобщените по делото доказателства, както и в нарушение на материалния
закон – ТЗ.
Поддържано е, че като е отказал събирането на относими доказателства за
установяване на факта дали наследниците на починалия едноличен собственик на дяловете
на дружеството въззивник са се отказали от наследството му, първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило и на
правилността на обжалваното решение.
Отделно от горното са наведени и доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон в нормата на
чл.155, т.3 ТЗ.
Във връзка с изложените оплаквания се иска отмяна на последното.
СГП не е взела становище по въззивната жалба. Не изпраща представител в о.с.з.
1
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
молителката и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящето производство е процесуално допустима,
като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от надлежно
процесуално легитимирана страна – назначеният от първоинстанционния съд особен
представител на дружеството ответник, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ
въззивен съдебен контрол.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, при проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, решаващият състав съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му дейност, в съответната форма, и е подписано.
Извършвайки служебна проверка на неговата допустимост, настоящият съдебен
състав прие, че същото е недопустимо, като постановено по недопустим иск, по
долуизложените доводи:
Систематичното и логическо тълкуване на нормите на чл. 155 ТЗ и 157 ТЗ
предпоставят, че двете очертават различни хипотези на прекратяване на едноличното
дружество с ограничена отговорност.
Първата от тях урежда хипотезата, при която по предявен конститутивен иск по реда
на чл.155, т.3 ТЗ, търговско дружество може да бъде прекратено, ако са налице визираните в
материалната норма предпоставки – в продължение на три месеца дружеството да няма
вписан управител.
За разлика от нея, хипотезата на чл.157 ТЗ регламентира случаите, в които
прекратяването на търговското дружество настъпва като последица от смъртта на
едноличния собственик на капитала - по право и по силата на закона, без да е необходима
намеса на съда, още по-малко в исково производство, за реализиране на съществуващо
потестативно гражданско субективно право, при това – по иска на прокурора.
Вярно е, че в текстът на чл.157, ал.1, пр.второ е уредено изключение от
горепосоченото правилото за прекратяване по право на едноличното дружество с
ограничена отговорност при смърт на физическото лице, едноличен собственик на капитала
му и то касае две хипотези – 1/ когато в учредителния акт на дружеството е предвидено
продължаване на дейността му или 2/ когато наследниците на едноличния собственик на
капитала заявят воля за това.
В случая при служебна справка в публичния ТРРЮЛНЦ, воден от АВ към МП на РБ
се установява, че в учредителния акт на „4 ЕК“ЕООД е предвидена хипотеза за
продължаване дейността на дружеството в случай на смърт на едноличния собственик на
капитала му – физическо лице – ако наследниците му поискат да продължат дейността.
Извършената служебна справка от първоинстанционния съд в НБД на населението е
установила, че едноличния собственик на капитала на „4 ЕК“ЕООД И. П. И. е починал на
18.05.2018 г. и след смъртта си е оставил за свой единствен наследник еднокръвен брат Е. П.
И..
Извършената служебна справка от настоящата инстанция по партидата на дружеството
не установи от момента на смъртта на едноличния му собственик до настоящия такъв
единственият му наследник да е поискал продължаване дейността на дружеството.
При гореустановените факти настоящия въззивен състав приема от правна страна, че в
конкретния казус дружеството – ответник по иска на прокурора се явява прекратено по
силата на самия закон - ex lege, който факт е настъпил със смъртта на едноличния
2
собственик на капитала му – на 18.05.2018 г., поради което и целеният от прокурора чрез
предявяването на иска, с който съдът е сезиран, правен резултат е вече постигнат и без
съдебна намеса.
Приема още, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ не е налице необходимост от преценка
наличието на предпоставките за прекратяване на дружеството от страна на съда така, както е
прието в обжалваното решение, предвид че те са законоустановени и единствената такава в
посочената хипотеза е настъпване на правнозначимия факт на смъртта на едноличния
собственик на капитала при ЕООД.
Ето защо и предявеният иск се явява недопустим, като лишен от правен интерес,
предвид че е недопустимо повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД и съобразно
нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, като
производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО,
5-и състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260099/02.10.2020 г., постановено по т.д. № 1243/2019 г. по
описа на СГС, ТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на обстоятелствата по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3