Решение по дело №2182/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.П.Д. ***, чрез адв. С.Г. *** против РА № Р-03000321005275-091-001/30.05.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 146/19.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2018г.Жалбоподателят счита обжалвания РА незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изведени фактически констатации, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че не са налице обстоятелства, сочещи на основания по смисъла на чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 от ДОПК; неправилно ревизиращият орган приема, че е следвало да бъдат подадени декларации по чл.50, тъй като за РЛ не са налице облагаеми доходи; неправилни са изводите на ревизиращия орган относно изтеглените парични средства от сметките на управляваните и представлявани от него дружества; неоснователно ревизиращия екип като основание за облагане на конкретни суми, сочи неподаването на ГДД по чл.92 за 2018г.; неправилно е прието за 2015г. и 2016г., че са установени данни за изпратени пратки и получени суми от РЛ; счита, че неправилната формулировка на твърдените като получени доходи за 2015г. и 2016г. води до извод за отмяна на РА в тази част. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321005275-020-001/15.09.2021г., изменена със ЗВР № Р-03000321005275-020-002/26.01.2022г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП – Варна.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000321005275-092-001/28.03.2022г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за забава към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000321005275-091-001/30.05.2022г., с който на Д.П.Д. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, както и лихви за забава.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 146/19.08.2022г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания данъчен период Д.П.Д. е местно лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1. Семейно положение - женен. Има деца под 18г. Същият не е регистриран като едноличен търговец, но за периодите на ревизията има участие в търговски дружества. Установено е, че лицето няма регистрация по ЗДДС. През ревизирания период е в трудовоправни отношения с дружества, както и има подавани декларации, начислени и внасяни задължителни осигурителни вноски, посочени подробно на стр.2-3 от РД.

І. В хода на ревизията е установено, че през 2018г., в периода, през който е едноличен собственик на капитала, ревизираното лице е изтеглило в брой парични средства общо в размер на 103490лв., както следва: от „В. Т.“ ЕООД сумата от 41010лв.; от „Я.“ ЕООД сумата от 21300лв. и от „Л.“ ЕООД сумата от 41 180лв.

При извършените насрещни проверки на тези дружества са установени постъпили парични средства по банковите им сметки, като произходът на разглежданите суми е безспорно установен от органите по приходите. Облагаемият доход е определен на база изтеглените парични средства от ревизираното лице от банковите сметки на дружествата. След анализ на констатираните факти и обстоятелствата, органите по приходите са приели, че представените документи /квитанции към ПКО-стр.55-59/ са новосъздадени за целите на ревизионното производство, в резултат, на което същите не пораждат права за ревизираното лице. Органите по приходите са извършили повторен анализ на всички факти, относно движението на паричните средства в дружествата „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, както и дали същите могат да бъдат проследени в счетоводствата им. В тази връзка са анализирани, представените с възражението срещу ревизионният доклад, приемо-предавателни протоколи относно предадени от него документи на новия собственик - В. Д. З. на посочените дружества /стр.7-9 от РА/. Органите по приходите са приели, че тези доказателства не удостоверяват верни факти с оглед даденото от В. Д. З., обяснение /стр. 1176-1177/ в Полицейско управление гр.Вълчи дол и съгласно представена декларация. В нея В. З., в качеството си на представляващ и управляващ дружествата, декларира следното: не е получавала търговски и други документи в това число счетоводен баланс;не е получавала парични средства собственост на дружествата в брой;не е получавала банкови документи; не знае кои са сметките и какви средства има в тях, няма спесимен на подписа в банките, както и не е извършвала действия с парите по сметките;не е получавала стоки, собственост на дружествата при покупката и не е получавала вещи, имущество на дружествата. След закупуването на дружествата, не е извършвала дейност с тях и не е подавала годишни данъчни декларации. Не е извършвала продажба на стоки чрез Интернет и ЕКОНТ и не е получавала парични преводи и суми в брой, които да са свързани с дружествата.

Съгласно вписаните в Търговските регистри, по партидите на трите дружества, идентични договори за прехвърляне на дружествени дялове, купувачът декларира, че е получил всички активи и пасиви на дружеството; продавачът е предал цялата счетоводна, данъчно- осигурителна, търговска, трудово-правна и договорна документация, фактическата и счетоводна касова наличност по текущия баланс, както и наличната стока на дружеството към съответната дата. Установено е, че към представените договори, не са приложени: описи на наличните стоки, които се предават, предвид обстоятелството, че същите представляват родово-определени вещи и следва да бъдат идентифицирани по вид, количество и стойност; Счетоводен баланс и Оборотна ведомост, банкови документи и други, от които да бъдат идентифицирани и установени количествените параметри на активите и пасивите, в т.ч. паричните средства в брой, които се предават.

В резултат на констатираното в хода на ревизионното производство, органите по приходите са приели, че изтеглените от ревизираното лице парични средства в брой, представляват облагаеми доходи с неустановен произход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани чрез подаване на ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., в резултат на което няма удържан и/или платен данък. Направен е извод, че след като дози доход не е деклариран чрез подаване на ГДД, то е налице обстоятелство по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК.

Жалбоподателят оспорва горните изводи;неправилно ревизиращият орган приема, че е следвало да бъдат подадени декларации по чл.50, тъй като за РЛ не са налице облагаеми доходи; неправилни са изводите на ревизиращия орган относно изтеглените парични средства от сметките на управляваните и представлявани от него дружества; неоснователно ревизиращия екип като основание за облагане на конкретни суми, сочи неподаването на ГДД по чл.92 за 2018г.;

Съдът намира жалбата в тази част за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Между страните няма спор, че процесните суми са изтеглени от банковите сметки на „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. В заключението си вещото лице, по съдебно счетоводната експертиза също е установило, че от сметките на тези фирми са изтеглени посочените суми след запознаване с материалите по делото в това число с банковите извлечения от разплащателните им сметки. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено внесените суми в касите на посочените дружество от Д.Д. през 2018г. съвпадат с изтеглените суми от разплащателните им сметки. Следователно не може да се направи извод, че тези суми са доход на жалбоподателя и поради това не подлежат на облагане.

ІІ. По отношение направени парични преводи от банковите сметки на „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД по личната сметка на ревизираното лице при „Първа инвестиционна банка“ АД с основание „ дивидент“.

Въз основа на анализа на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че за ревизираното лице не е доказано наличие на основание - „дивидент“, за да бъдат извършени преводи на парични средства през 2018г. от сметките на трите дружества по личната сметка на лицето. Органите по приходите не са приели за верни и основателни, изложените от него доводи във възражението срещу РД, ведно с представени доказателства, че получените преводи по неговата банкова сметка ***. Излагат мотиви, че ревизираното лице не е предоставило данни, относно начина на определяне на размера на ликвидационния дял, независимо от еднолично взетото решение по представените протоколи за изплащането на наличната към момента печалба от дейността на дружествата по междинен отчет. Не е предоставена счетоводна отчетност, както и междинен отчет за определяне на имущественото състояние, върху което лицето би имало право на ликвидационен дял. Такива доказателства не са представени и за трите дружества. След като липсват доказателства, относно основанието и характера на получените недекларирани доходи - с неустановен произход, органите по приходите са заключили, че няма основание да се приеме, че същите попадат в обхвата на необлагаемите доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. Налице са облагаеми доходи с неустановен произход по смисъла на чл.12, вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни; ревизиращият орган не е отчел, че тези доходи са получени от РЛ преди напускането му като едноличен собственик на капитала; характерът на изплатените суми е виден от взетите решения на общото събрание на дружествата, както и вписаните основания в платежните нареждания; сочи, че бюджетът не е ощетен, тъй като данъкът е бил предварително внесен от платеца на дохода - „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД; извършеното облагане на тези доходи е в противоречие на смисъла и целта на закона, едни и същи доходи да бъдат облагани два пъти.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина. Съгласно ал. 2 от същата норма окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ /в редакцията действала към момента на издаване на ревизионния акт/ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. С § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на понятието дивидент: а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. По отношение на понятието "скрито разпределение на печалба", § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препращат към съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".

Съгласно чл.65 ал.2 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

Действително финансовата година не е изтекла към момента на извършване на паричният превод, но поради продажбата на дяловете на друго лице, РЛ напуска дружеството и прекратява членствените си правоотношения т.е. налице е „ликвидационен дял“ при напускането на дружеството. Решението за изплащането на наличната към момента печалба от дейността на дружеството (по междинен отчет) под формата на ликвидационен дял е взето преди решението за продажба на дяловете на дружествата т.е. към момента на изплащането жалбоподателят е собственик на дружествата. Също така печалбите на дружествата към този момент са реализирани, вследствие на участието му в дейността, което е пряка негова заслуга. Именно затова законът предвижда изплащане на ликвидационен дял при напускане на съдружник/собственик. Характерът на изплатените суми е виден от взетите решенията на общото събрание на дружествата, както и вписаните основания в платежните нареждания.

Следва да се има предвид и това, че е налице предварително изплащане на данъка по чл.38 от ЗДДФЛ, както е видно данъкът е изплатен, т.е. бюджетът не е ощетен, а тъкмо обратното - данъкът е предварително изплатен към бюджета от платеца на дохода - „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ЕООД и „Л.“ ЕООД. Това се установява и от заключението по съдебно счетоводната експертиза.Видно от същата според наличните по данъчната преписка документи, данъка от 5% върху гласуваните суми е преведен на бюджета.

ІІІ. За периодите 2015г. и 2016г. органите по приходите са установили действително получени от ревизираното лице суми в размер на 1578.50лв. и 8139.50лв. от „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД, във връзка с изпратени/получени пратки и наложени платежи. Тази информация, предоставена от куриерските дружества, е анализирана и обсъдена подробно при извършената проверка на Д.Д.. Органите по приходите, въз основана установеното, са приели, че получените от ревизираното лице суми, представляват облагаеми доходи с неустановен произход, които не са декларирани от него с ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за календарната година, в която са получени.

Констатирани са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.2 от ДОПК, за което ревизираното лице е уведомено чрез връчване на Уведомления по чл. 17 /стр. 135-139/ и чл. 124 /стр. 141-145/ от ДОПК, както и връчено искане /стр. 147-151/ за предоставяне на становище и Декларации за ревизираните периоди по реда на чл. 124, ал.3 от ДОПК.

С цел определяне на данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, ревизиращият екип е извършил анализ на всяко едно от изброените в чл. 122, ал. 2 от с.к. обстоятелства, относими към ревизираното лице (стр.7-9 от РД, стр.76-78 от адм.пр.). Съобразил е и нормата на чл. 17 от ЗДДФЛ, постановяваща начина на определяне на общата годишна данъчна основа като сума от годишните данъчни основи за доходите от трудови правоотношения, за доходите от друга стопанска дейност, за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, за доходите от прехвърляне на права или имущество и за доходите от други източници.

Жалбоподателят оспорва горните изводи; твърди, че тези констатации на ревизиращият екип не са подкрепени с никакви доказателства; в данъчната преписка не съществуват доказателства да има сключен договор с „Еконт Експрес“ ООД за извършване на пратки с наложен платеж, както и за налична партида на негово име; от констатациите в РД и РА не става ясно по какви критерии, органа по приходите е формирал тези суми и ги е квалифицирал като негови лични доходи.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна.

Ревизията по инициатива на органа по приходите е протекла по особения ред на закона - чл.122, ал.1 от ДОПК. В данъчната практика, дори при наличие на действително налични обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, основата за облагане следва да бъде определена само след извършена проверка и задължителен анализ на всяко едно от обстоятелствата по ал.2, относими към ревизираното данъчно задължено лице. Анализът на критериите по чл.122, ал.2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Съгласно чл.122, ал.2, т.1 от ДОПК във всички случаи на определяне на данъчната основа по особения ред, на първо място органите по приходите следва да преценяват вида и характера на фактически извършваната дейност от ревизираното лице. Задължението на органа по приходите е да събира и преценява доказателствата въз основа на принципите на служебно начало и обективността и ако в тях има данни относими към предмета на производството, да ги обсъди - в настоящият случай това не е сторено. Този задължителен анализ е направен формално, само с цел цитиране (вписване) на обстоятелствата в ал.2 на чл.122 от ДОПК в РД. Както се вижда анализът се базира единствено на предположения, без да са налице доказателства, а освен това тези предположения са абсолютно неверни, а някои от тях противоречиви. Не е извършен анализ относно разходи за закупени стоки, които са реализирани чрез куриерската агенция Еконт Експрес ООД. Следвало е да бъде направен анализ по аналог, което означава да се направи съпоставка на три случая, сходни на ревизираното лице, като бъдат определени разходи за дейността - за закупуване на стоки и други разходи, без които не може да бъде извършвана дейност. В РД, респ. РА е обложен пълният размер на приетите като приход сума, което в една реално извършвана търговска дейност е практически невъзможно. При прилагане на чл.122 от ДОПК и извършване на анализ по аналог следва да се вземат 3 съответстващи примера, данните от които се усредняват. Ревизиращият екип не е извършил обективен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК, не е изследвал критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, което е самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.

Недоказано от страна на органа по приходите остана както плащането на наложените платежи, така и направените доставки на стоки с изпращач Д.Д.. Законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за получаване на фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извършат съответната съпоставка и преценка. По делото не са представени оригиналите на разписките за наложен платеж, както и товарителниците. При липсата на доказателства за прехвърлянето на собствеността на конкретните стоки към трети лица, направените от такива лица плащания не могат да формират извод за действително извършени продажби. Безспорно липсва доказване на доставки, от които да са налице твърдяните от органа по приходите укрити доходи като източник и размер. Също така, от страна на органа по приходите в хода на ревизионното производство не е анализиран въпросът за произхода на стоките, които се твърди, че впоследствие Д.Д. е продал на трети лица.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Поради това ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 1781.60лв., съобразно представения списък.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РА № Р-03000321005275-091-001/30.05.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 146/19.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на Д.П.Д. са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2018г. в размер на 14 073лв. – главница и 4 614.32 – лихви за забава.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Варна да заплати на Д.П.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1781.60лв. / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и 60ст./, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

	Съдия: