Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 508 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че има изискуеми вземания срещу длъжника „И.Г.7.“ ЕООД по договор за кредит № 156/25.07.2008 г. и подписани към него четири анекса. Поддържа, че вземанията на банката спрямо кредитополучателя длъжник по договора за кредит са изискуеми от 25.07.2011 г., когато е настъпил крайният срок за ползване на кредита.   Поддържа, че липсата на плащане на задълженията по договор в общ размер на 712 919.08 лева  е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от датата, след която е изпаднал в просрочие по отношение заплащането на задълженията си– 25.07.2011 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

Ответникът „И.Г.7.“ ЕООД /л/ оспорва размера на посочения от кредитора в молбата по чл. 625 от ТЗ размер на дълга по договора за кредит. Оспорва изискуемостта на задълженията му по договора за кредит да е настъпила на 25.07.2011 г. Посочва, че не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което и предвид липсата на внесени такива разноски от кредиторите в указания от съда срок, иска от съда да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1  от ТЗ.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Представен е договор за банков кредит от 25.07.2008 г., сключен между страните по делото, с който на ответника е предоставен кредит, под формата на кредитна линия,   в размер на 190 000 евро за зареждане на склад с козметика, санитарни принадлежности, почистващи препарати и др. Срокът на кредита е 12 месеца до 25.07.2009 г., като този срок може да бъде продължаван с анекси, но общият срок на договора не може да бъде по-дълъг от 7 години от датата на сключване на първоначалния договор. Страните са постигнали и съгласие относно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, както и за дължимата наказателна такава при неизпълнение на поетите с договора задължения.

С анекс № 1/18.08.2009 г. страните намаляват размера на кредита до 171 000 евро, като уговарят краен срок за погасяването му 25.07.2010 г. С анекс № 3/03.08.2010 г. срокът е продължен до 25.07.2011 г., като е посочено конкретно в този срок как ще става усвояването и погасяването на кредитната линия при намаляващи размери /лимити/.

  Видно от приетото по делото, като неоспорено от страните, заключение по съдебно-графическата експретиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, направеното от ответника оспорване на автентичността на договора за кредит и анекс № 1 към него не е доказано, поради което документите следва да останат в събрания по делото доказателствен материал. Съдът констатира, че неправилно е открил производство по реда на чл. 193, ал. 2  от ГПК относно автентичността на анекс № 4, тъй като този анекс не е представен като доказателство по настоящето дело, съответно съдът няма как да изпълни задължението си по чл. 194, ал. 2 от ГПК да го изключи от доказателствата и да го изпрати на прокурора.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че към 13.05.2019 г. няма данни за притежавани от длъжника недвижими имоти, тъй като видно от изготвената справка за периода от 01.01.2007 г. до 13.05.2019 г., на 30.09.2009 г. длъжникът се е разпоредил с придобитите от него на 24.07.2009 г. недвижими имоти - магазини.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 23.05.2019 г. няма данни за регистрирани на името на длъжника пътни превозни средства.

Видно от ТР-АВ, последният обявен по електронното дело на търговеца длъжник ГФО е за 2015 г. С влязло в сила на 26.10.2018 г. решение на СГС, ТО, 8 състав, по търг. дело № 3344/2017 г. ответното дружество е прекратено във връзка с предявен от кредитор на едноличния собственик на капитала иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК. След влизане в сила на решението е открито производство по ликвидацията на дружеството, което към момента не е приключило.

Длъжникът е представил по делото ГФО за периода до 2015 г. вкл., като е заявил, че от 2013 г. не извършва търговска дейност и за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не е изготвял и съставял ГФО. Поради ползването на външни счетоводни услуги, счетоводната му документация е съхранявана от счетоводно дружество за 5 г. или до края на 2017 г., поради което към момента не разполага с инвентаризационни описи и не може да ги представи на съда. Представените ГФО за горепосочените години заедно със съставните части на отчетите са представени от длъжника като преписи на обявените в ТР такива.

По делото са постъпили подаваните от молителя ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2011 г., 2012 г., 2013 г.,  2014 г., 2015 г. и 2016 г.  За финансовата 2017 и 2018 г. няма данни за подадени ГДД.  Няма данни и за извършени ревизии. Има данни за наложени предварителни обезпечителни мерки, изразяващи се в наложена възбрана върху недвижим имот и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки. Изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чиито заключения съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. От заключенията – основно и допълнително, се установява следното:

Вещото лице е извършило своя анализ за финансовите и икономическите показатели на ответника въз основа на обявените по електронното му дело в Търговския регистър ГФО за периода от 2011 до 2015 г. вкл. Същите отчети са представени и от длъжника по делото. При извършването на анализите за  горепосочения период, вещото лице обосновава извод, че преобладаваща част от активите на длъжника  са текущите активи /вземания, материални запаси и парични средства/. Относително голям дял имат и нетекущите активи, като дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за отчетния период.  Собственият  капитал е положителна величина за периода от 2011 до 2015 г. Задълженията на дружеството се състоят от задължения към финансови предприятия, към доставчици и други задължения /към персонала, за осигуровки и данъци/, като за целия анализиран период преобладаващ дял имат задълженията към финансови предприятия, които са със срок на изискуемост до 1 година и над 1 година.

Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Коефициентът на обща ликвидност е, съответно: към 31.12.2011 г. – 2.3750; към 31.12.2012 г. – 0.8045;  31.12.2013 г. – 0.8045; 31.12.2014 г. – 0.8509 и към 31.12.2015 г. – 0.8509. За изследвания период  дружеството има коефициенти на бърза ликвидност в референтни величини в рамките на общоприетите. Коефициентът на незабавна ликвидност след 2011 г. е значително под референтните стойности, а коефициентът на абсолютна ликвидност след 2011 г. е на границата на референтните стойности. За анализирания период съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество. Стойностите на коефициента на финансовата автономност са значително под референтната граница и дружеството е в крайна зависимост от кредиторите си, което го поставя в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Този факт се дължи на прекомерно нарастналите му задължения. Предвид липсата на предоставен достъп на вещото лице до счетоводството на длъжника, не може да бъде даден отговор на въпроса имало ли е дружеството задължения с настъпил падеж към кредитори с източник  търговска сделка  /извън процесните вземания на банката/ през периода. От извършена проверка в ТД на НАП София се установява, че ответното дружество има изискуеми публични задължения  чийто размер към 05.06.2019 г. е 68083.80 лева. Предвид липсата на достъп до счетоводството, вещото лице не може да каже дали задълженията към банката, подала молбата по чл. 625 от ТЗ са намерили счетоводно отражение, но  дружеството е осчетоводило сума от 516 000 лева като задължения към финансови предприятия. При извършена проверка в счетоводството на банката, вещото лице установява, че към 19.03.2019 г. има счетоводни записвания по партидата на процесния кредит за следните задължения: главница от 171 000 евро; неплатена редовна възнаградителна лихва за периода от 25.02.2011 г. до 23.04.2015 г. в размер на 67431.36 евро; наказателна лихва за периода от 25.02.2011 г. до 23.04.2015 г. в размер на 45381.26 евро; законна лихва върху главницата за периода от 23.04.2015 г. до 19.03.2019 г. – 67764.59 евро и дължими такси 1659.50 евро. Извън партидата по процесния договор, банката е осчетоводила и дължими от ответника разноски в размер на 22048.13 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията по договора не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора молител  изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника. От събраните по делото доказателства се установи наличието на такова вземане на кредитора срещу длъжника, с източник договора за кредит от 25.07.2008 г. Крайният срок за погасяване на предоставения по договора за кредит е 25.07.2011 г. /съгласно представеният по делото анекс № 3 към договора/, съответно от тази дата вземанията на кредитора по договора са изискуеми.

Затова следва да се приеме, че в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото такова доказване не е проведено, поради което  съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност

С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза,  съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткотрайни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че е налице влошено финансово-икономическо състояние на молителя и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения към 31.12.2012 г., когато коефициентът на обща ликвидност е под референтните стойности. Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние, тъй като видно от направените от вещото лице изчисления липсва подобряване на показателите на длъжника. Стойностите на коефициента на финансовата автономност на длъжника също са значително под референтната граница и дружеството е в крайна зависимост от кредиторите си, което го поставя в състояние на дългосрочна неплатежоспособност.

Затова следва да се приеме, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. в ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага, че  търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Доколкото презумпцията има характер на процесуална норма, то тази разпоредба следва да намери приложение и по заварените дела, по които е висящ спора относно състоянието на неплатежоспособност. В случая длъжникът не е изпълнил административното си задължение да заяви за обявяване в ТР-АВ ГФО за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. След заявяване на ГФО за 2015 г., длъжникът не е заявявал за обявяване свои годишни финансови очети.  Затова следва да се приеме, че е налице установената в чл. 608, ал. 2 презумция за наличие на неплатежоспособност, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. С оглед събраните по делото доказателства и останалата необорена презумпция по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, следва да се приеме, че  търговецът не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения към кредиторите. Задължението към кредитора е станало изискуемо на 25.07.2011 г., но съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2012 г. са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, поради което за  начална дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2012 г.

При този изход на производството и изрично заявеното от кредитора  „Б.Д.“ ЕАД искане, длъжникът следва да бъде осъден да плати на този кредитор направените в настоящето производство разноски в размер на 1050  лева, в това число 250 лева заплатена държавна такса /молителят не е заплатил държавна такса в посочения в представения списък на разноските размер/ и 800 лева депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 100 лева.

Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2012 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОСЪЖДА „И.Г.7.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** разноски в настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1150 лева.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 508/2019 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                   Съдия: