Р Е Ш Е Н И Е
21.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
I
V н.о.
Районен съд – Дупница състав
5 февруари 2020
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 1211 2019
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №10-0000917, издадено на 27.09.2019г. от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда”,със седалище Кюстендил, с което на М.Д.Д.,с
ЕГН:**********,в качеството на Едноличен собственик и управител на „Мина
2017”ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област
Кюстендил,ул.”Йордан Йовков”№6, за административно нарушение на чл.62, ал.1 във
вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда е наложено на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от Кодекс на труда КТ/ административно наказание- „имуществена
санкция „в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Жалбоподателят
с подадената жалба оспорва издаденото наказателно постановление, считайки го
неправилно,и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.В съдебно
заседание жалбопотадетят редовно призован не се явява,вместо него адвокат А.,който
поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по
труда“ –чрез юрк. Гогова оспорва жалбата, счита обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно,и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
От фактическа страна се установи следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателства на 18.04.2019г., по
работните места и на 15.05.2019г., по документи на „Мина 2017”ЕООД,гр.Дупница
представлявано от М.Д.Д.-управител е било установено,че „Мина 2017”ЕООД,гр.Дупница
в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда , е приел на работа на 18.04.2018г., в 11.58
часа Тодорка Атанасова Иванова с ЕГН:**********,в заведение за бързо
хранене,Евробазар гр.Дупница/обект на контрол по работните места/, на длъжност
„работник кухня”, с определено работно място и определено работно време от
11.00 до 13.00 часа,без сключен трудов договор в писмена форма.При проверката
по работни места на 18.04.2019г., в заведението за бързо хранене Евробазар
Дупница,Тодорка Атанасова Иванова с ЕГН:********** е декларирала,че работи „в
кухня”,като работник,считано от 18.04.2019г., с работно време от 11.00 часа до
13.00 часа.
Било констатирано нарушение на чл. 62,
ал.1 вр. с чл. 2, ал. КТ. И за него на жалбоподателят бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 10-0000917 от 10.06.2019г.АУАН бил
изцяло възприет от АНО и на основание чл. 416, ал.5 КТ вр. с чл. 414, ал.3 от КТ била наложена имуществена санкция в
минимален размер от 1 500 лева. Било преценено, че процесният случай не
представлява маловажен случай.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените към делото АУАН,декларация
от лице работещо на трудово/гражданско правоотношение, както и от останалите
събрани писмени доказателства по делото,както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели-П.И.Г.,И.Д.В.,Д.Х.В..показанията на посочените свидетели са
ценени от съдът тъй като същите са обективни,логични,без противоречиви и се
подкрепят от събраните по делото доказателства,а жалбоподателя не ангажира
доказателства в своя подкрепа.
По делото не се спори, а и се установява, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателства на извършена
проверка по спазване на трудовото законодателства на 18.04.2019г., по работните
места и на 15.05.2019г., по документи на „Мина 2017”ЕООД,гр.Дупница
представлявано от М.Д.Д.-управител е било установено,че „Мина
2017”ЕООД,гр.Дупница в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , е приел на работа на
18.04.2018г., в 11.58 часа Тодорка Атанасова Иванова с ЕГН:**********,в
заведение за бързо хранене,Евробазар гр.Дупница/обект на контрол по работните
места/, на длъжност „работник кухня”, с определено работно място и определено
работно време от 11.00 до 13.00 часа,без сключен трудов договор в писмена
форма.При проверката по работни места на 18.04.2019г., в заведението за бързо
хранене Евробазар Дупница,Тодорка Атанасова Иванова с ЕГН:********** е
декларирала,че работи „в кухня”,като работник,считано от 18.04.2019г., с
работно време от 11.00 часа до 13.00 часа.
Следователно,
от фактическа страна е несъмнено доказано, че при проверката по работни места
на 18.04.2019г., в заведението за бързо хранене Евробазар Дупница,Тодорка Атанасова
Иванова с ЕГН:********** е декларирала,че работи „в кухня”,като
работник,считано от 18.04.2019г., с работно време от 11.00 часа до 13.00 часа и
е била допусната да работи в заведение за бързо хранене,Евробазар
гр.Дупница/обект на контрол по работните места/, на длъжност „работник кухня”,
с определено работно място и определено работно време от 11.00 до 13.00
часа,без сключен трудов договор в писмена форма.
На
следващо място, установява се, че Тодорка Атанасова Иванова с ЕГН:**********,е
била допусната да работи в заведение за бързо хранене,Евробазар
гр.Дупница/обект на контрол по работните места/, на длъжност „работник кухня”,
с определено работно място и определено работно време от 11.00 до 13.00 часа.
При
проверката се е намирала, на работното си място и в подписаната от нея
декларация е декларирала от кога работи,при какви условия работи,с какво
работно време.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за
жалбоподателя, като безспорно е установено, че към датата на проверката с Тодорка
Атанасова Иванова не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона
писмена форма. След като жалбоподателят действително е приел на работа лице без
да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че
същото несъмнено е допуснало неизпълнение на административното задължение,
установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно
и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.
Ето
защо изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на извършеното от
жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Съдът
намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата
на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на посочената
разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице
маловажен случай по смисъла на чл.418в от НК е необходимо да са налице всички
кумулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено
незабавно след установяването му и от него да не са произлезли вредни последици
за работници и служители. В настоящия случай не е изпълнено нито едно от
кумулативно предвидените условия, и доколкото положеният от работника труд не
се зачита за трудов стаж.
Деянието
безспорно съставлява нарушение по смисъла на Кодекса на труда и е основание за
реализиране на административно-наказателната отговорност на търговското
дружество.
Не
се констатира нарушение на процесуалните правила, правилно е очертан
фактическият състав на нарушението, изпълнени са изискванията на чл. 42 ЗАНН
при съставянето на АУАН. Спазени са правилата, които уреждат компетентността на
актосъставителя и АНО. Изпълнителното деяние е точно описано, спазена е
изискуемата от закона форма, АУАН е предявен на дружеството, посочена е датата
и мястото на нарушението, както и всички обстоятелства при проверката.
Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл. 57 ЗАНН. Наложената санкция е законово установена. Няма основание за приложението
на чл. 28 ЗАНН, тъй като не сключването на трудов договор има за последица
нарушаването на трудовото законодателство и всички социално-осигурителни права
на работника.
Ето
защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №10-0000917,
издадено на 27.09.2019г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”,със
седалище Кюстендил, с което на М.Д.Д.,с ЕГН:**********,в качеството на Едноличен
собственик и управител на „Мина 2017”ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Йордан Йовков”№6, за
административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда е наложено на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на труда
/КТ/ административно наказание- „имуществена санкция „в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева,като законосъобразно.
Съдът
осъжда М.Д.Д.,с ЕГН:**********,в качеството на Едноличен собственик и управител
на „Мина 2017”ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община
Дупница,област Кюстендил,ул.”Йордан Йовков”№6,да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 80.00 лева,представляващи разноски по делото, за юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред
Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: