РЕШЕНИЕ

гр. София, …..03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на трети юни двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                              ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 600 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.М. срещу решение от 20.01.2018г., постановено по гр. дело № 57515/2016г. на Софийски районен съд, 63 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с влязло в сила определение от 26.11.2018г. по същото дело, в ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено дължимостта на сумата 899. 78 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 138. 45 лв. върху главницата от 899. 78 лв. за период на забава 30.06.2013г. – 27.05.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31971/2016г. на СРС, 63 с-в.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в посочената част за уважаване на исковете. Жалбоподателката твърди, че е налице грешка при начисляване на сумата за топлинна енергия за м. ноември 2014г., която е констатирана от вещото лице в приетата СТЕ, но не е взета предвид от първоинстанционния съд. Поддържа, че за периода м.05.2014г. – м.04.2015г. начислената сума за БГВ е определена неправилно в размер на 387. 33 лв., вместо правилната сума от 362. 69 лв., при отчитане на грешката при изчисление на топлинна енергия за отопление. С оглед изложеното се сочи, че заключението на вещото лице съдържа неточности и не следва да бъде кредитирано. Отделно се поддържат релевираните в отговора по чл. 131 ГПК възражения досежно иска за главницата. По отношение на иска за мораторна лихва изрично оспорва наличието на доказана забава, предвид липсата на доказателства за публикуване на фактурата на интернет страницата на ищцовото дружество, в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014г. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен отговор и не заявява становище по жалбата.

Решението в частта за прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

По същество жалбата е частично основателна.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №  31971/2016г. на СРС, 63 състав.

СРС е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия и е уважил иска за главницата съобразно заключението на приетата СТЕ.

Въззивният съд констатира, че в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба процесният период на иска за главницата е 01.05.2013г. – 30.04.2015г., но с обжалваното решение СРС погрешно е посочил в диспозитива периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г., независимо че е разгледал по същество целия процесен период до 30.04.2015г., включващ два отоплителни сезона. Предвид изложеното, с оглед изложените по същество изводи досежно целия размер на иска за целия претендиран от ищеца период, следва сочената очевидна фактическа грешка да бъде отстранена след връщане на делото на СРС, без това да рефлектира върху допустимостта и правилността на решението в посочената част.

            Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По делото е безспорно установено от приетия договор от 10.10.1988г. за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, че ответницата е собственик на процесния имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на  третото лице - помагач с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.

  От изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството й на собственик на имота, е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание. Възраженията в тази връзка, поддържани в жалбата, са изцяло неоснователни.

Съгласно констатациите на приетото заключение на СТЕ и уточнение в о.с.з., остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот радиаторите са демонтирани, като не е начислявана топлинна енергия за отопление, а считано от м.05.2014г., в сградата не се ползва топлинна енергия за отопление на общите части. Разходът за топла вода е начисляван при норма 140 л на потребител за 1 денонощие, съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334/2007г. за топлоснабдяването за целия процесен период, поради липса на узаконен водомер, на база 1 потребител, като тези констатации, удостоверени и с главния отчет, не са опровергани от ответницата. Съгласно констатациите на вещото лице, общо размерът на начислената ТЕ, включваща компонентите сградна инсталация и БГВ, е в размер на сумата 899. 79 лв., за която е уважен иска за главницата.

Неоснователно е оплакването досежно неправилно включена стойност на фактурата за м. ноември 2014г., тъй като съгласно уточнение на вещото лице в о.с.з., действително дължимата сума за процесния абонатен номер за процесния период 01.05.2013г. – 30.04.2015г., е именно в размер на сумата 899. 79 лв., при съобразяване на отразеното в заключението несъответствие. Тези констатации се подкрепят и от неоспореното заключение на приетата ССчЕ.

По изложените съображения, искът за главницата е основателен и доказан до уважения от СРС размер и жалбата в посочената част е неоснователна.

   По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, жалбата е частично основателна.

 В случая по отношение на вземанията за част от процесния период на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  - 12.03.2014г. – 27.05.2016г., са приложими новите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за осъществяване на този факт. По делото не се твърди и доказва да е изпратена покана до длъжника по друг начин, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочения период е неоснователен и недоказан, поради липса на доказана забава на длъжника от ищеца, чиято е доказателствената тежест.

За периода 01.06.2013г. – 12.03.2014г. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен, тъй като е налице забава на длъжника, по арг. от чл. 32, ал. 1 от приложимите към този момент ОУ, съгласно които падежът на задължението за заплащане на топлинна енергия е 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава за визирания период върху главницата е в размер на сумата 64. 11 лв. и до този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер - неоснователен.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част за уважаване на иска за мораторна лихва над сумата 64. 11 лв. до пълния присъден размер от 138. 45 лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друг за отхвърляне на иска, а в останалата обжалвана част за уважаване на исковете решението следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените съгласно определението от 26.11.2018г. разноски в полза на ищеца за заповедното производство над сумата 70. 37 лв. до пълния присъден размер 73. 65 лв. и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за исковото производство над сумата 806. 18 лв. до пълния присъден размер от 859. 24 лв.

С оглед изхода на спора, на въззивницата следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски  за СГС в размер на сумата общо 9. 26 лв. – съответна част от държавната такса за СГС и адвокатско възнаграждение в общ доказан размер от 100 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанцинното производство не следва да бъдат присъждани на ответницата, тъй като не са представени доказателства за направени такива. По делото липсва представен договор за правна защита и съдействие, в който да е обективирано уговорено и заплатено възнаграждение в претендирания размер от 300 лв. за СРС.

Въззиваемото дружество не  претендира разноски за въззивното производство и такива не следва да бъдат присъждани.

След връщане на делото на СРС, следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, съобразно посоченото по-горе в мотивите досежно крайния период на иска за главницата - 30.04.2015г.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ решение от 20.01.2018г., постановено по гр. дело № 57515/2016г. на Софийски районен съд, 63 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с определение от 26.11.2018г. по същото дело, в ЧАСТТА, с която е уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 64. 11 лв. до пълния предявен размер от 138. 45 лв. и за периода 12.03.2014г. – 27.05.2016г., както и в ЧАСТТА, с която е осъдена М.Д.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство над сумата 70. 37 лв. до пълния присъден размер 73. 65 лв. и разноски за исковото производство над сумата 806. 18 лв. до пълния присъден размер от 859. 24 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, разликата над сумата 64. 11 лв. до пълния присъден размер от 138. 45 лв. - обезщетение за забава за периода 12.03.2014г. – 27.05.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31971/2016г. на СРС, 63 с-в. 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.2018г., постановено по гр. дело № 57515/2016г. на Софийски районен съд, 63 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с определение от 26.11.2018г., в останалата обжалвана част за уважаване на исковете.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 9. 26 лв. – разноски за СГС.

Решението в останалата част за прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение от 20.01.2018г., постановено по гр. дело № 57515/2016г. на Софийски районен съд, 63 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с определение от 26.11.2018г. по същото дело, в ЧАСТТА, с която е уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 64. 11 лв. до пълния предявен размер от 138. 45 лв. и за периода 12.03.2014г. – 27.05.2016г., както и в ЧАСТТА, с която е осъдена М.Д.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство над сумата 70. 37 лв. до пълния присъден размер 73. 65 лв. и разноски за исковото производство над сумата 806. 18 лв. до пълния присъден размер от 859. 24 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, разликата над сумата 64. 11 лв. до пълния присъден размер от 138. 45 лв. - обезщетение за забава за периода 12.03.2014г. – 27.05.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31971/2016г. на СРС, 63 с-в.  ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.2018г., постановено по гр. дело № 57515/2016г. на Софийски районен съд, 63 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с определение от 26.11.2018г., в останалата обжалвана част за уважаване на исковете. ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.Д.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 9. 26 лв. – разноски за СГС. Решението в останалата част за прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.