Определение по дело №2900/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2681
Дата: 23 декември 2019 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20195300502900
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 2681

 

                                                                                                                                               23.12.2012г, гр.Пловдив 

     

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Св.Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева  ч.гр.д. 2990/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София чрез пълномощника си юрк. К.С. против Определение № 1087/ 07.2019г. постановено по гр.д.№ 14321/2019г. по описа на ПРС – Х гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя против Г. Д. Ш. и прекратено производството по делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по делото и разглеждане на правния спор по същество.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на жалбоподателя, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        В заповедно производство по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ за паричните задължения срещу длъжника Г. Д. Ш.от гр.Пловдив, както следва: за главница в размер на 4 189 лева и за неустойка в размер на 154.41 лева, ведно със законната лихва ,  които задължения произтичащи от сключен ДПК № **********, подписан при Общи условия с месечна вноска по погасителен план в размер на 149.99 лева и падежна дата на всяко 25-число на месеца. Издадена е ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК №3561/ 24.04.2019г., по която подадено възражение от длъжника по чл.414 ГПК.

                        С предявената на основание чл.422, ал.1 ГПК искова молба ищецът  е посочил  предявяването на установителен иск относно вземанията си на заявител, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит в размер на 4 189 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В обстоятелствената част на ИМ е посочил, че общо задължението по договора е 5399.64 лева, включващо: сума за изплащане на заема 1500 лв; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска 149.99 лева; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца; ГПР: 201.56 %; ГЛП: 115.62 %; лихвен процент на ден: 0,32%.

                        С разпореждане от 13.09.2019г. районният съд е констатирал нередовност на исковата молба и дал указания за уточняване в едноседмичен срок от съобщението от ищеца искането си – дали претендира само установяване на вземането за главница по заповедта за изпълнение или и вземането за неустойка, тъй като  е налице разлика между предмета на заповедта и този на предявения иск по чл.422 ГПК. Съобщение за указанието на съда е получено от ищеца на 26.09.2019г., като с молба, изпратена по куриер с дата на пощенско клеймо 03.10.2019г., ищецът е посочил, че се отказва да търси претендираната с подаденото заявление за издаване на ЗИ неустойка в размер на 154.41 лева, поради липса на материален интерес. С обжалваното разпореждане от 07.10.2019г. районният съд е мотивирал наличието на неизпълнение указанията на съда в дадения едноседмичен срок, тъй като съобщението е връчено на 26.09.2019г., като срокът от една седмица е изтекъл на 03.10.2019г. без указанията на съда да са изпълнени.

                        С депозираната жалба жалбоподателят оспорва правилността на обжалваното определение по мотивите, по които исковата молба е върната и прекратено производството по делото, за това че не е спазен дадения едноседмичен срок. В тази насока се възразява от жалбоподателя, че видно от приложените документи е, че пратката, съдържаща молбата с уточнение по ИМ, е предадена на куриер на 03.10.2019г., както и че същата е получена от служител на съда, поради което съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. В тази насока с изпратената на 03.10.2019г. молба е уточнено, че ищцовото дружество се отказва от претендираното с подаденото заявление вземане за неустойка в размер на 154,41 лева, въпреки което с обжалваното разпореждане е върната исковата молба и прекратено производството по делото. В случай, че определени факти са останали неясни за съда дори и след изпълнението на неговите указания, съдът е следвало да даде нови указания за доизясняване на възникналите въпроси и да определи нов срок за тяхното изпълнение. Вместо това, съдът без да посочва мотиви относно направеното уточнение единствено посочва, че указанията не са изпълнение в срок/ което не отговаря на действителността/, връща исковата молба и прекратява исковото производство. От доказателствата по делото ищецът е изпълнил точно и в срок указанията на съда, поради което се иска отмяна на обжалваното определение.

                        Жалбата е основателна от гледна точка на основанието, на което е върната исковата молба от районния съд поради неизправяне на нередовностите й в указания едноседмичен срок. Действително уточнителната молба на  ищеца във връзка с указанието на съда за привеждане в съответствие на исковата молба с подаденото заявление по чл.410 ГПК, е депозирана в срок с оглед подаването й по пощата в последния ден от едноседмичния срок, считано от получаване на съобщението на 26.09.2019г. и изтичащ на 03.10.2019г., когато е приета куриерската пратка от куриера / Speedy/, което е отразено и върху самата молба от служителя на съда. В този смисъл и доколкото  ищецът е отговорил на постановеното от съда указание за конкретизиране на поддържаните от ищеца претенции, действително с оглед неподдържане на претенцията за неустойка в размера от 154.41 лева , в тази част е следвало обезсилване на издадената ЗИ по чл.410 ГПК, определяща рамките на предмета на спора по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземания от заявителя в заповедното производство.   В останалата част обаче относно претенцията за сумата от 4 189 лева, претендирано с исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК с общата формулировка - „неизплатеното парично задължение“ по ДПК № ********** ищецът не е посочил ясно видът на така претендираното парично задължение, за което да се констатира съответствие с посоченото в заявлението по вид вземане : „ главница в размер на 4 189 лева“. Отделно от това следва да се приведе в съответствие видът и размерът на посоченото в заявлението по чл.410 ГПК вземане : „ главница в размер на 4189 лева“ с изложените в обстоятелствената част на исковата молба пера по вид и размер парични вземания, произтичащи от сключения ДПК № ********** :  „Общо задължението по договора : 5399.64 лева, включващо: сума за изплащане на заема 1500 лв; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска 149.99 лева; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца; ГПР: 201.56 %; ГЛП: 115.62 %; лихвен процент на ден: 0,32%“. От така посочените по вид и размер в обстоятелствената част на исковата молба  парични вземания може да се направи извод, че в посочения в заявлението по чл.410 ГПК по вид вземане – „главница от 4189 лева“, посочено в исковата молба най-общо – „неизплатено парично задължение“, се явяват включени освен посочената главница от 1500 лева и други по вид парични вземания. Тези констатирани обстоятелства от настоящата въззивна инстанция обуславят нередовност на исковата молба с оглед липсата на яснота относно претендираното с петитума на ИМ „общо парично задължение от 4189 лева“  и посочената в обстоятелствената част на ИМ „главница в размер от 1500 лева“, както следва да се разбира размерът на отпуснатия заем по представения процесен ДПК, посочен като „сума на кредита: 1500 лева“. В тази насока обаче не са дадени и следва да се дадат указания от районния съд след връщане на делото за продължаване неговото разглеждане.

                        По така изложените в първата част на мотивите на настоящото определение съображения относно депозирана в срок уточнителна молба по изпълнение указанията на съда, обжалваното определение ще се отмени, като делото се върне на районния съд за продължаване на процедурата по изправяне нередовността на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОТМЕНЯ Определение № 1087/ 07.2019г. постановено по гр.д.№ 14321/2019г. по описа на ПРС – Х гр.с., с което е върната исковата молба на  „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София против Г. Д. Ш.и прекратено производството по делото И

                        ВРЪЩА  делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за изправяне нередовностите на исковата молба, съобразно указанията в мотивната част на определението.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        Председател:                                     Членове: