О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
997
30.06.2020г,
гр.Пловдив
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на тридесети
юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от съдията
Рабчева в.ч.гр.д.№ 1130/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба
от адв.В.Н., като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД – гр.София против
Определение № 2270/ 19.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 9951/ 2018г. по описа
на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5545/
18.06.2018г., издадена по частно гр.д. № 9951/ 2018г. по описа на ПдРС – ХVІІІ
гр.с. и прекратено производството по делото. По изложени оплаквания в частната
жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания.
Ответникът по частната
жалба Н.В.Ц. не взема становище по частната жалба.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда
от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 5545/ 18.06.2018г. е била връчена по реда на чл.47, ал. ГПК на
длъжника, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
е указал на кредитора възможността за
предявяване на иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК. Иск по
указания ред е бил предявен пред исковия съд по гр.д.№15239/ 2018г.по описа на
ПРС – ХІХ гр.с., в производството по делото по което с протоколно определение №
6959/ 19.06.2019г. исковата молба на ищеца е била върната, а определението е
влязло в законна сила 17.07.2019г. С обжалваното определение от
19.02.2020г. заповедният съд е
констатирал влязлото в сила определение за прекратяване на производството по
предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което обезсилил издадената ЗИ и
прекратил производството по делото.
Частната жалба е
неоснователна.
С постановеното
определение на исковия съд по гр.д.№ 15239/ 2018г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с.
е върната исковата молба на жалбоподателя, като определението се явява
стабилизирано поради необжалването му от ищеца на 17.07.2019г. Връщането на
исковата молба по иска по чл.422, ал.1 ГПК с влязлото в сила определение на
съда, макар и по съображения за преждевременното му предявяване, но без
съответни указания до заповедния съд, се приравнява на непредявен иск по
чл.422, ал.1 ГПК, което действително се явява пречка издадената заповед по
чл.410 ГПК да влезе в сила и да съществува в правния мир без надлежно правно
основание за това. С оглед на това приложима се явява хипотезата на чл.415,
ал.5 ГПК, както правилно е приел и заповедния съд, за обезсилване на издадената
ЗИ.
По тези съображения оплакванията на жалбоподателя за неправилност на
обжалваното определение не се споделят, доколкото заповедният съд не е бил
обвързан от надлежно дадени указания на исковия съд, в каквато насока са
доводите на жалбоподателя в частната жалба, а относно направени разходи от
жалбоподателя – видно от протоколното определение на исковия съд е постановено
връщане на внесената от жалбоподателя държавна такса за исковото производство.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 2270/ 19.02.2020г.
постановено по ч.гр.д.№ 9951/ 2018г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с
което е обезсилена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 5545/ 18.06.2018г., издадена по частно
гр.д. № 9951/ 2018г. по описа на ПдРС – ХVІІІ гр.с. и прекратено производството
по делото.
Определението не подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: Членове: