Определение по дело №44/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/……….01.2019г.

гр.В

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №44 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “СМ БГ Консулт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В, ул.“Бук“ №1, ет.5, ап.10, представлявано от П Н К, действащ чрез адв.Д Я, с адрес: гр.В, ул.“Ц Д“ №**, ет.*, ап.**, против Решение №4495/02.11.2018г. по г.д.№137/2018г. на PC В, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 5008.39лв., дължима на основание договор за поръчка, по силата на който довереника-ответник, действащ като пълномощник на цедента “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК ********* е имал задължението да получи сумата по три договора за цесии от 23.10.2014г. сключени с цесионера “Интейк“ ЕООД и да предаде същата на доверителя, като вземането е прехвърлено с договори за цесия сключени на 04.11.2017г., 04.11.2017г. и 05.11.2017г.  от цедента “КНМ  Груп“ ЕООД, на цесионера “СМ БГ Консулт“ ЕООД, за която сума е издадена Заповед №9306/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17069/2017г. по описа на РС В, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-“КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В, ул.“Бук“№1, ет.5, ап.10.

В жалбата се излага, че решението на РС В е недопустимо, неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционния съд е приел, че договорите за цесия от 23.10.2014г. между “КНМ Груп“ ЕООД и “Интейк“ ЕООД са сключени от лице без представителна власт за второто дружество, като по този начин се е произнесъл по недопустимо възражение на ответника. На следващо място се поддържа, че съдът, е допуснал нарушение на процесуални правила като не е разгледал исканията на подпомагащата страна-“КНМ Груп“ ЕООД за обявяване на недействителността на трите тристранни споразумения, поради липса на представителна власт или договаряне във вреда на упълномощителя. Поддържа се още, че съдът неправилно е приложил материалния закон-чл.301 от ТЗ като е приел за основателно възражението на ответника, че лицето Д А е действала без представителна власт, подписвайки процесните договори за цесия от 23.10.2014г. Твърди се, че дружеството, от чието име са сключени договорите, не само не е възразило за липса на представителна власт, но е упражнило по съдебен ред правата си по тях. Твърди се, че признавайки валидността и действителността на трите тристранни споразумения от 23.10.2014г., първоинстанционният съд, е приложил неправилно разпоредбата на чл.181 от ГПК. Твърди се още, че съдът, е приложил неправилно и разпоредбата и на чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като сделките /тристранните споразумения/ са търговски и не е допустимо те да бъдат безвъзмездни, респективно липсва представителна власт за пълномощника по тези споразумения да се разпорежда безвъзмездно с вземания, принадлежащи на “КНМ Груп“ ЕООД. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата и на чл.40 от ЗЗД, като се препраща към съображенията изложени от подпомагащата страна. На последно място се сочи неправилност на изводите на съдът, че ответникът е разбрал, че Д А не е разполагала с представителна власт да сключва договори за цесия от 23.10.2014г., след като вече е бил върнал получените суми на “Интейк“ ЕООД, поради което същият не ги дължи и липсва основание същите да бъдат получени от частния праводател на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД. Поддържа се, че ответникът е свободен да предава или връща всякакви суми, на когото пожелае, но това не обвързва упълномощителят му. Твърди се, че последващите разпореждания с получените суми по договорите за цесия от 23.10.2014г., не отменят задължението на пълномощника-ответник да предаде получените суми на своя упълномощител. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното решение е допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди се, че сочените от въззивника възражения, касаят правилността на решението по същество, а не неговата допустимост. Оспорват се доводите на ищеца относно действителността на процесните тристранни споразумения и договорите за цесия, като са развити подробни съображения. Оспорват се и доводите касателно потвърждаването на договорите за цесия от страна на “Интейк“ ЕООД при условията на чл.301 от ТЗ. Поддържа се, че е налице неяснота на основанието на вземането на ищеца, поради липса на индивидуализация на договора за поръчка, както и недоказаност на договора за поръчка. На следващо място се твърди липса на доказателства, че уведомяването за цесия е достигнало до ответника, като се оспорва доказателствената стойност на извадката от Gmail.com за извършено уведомяване от 20.10.2017г. Сочи се, че липсват доказателства писменото уведомление за процесната цесия, да е получено от евентуалния длъжник. Оспорва се достигането до знанието на ответника на изпратеното от цедента “КНМ Груп“ ЕООД писмо по ел.поща, както и доводите на ищеца, че изпратената, но неполучена кореспонденция по ел.път, се счита за получена, въпреки липсата на волеизявление на получателя за съгласие. От друга страна се поддържа, че тъй като силата на пресъдено нещо по установителния иск има действие до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към този момент ответникът не е бил надлежно уведомен за процесния договор за цесия, поради което и само на това основание предявеният иск е неоснователен. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски. 

По доказателствените искания:

Искането на ответника по жалбата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при условията на водене, което е било предмет на доказателствено искане и пред районният съд, следва да се остави без уважение. Формулираните от ответника, както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба, въпроси, респективно обстоятелствата чиито установяване се цели, са ирелевантни за предмета на спора.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “СМ БГ Консулт“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение №4495/02.11.2018г. по г.д.№137/2018г. на PC В, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 5008.39лв. на основание договор за поръчка, по силата на който ответника, действащ като пълномощник на цедента “КНМ Груп“ ЕООД, е имал задължението да получи сумата по три договора за цесии от 23.10.2014г. сключени с цесионера “Интейк“ ЕООД и да я предаде същата на доверителя, като вземането е прехвърлено с договори за цесия сключени на 04.11.2017г., 04.11.2017г. и 05.11.2017г.  от цедента “КНМ Груп“ ЕООД, на цесионера “СМ БГ Консулт“ ЕООД, за която сума е издадена Заповед №9306/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17069/2017г. по описа на РС В, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-“КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********.

ОСТАВЯ без уважение исканията на въззиваемия за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при условията на водене.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№44/2019г. на ОС В в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

         

                             

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

              

     2.