№ 3086
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110201962 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Б. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-026839 от 29.12.2021г., издадено от ........ - Началник група при ОПП – СДВР, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, изр.2, вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Б. е наложена „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон
и поради това се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание
са били допуснати съществени нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на Б.. Посочва се, че са нарушени чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН и НП нямало пълно и точно описание на нарушението, на мястото, където е
извършено, както и на обстоятелствата, при които е реализирано. От отбелязването, че
нарушението е извършено в „с. Волуяк по бул. Ломско шосе в посока от гр. Костинброд към
гр. София“ не можело да се направи извод, нито било изрично отбелязано в НП, че това
място попада в зоната на действие на пътен знак В26 или Д11, респ. на общото ограничение
на скоростта до 50 км/час. Критикува се, че в НП не било посочено мястото на засичане с
радарното устройство, както и дали това техническо средство е било в зоната на действие на
забранителния пътен знак. Жалбоподателят твърди, че не е запознат с видео клип № 27178.
В Акта и Наказателното постановление не било указано, че инкриминираната скорост е
1
установена в зоната на действие на пътен знак за въвеждане на забрана – група „В“ или на
такъв със специално предписание – група „Д“. В НП не били описани и доказателствата, че
радарният скоростомер е бил настроен съобразно релефа на пътя, както и съобразно
местоположението на контролните органи /респ. на техническото средство/ и зоната на
действие на ограничаващия скоростта на движение пътен знак, че радарът е засичал
скоростта на МПС в зоната на действие на този пътен знак, а не преди или след това. Според
жалбоподателя не било доказано, че посочената в АУАН скорост е на управлявания от Б.
автомобил. Твърди се да не е спазен чл.57 от ЗАНН, както и да са нарушени чл.8, чл.10 и
чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Според жалбоподателя процесната скорост била установена с негодно техническо
средство за измерване от неодобрен тип, което представлявало система от две технически
средства (радар TR-4D с допълнително свързана към него видеокамера TFR1-M) и не било
преминало първоначална и последваща метрологична проверка. Жалбоподателят твърди, че
на посочената в НП дата, час и място не е управлявал МПС-то и не било налице извършено
от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Иска се СРС да отмени Наказателното
постановление, което в отделни части от жалбата е наименувано „Електронен фиш“.
Пред СРС – 10 състав в съдебно заседание на 10.05.2022г. жалбоподателят ИВ. Б. Б.,
редовно призован, не се яви.
Въззиваемата страна Началник група при ОПП-СДВР също не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
На 06.09.2021г. около 14:33 часа в с. Волуяк по бул. „Ломско шосе” до № 271, с
посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, лек автомобил „Опел Антара” с рег.
№ КН 2376 ВХ (собственост на ИВ. Б. Б.) се движел със скорост от поне 106 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 109 км/час),
при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ № 653, с клип №
27178. Тази мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип „TFR1-M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г.
и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Това техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
„TFR-1M“ с 12-месечен срок за валидност. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % - при скорост над
100 км/час.
На 06.09.2021г. за времето от 12.02 часа до 15.02 часа това техническо средство било
2
позиционирано в служебен автомобил с рег. № СА 6403 ММ в с. Волуяк, бул. „Ломско
шосе” до № 271, за да контролира МПС-та, движещи се от гр. Костинброд към гр. София,
при липса на пътен знак за ограничение на скоростта и при действащо общо ограничение на
скоростта от 50 км/час за населено място. Техническото средство било настроено да се
задейства при приближаване на автомобилите и при стационарен режим на измерване. Във
връзка с това бил съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г. За времето от 12.02 часа до 15.02 часа на
06.09.2021г. с това техническо средство били снимани клипове от № 27061 до № 27204
/общо 144 бр./, които били предадени на съхранение в ОПП - СДВР.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
„Опел Антара” с рег. № КН 2376 ВХ от ОПП – СДВР изпратили призовка /покана/ до
собственика на МПС-то ИВ. Б. Б.. На 15.12.2021г. ИВ. Б. Б. се яви в ОПП – СДВР и в
декларация по чл.188 от ЗДвП той заявил, че не може да посочи на 06.09.2021г., около 14.33
часа кой е управлявал автомобила му с рег. № КН 2376 ВХ.
Въз основа на тази декларация и снимковия материал от системата за видеоконтрол
TFR-1M № 653 (клип № 27178) свидетелят ИВ. съставил (в присъствието на ....... и .........)
срещу ИВ. Б. Б. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
043155 от 15.12.2021г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.6, вр. чл.188
от ЗДвП. В АУАН е записано, че на 06.09.2021г. в 14:33 часа в с. Волуяк, бул. „Ломско
шосе”, с посока от гр. Костинброд към гр. София, неизвестен водач е управлявал собствения
на ИВ. Б. Б. лек автомобил „Опел Антара” с рег. № КН 2376 ВХ и до № 271 се е движел с
превишена скорост - 106 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от 109
км/ч. при максимално разрешена скорост в населено място – 50 км/ч., като нарушението е
заснето с техническо средство TFR1-M № 653, записващо дата, час, скорост и
регистрационен номер на моторното превозно средство (МПС). На 15.12.2021г. срещу
подпис Актът бил връчен на И.Б..
Въз основа на този АУАН и при същата фактческа обстановка като описаната в него е
издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-026839 от 29.12.2021г., с което
Началник група при ОПП – СДВР на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, изр.2, вр.
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на ИВ. Б. Б. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП „глоба”
в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на Б. на 24.01.2022г. и е
обжалвано с жалба, подадена в РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил на същата дата -
24.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетеля ИВ.;
АУАН с бланков № 043155 от 15.12.2021г.; декларация по чл.188 от ЗДвП; Протокол №
9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M (на лист
10 и лист 33 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
3
система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г.; Ежедневна форма на отчет от 06.09.2021г.;
писма от Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 13 и лист 32 от делото); снимков
материал (на лист 14 и лист 15 от делото); призовка /покана/; справка картон на водача;
Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с №
8121з-515 от 14.05.2018г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; писмо от ОПП-
СДВР с вх. № 76427 от 15.04.2022г. с приложена Заповед № 513з-5069 от 21.07.2015 на
Директора на СДВР, както и писмо от Български институт по метрология с вх. № 88655 от
04.05.2022г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
/с приложения/.
Разпитаният от СРС – 10 състав свидетел ......... дава достоверни и непредубедени
показания. Те намират опора в събраните по делото писмени доказателства. Поради това
съдът ги кредитира напълно.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат
от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
скоростта за съответното място, режима на измерване, посоката на задействане и номерата
на направените клипове.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /с приложения/ и Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че техническото средство, с което е констатирано и
заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало
е последваща проверка и съответно е било технически годно към процесната дата.
Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 11 от делото се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г.,
то следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г. автоматизирано техническо
средство/система вид «TFR1-M» № 653 е мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, за която са били издадени цитираните
по-горе Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /с приложения/ и
Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. 4332р-46046 от 07.09.2021г. техническо средство (вид «TFR1-M»
№ 653) фигурира и в снимковия материал на лист 15 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано и при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
4
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба, било е годно да
заснеме скоростта на автомобила и релевираните в обратния смисъл доводи в жалбата са
неоснователни.
Писмата от Главна дирекция „Национална полиция“ (приложени на лист 13 и лист 32
от делото) и от Български институт по метрология (приложено на лист 45 от делото) са
обективни, достоверни и непредубедени. Те имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От тези писма, както и от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения), Протокол № 9-38-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M и чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, срокът на
валидност на одобряването на типа е бил до 24.02.2020г., преминало е последваща проверка
в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към
Главна дирекция „Национална полиция” на 23.10.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до
23.10.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически
изправно към 06.09.2021г. и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерванията. Поради това /с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията/
СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на
движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на
„автоматизирани технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е
местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол TFR – 1M се вижда, че въпросното техническо средство има идент.
№ 653/14 и този номер 653 е вписан и в Ежедневната форма на отчет, в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-46046 от
07.09.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 27178, то това означава, че именно
провереното на 23.10.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при
заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че техническото средство, с
което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба, счита се за одобрен тип и към 06.09.2021г. (съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията) и изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени
по делото) имат доказателствена сила.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 11 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
06.09.2021г., а датата на регистриране на документа под № 4332р-46046 е 07.09.2021г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
5
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-46046 от 07.09.2021г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, първият и последният номер от статичните изображения, вид и
номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. с годност за
експлоатация до 23.10.2021г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. и релевираните в тази връзка аргументи в жалбата са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 06.09.2021г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система (приложени на лист 11 и
лист 12 от делото) се установява, че от 12.02 часа до 15.02 часа на 06.09.2021г. (което
включва и процесния час - 14:33 часа) техническо средство вид «TFR1-M» № 653 е било
позиционирано в село Волуяк, бул. „Ломско шосе“ до № 271, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от гр. Костинброд към гр. София при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място. За наличието на ограничение на скоростта 50 км/час
в населено място данни се съдържат и в снимката на лист 15 от делото, както и в писмото от
ОПП – СДВР с вх. № 76427 от 15.04.2022г., а също и в показанията на св. .......... Поради
това СРС приема, че по делото са налице достатъчно доказателства (снимката на лист 15 от
делото, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 11 от делото, Ежедневната форма на отчет на лист 12 от делото, АУАН, писмото от
ОПП – СДВР на лист 34 от делото и показанията на св. .........), от които може да се направи
само един възможен и категоричен извод относно ограничението на скоростта на
процесното място и той е, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било
50 км/час за населено място. Поради това не е необходимо да се събират доказателства в
тази насока от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че макар номера на делото, посочен на
лист 37 и лист 41 от делото да съвпада с номера на настоящото дело, от съдържанието на
писмата с вх. № 80054 от 20.04.2022г. и с вх. № 83813 от 27.04.2022г., както и на
приложените към тях схеми настоящият съдебен състав установи, че документите,
приложени на лист 37-43 от делото не се отнасят до процесното място : с. Волуяк, бул.
„Ломско шосе“ до № 271 с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София. Поради
това писмата и схемите на лист 37-43 от делото като неотносими към предмета на доказване
по настоящото дело не следва да се подлагат на анализ. Същевременно е редно да се посочи,
че по делото има достатъчно други писмени доказателства (цитирани по-горе), от които
може да се направи извод за ограничението на скоростта на процесното място, поради което
не е необходимо да се възобновява съдебното следствие, за да се изиска ново писмо от
6
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София касателно
ограничението на скоростта в с. Волуяк, бул. „Ломско шосе“ № 271, при посока на
движение на превозните средства от гр. Костинброд към гр. София.
Доколкото ограничението на скоростта е 50 км/час за населено място и няма данни то
да е въведено с пътен знак, доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.8 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., както и за зоната на действие на пътен знак В26 или Д11, не
следва да се обсъждат, тъй като се явяват неотносими към този казус.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката (клип № 27178) се установява марката и регистрационният номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение и това, че МПС е само на пътя. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира, още повече, че в случая снимките от
клип № 27178 са достатъчно ясни и след съпоставка с данните от Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. 4332р-46046 от 07.09.2021г. СРС
установява, че клип № 27178 е именно един от клиповете, направени с процесното
техническо средство на визираните в НП дата, час и място.
Приложените по делото справка картон на водача и призовка /покана/ са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на
жалбоподателя, респ. че до него е била адресирана призовка за явяване пред ОПП – СДВР.
Декларацията по чл.188 от ЗДвП съдържа информация, че жалбоподателят като
собственик на МПС не може да посочи кой е управлявал собствения му автомобил с рег. №
КН 2376 ВХ. Подобно твърдение фигурира и в АУАН. На основание чл.188, ал.1, изр.2 от
ЗДвП, тази декларация има обвързващо действия за подписалото я лице, поради което и
съдът я кредитира и приема, че Б. /дори и да не е доказано, че е бил водач на автомобила в
конкретните време и място/ като собственик на МПС-то /факт, който не се оспорва от
жалбоподателя и косвено се доказва от АУАН и декларацията по чл.188 от ЗДвП/ се явява
отговорен за извършеното с автомобила му нарушение. Съдът намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че не му е предоставена възможност да се запознае със
снимковия материал относно нарушението. При подобни обстоятелства жалбоподателят е
могъл да не попълва декларацията по чл.188 от ЗДвП до установяване на действителния
водач на автомобила. Освен това, видно от лист 8 от делото, на Б. явно е била предявена
преписката, част от която е клип № 27178, поради което релевираното в тази връзка
7
съображение в жалбата не може да бъде прието за основателно.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират пълна опора в останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-
13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., Актът за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-5069 от 21.07.2015г. са официални
документи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитират изцяло. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след октомври 2019г.
........ е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност“
на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на
т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи тя е
имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От точка 9 от
Заповед № 513з-5069 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР и т.1.2. от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че св. Иван ......... е имал
правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока. Доколкото
нарушението е било реализиране на 06.09.2021г., а самият нарушител е открит на
15.12.2021г. /след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на ИВ. Б. Б./ и от
датата на деянието /06.09.2021г./, респ. от датата на установяване на нарушителя
/15.12.2021г./ до датата на съставяне на АУАН /15.12.2021г./ не са изтекли визираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, съдът приема, че те са спазени. Между датите на съставяне на
Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от един месец.
Поради това съдът приема, че са спазени и срокове по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието
на нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му /когато той се съставя след извършване на нарушението/. След
изготвянето Актът е предявен на И.Б. и му е връчен екземпляр от него. Това обстоятелство
не се оспорва от жалбоподателя. Същото е надлежно удостоверено с подписи. Поради това
СРС приема, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от
8
ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не било посочено
мястото на засичане с радарното устройство, както и дали това техническо средство е било в
зоната на действие на забранителния пътен знак, тъй като принципно тези обстоятелства не
са част от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактологията,
описана в АУАН и в НП е една и съща. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо описано в Акта и в
Наказателното постановление. По недвусмислен начин е посочено времето и мястото на
нарушението, че то се изразява в управление на МПС с превишена скорост, че Б. е
собственик на МПС /индивидуализирано с модел, марка и регистрационен номер/, че
водачът на автомобилът е неизвестен /тъй като в декларация собственикът на МПС не може
да посочи водача на автомобила/, че ограничението на скоростта на движение е била 50
км/час в населено място, че скоростта е заснета с техническо средство и че след
приспаднатия толеранс в полза на водача е прието, че скоростта на движение на МПС-то е
била 106 км/час. Изрично е отбелязано в Акта и в НП, че те са издадени на основание чл.188
от ЗДвП, като е цитирана и декларацията на И.Б.. Поради всичко това съдът приема, че при
съставянето на Акта и при издаването на Наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения и спорът следва да бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била заснета скорост на движение от 109 км/час. В предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч., съдът приема, че автомобилът се е движил с
около 106 км/час. От всички налични по делото доказателства следва, а и жалбоподателят не
спори, че именно той е собственик на заснетото МПС. Поради това и на основание чл.188,
ал.1 от ЗДвП жалбоподателят Б. следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение – доколкото не посочва кой е бил водач на МПС-то на процесните
дата, час и място. От снимката на лист 15 от делото, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система на лист 11 от делото, Ежедневната форма
на отчет на лист 12 от делото, АУАН, писмото от ОПП – СДВР на лист 34 от делото и
показанията на св. ......... се установява, че на въпросното място не е въведено ограничение
на скоростта с пътен знак и е важало общото ограничение на скоростта в населено място –
50 км/час за леки автомобили. При тези данни следва, че като се е движил с поне 106 км/ч.
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) при ограничение на скоростта 50
9
км/час доказано е реализиран от обективна страна фактическият състав на нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на
скоростта на движение на лек автомобил да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в
населено място. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от 106
км/ч. (след приспаднатия толеранс) и посочвайки, че не може да посочи кой е бил водач на
МПС-то тогава, а същото представлява лек автомобил, собственикът на превозното средство
ИВ. Б. Б. следва да носи отговорност за реализираното от обективна страна нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е с 56 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл. Всеки водач на пътно превозно средство (ППС) знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение
от 50 км/час за движение на леки автомобили в населено място. Щом е измерена скорост от
поне 106 км/ч. значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост за
населено място над 50 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 700 лева и 3
месеца „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 56 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице при превишение на
разрешената скорост в населени места, СРС приема, че на Б. следва да се определи „глоба“ в
размер на 750 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“. Точно определеният
алгоритъм за индивидуализиране на административното наказание „глоба“ и фиксираният
размер на другото кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство“ не позволява на съда да прави преценка за смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.) при
превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП) на виновния водач се отнемат и 12 контролни точки. Фиксираният от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при нарушение по
чл.182, ал.1, т.6, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП не позволява обсъждане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Доколкото, обаче, с процесното Наказателно
10
постановление на ИВ. Б. Б. не е било постановено отнемане на контролни точки и за съда
съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя, с настоящия съдебен акт
този състав не може да наложи за първи път на Б. отнемане на 12 контролни точки, тъй като
би влошил положението му. Поради това съдът само следва да маркира този пропуск в НП,
но не може да изменя в посочения по-горе смисъл атакувания пред съда акт.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен. Щом
компетентните лица са приели, че на това място не следва да се поставя знак за ограничение
на скоростта, следва да важи разписаното в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение в населени
места. В случая нарушението е формално – на просто извършване. С управление на
автомобила със скорост над 50 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква
настъпването на някакви вредни последици. Поради това отсъствието на такива не следва да
се преценява при обществената опасност на конкретното деяние. Единствената
обществено-опасна последица, визирана в състава на проценото нарушение, е
осъществяването на самото му изпълнително деяние. Освен това в случая превишението на
скоростта над позволените 50 км/час не е никак малко – с 56 км/час над допустимите 50
км/час скорост в населено място, което показва, че степента на обществена опасност на
конкретното деяние не е ниска. Предишните /макар и не много на брой/ нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП също следва да се вземат в предвид при преценка на обществената
опасност. В случая конкретното нарушение е типична проявна форма на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗдвП и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. Такива не са били
направени и от въззиваемата страна, поради което и на нея не следва да се присъждат
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-026839 от 29.12.2021г.,
издадено от ...... - Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.188, ал.1, изр.2, вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на ИВ.
Б. Б. е наложена „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12