Р Е Ш Е Н И Е № 1500
13.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 26.11.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2316 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 3188
от 26.07.2019г., постановено по гр.дело № 5196/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХVІІІ гр.състав,
е отхвърлен предявения от А.К.И., ЕГН **********,*** ***, иск за
признаване за установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност,
не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 229,34 лв. – главница
представляваща изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2011 г. до 01.03.2012 г.,
лихва в размер на 72,88 лв. за периода от 31.01.2011 г. до 01.03.2012 г.,
законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2012 г. до изплащане на
вземането, сумата от 125 лв., за които
суми в полза на търговското дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11869/2012 г. на ПдРС.
Недоволен от
така постановеното решение е останала жалбоподателката А.К.И., която чрез
пълномощника си адв. Д.А. , го обжалва
с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Търси
се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски .
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,в който се
поддържа, че решението е правилно , не
страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено с
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по
предявен от А.К.И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна
давност, не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 229,34 лв. – главница
представляваща изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2011 г. до 01.03.2012 г.,
сумата от 72,88 лева- лихва за периода
от 31.01.2011 г. до 01.03.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от
30.07.2012 г. до изплащане на вземането,
сумата от 125 лв.-разноски, за които в полза на търговското
дружество е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист на 11.10.2012г. и образувано изп. д. №637/2013г. по описа на
ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, присъединено към изп.д.№ № 830/2011г. по описа на
същия съдебен изпълнител.
Страните не
спорят, че процесните вземания са възникнали на договорно основание – за цената
на изразходвана питейна и отведена канална вода
и за обезщетение за забава, за които вземания от страна на ответника „ВиК”
ЕООД е инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, във връзка с което в
негова полза, против ищцата А.К.И., ЕГН **********, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 11869/2012 г. по описа на ПРС,
която заповед не е оспорена от длъжника в законоустановения срок с подаване на
възражение по чл.414 ГПК, поради което и въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 11.10.2012 г., като за
принудителното осъществяване на процесните вземания, въз основа на така
издадения изпълнителен лист, е образувано изп. д. №637/ 2013г. по описа на
ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.С разпореждане от 08.11.2018г. ЧСИ Станчева-Цойкова
е присъединила на основание чл.456 от ГПК взискателят „ВиК“ЕООД по изп.д.№
830/2011г. за сумите описани в приложения изпълнителен лист издаден на
11.10.2012г. срещу длъжника А.И. по
ч.гр.д.№11869/2012г. по описа на РС-Пловдив.
В настоящия
случай приложение намира кратката тригодишна погасителна давност, тъй като
задължението за заплащане на на изразходвана питейна и отведена канална
вода представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в който
смисъл е ТР 3/18.05.2012 г., по т.д.№3/2011г. ОСГК на ВКС.
Съгласно
даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието,
че ППВС №3/80г. е загубило сила и в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение.
Отмяната на ППВС
№ 3/ 18.11.1980 г. има действие обаче от
26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк.
д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, в който смисъл е Решение №51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., ГК и Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о.
Следователно до
26.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които А.И. е осъдена да заплати на „ВиК“ЕООД е била
спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. и
към датата на подаване на исковата молба в съда -03.04.2019г. не е изтекла, поради липса на период по -дълъг от 3 години,
водещ до погасяване на вземанията респ. от 2 години, в който взискателят да е
бездействал.Всяко едно от предприети изпълнителни действия съгласно приетите в
първоинстганционното производство и неоспорени писмени доказателства – налагане на 11.12.2015 г. на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот по
молба на взискателя от 24.11.2015 г. ; подаване на
на 01.04.2016 г. на молба от взискателя
за извършване на опис на движими вещи и налагане на запор върху МПС ; подаване
на 26.07.2017 г. на молба от взискателят за извършване на справка в БНБ за
регистрирани банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях, както
и опис и продажба на движими вещи ; налагане на 09.11.2017 г. от ЧСИ на запор върху банкови сметки на длъжника ; подаване на молба от взискателя на 26.09.2018
г. до ЧСИ за извършване на справка в БНБ за регистрирани
банкови сметни на длъжника и налагането на запор върху тях, извършване на
справка за притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество, както и
насочване на изпълнение към него, са прекъсвали давността. Неоснователно е
поддържаното от длъжника оплакване в жалбата, че взискателят не е внесъл
съответните такси и разноски за извършване на изпълнителни действия, поради
което съдебният изпълнител не е надлежно
сезиран , за него не е възникнало
задължение да ги извърши и не са прекъсвали давността. В
т. 11 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че предварителното внасяне
на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от
частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, като същите не са порочни, не
подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба
срещу тях. В този смисъл валидността и правното действие по отношение на
давността не е обусловено от предварителното авансово внасяне на такси и
разноски.
Така поради
многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, с искане
на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предприемане на
изпълнителни действия, периода на погасителна давност за вземането на
взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за
вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено по давност.
Освен това следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
самата разпоредба на чл. 116, б
"в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата
предприемане на изпълнителните действия, а не извършване. В цитираното
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.
Следователно
наведените от ищеца съображения, че не дължи сумите на търговското
дружество поради погасяването им по
давност са неоснователни.
Въззивният съд констатира, че изводите, направени от
първоинстанционния съд, досежно неоснователността на предявения иск, съвпадат
изцяло с изводите направени от първионстанционния, поради което решението постановено от ПРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба, оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода
на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
търговско дружество направените във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3188
от 26.07.2019 г. постановено по гр.дело
№ 5196/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІІ гр.състав.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН **********,*** Стамболийски № 20, ет. 1, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
сумата от 100 лева -разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.