ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мичева ч.гр.дело № 5420 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от Н.П.Я., чрез
процесуален представител адв.Т.Г.от САК, против определение № 464/16.04.2020 г.
на съдия по вписванията, с което е отказано заличаване вписване на искова молба
с вх.рег.№ 150774/05.12.2001г., том ІV, акт № 23/2001 г. на СВ-гр.София, заявено
с вх.№ 19812/16.04.2020г. по описа на вх.регистър на СВ гр.София.
В жалбата се излагат съображения в подкрепа на същата.
Частният жалбоподател моли съда да
отмени обжалваното определение на съдията по вписванията.
Въззивният съд, като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление рег.№ 19812 от 16.04.2020г. на СВ към АВ
частният жалбоподател е поискал от СВ заличаване на вписана по партидата на
имота му искова молба вх.рег.№ 150774/5.12.2001г. относно поземлен имот 820 с
файлова партида, находящ се в гр.София, парцел 1, рег. кварт.101, пл.№1, стара
имотна партида 152504. към заявлението е приложил и съдебно удостоверение изх.№
20997/24.02.2020г. на СРС, видно от което воденото гр.д.№ 11071/2001г. е
унищожено поради изтичане срока на съхранение и няма издаден съдебен акт.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отхвърлил
заявлението като е приел, че представеното съдебно удостоверение не
представлява съдебен акт по см. на чл.13 от ПВ и не е сред актовете по чл.112 и
сл. от ЗС и чл.4 и сл. от ПВ.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, подадена е от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Нормите, които уреждат вписването, респективно заличаването
и отбелязването на вписвания са императивни и съдията по вписванията извършва
само изрично предвидените в чл. 112 и сл. от Закона за
собствеността и Правилника за вписванията /чл.4 и сл./ действия.
Съдията по вписванията може да откаже вписване, отбелязване или заличаване само
ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за
форма, предвидена в закона и ПВ, както и ако актът няма необходимото
съдържание. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 / 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Сред
изброените в закона актове не е предвидено отбелязване на съдебно удостоверение.
Заличаването на вписването е
допустимо само в хипотезите на чл. 13 ПВ и те са изричен съдебен акт,
постановяващ заличаване на вписването, и определение, с което се прекратява
производството по делото, по което е вписана исковата молба. Разпоредбата на
чл. 2 ПВ има императивен характер - вписване, отбелязване и заличаване се допуска
само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник /
в този см. виж и Определение № 125 по ч.гр.д. № 723/2009 г., I г.о., ВКС, в
което изрично се сочи, че заличаването на вписването е допустимо само в
хипотезите на чл. 13 ПВ и те са изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на
вписването, и определение, с което се прекратява производството по делото по
което е вписана исковата молба/. По аналогичен на настоящия случай се е
произнесъл и ВКС с Определение по ч.гр.д. № 2952/18г. , ІV г.о., цитирано в
обжалваното определение от съдията по вписванията. Представеното съдебно удостоверение издадено
от Софийски районен съд няма характер на съдебен акт, с който да бъде
постановено заличаване на вписаната искова молба.
С оглед гореизложеното отказът за вписване се явява
законосъобразен.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба Н.П.Я., чрез
процесуален представител адв.Т.Г.от САК, против определение № 464/16.04.2020 г.
на съдия по вписванията, с което е отказано заличаване вписване на искова молба
с вх.рег.№ 150774/05.12.2001г., том ІV, акт № 23/2001 г. на СВ-гр.София,
заявено с вх.№ 19812/16.04.2020г. по описа на вх.регистър на СВ гр.София.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния касационен
съд, при обосноваване на предпоставките по чл.280 ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.