Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052 11.01.2021 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на десети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2763 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на М.Я.Г.,
с ЕГН ********** и Я.Д.С., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез адв. Л.Р.
от САК, с която се иска осъждане на ответника Д.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лв. – неимуществени вреди
претърпени от причинени от ответника леки телесни повреди, за което е влязла в
сила присъда по НЧХД № 1400/2017 г. на БРС и ВНЧХД 358/2018 г. на БОС, както и
да заплати на М.Я.Г. сумата от 30 лв. – претъпени имуществени вреди изразяващи
се в заплатена такса за преглед от съдебен лекар, във връзка с извършеното
престъпление, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията считано от
15.08.2015г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на вземанията
Излагат се доводи, че на 15.08.2015 г. ищците са пострадали от престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, извършено от ответника, като за деянията е било образувано НЧХД № 1400/2017 г. на БРС, приключило с влязла в сила присъда, с което ответникът е признат за виновен. От деянията за ищците са произлезли имуществени и неимуществени вреди и се иска тяхното обезщетяване. Твърди се, че от нанесените на ищеца Г. юмручни удари в областта на лицето и тялото са й причинени отоци в областта на лицето, кръвонасядане и охлузване на гърба, довели до силни болки в гърба, лицето и дясната предлакатница. Тя е било с влошено здравословно състояние, което наложило да потърси медицинска помощ – на 17.08.2015 г. е бил издаден болничен лист за 7 дни, но поради влошеното й състояние е била приета за лечение в неврохирургия, от където е изписана на 09.09.2015 г. с диагноза “друга травма на поясния отдел на гръбначния мозък” и болничен лист за още 70 дни домашно лечение. По отношение на ищеца С. се твърди, че същият е претърпял силни болки от прорезна рана на ръката, кръвонасядане по ръката, охлузване на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, като е бил настанен за лечение в неврохирургично отделение и е изписан на 18.08.2015 г. с диагноза “Контузио капитис Комоцио церебри”. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на четири свидетели. Претендира се осъждане на ответника да заплати дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по размер. Твърди се, че претенциите са завишени по размер и се излагат доводи за противоправното поведение на ищците, като повод за възникналия скандал и последвали наранявания. Затова се иска намаляване на обезщетението поради установена в наказателното производство реторсия. На 18.09.2018 г. от страна на ответника е бил направен опит за доброволно уреждане на спора относно претърпените вреди, с предложение за заплащане на сумата от 1000лв., но изпратеното писмо е било върнато като непотърсено. По отношение на претенцията за лихва за забава е направено възражение за погасяването й по давност. Направено е искане за прилагане към делото на НЧХД 1400/2017 г. на БРС, ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД и е процесуално допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори и се установява от представената по делото присъда по ВНЧХД 358/2018
г. от 08.06.2018 г. на БОС, че ответникът Д.С.Ч. е признат за виновен в това,
че на …………. г. в ……………………, причинил на Я.Д.С., лека телесна повреда, изразяваща
се в прорезна рана по външна повърхност на лява китка, амнестетични данни за
леко мозъчно сътресение, както и за причинена на същата дата на М.Я.Г. лека
телесна повреда, изразяваща се в оток на дясна лицева половина, кръвонасядане и
охлузване по гърба, контузия на дясно око и ломбалната област, довело до
временно разстройство на здравето на пострадалите, без опасност за живота, като
за извършените деяния на ответника е било наложено наказание пробация.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното деяние от ответника, неговата противоправност, причинените вреди и причинната връзка между вредите и деянието. По отношение на противоправността на деянието, вината и причинната връзка между двете е налице влязла в сила присъда по ВНЧХД 358/2018 г. от 08.06.2018 г. на БОС, която по силата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд. По делото е безспорно, че извършеното от ответника престъпление е противоправно и виновно, като описаните вреди са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищците факти за понесени болки от порезната рана, оток и кръвонасядания са установени несъмнено, с оглед представената влязла в сила присъда. Ето защо съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици настъпили за всеки от ищците в резултат на престъплението. Затова в тежест на последните е да установят претърпените от тях болки и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени средства предвидени в ГПК. Предвид липсата на ангажирани доказателства относно степента и интензитета на понесените болки и страдания, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на по 1200 лв. за всеки от ищците. За да достигне до този извод, съдът съобрази възрастта на пострадалите, необходимия възстановителен период и претърпения стрес от създадената конфликтна ситуация. В присъдата на наказателния съд е прието, че не са налице основания за прилагане на института на реторсията, тъй като не е установено взаимно причиняване на еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди между страните. Присъдата е задължителна за гражданския съд само за изрично изброените обстоятелства - дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова фактът, че наказателният съд не е приложил института на реторсията, не изключва възможността за обсъждане на възражението за съпричиняване, направено от ответника. Същото подлежи на самостоятелно пълно и главно доказване в настоящия процес и съобразените в наказателното производство данни за извършени действия от ищците не се ползват с обвързваща сила за гражданския съд. Това е така, защото присъдата не установява извършването на противоправно виновно деяние както от страна на подсъдимия, така и от страна на пострадалия.
Във връзка с твърденията за съпричиняване по делото е разпитан свидетелят Т.А.Д., който посочва, че преди пет години е извършвал монтаж на климатик в дома на дъщерята на Д.. Тогава дошла съседката и заявила претенции за мястото на монтажа, започнала да говори с нецензурни думи и кавги. Свидетелят посочва, че "ако не се лъже" тя ударила шамар на Д.. Нещата загрубели и свидетелят влязъл вътре. Нямал спомен за реакцията на Д., но помни, че е имало кавга между двамата. В приетите по делото ДП 799/2016 г. на БРП и НЧХД 1400/2017 г. на БРС не се съдържа признание от страна на ищците за сочените от ответника насрещни действия. Същите не са установени с постановената присъда, а от показанията на свидетелят Д. не може категорично да се заключи, че стореното от ищците е с интензитет и степен намаляващи или изключващи отговорността на ответника. Несъмнено между страните е възникнал конфликт и всяка от тях е предприела действия за защита на своите интереси, навлизайки в сферата на насрещната страна. Не е доказано обаче наличието на съпричиняване на вредите, претърпени от ищцовата страна.
За да определи размера на обезщетението съдът отчете още обстоятелството, че се касае до непродължителни психо-емоционални и физиологични състояния без трайни вредни последици за психичното и физическото здраве на ищците. Порезната рана, както и кръвонасяданията и лекостепенното мозъчно сътресение по естеството си са причинили болка към момента на нанасянето им. Няма доказателства за значително продължително лечение, нито претърпените вреди да са затруднили значително ежедневието на някой от ищците и допълнително да са допринесли за влошаване на здравословното му състояние. Затова исковете следва да се отхвърлят като неоснователни за разликата от 1200 лв. до пълния размер от 5000 лв.
По иска за заплащане на причинени имуществени вреди от 30 лв., изразяващи се в заплатена М.Г. такса за преглед от съдебен лекар, съдът намира същата за основателна, с оглед ангажираните доказателства за направени разходи по фактура от МБАЛ Бургас, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от ответника деяние.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът съобрази направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД за периода от три години преди подаването на иска. Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смяна за забава и без покана. Следователно лихвата е мораторна и се дължи от деня на увреждането, тъй като деецът е нарушил всеобщата забрана да не вреди другиму. С оглед датата на предявяване на иска, съдът приема, че претенцията за лихва е погасена по давност за периода от 15.08.2015г. до 07.06.2017г. Ето защо, лихвата следва да бъде присъдена за периода от 07.06.2017 г. до 07.06.2020 г. и по правилата на чл. 162 ГПК съдът приема, че същата възлиза на 365.66 лв. върху всяка главница от 1200 лв. и сумата от 9.14 лв., върху главницата от 30 лв.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от общо 630 лв., представляващи дължимото адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 100 лв. държавни такси по сметка на Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на всеки от ищците М.Я.Г., с ЕГН ********** и Я.Д.С., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез адв. Л.Р. от САК, сумата от по 1200 лв. (хиляда и двеста лева) – неимуществени вреди претърпени от причинени от ответника леки телесни повреди, за което е влязла в сила присъда по НЧХД № 1400/2017 г. на БРС и ВНЧХД 358/2018 г. на БОС, ведно с лихва за забава в размер на по 365.66 лв. (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) за всеки от тях, начислена за периода от 07.06.2017 г. до 07.06.2020 г., както и да заплати на М.Я.Г. сумата от 30 лв. (тридесет лева) – претъпени имуществени вреди изразяващи се в заплатена такса за преглед от съдебен лекар, във връзка с извършеното престъпление, както и лихва за забава върху тази главница за периода от 07.06.2017 г. до 07.06.2020 г. в размер на 9.14 лв. (девет лева и четиринадесет стотинки), ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията считано от 08.06.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за горницата над 1200 лв. (хиляда и двеста лева) до пълния претендиран размер от 5000 лв. (пет хиляди лева) и лихва за забава за периода от датата на увреждането – 15.08.2015 г. до 07.06.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на адв. Л.Т.Р. от БАК, с адрес ***, сумата от 630 лв. (шестстотин и тридесет лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лв. (сто лева) - държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.