Р
Е Ш Е Н И Е №8
гр.Стара Загора, 06.01.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание
на шести
декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 466
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/
във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /ЗОВСРБ/.
Образувано
е по жалба от С.А.Ч. *** против Заповед № 3РД-438/ 16.07.2021г на Командира на
38-ми механизиран батальон Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”. Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна като постановена при нарушение на
административнопроизводствените правила, допуснато нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Твърди, че заповедта не съдържа точни данни за
време и място на извършване на нарушението, описано в първата част. Намира за неясна
волята на наказващия орган за кое нарушение е наказан и защо деянията
представляват умишлено нарушение на правилата на военната дисциплина. На
следващо място счита, че не са обсъдени събраните по преписката данни, както и
че липсват мотиви защо се налага едно от най-тежките наказания.. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Ч. поддържа жалбата, включително
с твърдения за опорочена процедура по налагане на наказанието с оглед непълнота на проверката и издаване на заповедта от
свидетел на нарушението.
Ответникът
– Командир на 38-ми механизиран батальон гр.Стара Загора, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава
спазване на процесуалните правила при извършване на проверката и налагане на
дисциплинарното наказание при напълно изяснена фактическа обстановка. Моли жалбата
да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателят редник С.Ч. е назначен на длъжност “Автоматчик”
във второ пехотно отделение на първи механизиран взвод от първа механизирана
рота на 38-ми механизиран батальон гр.Стара Загора. Запознат е с
характеристиката за тази длъжност на 21.07.2020г.
Със заповед № ЗРД-412/ 05.07.2021г Командирът на 38-ми
механизиран батальон гр.Стара Загора назначава комисия и поставя задачи за
извършване на служебна проверка на поведението на редник Ч. на 01.07.2021г. За
резултата от нея е съставен протокол рег.№ 3-2034/ 13.07.2021г. В него се
посочва, че на 01.07.2021г жалбоподателят по време на придвижване към военно
формирование 48430 за началото на работния ден се разминава с Командира на Втора
механизирана бригада без да го приветства, отдавайки чест по определените
правила, и движейки се с мултимедийни слушалки в ушите. По-късно през деня при извършване на проверка
на складовите помещения в района командирът на батальона и началникът на щаба
забелязали редник Ч. седнал на скамейка до мястото за почистване на оръжие. На
зададен от командира въпрос защо не работи по поддръжката на района с
останалите военнослужещи отговорил, че ротният командир му е казал да мисли как
ще продължава службата си занапред. Командирът на формированието заповядал до
продължи поддръжката на района. При поверка в края на работния ден установил,
че не е изпълнил нито една от поставените му задачи. Ч. дава писмени обяснения
на 01.07.2021г, че не е отдал чест на бригадния генерал единствено поради
внезапната им среща и не е могъл да изпълни заповедта „да изкопае градинките“
поради големия стрес, на който е подложен.
Комисията описва обясненията на Ч. и резултатите от
проведена с него психологична беседа, отразени в Протокол № 2-96/ 05.07.2021г,
като приема, че с действията си Ч. е нарушил чл.242, т.1 и т.3 от ЗОВСРБ и
чл.122, т.1 и т.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
Република България. Предлага да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
На 16.07.2021г с него е проведена беседа за
запознаване с доказателствата, които дават основание за налагане на
дисциплинарно наказание, описани в протокола от проверката. За беседата е
съставен протокол, с възражение от Ч. и твърдения за високо кръвно и главоболие
без да е подписан от него.
Със Заповед № 3РД-438/ 16.07.2021г на
Командира на 38-ми механизиран батальон Стара Загора му е наложено
дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение“ на основание чл.146, ал.1
от Правилника за кадрова военна служба и чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ за нарушение на
чл.242, т.1 и т.3 от ЗОВСРБ и
чл.122, т.1 и т.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
Република България.
По делото са разпитани
в качеството на свидетели майор П. П. - началник щаб на 38-ми механизиран
батальон – Стара Загора и старшина Н.Н. –председател на дисциплинарната комисия.
От показанията на свидетеля П. се установява, че на 01.07.2021г с командира на
формированието забелязали жалбоподателя да бездейства на място за почистване на
оръжието. Не могъл да изтъкне конкретна
причина, която го възпрепятства да изпълнява задълженията си. Свидетелят присъствал
на поставянето на задача на жалбоподателя да прекопае градинките в района и да
ги направи на вади, която не била изпълнена до края на работия ден. Известно му
е за наложени ограничения от Военномедицинска академия, които освобождават редник
Ч. от тежки физически натоварвания, но счита задачата за съобразена със
здравословното му състояние. Разбрал от командира на ротата, че като оправдание
редникът твърдял, че много го боли главата и трябва да мисли за бъдещето си.
Свидетелят Н.
заявява, че освен обяснения от редник Ч. не е взел от никой друг. Единствено в
устни разговори си изяснявали ситуацията и обстоятелствата около нея. Като
комисия разговаряли с редник Ч., с командира на батальона и началник щаба. Свидетелят
счита, че не е в негова компетентност да взема обяснения от генерала. Тъй като Ч.
непрекъснато променял обясненията си, всеки път по различен начин разказвал за
случилото се, изглеждал много объркан и обясненията му били доста неадекватни, за изясняване на състоянието му и дали може да
се базира на обясненията му, комисията предлага да се направи психологическо изследване. Известно
му е медицинското заключение, че Ч. е освободен от тежък физически труд, но не
намира за такъв прекопаване на градинки и помитане на алеи спрямо здравословното
състояние на жалбоподателя.
От приетите като
писмени доказателства писмо рег.№И-4075/26.05.2021г., ведно с приложение
амб.№ВС-1178/25.05.2021г.; етапна епикриза от 08.05.2019г.; епикриза
ЛИБ№2706/26.08.2019г.; МРТ-изследване от 16.01.2020г.; експертно решение по
годността за военна служба/служба в доброволния резерв №ВС-1363/18.06.2021г е
видно, че Ч. страда от заболявания, които не го правят негоден за военна
служба, но са основание да бъде освободен от тежки физически натоварвания,
физкултура за норматив, строеви и пови занятия, въоръжен наряд, участие в мисии.
С Експертно решение № 92706/202 от
28.10.2021г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора му е
определена 10 % трайно намалена неработоспособност за срок от една година с
дата на инвалидизация 28.10.2021г.
При проведеното
психологично изследване е установено, че състоянието на жалбоподателя
съответства на изискванията за военна служба. По време на психологичната работа
е дискутирано само нарушение на военната дисциплина, свързано с правилата за
отдаване на чест.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от лице, за което оспореният административен
акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, се явява основателна.
Заповедта,
предмет на съдебен контрол, е постановена от компетентен орган по чл.248 от
ЗОВСРБ във връзка с чл.137, ал.5 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, като възражения
в тази насока не се правят. В чл. 137, ал.5 вр. с ал.4 от ППЗОВСРБ е
предвидено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" да
се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за
военна служба и да освобождават от военна служба или от длъжностни лица с една
степен по-ниска, а самите нарушения се установяват от преките ръководители, какъвто по аргумент от § 1, т. 16 от ДР на
ЗОВСРБ е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата
структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по
йерархическата подчиненост между военните формирования.
При
постановяване на заповедта са спазени административно-производствените правила.
Изпълнено е условието на чл.
246, ал.4 от ЗОВСРБ преди налагане на дисциплинарното наказание да се
изслуша военнослужещия или да се приемат писмените му обяснения. Ч. е дал
обяснения на 01.07.2021 г., след това е
проведена беседа с него, като той е имал възможност да се запознае с всички
доказателства по производството. Бездействието по събиране на писмени обяснения
от други лица само по себе си не съставлява съществено процесуално нарушение
доколкото ЗОВСРБ и правилникът за приложението му не въвеждат подобно
изискване. Видно от показанията на председателя на комисията старшина Н., за
изясняване на фактическата обстановка са проведени разговори с жалбоподателя,
командира на батальона и началник щаба. Наказанието е наложено в двумесечния
срок, предвиден в чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ.
Оспореният акт е
издаден в предписаната от закона писмена
форма, съдържа фактически и правни основания, но не в необходимата степен за
формална изрядност. Съгласно разпоредбата на чл. 148,
ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага,
срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал. 2
на чл. 148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване към описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната
дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение
по военната служба. В случая ответникът не е конкретизирал в достатъчна степен
обстоятелствата, при които е извършено всяко от нарушенията, както и доказателствата,
въз основа на които са установени.
Ако по отношение
на нарушението на чл.122, т.1 и т.2 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ може с известна условност
да се приеме, че е конкретизирано по време, място и обстоятелства с оглед описанието
и доказателствата по преписката, то относно нарушението на чл.242, т.1 от
ЗОВСРБ не е изпълнено императивното законово изискване за конкретизиране на обстоятелствата,
при които е извършено деянието. Липсва недвусмислено и ясно посочване на
конкретна заповед на командира на 38 механизиран батальон, която Ч. не е
изпълнил. Формулировката „да продължи работата по поддръжката на района, като
му поставих конкретни задачи“ не удовлетворява задължителното изискване за
конкретизация на нарушението, с което да се гарантира законосъобразното
упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и
съответно да се обезпечи правото на защита на военнослужещия, привлечен към
дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да
узнае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може
да организира защитата си. Данни за обема и срока на поставените задачи не се
съдържат и в протокола на комисията, поради което няма как да бъдат подкрепени
от свидетелските показания пред съда на майор П. и на старшина Н.. Недопустимо
е фактическите основания за издаване на административния акт да се сочат едва
във фазата на съдебното производство. Задължението
по чл. 59 ал.2 т. 4 от АПК налага в административния акт да се обективират
конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия
състав на относимата правна норма, а неизпълнението на това задължение
съставлява отменително основание по чл. 146 т.2 от АПК.
Дори да се приеме, че описаното в заповедта
поведение на жалбоподателя представлява неизпълнение на задължение по военната
служба (чл.
242, т. 2 от ЗОВСРБ) и нарушаване правилата за военна вежливост и
отдаването на чест (чл.
242, т.3 от ЗОВСРБ), то заповедта се явява немотивирана и в частта й, в
която е определено налагането на най-тежкото след уволнението дисциплинарно
наказание за военнослужещ "предупреждение за уволнение". От
съдържанието й не може да се направи обоснован извод, че наказанието е съразмерно
на нарушението/нарушенията и отговаря на целта на закона. Дисциплинарнонаказващият
орган не е обосновал решението си да наложи точно това дисциплинарно наказание
с мотиви относно тежестта на нарушението, които дължи съгласно чл. 247
от ЗОВСРБ. Разпоредбата изисква при определяне на дисциплинарното наказание
да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В
оспорената заповед е посочено, че няма действащо наказание, а от преписката е
видно, че не са налагани наказания. В
заповедта наказващият орган следва да изложи съображения, обосноваващи вида на
наложеното наказание, като вземе предвид предпоставките по чл. 247
ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 244
от ЗОВСРБ са предвидени 7 вида дисциплинарни наказания, като за
най-тежките, изрично изброени в чл. 242, е предвидено уволнение. При налагането
на някои от по-леките от уволнението наказания е налице оперативна
самостоятелност за органа да избере между тях, но административното решение също
следва да е мотивирано в насока защо е избрано именно това наказание за
констатираното нарушение с оглед цялостното поведение и личността на
военнослужещия. В случая не са обсъдени
дадените обяснения от редник Ч., нито данните за здравословното му състояние, с
които ответникът е разполагал, както и резултатите от психологичната работа с
него в контекста на анализ за причините за поведението му.
Не е извършена преценка на
цялостното поведение на жалбоподателя при изпълнение на войнската му служба.
Неотдаването на чест и неизпълнението на поставена задача по принцип кореспондират
и с останалите наказания, изброени в чл. 242
от ЗОВСРБ – забележка, мъмрене, строго мъмрене, предупреждение за
понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година,
понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година.
В тежест на административнонаказващия орган е да обоснове преценката си защо не
е избрал някое от тези по-леки наказания и е пристъпил към следващото по
тежест. Липсата на такава мотивировка сочи несъразмерност при ангажиране на
дисциплинарната отговорност, което според константната съдебна практика обуславя
незаконосъобразност на заповедта. По тези съображения тя следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски следва
военното формирование, в чийто състав е органът, постановил административния
акт, да бъде осъдено да му заплати сумата 410 лв, от които държавна такса в
размер на 10 лв и уговореното реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв, съгласно договор за правна защита и съдействие № 66/ 2021г.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.251 от ЗОВСРБ във връзка с чл.172, ал.2, пр.2 и
чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба
от С.А.Ч. ЕГН ********** *** Заповед № 3РД-438/ 16.07.2021г на Командира на
38-ми механизиран батальон Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА 38-ми
механизиран батальон Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Ч. ЕГН **********
*** сумата 410 /четиристотин и десет/лв,
представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи
на касационо обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: