О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на седми февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
2906 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от А.Б.М. против И.Г.Ж., с
която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК-отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата от 130 100 евро по запис на
заповед от 27.02.2007 г.
Твърди
се нищожност на записа на заповед, по който предходните съдебни инстанции
умишлено са пропуснали да установят неговата нередовност и невалидност,
респ.нищожност и недължимост. Поддържа се, че менителничният ефект е погасен с
препродажбата на процесния имот на трето лице.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата чрез
процесуалния й представител адвокат В., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
На първо място оспорва предявения иск като недопустим.
Поддържа се, че е налице влязло в сила съдебно решение в производството по
гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13 състав, по силата на което А.М. е
осъдена да заплати на И.Ж. сума в размер на 130 100 евро, дължима на
основание запис на заповед от 27.07.2007 г. с падеж 12.04.2007 г., както и сума
в размер на 8 291,64 евро законна лихва от датата на падежа на записа на
заповед до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до пълното
изплащане на сумата, както и за сумата от 12 099 лв. разноски по делото.
Поддържа се, че решението е влязло в сила на 25.07.2014 г., като по иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е влязло в законна сила на 12.05.2016 г.
Към отговора са представени писмени доказателства, от който
се установява, че действително решението по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на
СГС, І-13 състав е потвърдено с Решение № 525/19.03.2013 г., постановено по
в.гр.д. № 4012/2011 г. по описа на САС, ГК, четвърти състав, което решение в
частта за присъдената главница не е допуснато до касационен контрол с
Определение № 484/25.07.2014 г., постановено по т.д. № 3186/2013 г. по описа на
ВКС, ТК, второ отделение и следователно на 25.07.2014 г. е влязло в сила. По
отношение на акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
решението на САС е потвърдено с Решение № 24 от 12.05.2016 г., постановено по
т.д. № 3135/2013 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение и е влязло в сила
съответно на 12.05.2016г.
При
тези фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Налице е хипотезата на чл.299,
ал.2 от ГПК.
Налице е пълно тъждество между
страните и предмета по гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13
състав и по настоящото дело.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен от съда
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това
изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното
предходно решение. Такива факти обаче в настоящата искова молба не се твърдят.
В производството по гр.д. №
12957/2009 г. по описа на СГС, І-13 състав е било допустимо ответницата и
настояща ищца А.М. да противопостави срещу претендираното вземане по процесния
запис на заповед всички възражения, които биха довели до отхвърлянето на иска,
в това число и за недействителност на основанието, от което произтича
вземането. Тези възражения по общото правило на чл. 133 ГПК се преклудират с
подаването на отговора на исковата молба, освен ако не се основават на по-късно
възникнал факт, в който случай преклузията настъпва с приключването на
съответното открито заседание, към датата на което страната е била узнала за
новото обстоятелство и би могла да направи основаното на него свое възражение
/Решение № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г. о./.
Съобразно приетото в Решение № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС,
четвърто г. о. непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено
нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени.
Относно връзката на обусловеност
между настъпила в едно производство преклузия на възражение спрямо предявен на
същото основание отделен иск също е налице съдебна практика - решение №
198/10.08.15 г. по гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, четвърто г. о., която се споделя
от настоящия съдебен състав и съобразно, която се приема, че "когато по
предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение, че е придобил
имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото реплики за
недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-късно с иск в
отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо.".
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от А.Б.М. против И.Г.Ж., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК-отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 130 100
евро по запис на заповед от 27.02.2007 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 2906/17 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: