Р
Е Ш Е
Н И Е №5
гр.Кюстендил, 20.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
двадесети ноември
през
две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Вергиния Бараклийска
с
участието на прокурора Костадин Босачки
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 160
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 103,
постановена на 07.12.2018 г. по НОХД № 179/2016 г. Дупнишкият районен съд е
признал подс. М.Я.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.338, ал.1 НК- затова, че на 19.07.2015
година в местността „Янкова нива“ в землището на гр. Сапарева баня, обл.
Кюстендил е държал и работил с огнестрелно оръжие - пистолет марка „****“,
модел „**“, кал. ****, с фабричен № „*****“, като не е взел необходимите мерки
за сигурност и особено мерките, предвидени в чл. 60, ал. 1, т. 1, т. 3 б. „е“,
т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, а именно:
„Забраняват се: откритото носене на оръжие на обществени места, освен при
осъществяване на охранителна дейност“; „носенето и употребата на оръжие и
боеприпаси при и след употреба на алкохол“, „употребата на огнестрелни оръжия с
цел, различна от целта, за която са придобити. На осн. чл.54 НК ДнРС му е
наложил наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. Подс.К. е оправдан по
обвинението, че при извършване на престъплението по чл.338 от НК не е взел
мерките по т.43 и т.44 от Приложение № 1 „Правила за безопасност при боравене с
огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № Iз – 575/02.03.2011год.
за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие.
Със същата присъда подс.К. е признат за виновен в това, че по същото
време и място е причинил на Л.А.Д. ***, разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК – огнестрелно нараняване на бедрото, с което е
извършил престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание ЛС за срок от 6 месеца, а на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по
първоначалното предявено обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 9 НК- за това, че
деянието е извършено със средство, опасно за живота на мнозина – посоченото по-
горе огнестрелно оръжие. На осн. чл. 66,
ал. 1 от НК ДнРС е отложил, изтърпяването на наказанието ЛС за срок от 3
години. Приложена е разп. на чл.23, ал.1 НК, като на К. е определно общо наказание измежду наложените му наказания- ЛС в размер
на 6 месеца с приложение на чл.66 от НК. На осн. чл.23, ал.3 НК към наказанието
ЛС е присъединено наказанието глоба в размер на 2000 лева.
Със същата присъда ДнРС е признал подс. Б.Б.Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл.338, ал.1 НК- затова, че на 19.07.2015 година
в местността „Янкова нива“ в землището на гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил е
държал и работил с огнестрелно оръжие - пистолет
марка „**“, модел „**“, кал. ****, с фабричен № „****“, като не е взел
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в посочения по-
горе чл. 60, ал. 1, т. 1, т. 3 б. „е“,
т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ. На осн. чл.54 НК му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Със същата присъда подс.Б. е признат за
виновен в това, че по същото време и място е причинил на Л.А.Д. ***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК –
разкъсно-контузна рана по клепач на ляво око с кръвонасядане и оток в
клепачите, затварящи очната цепка, разкъсно-контузна рана на ляво ухо, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактура на VIII ребро в
ляво и лекостепенен травматичен шок, с което е извършил престъпление чл. 130,
ал. 1 от НК. На осн. чл.304 от НПК подс. Б. е оправдан по първоначално
предявеното обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК за това, че деянието е
извършено по хулигански подбуди. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛС за срок от 4 месеца, което е
огтложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
години. Приложена е разп. на чл.23, ал.1 НК, като на Б. е определно общо наказание измежду наложените му наказания- ЛС в размер
на 4 месеца с приложение на чл.66 от НК. На осн. чл.23, ал.3 НК към наказанието
ЛС е присъединено наказанието глоба в размер на 2 000 лева.
На осн. чл. 53 НК е постановено
отнемане в полза на държавата на веществените доказателства по делото-
посочените по- горе пистолети. Подсъдимите К. и Б. са осъдени да заплатят по
сметка на ОД на МВР Кюстендил сумата 537,98 лв., представляващи разноски в ДП
и сумата от 548, 53 лева- разноски в
полза на ДнРС.
Присъдата се протестира от Е.П.- прокурор при
ДнРП в оправдателните й части- по отношение на подс. К. в частта за частичното
оправдаване по едно от обвинението за нарушени правила за съхранение на оръжие
по чл.338 от НК и в оправдателната част по обвинението по чл.131, ал.1, т.9 НК; а по отношение на подс.
Б.- в оправдателната част по обвинението по
чл.131, ал.1, т.12 НК. (В мотивите на протеста е посочено, че присъдата
се протестира и срещу оправдаването на подс .Б.
по част от обвинението по чл.338
от НК, но видно от присъдата такова частично оправдаване по отношение на това
обвинение не е налице, поради което КОС счита, че в случая не е налице
съоответност на протеста по см. на чл.335, ал.3 НПК). В протеста се съдържат
оплаквания за неправилност на присъдата, изразяващи се в нарушения на
материалния закон. Изтъква се, че извършените от подсъдимите деяния
представляват престъпления от общ характер и че подс. К. е нарушил въведените в
обвинителния акт правила за боравене с огнестрелно оръжие. Иска се отмяна на присъдата в оправдателните
й части и постановяване на нова, осъдителна присъда по първоначално
повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от подс. М. К. чрез
защитниците му адв. В. и Ц. както и възражение срещу протеста на ДнРП,
депозирано от адв. А.. В допълнително изложение към жалбата, депозирано от адв.
Б.А. се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушение на правото на защита на подс.К., непълнота на
доказателствения материал и превратно тълкуване на същия. Сочи се, че присъдата
на ДнРС е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Иска се отмяна на
присъдата в осъдителната й част и
постановяване на нова, оправдателна пирсъда. Алтернативно се прави искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
пъпвоинстанционния съд.
Присъдата се обжалва от адв. Ц.- защитник на подс. Б. в
осъдителната й част бланкетно. Отделно се обжалва от подс. Б., като в жалбата
му са изтъкнати доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото му на защита. Навеждат се съображения
за липса на задълбочен анализ на събраните доказателствени средства и за
превратното им тълкуване. Сочи се още,
че не са събрани доказателства за виновността му, респ. че обвинението е
недоказано. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова,
с която същият се признае за невиновен по всички повдигнати
обвинения.
Пред въззивния съд представителят на КнОП
поддържа протеста на ДнРС и оспорва жалбите на подс. К. и Б.. Прави искане по
реда на чл.48 от НПК за произнасяне по
престъплението по чл.130, ал.1 НК.
Защитникът на подс.К.- адв. Б.А.
поддържа въззивната жалба и допълнителните съображения към него. Пледира се за
оправдателна присъда, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав. Иска се потвърждаване на присъдата в оправдателните й части.
Идентично становище се поддържа и от адв. Ал.Р.- защитник на подс. Б..
Изтъкват се доводи за недоказаност и на двете обвинения- по чл.338 НК и чл.131 НК, както и за
необходимостта от отмяна на първоинстанционната присъда, за оправдаване на
подсъдимия, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав. Пледира за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част.
Подсъдимият М.Я.К.
пред въззивния съд твърди, че е невинен
и иска да бъде оправдан.
Подсъдимият Б.Б.Б.
иска да бъде оправдан.
Кюстендилският
окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази
новите доказателствени средства, събрани от въззивния съд, релевираните в
протеста и жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира протеста и въззивните жалби за
допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, въззизвиите
жалби са основателни частично, а протеста не е основателен поради
следните съображения:
По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Същевременно КнОС, като констатира, че е необходимо да
допусне до преразпит част от свидетелите и след като събра допълнителни
доказателства, приема следната фактическа обстановка, която е идентична на
приетата от ДнРС:
На 18.07.2015г. било организирано събиране,
което се провело при бунгало, находящо се в местността „Янкова нива“, в
землището на гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, собственост на св. Й.Г. и
стопанисвано от св. К. И..
На събитието, по различно време (вечерта
на 18.07.2018г.) дошли Л.Д., Г.Д., Н.Д., В.Й., М.К., Б.Б., Ю.Л., М.Н., А.П., К.И.,
И.Д..
Събралите се приготвили храна,
седнали около приготвената маса и започнали да се хранят, употребявали алкохол,
слушали музика, а настроението било весело. Сред присъстващите на масата, които
употребили алкохол били и Л.Д., М.К., Б.Б. и Ю.Л..
При пристигането им на бунгалото М.К.,
Б.Б. и Ю.Л. носели притежаваните от тях огнестрелни оръжия (пистолет марка „****“,
модел „**“, кал.*****, с фабричен № „*****, притежаван от М.К.; пистолет марка
„**“, модел „**“, кал. ****, с фабричен № „******“, притежаван от Б.Б. и
пистолет марка „****" модел „**, кал. ****, с фабричен № „****“,
притежаван от Ю.Л.). Оръжията били възприети от останалите присъстващи, които
били наясно, че М.К., Б.Б. и Ю. Л. носят пистолетите си.
Няколко часа след началото на
мероприятието и след като вече били употребили алкохол, след 24, 00 часа М.К., Б.Б.
и Ю. Л. извадили
огнестрелните си оръжия и започнали да произвеждат изстрели във въздуха и
насочени към намиращ се в близост циментов стълб. Вследствие на произведените
изстрели, около бунгалото се разпилели гилзи от изстреляните с горепосочените
къси огнестрелни оръжия патрони.
От събирането последователно си
тръгнали по-голямата част от присъстващите, в т.ч. свидетелите Н.Д.,(към 23,00
часа), К.И., Г.Д. (преди 24, 00 часа), А.П. и М.Н.(към 01,30 часа). Ю. Л.
също оставил компанията и отишъл да спи
в една от колите (намираща се в близост до бунгалото).
Около 05:00 часа на 19.07.2015г. от
присъстващите по-рано, пред бунгалото останали единствено Л.Д., В.Й., И.Д., М.К.,
Б.Б. и Ю. Л. (последният спящ в един от автомобилите).
Останалите от компанията продължили с
увеселението. Във вече ранните часове на деня отношенията между двамата
подсъдими (М.К. и Б.Б.) и свидетелите Д., Д. и Й. се напрегнали вследствие от
употребения алкохол. От страна на подсъдимите били отправени заканителни и
обидни реплики по отношение на Д. и Д.. Подс.К. ударил св. Д. по лицето, а
подс. Б. го подгонил около бунгалото, но се отказал. Св.Д. се върнал, седнал в
другия край на масата и се обадил по телефона на св. И., който стопанисвал бунгалото, с
оплакване от поведението на подсъдимите. Св.И. разговарял с подс. К. по
телефона и ги помолил да си тръгват, а К. го уверил, че няма да има проблеми.
Св. Д.
също приканил подсъдимите да си тръгват, за да няма разправии, но те отказали.
Малко след това (след като приключили
разговора по телефона със св. К. И.), подс. Б. се придвижил зад гърба на св. Д.
и започнал да му нанася удари с ръце и крака в областта на главата и гърба, в
резултат на които му причинил разкъсно-контузна рана на клепач на ляво око с
кръвонасядане и оток на клепачите, затварящи очната цепка, разкъсно-контузна
рана на ляво ухо, множество кръвонасядания по лицето в областта на челото и
носа, повърхностни охлузвания и оток по окосмената част на главата, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактура на VIII ребро в
ляво, контузии/натъртване на меки тъкани и кръвонасядане на стените на гръдния
кош и корема в ляво, лекостепен травматичен шок.
Като видял, че подс.Б. бие св. Д.,
св. Д. се изплашил и избягал в гората. Същото сторил и св. Вл.Й..
Докато подс. Б. нанасял удари на св. Д.,
последният се опитвал да се предпази и да преустанови нападението на Б.. В
стремежа си да се предпази, св. Д. посегнал към масата и хванал намиращия се
върху същата нож, с който замахнал зад гърба си към намиращия се зад него подс.
Б.. Успял да му нанесе прободно-порезно нараняване на корема в ляво, проникващо
в коремната кухина, с три наранявания на тънко черво, както и прободно-порезно
нараняване на дясно бедро - в горната му трета отпред, без засягане на кост,
големи кръвоносни съдове и нерви.
През цялото време, докато се състоял
сблъска между Б. и Д., от другата страна на масата се намирал подс. К., който
като видял нанесеното от св.Д. нараняване на Б., извадил оръжието си (пистолет
марка „Г.“ , модел „**“ кал. *** , с
фабричен № „****“ ) и го насочил към св. Д., който се намирал на няколко метра
от него. В този момент конфликтът между Д. и Б. бил вече преустановен, в
резултат на нанесеното порезно нараняване на подс. Б..
Виждайки насочения срещу него
пистолет, св. Л. Д. приканил подс. К. да
свали оръжието, но виждайки, че подс. К. се прицелва към него, решил да
побегне. В този момент обаче К. възпроизвел изстрел в посока на пострадалия Д.,
в резултат на който последният получил единично пронизващо огнестрелно
нараняване в горна трета на бедрото, с входна рана по външната му странична
повърхност и изходна отзад, с раневи канал само през меки тъкани, без засягане
на кости, по-големи съдове и нерви. В резултат на нараняването, Л.Д. паднал на
земята и не могъл да се изправи.
Изстрелът бил чут и от укрилите се
наблизо свидетели Й. и Д.. Св. В.Й. тръгнал обратно към бунгалото, но не посмял
да се приближи при останалите на място лица. Св. И.Д. се обадил на св. Кирил И.
и му съобщил, че Б. бие Л., както и че е чул звук от изстрели. Кирил И. се
обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се.
Междувременно, Ю. Л. (който спял в
един от намиращите се при бунгалото автомобили докато се състоял сблъсъка между
Б. и Д.) бил извикан от подс. К., като двамата помогнали на Б. да се качи в
един от намиращите се там джипове.
В същото време по получения сигнал на
тел. 112 бил изпратен автопатрул на МВР - св. Н.Ч. и св. Б.Д., които, като
пристигнали на място, заварили в един от джиповете М.К., Б.Б. и Ю. Л., а Л.Д.
лежал на мястото, на което бил прострелян. След като се убедили в състоянието
на прободения по-рано Б., полицаите разрешили да бъде транспортиран до
медицинско заведение, като св. Ч. останал при пострадалия Д., а св. Д. със
служебния полицейски автомобил потеглил след подсъдимите към медицинското
заведение.
След като видели приближаването на
полицейския автомобил, свидетелите И.Д. и В.Й. се приближили до бунгалото и
разказали на св. Черешаров за случилото се.
Св.Д. също бил транспортиран до ЦСМП, а в
ранните часове на 19.07.2015 г. бил извършен оглед на местопроизшествие в
присъствие на поемни лица. Бил иззет туристически нож (находящ се под паркиран
под навес джип), както и гилзи—по посока на бунгалото на циментова настилка-
обект №2- 2 бр. кал.9 х19 мм; обект №3- 4 бр. гилзи- кал.9х19 мм- иззети на 2,
6 метра от края на циментова настилка по посока на бунгалото; обект №4- 1
бр.гилза кал.9х19мм, иззети на 3,9 метра от края на циментова настилка по
посока на бунгалото до обърната пейка; обект №5- 9 бр. гилзи кал.9х19 мм,
иззети на 3,3 метра от края на циментова настилка в тревата извън настилката,
под навеса,по посока на бунгалото; обект №8- 3 бр. гилзи кал.9х19 мм, иззети на
7,3 метра от края на циментова настилка обект №9- 1 бр. гилза кал.7х65 мм,
иззета на 2 метра от края на циментова площадка до бял дървен стол към края на
навеса; 4 бр. гилзи- обект №11- на 8 метра от циментова площадка кал.9 х 19 мм-
извън циментовата настилка на навеса в
изсъхнала трева извън оградата и обект №12- 1 бр. гилза кал. 7х65 мм- на
разстояние 1 м. от циментова настилка посока запад до джипа. Били иззети и 1
бр. патрони кал.5,6 мм и 25 бр. патрони кал. 5,6 мм и 3 бр. патрони кал. 5, 6
мм като обект 14, намираши се в шкаф в
бунгалото.
По делото е назначена съдебнобалистична експертиза, изготвена от в.л. Х.
и Я.- л.94, т. I от ДП, от която се
установява, че изследваните
пистолети са годни и технически изправни да произведат изстрел и да поразят
цел, като е установено, че със същите е стреляно след последното им почистване.
Отделно от това, от същата експертиза категорично се установява още и че
иззетите от местопрестъплението гилзи са от пистолетите на М.К., Б.Б. и Ю. Л.
както следва: обекти №2, 3, 4, 8 и№11 (
3 бр. гилзи от него)- от пистолета на К., обекти № 5 ( 1 гилза от същия), №9 и
№12- от пистолета на Б. и обекти № 5 (3 бр. гилзи от него) и обект №11 (1 гилза
от него)- от Л..
По делото са приети ФХЕ от ДП,
изготвена от в.л. В.- л.105, т. I от ДП и допълнителна такава- л.464 от делото, от които е видно, че
иззетите отривки от К.и Л. съдържат капсулни микрочастици, които могат да имат
един-единствен възможен произход, предвид уникалните си морфология и състав и
това е произведен изстрел. От вещото лице е разяснено по неоспорим начин, че
няма друг материал в природата, който да съдържа такава уникална комбинация от
химични елементи, както тези от произведен изстрел. Прието е още, че те съвпадат като състав на
всички представени за изследване гилзи.
По
искане на подс. К., пред КнОС бе допуснат до разпит и разпитан като свидетел Ю.
Л., спрямо който НП е било приключено със споразумение. След разпита му като такъв, по искане на страните КнОС прочете и
показанията му като свидетел от ДП, депозирани на 19.07.2015г.- л.40, т.I от ДП, преди привличането му като обвиняем, в които
същия като свидетел е посочил, че той е
прострелял св. Д.. Независимо от липсата на формална пречка Л. да бъде рзпитан
като свидетел по см. на чл.118, ал.1,
т.1 НПК, КнОС няма да коментира както показанията му пред въззивния съд, така и
показанията му от ДП (прочетени по искане на защитата по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК) като
свидетел, тъй като те са дадени в друго процесуално качество (а показанията му от ДП като свидетел- още преди да бъде привлечен като
обвиняем, срещу който разпит останалите подсъдими не са могли да се защитят).
Ето защо КнОС изключва тези показания от доказателствената маса. От същата се
изключват и обясненията на Ю. Л. като подсъдим. Видно от съдебния протокол е,
че след като е дал обяснения на
13.07.2018 г., същият, заедно със защитата си са изразили съгласие са постигане
на споразумение. Такова е постигнато с
определение на ДнРС в друг съдебен състав по НОХД № 1020/18 г. В нито от един
от двамата протокола не е отразено съгласие за постигане на споразумение от
страна на другите двама подсъдими. От една страна одобрението на споразумението
има значението и характера на влязла в сила осъдителна пирсъда спрямо Л.. От
друга обаче- неизпълнението на чл.384, ал.4 НПК при одобряване на постигнатото
споразумение след внасянето на ОА да се вземе съгласието на останалите страни, е
нарушение на посочената разпоредба. Това нарушение обаче е неотстранимо, поради
наличие на друг процесуален ред за това. Същевременно показанията като свидетел
на подсъдим, с който е сключено споразумение, могат да отегчат процесуалното
положение на другите подсъдими с добавянето на още факти, уличаващи ги в
отричаното от тях престъпление.(в същия смисъл и Р- №168/14.05.2012
г.-н.д.293/12 г.- III НО).
От друга страна пък свидетелят не може да дава показания за обстоятелствата по
кръга факти, определени в чл.121 НПК,
които биха го уличили в извършване на
престъпление. Ето защо КнОС изключва от доказателствата по делото както
обясненията на Л. като подсъдим, като и показанията му като свидетел и направи
фактическите си и правни изводи въз основа на внимателен анализ на останалата
доказателствена маса.
Посочената фактическа обстановка се приема за
установена както от КнРС, така и от КнОС въз основа на следните
доказателства:
-частично от
обясненията на подс. М.К.
и Б.Б., пок. на свидетелите Л.Д.,
Г.Д., Н. Д., В.Й., М.Н., А.П., К.И., И.Д., Н.Ч., Й.Г., В.С., Г.В., Б.Д., разпитани непосредствено от ДнРС;
- от
приобщените от страна на ДнРС по реда на
чл.281, ал.4 НПК вр. ал.1, т.1 и 2 НПК показания – на св. К.И., Л.Д. от
ДП- л.34 и 51, т.I ДП, на св.И.Д. от ДП- л. 49, т.I и л. 69, т. I , на св. Вл.Й.- л. 53, т. II от ДП; св. Н.Ч.- л. 70- 74 и л.3- 84, т. I от ДП; от
прочетените от КнОС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр.ал.2,1, т.2 НПК
показания на св. В.Й.- л.48, т. I от ДП;
- от
прочетените от КнОС по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК показания от ДП
на св. И.Д.- л.49 и л.62, т. I от ДП; св. Л.Д.- л.34 и л.51,т.I от ДП и св. В.Й.- л. 53, т.II от ДП;
- от прочетените от ДнРС по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр.ал.2,1, т.2 НПК
показания на св. М.Н.- л.47, т. I от ДП;
- от
прочетените от ДнРС по реда на чл. 281,
ал.1, т.1 и т.2 НПК, депозирани пред друг съдебен състав по делото на ДнРС
показания на св. К.И., Л.Д., Н.Ч., Б.Д.;
- от приетите по
делото физикохимична
и допълнителна физикохимична експертиза, балистична експретиза, СМЕ, протокол
за оглед на местопроизшествие, както и приетите по делото писмени
доказателства.
Така възприетата от КнОС
фактическа обстановка по делото кореспондира с установената и от първата
инстанция, като КнРС при извеждане на релевантните по делото факти, не е
допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. В тази
насока са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Това е сторено при спазване на
процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се
дава вяра, в коя част и защо. Първоинстанционният съд е изпълнил
задължението си по чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК, като е обсъдил противоречията в доказателствените
материали и е изложил убедителни доводи относно това кои от тях кредитира
напълно и кои – не. Изпълнено е и задължението му по чл.13 и 14 НПК за разкриване на обективната
истина и за вземане на решенията по вътрешно убеждение, формирано свободно и само въз основа на обсъждането и
оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. При
мотивиране на това убеждение този съд е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни аргументи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации. Същите почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив
начин се установява механизмът на деянията и авторството на същите
Следва да се подчертае, че събраните от
настоящата инстанция преки доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д.,
Д. и Й. (преразпитани от КнОС и във връзка с необходимостта от приобщаване към
доказателстевния материал на непрочетените от страна на ДнРС техни показания от
ДП и пред друг съдебен състав на ДнРС) не променят приетите факти по делото,
напротив- потвърждават фактическите констатации от страна на първоинстанционния
съд.
В тази връзка е необходимо да се посочи,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (Р-181-12
- І НО, Р-371-16- III НО и др.).
Във връзка с горното, без да бъдат
преповтаряни изводите на КнРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо,
с оглед на доводите на защитата на подсъдимите и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Неоснователни са наведените доводи за
недоказаност на авторството на деянията по изискуемия от НПК ред.
Предмет на обвинението по отношение на
двамата подсъдими са две деяния за всеки от тях- за държане и работа с
огнестрелно оръжие, без да се вземат мерките за сигурност и особено мерките от
специалните правила на ЗОБВВПИ, както и
за причиняване на пострадалия Д. на две леки телесни повреди по квалифицираните
състави на чл. чл.131, ал.1 НК.
По отношение на първото обвинение по
чл.338, ал.1 НК:
В тази насока обвинението се доказва от пок. на св.Д., Д., Й., които напълно
безпротиворечиво сочат, че К., Б. и Л. са носили оръжие, чието наличие у тях (в
това число и различните марки пистолети) е било възприето свидетелите в
началото на вечерта, както и че и тримата са стреляли към гората в късните
часове на вечерта, след употребата на алкохол. За наличието на изстрели преди
нараняването на св. Д. косвено
свидетелства и св. Пейчев, който не отрича, че е чул такива преди да напусне
бунгалото, но не бил видял кой стреля.
Данни за наличието на твърдяната стрелба се съдържат в протокола за
оглед на местопроизшествие, който е годно доказателствено средство, изготвен е
в присъствие на поемни лица и в съответствие с разп. на чл.155- 156 НПК. С коментирания протокол са
иззети гилзи от района на произшествието- общо 29 на брой, в това число са
открити и такива, извън оградата на обекта, което води до безспорния извод за
наличие на употребено оръжие. Факта на употребата му от страна на К. и Л. се
установява и от приетите ФХЕ експертизи, доколкото обект на изследване на
същата са били иззетите обтривки от посочените лица. В тях се съдържат
капсулни микрочастици, които могат да имат един-единствен възможен произход,
предвид уникалните си морфология и състав и това е произведен изстрел, което
несъменно сочи на доказаност на обвинението, че К. е произвел такъв, респ. че е
стрелял с оръжие. Такива следи не са иззети от подс. Б. поради постъпването му
в болнично заведение, но пък СБЕ категорично установява, че част от иззетите от
местопрестъплението гилзи, подробно посочени по- горе, са изстреляни от
неговото оръжие. Безспорен е извода на СБЕ,
че с оръжията на тримата подсъдими е стреляно след последното им почистване,
както и че иззетите от
местопрестъплението гилзи са от техните пистолети. Тези обстоятелства,
съчетани с пок. на св. Д., Л.Д. и Й. и
съпоставени с косвените показания
на св. П. за наличие на стрелба преди
този свидетел да напусне района на бунгалото, водят до несъмнения извод, че
тримата подсъдими през процесната вечер за употребили огнестрелно оръжие, като
са произвеждали изстрели в процесния район. В този аспект КнОС се съгласява с
извода на ДнРС за доказаност на това обвинение.
По отношение на второто обвинение- за
авторството на претърпяното от пострадалия Д. телесно увреждане. Механизмът на
същото, респ. поредността на претърпените от св.Д. травми се установява
безпротиворечиво от преките показания на очевидците св. Д., Д. и Й. (побоя в областта на лицето
му и по тялото е бил нанесен от подс. Б. и това е възприето лично от св. Д. и Й.),
а след като св.Д. е намушкал последния в корема- увреждането в областта на подбедрицата е нанесено от
подс. К. и това се установява от пок. на св. Д. и косвено от св. Д. и Й.,
които, след като са побягнали в гората,
са чули изстрели. Факта на прострелването на св. Д. освен от собствените му
показания, се потвърждава от следните производни показания: на св. Д., пред
когото подс.К. е заявил, че той е прострелял св.Д.; на св. И., на когото
непосредствено след инцидента св. Д. е
съобщил, че подс. Б. е бил св.Д.;
на св. Г.Д., свид. Н. Д., свид. М.Н.,
които на другия ден узнали за инцидента, състоял се след тръгването им и
нанесеното огнестрелно нараняване и най- вече от преките доказателства,
съдържащи се в показанията на св.Д. и Й., които след връщането им в района на
бунгалото лично са се убедили в
безпомощното състояние, в което се е намирал Д. – с прострелна рана и с
видими следи от побой и при отсъствие на
каквито и да други лица в този район.
Достоверността на посочените
показания се потвърждава и от приетата по делото СМЕ на в.л. д-р Н.. При
анализа на получените травматични увреждания на св. Л.Д., вещото лице по
убедителен начин е стигнал до извода относно механизма на получаването им – за
травмите в областта на лицето и в областта гръдния кош и корема- чрез удари с
или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети (чрез нанесен побой с юмруци,
възможно и удари с други предмети и удари на пострадалия в предмети или в
земята при побоя); както и огнестрелното нараняване на бедрото- от единичен
изстрел с пистолет кал. 9 мм, при намиращи се в положение: изправен пострадал-
извършител един срещу друг и произвеждане на изстрела в момента на завъртане на
пострадалия наляво, при което бедрото се е намирало срещу стрелящия, както и за
възможността причинените преди това увреждания на Л. Д. да не са пречили да се
отбранява и да се придвижва на кратко разстояние.
Не се споделят доводите в жалбата на подс. Б. във
връзка с недоказаността на повдигнатите му обвинения. На първо място факта на
употребата на алкохол от това лице се установява от показанията на св.Н.Д., Л.Д.,
Д., Й., М.Н.. Няма пречка това обстоятелство да се установи със свидетелски показания, доколкото в закона няма изискване то да бъде
установявано по надлежен ред. На следващо място твърдението за липсата на
яснота относно механизма на претърпяното от него увреждане (за което не е
повдигнато обвинение на св. Д., действащ в рамките на неизбежната отбрана) се
опровергава от СМЕ на в.л. д-р Н., която
сочи на вероятност за причиняване на увреждането на подс. Б. по приетия от ДнРС
начин. Ето защо тои довод се отхвърля като неоснователен.
Настоящата инстанция не може да се съгласи
с твърдението, че показанията на св.Д., Д. и Й. не са анализирани внимателно от
първоинстанционния съд. Възражението за изключването им само въз основа на
обстоятелството, че са били в приятелски отношения с пострадалия, което
автоматично водело до тяхната преднамереност и необективност, е неоснователно.
В действителност това са единствените гласни доказателствени средства,
източници на преки доказателства досежно извършителите и на двете деяния. ДнРС
ги е подложил на внимателен анализ, като изтъкнатите доводи в тази насока
изцяло се споделят от настоящата нистанция. Тези свидетели, преразпитани от
КнОС, напълно потвърждават предходните си показания. Наличието на отделни
несъществени противоречия между тях за отделни времеви отрязъци от събитието е
логично с оглед изтеклия период от време. Съпоставката на тези показания от ДП, пред друг съдебен състав на ДнРС, пред
решаващия съдебен състав и пред КнОС предвид липсата на спомени за конкретни
детайли от инкриминирания ден, води до извод за тяхната идентичност, логичност
и безпротиворечивост. Показанията им през различните времеви периоди са
последователни и взаимноподкрепящи се по отношение на предмета на доказване;
между тях няма съществени противоречия, пораждащи съмнение относно
достоверността им, а напротив, отличават се с устойчивост във времето. Предвид
изминалия период от време, посочените свидетели с категоричност са заявили
напълно идентични и взаимно подкрепящи се показания относно времето, мястото и
начина на произвеждането на изстрели (за обвинението по чл.338 от НК) и по
отношение на времето и механизма на претърпяното от св. Л.Д. увреждане.
В тази връзка следва
да се обсъди едно от възраженията на защитата на подс. К. във връзка с
дейността по събирането и проверка на доказателства. Дейността по прочитането
на показанията на св. Д., И., Ч. е осъществена при спазване на надлежния
процесуален ред. Пропускът на ДнРС да приобщи показанията на св. Й. от
19.07.2015г- на л.48, т.I от делото е
отстранен от страна настоящата инстанция по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.2, т.1 НПК, като
този свидетел изрично заяви пред КнОС, че не ги поддържа (в тези си показания
сочи, че си е тръгнал по- рано и нищо не бил видял). Това обстоятелство, както
и факта, че същите в тези им части се опровергават от показанията на св. Д., на
когото по- късно този свидетел е съобщил, че Д. е бил прострелян от М.,
мотивираха настоящата инстанция да не кредитира показанията на този свидетел от
посочената дата. Те се приемат като недостоверни и като опит на същия да
прикрие участието си в произшествието.
Отново в тази връзка следва изрично да се
посочи, че показанията на пострадалия св. Л.Д. не са компроментирани по никакъв
начин, доколкото същият не е отрекъл от началото на разследването собственото
си участие в механизма на нанесеното от
него увреждане на подс. Б.. Акцентирането на отделни пасажи в показанията на св. Д. при първия му разпит
от ДП- л.50, т. I от ДП и най- вече
на липсата му на спомени относно момента, в който същият е намушкал подс. Б. с
нож, не държи сметка от една страна на разп. на
чл.121 НПК (съгласно която свидетелят не е дължен дава показания по
въпроси, отговорите на които биха го
уличи в извършване на престъпление), а
от друга- на обстоятелството, че свидетелят е бил разпитван няколко дни след
претърпяното увреждане и е бил в тежко състояние, респ. е бил лекуван. От друга
страна възприятията му от първия му разпит по отношение на последователността
на събитията и начина на тяхното протичане са съвсем последователни и
безпротиворечиви, поради което същите правилно са били кредитирани. Същите
се потвърждават частично от пок. на св. Д., И., Н.Д., Пейчев, Николов относно
началото на вечерта. Те се подкрепят и от кореспондиращите помежду си показания
на св. Й. и Д. относно последващите събития. Настоящата инстанция не констатира
основания за предубеденост и преднамереност в показанията на тези свидетели;
преценява ги като логични, последователни, обективни и непротиворечиви, поради
което ги счита за достоверни, а
изложените факти – за верни. Кредитирайки ги, КнОС също се довери изцяло на
същите при формиране на вътрешното си убеждение.
В
заключение- от обсъжданите гласни доказателствени средства, източник на преки
доказателства, се установява както авторството на деянието, така и мястото,
часа и времето на извършването му, механизма на осъществяване на процесното
престъпление и предмета на инкриминираните деяния на датата 19.07.2015 г.
ДнРС не е пренебрегнал
и обясненията на подсъдимите К. и Б., като се е съобразил с двойнствената им
природа- като на пряко годно доказателствено средство от една страна и като
израз на защитната им позиция от друга. ДнРС е обсъдил подробно обясненията на
всеки един от двамата подсъдими, констатирал е вътрешната им непоследователност
и противоречивост и ясно е посочил за причините, поради които не ги
кредитира. Те са анализирани внимателно, като е отговорено в коя част от кои
доказателства се опровергават, както и защо не им се дава вяра. Обсъдена е и
напълно несъстоятелната позиция, която се поддържа в жалбата на подс. Б., за
изпадане на гилзи от неговия пистолет от джоба му по време на скандала със св.Д., които гилзи били събирани от
него в стрелбище в друго населено място.
Следва да се подчертае, че сред откритите на мястото на произшествието гилзи
освен кал. 9х19 (съответстващи на пистолетите на другите двама подсъдими), са
открити и такива с кал.7х65 мм,
предназначени за притежавания от подс. Б. пистолет. Изводите от СБЕ, че същите
са от изстреляния от притежавания от подс. Б. пистолет, както и останалите- от
притежаваните от другите подсъдими пистолети, напълно опровергават развиваната
теза.
Обясненията на подс. К.- че не бил стрелял
със собствения си пистолет по св. Д. са несъстоятелни и се опровергават от
напълно последователните показания на св. Д. и от СМЕ, чието заключение е, че
нараняването в областта на бедрото на св.Д. е причинено от огнестрелно оръжие,
съвпадащо по идентичност с това на подсъдимия. Тези обяснения са и
вътрешнопротиворечиви, доколкото от една страна този подсъдим сочи, че не бил
произвеждал изстрел както през цялата вечер, така и по св.Д., а от друга- че оръжието през по-
голямата част от вечерта е било в него и че не видял друг да стреля с него. Те
се опровергават от наличето на гилзи в
района на бунгалото от неговото оръжие и от наличието на следи по ръцете му от
изстрели.
В заключение- КОС изцяло се присъединява към
прецизния анализ на ДнРС по отношение на обясненията на подсъдимите, не намира
на необходимо да го преповтаря и ги приема за израз на защитната им позиция.
По доводите
в допълнителното изложение на жалбата на подс. М.К.:
На първо място се
изтъква, че на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че ОА не отговаря на изискванията на чл.249 от НПК и че съдът е бил длъжен да
върне делото на прокурора за изготвяне на нов ОА.
Този въпрос е бил
поставен на обсъждане в разпоредително заседание пред ДнРС. Отказът за връщане
на делото по реда на чл.249, ал.2 НПК, обективиран в определение по чл. 248, ал.3, т.3 НПК е бил обжалван пред
КнОС, който с определение от 27.02.2018 г. по ВЧНД № 101/18 г. е потвърдил
определението на ДнРС. Въпросът за годността на обвинителния акт е бил обсъждан
в РЗ и по този въпрос КнОС също се е произнесъл. Нови доводи във връзка с формулировката на обвинението
срещу подсъдимите, респ. на обвинителния акт не се изтъкват, поради което КнОС
счита с оглед и разп. на чл.248, ал.3 НПК, че посоченото възражение е преклудирано.
Отделно от това се
сочи, че формулирано обвинение по чл.338, ал.1 НК страда от липса на изложени
факти, разкриващи действия на подс. К., което затруднявало правото му на
защита. Внимателният прочит на ОЧ на ОА сочи, че прокурорът в достатъчна степен
е посочил в какво се изразяват действията на К., които са му дали основание да
формулира обвинението си по този начин.
Възражението за разминаване между
ОЧ и диспозитивна на ОА по отношение пълното изписване на вида на
телесните увреждания на подс. Б. също се отхвърля, тъй като увреждането
„лекостепенен травматичен шок“ изрично е посочено на л.9 от ОА. Доводите за
липса на точно описание на часа на деянията също са неоснователни, тъй като в
ОЧ на ОА е конкретизиран времения период на деянията и изрично е посочено, че
първото деяние е осъществено в ранните часове на 19.07.2019 г., а тези по
чл.131 НК- в по- късен момент- около 05, 00 на същия ден. Другите доводи във
връзка с противоречия в начина на описание на ОЧ на ОА и отделните изрази в
него не съставляват неяснота на ОА, а са резултат от интепретация от страна на
защитата, поради което се отхвърлят.
На следващо място се изтъкват доводи за
СПН, допуснати от страна на ДнРС при разглеждането на делото.
Не се споделя довода за неправилно
прочитане от ДнРС в с.з. на 01.03.2018 г. на показанията на св. Д., депозирани
пред друг съдебен състав, без да е искано съгласието на страните. Нормата
на чл.281, ал.1 от НПК не предвижда
необходимостта от предварително съгласие за прочитане на показанията на
свидетел, след като същите са били дадени пред съдия, нито пък за разясняване
от съда на необходимостта от съгласие на подсъдимите. Такова съгласие единствено
се иска в случаите, когато свидетелските показания са депозирани пред орган на ДП, но не и когато са дадени
пред съд (без значение дали при хипотезата на чл.223 НПК или пред друг съдебен
състав). Отхвърля се и възражението за неправилно прочитане на показанията на
този свидетел от ДП. Тези показания са приобщени по реда на
чл.281, ал.4 НПК- в случая не е имало съгласие от страна защитата за
прочитането им по реда на чл.281, ал.7
вр. ал.5 НПК и съдът правилно е сторил това по процесалния ред на чл.281, ал.4 НПК.
Отхвърля се възражението за неправилно
приобщаване на показанията на св. К.И., Н.Ч., М.Н.и други от ДП. Развива се
теза, че в протоколите не било отразено
е ли е налице и не съгласие от подсъдимите за прочитане на тези показания.
Показанията на първите двама свидетели са прочетени при условията на ал.4 от посочената разпоредба, а на
последния- при усл. на ал.7. След като защитниците на подсъдимите, които са
самостоятелни страни в НП, не са дали съгласие за прочитането на тези
показания, е безпредметно било да се отразява в протокола наличието или липсата
на съгласие от подсъдимите и в този аспект правилно е била приложена разп. на
ал.4. По отношение на св. Н. действително липсва изрично отразяване в протокола
на становището на подсъдимите относно прочитането на посочените показания, но
при положение, че защитата е дала съгласие за това (защитата се осъществява от
специалисти с правни познания),
неотразяването на тяхното становище по този въпрос се приема за несъществено.
Възраженията за неотразяване в съдебния
протокол на становището на подсъдимите за даване ход на делото по никакъв начин
не се отразяват върху правото им на защита и не препятстват правото им на лично
участие в процеса (още повече, че същите
във всички случаи са се явявали в с.з., когато е даван ход на делото и
по никакъв начин не са се противопоставяли на това процесуално действие),
поради което се отхвърлят като несъстоятелни.
Отхвърля се и възражението за нарушено право на защита на подс. К.. Посоченият подсъдим е бил
защитаван от адв. В., а подс. Л.- от адв. Ц., впоследствие Л. се е явил с адв.
В.В., а на 13.07.2018 г.- с адв. А..
След като подс. Л. е упълномощил адв. В., подс. К. е упълномощил като такъв
освен адв. В. и адв. Ц.. До този момент
подсъдимите не са били давали обяснения, поради което и не може да се приеме,
че интересите им са били противоречиви. Депозирането на обяснения от страна на Л.
се е осъществило едва на 13.07.2018 г.- в присъствието на адв.А., след като
видно и от отразяването в съдебния протокол адв. Ц. е защитавал единствено
подс. К. заедно с адв. В.. Следва да се
отбележи, че с обясненията си подс. Л. е направил самопризнание за собственото
си участие по повдигнатото му обвинение и доколкото КнОС изключва от
доказателствения материал тези обяснения, не може да се приеме, че е допуснато
нарушение на правото на защита на подс. К., още повече, че в процеса до
постановяване на присъдата същият е бил защитаван от адв. В..
Изтъкнатите доводи за
нарушение на реда за приобщаване на веществените доказателства по делото са
неоснователни. В тази връзка се твърди, че не става ясно по какъв начин изследваните
пистолети, респ. пистолета, собственост на подс. К., е бил иззет и предоставен
на разследващите органи за изследване. Видно от приобщените по надлежния ред
показания на св. Д. пред друг състав на ДнРС- л. 152 от делото е, че същият,
след като е пристигнал на мястото на
произшествието е разговарял с подс. К.. Последният му е съобщил, че е стрелял
по св.Д. с пистолет и му го е предал. Възприятията на св. Джаджаров са, че в
пистолета е имало патрони. Впоследствие същия е предал посочения пистолет на
разследващ полицай с протокол за доброволно предаване от 19.07.2015 г, в който
е налице пълно описание на вида на пистолета, фабричен номер, модел и на броя
на патроните- 6. Именно този пистолет е бил предаден на следовател с приемо- предавателен
протокол- срвн. л.116, т.II от ДП и е
бил обект на изследване- срвн. снимка №1 от цитираната СБЕ, на която са заснети
изследваните пистолети и от която ясно личи, че същите са опаковани, респ. не е
нарушена целостта им при предаването им за изследване. Останалите два
пистолета, притежавани от подс. Б. и подс. Л. са били предадени от Л. на
разследващ полицай с протокол за доброволно предаване- л.40, т.III от ДП (по същото време Б. се е намирал в бонично
заведение).
Отхвърля се и възражението за липсата на
яснота относно начина на иззетите сравнителни образци натривки от ръцете на
подс. К.. Същите са иззети по надлежния процесуален ред на 19.07.2015г. - чрез
протокол за изземване на обтривки и микроследи от лица и обекти- л. 136, т.I от ДП в присъствие на поемни лица и технически помощник
от лицата К. и Л.. Образци за сравнително изследване също са иззети от тях на
същата дата чрез 2 бр. протоколи на
л.134- 135, т. I от ДП. Посочените протоколи са
оформени съгласно изискванията на чл.127- 128
НПК и подписани са от всички посочени в тях лица. Законът не поставя
изискване за посочване на способа за изземването им и мерките за съхранението
им, поради което този довод е несъстятелен. Същевременно следва изрично да се
подчерае, че при изготвянето на ФХЕ в.л.Величкова е посочила изрично, че преди
да пристъпи към изследването им, обтривките са поставени в запечатани пликове с
подписи на поемни лица, което обстоятелство категорично изключва възражението, че
не са били взети мерки за съхранението им.
Протоколът за оглед
на местопроизшествие е съставен в съответствие с разп. на ч.155-156 НПК- от разследващ полицай, в
присъствие на поемни лица, с подробно описание на местоположението на откритите
гилзи, с подробно посочване на обектите, които са иззети, в това число и на
броя на гилзите. Същият е годно доказателствено средство, като доводите, че
местопроизшествието не е запазено се отхвърлят. Твърдението за констатирана
липса на гилзи от страна на първите лица, посетили произшествието е голословно
и се опровергава от пок. на св. С. (полицейски служител), един от първите,
посетил района, който е категоричен, че по земята е имало гилзи.
Изтъкнатите доводи
за наличие на съществени противоречия в показания на свидетелите се отхвърлят,
като на същите КнОС даде подробен отговор по- горе.
Не се споделят и
доводите за липса на мотиви в атакувания
съдебен акт. Твърдението, че приетата фактическа обстановка от страна на ДнРС
представлявало копиране на фактите от ОА е невярно и резултат от субективна
интерпретация на защитата. Доводите за липса на собствен прочит на
доказателствения материл също се отхвърля, доколкото ДнРС е направил задълбочен
анализ на доказателствата по делото. Акцентирането на отделни неизяснени според
защитата детайли (като на посоката на стрелба и мястото, от което същата е била
произведена) е преувеличено и несъществено, респ. не се отразява върху
дейността на съда по анализ на доказателствения материал.
В заключение въззивният съд намира
възраженията на защитата срещу анализа, направен от ДнРС, след съответната
корекция от страна на настоящия състав, за неоснователни.
КнОС споделя и правните изводи
доводи на ДнРС относно деянието по чл.338, ал.1 НК. Престъплението по чл.
338, ал. 1 от НК е от кръга на общоопасните престъпления. От
обективна страна съставът му изисква деецът да упражнява правомерна фактическа
власт върху предметите, поставени под специален режим по цитирания текст, както
и да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на необходимите мерки за
сигурност с тези предмети, които мерки са необходими от една страна
(непредизвикващи съмнение от гледна точка на човешкия опит и осигуряващи
безопасност за околните във връзка с потенциална опасност от засягане живота и
здравето на неопределен кръг от лица) и от друга-мерки, предвидени в надлежни
правилници, наредби или инструкции. Нормата е бланкетна, като от обективна
страна се твърди, че държането и работата с огнестрелните оръжия от страна на
подс.К. е в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1, т. 3 б. „е“, т.
3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ и т. 43 и т. 44 Приложение № 1 „Правила за безопасност
при боравене с огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т. 1 Наредба № 1з -
575/02.03.2011год. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие; а по отношение
на подс. Б.- само в нарушение на
цитираната разпоредба на чл.60, ал.1 от същия закон.
Фактическите констатации по
несъмнен начин сочат, че подс. К. и подс. Б., всеки от тях поотделно, не са
взели достатъчни и адекватни с оглед на ситуацията мерки, в която са се
намирали по опазването на собственото им оръжие. Подс К.
е упражнявал фактическа власт върху притежаваното от него огнестрелно оръжие
(пистолет марка „Г.“ модел „**“ кал. ****,
с фабричен № „****“ ). Подс. Б. е упражнявал фактическа власт върху
притежаваното от него огнестрелно оръжие (пистолет марка „**“, модел „**“, кал.
***, с фабричен № „******“).
Всеки от подсъдимите е държал
собственото си оръжие на обществено
място, в присъствието на множество лица, което е станало тяхно достояние, като
това е сторено без съмнение не при осъществяване на охранителна дейност.
Несъмнено всеки от двамата подсъдими, наред
с упражняваната от тях фактическа власт върху огнестрелното оръжие, е и „работил“
с него по смисъла на чл. 338, ал. 1 НК. И двамата са употребили механизмите на
оръжието си, за да произведат изстрели, в присъствието на множество други лица
и след употреба на алкохол (а употребата от страна на подс. К. е била насочена
и срещу пострадалия Л.Д.). Това им поведение
е в нарушение на посочената разпоредба на чл. 60, ал. 1, т. 1,
т. 3 б. „е“, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, въвеждаща забрана за откритото носене на оръжие на обществени
места, освен при осъществяване на охранителна дейност; носенето и употребата на
оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, употребата на огнестрелни
оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити. В този аспект КнОС
отхвърля доводите в жалбата на подс. Б., че не е налице работа по смисъла на
чл.338, ал.1 НК на посочената разпоредба. Употребата на оръжие чрез
произвеждане на безразборни изстрели, извън целите на охранителната дейност и
след употреба на алкохол и то на място, на което е имало няколко лица,
несъменно е работа по смисъла на посочената разпоредба.
Не се споделя довода на ДнРП за
нарушение посочените по горе правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие от посочената Наредба от
страна на подс. К. (както бе посочено по- горе, прокурорът е протестирал и
идентично оправдаване на подс. Б. в същата част, каквото обвинение не е
имало с ОА и съответно оправдаване също
не е налице, поради което не е налице и съответен протест в тази част). В
случая се сочи, че подс. К. е извършил нарушение на посочените Правила за
безопасност при боравене с огнестрелно оръжие към чл. 1, ал. 2, т. 1 Наредба №
1з-575/02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие. Въведените правила регламентират
условията и редът за провеждане на курсове за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие, което означава, че нарушенията й следва да са свързани с
провеждането на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, какъвто
очевидно не е настоящият случай. Изтъкнатите доводи в тази насока са правилни и
се споделят от настоящия състав, поради което присъдата следва да се потвърди в
тази й оправдателна част.
КнОС споделя и изтъкнатите доводи от страна на ДнРС относно липсата на административно
нарушение (за наличието на такова се претендира
в жалбата на подс. К.). В тази насока този съд е спазил разп. на чл.301, ал.4 НПК, като КнОС подчертава следното:
За да се приеме, че едно деяние разкрива признаци на значително по-ниска обществена опасност от
обикновените случаи на престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, което всякога има
формален характер и се изразява в просто извършване (т.е. достатъчно е
нарушаването на нормативноустановените правила относно мерките за сигурност при
държане и боравене с огнестрелно оръжие), е необходимо да се прецени каква е степента обществената опасност на
същото. Разграничението между престъплението и административното нарушение е на
плоскостта на обществената
опасност и свързаната с нея противоправност на деянието. Характерът на
обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното
обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност
на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и
значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие,
върху което се засяга обществената система, от характера и степента на неговото
засягане, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго
обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства
са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата
на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
При съвкупната оценка на деянията и
данните за личността на двамата дейци, не може да се приеме, че тяхното
поведение не се отличава с типичната за
този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната им
отговорност. Напротив- цялостното поведение по носене на оръжието от страна на
подсъдимите не съответства на дължимото поведение с оглед на конкретната
ситуация. Не може не да се отчетат фактите, че подсъдимите са носели оръжие на
място, на което са отишли да се веселят; демонстрирали са, че са били въоръжени, въпреки че обстоятелствата
не са налагали това. Подсъдимите са имали разрешение за боравене с оръжие, но са действали нарушение на
законно определения начин, гарантиращ безопасната работа с оръжие, която
принципно представлява с оглед естеството си източник на повишена опасност. Обстоятелствата, при които е извършено
деянието – в отдалечена местност, при условията на откритост; в приятелска
среда и в присъствието на младежи, събрали се да се почерпят; несъмнено не при
охранителна дейност; с ясното съзнание, че на посоченото място не е налице
необходимост да се държи и употребява огнестрелно оръжие; както и след
употребата на алкохол, разкриват поведение, обуславящо висока степен на
обществена опасност. Тези обстоятелства квалифицират поведението на подсъдимите
като престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. В случая опасността от употребата на
процесното оръжие на практика е и реално осъществена при прострелването на св. Д.
от страна на подс. К., поради което тезата за наличие на административно
нарушение от двамата подсъдими следва изцяло да се отхвърли.
Изтъкнатите доводи от страна на
ДнРС относно субективната страна на деянието – при умисъл (който е пряк) също
са правилни и съответни на доказателствата по делото. Подсъдимите са съзнавали,
че държат и работят с оръжие, за което има разрешително, в нарушение напарвилата за мерките за сигурност и особено
за цитираното вече правило на ЗОБВВПИ. Независимо
от това, същите са сторили това, с ясното съзнание за запретеността на техните
действия и искайки настъпването на общественоопасните последици.
По обвиненията по чл.131,
ал.1 НК
КнОС изцяло споделя доводите на ДнРС по
отношение на въведените с обвинителния
акт престъпления. Въпросът за авторството и доказазаността на двете претърпени
от пострадалия Д. увреждания бе обсъден подробно по- горе. Несъменно първото увреждане, описано подробно по- горе,
е причинено от подс. Б.. Претърпените от св.Л.Д. травми съответстват на медико-биологичния признак
на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК (временно
разстройство на здравето, неопасно за живота). Само следва да се подчертае, че
на практика Д. чрез нанесените удари от страна на подс. Б. по тялото му и в
областта на главата е претърпял налице няколко леки телесни увреждания с
разстройство на здравето, които правилно са квалифицирани като лека телесна
повреда с разстройство на здравето с
оглед на най- тежкия престъпен резултат- срвн. ППВС3/1979г., т.18. Доводите
относно прекия умисъл от страна на подс. Б. по отношение на това увреждане също
се споделят и не следва да се преповтарят.
По идентичен начин КнОС се
солидаризира и правните изводи относно характера на увреждането, причинено от
подс. К. на пострадалия Д.. Вследствие от произведения изстрел св.Л.Д. е
получил нараняване
в горна трета на бедрото с раневи канал само през меки тъкани, без засягане на
кости, по-големи съдове и нерви, което уверждане също има характер на лека
телесна повреда с разстройство на здравето. И това увреждане е причинено с пряк умисъл, като изрично следва да се
подчертае, че същия е прострелян, след като вече се е бил изправил след
намушкването на нападателя си подс. Б. и след като не е представлявал опасност
нито за него, нито за самия К.. Положението на тялото в момента на нараняването
сочи, изстрелът е причинен от разстояние, по- голямо над два пъти от цевта на
оръжието и в момент на завъртане на пострадалия наляво, което изключва същият
да е представлявал заплаха за подсъдимия. Това обстоятелство обуслява наличието
на пряк умисъл при причиняване на увреждането.
ДнРС е изтъкнал и напълно обосновани
доводи относно липсата на съставомерни елементи по отношение на деянията на
двамата подсъдими, които също за законосъобразни и в този аспект КнОС не се
съгласява с изтъкнатите в протеста на ДнРП съображения. Обвинението срещу подс.К.
е по квалифициращите обстоятелства на
чл.131, ал.1, т. 9 НК- че употребата на пистолета представлявало
средство, опасно за живота на мнозина. Практиката е категорична, че пистолетът, с който е извършена телесна
повреда или убийство, сам по себе си не е средство, опасно за живота на
мнозина- Р- 26-17- II НО. Опасността от произведени изстрели на обществено място не може да бъде предполагаема и абстрактна.
Тя трябва да е действителна и реална за живота освен на пострадалия и поне на
още един човек, който най-малкото фактически е присъствал на мястото в момента
на извършване на престъплението и реално е попадал в зоната на поразяващото
действие на произведените изстрели и затова е бил застрашен неговият живот. В случая
в момента на изстрелването, в района на бунгалото са се намирали подс. К. и св.
Д.. Подс. Б. е бил ранен на земята, респ. не е попадал в поразяваща зона на
стребна стрелбата, в нея не са се намирали и св. Д. и Й., които са били
избягали в гората. Единствено св. Д. е бил изправен в готовност да опита да
избегне насочения с пистолет срещу него подс. К.. Съвкупният анализ на описаното разположение
на присъстващите, наличието на относително нединамична ситуация и сравнително
статичното положение на присъстващите, както и разстоянието, на което са се
намирали Д. и К. един от друг, налагат извод, че възпроизведеният от подсъдимия
М.К. изстрел не е създал опасност за здравето на никой друг, освен на
пострадалия Д..
В този аспект ДнРС, като е оправдал
подс. К. по квалифицираният признак по
чл. 131, ал. 1, т. 9 НК, правилно е приложил закона и не се налага корнекция на
присъдата в тази й част.
КнОС се солидаризира и с доводите на ДнРС по отношение на липсата на
квалифициращия признак на деянието по чл.131, ал.1, т.12 НК по отношение на подс. Б.,
като няма да ги преповтаря. Само следва да се допълни, че с оглед конкретната
ситуация не може да се приеме, че мотивите за нанасянето на увреждането от този
подсъдим спрямо пострадалия имат хулиганскси характер. Същите не са целили да
демонстрират явно неуважение към обществото (мястото на произшествието няма
публичен характер, доколкото се е намирало на
отдалечено място в гората), а са
резултат от пиянска разправия в ранните часове на деня. Ето
защо и по отношение на това обвинение не се налага корекция на присъдата.
По наказанието за престъпленията по чл. 338, ал. 1 НК.
За извършеното от всеки от двамата
подсъдими престъпление по чл. 338, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до пет години или глоба от петстотин до три хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел като смекчаващи следните
обстоятелства по отношение и на двамата- чистото им съдебно минало, добрите им
характеристични данни, младата им възраст; не са налице отегчаващи
обстоятелства и наказанието е определено по втората алтернатива на
разпоредбата- „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Съдът не се съгласява с начина на определяне
на наказанията, но поради липса на съответен протест, не разполага с
правомощията да ги коригира. (Както бе посочено по- горе, присъдата се
протестира единствено в опрадателните й
части, но не и в частите по отношение на наложените наказания). Настоящата
инстанция не се съгласява, че като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчетат характеристичните данни на подсъдимите, доколкото в тази
насока не са налице никакви доказателства. От друга страна за характеристика на
съответното лице се съди от конкретния начин на извършване на престъплението. В
случая поведението на подсъдимите през процесната вечер (демонстрация, че са
въоръжени, употреба на алкохол, арогантно поведение към присъстващите; употреба
на оръжие и побой спрямо пострадалия Д.,
показващо пренебрежение към всякакви морални норми), са обстоятелства,
които в никакъв случай не водят до изводи за добри характеристични данни. Ето
защо КнОС изключва това обстоятелство като смекчаващо и не намира за законосъобразно
определянето на наказанието по втората алтернатива на чл.338 от НК, като счита,
че е следвало наказанието да се наложи по първата алтернатива на чл.338, ал.1 НК.
Както бе посочено обаче, в
протеста си представителят на ДнРС не е предявил искане за определяне на
наказанията за тези престъпления по първата алтернатива на разпоредбата- на ЛС. Сам по себе си, този факт е достатъчен
за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „съответен протест”, в който
да е изложено недвусмислено искане за утежняване положението на подсъдимите.
Поради това съдът не е в състояние да изпълни правомощието си по чл. 337, ал.2,
т.1 НПК и да коригира вида на
наказанието.
От друга страна размерът на
глобата е определен в съответствие с разп. на чл.47 от НК и по отношение на
двамата подсъдим- 2 000 лева. Той е достатъчен за осъществяване на специалната
превенция, както и осъществяване възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, респ. на целите по чл. 36 НК. Определянето на по-ниски
от тези наказания не би било достатъчно за постигане на генералната превенция,
която в случая е свързана с това, че по отношение на останалите членове на
обществото следва да не остане никакво съмнение, че държането и работата с
огнестрелни оръжия в нарушение на предвидените мерки за безопасност и след употребата
на алкохол съставлява обективна обществена опасност, от която биха могли да
настъпят значителни вреди за здравето и имуществото на гражданите.
По наказанието за престъпенията по чл.130, ал.1 НК
Присъдата на ДнРС
обаче следва да се отмени в осъдителната част по чл.130, ал.1 НК по отношение на двамата
подсъдими, с която ДнРС ги е признал за
виновни в престъпление по чл.130, ал.1 НК
и им е наложил наказание ЛС с приложение на
чл.66 от НК. Основанието за това е разп. на чл.334, ал.1, т.4 НПК вр.
чл. чл. 24, ал. 5, т.
1 от НПК Съображенията за това са
следните:
Престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, съгласно изричната разпоредба на чл. 161, ал. 1 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.
Съгласно разпоредбите на чл. 80
- 82 от НПК,
пострадалият от престъплението, което се преследва по тъжба, е оправомощеното
лице да повдига и поддържа обвинение пред съда. В рамките на започнало и
развиващо се съдебно разследване за престъпление от общ характер и при
необходимост от последваща преквалификация, нормата на чл. 287, ал. 5 НПК
предоставя субсидиарна процесуална възможност на частния обвинител и на
прокурора (в хипотезите на чл. 48 от НПК),
изрично да поискат произнасяне с присъда и за деянието, преследвано с частна
тъжба. В настоящия случай такива искания не са предявени. Независимо че
представителят на КнОП пред окръжния съд в хода на съдебните пледоарии, е
предявил искане за произнасяне и по престъплението от частен характер на осн.
чл.48 НПК, КнОС намира, че тази хипотеза
не е налице, доколкото пострадалият св. Д. не е бил в безпомощно
състояние или в зависимост от подсъдимите, а НП не е било образувано по тъжба
на пострадалия пред ДнРП. От друга страна изменението на обвинението по реда
на чл.287, ал.5 НПК е възможно
единствено пред първоинстанционния съд и пропускът на ДнРП не може да се санира
пред въззивната инстанция.
Легитимираното с правомощията по чл. 287, ал. 5 от НПК лице е и пострадалият от престъплението, който участва в
съдебното производство като частен обвинител. В случая пострадалият при първо
от разглеждане на делото е бил конституиран като такъв. При започналото ново
разглеждане на същото от новия съдебен състав- още преди провеждане на РЗ, в
съдебно закседание на 16.01.2018 г. пострадалият Д. се е явил в съдебно
заседание заедно с двама повереници и изрично е заявил, че оттегля молбата си
за конституирането си като частен обвинител и граждански ищец и че не желае да
участва като страна в процеса. След като пострадалият от престъплението не се е
конституирал като страна в процеса, от съда не може да се изисква да му
разяснява процесуалните права, както изисква чл. 15 ал. 2 - 4 НПК. При липсата на страна, която е легитимирана
да направи посоченото искане, респ. при липсата на надлежно сезиране за това,
съдът неправилно се е произнесъл по обвинението по чл.130, ал.1 НК.
При тази ситуация е налице хипопотезата на
чл. 334 ал. 1, т. 4 НПК и присъдата в частта по обвинението по чл.130, ал.1 НК следва да се отмени и по
отношение на двамата подсъдими, а производството по делото да бъде прекратено
на основание чл. 24, ал. 5, т.
1 от НПК – поради липса на тъжба.
С оглед на този краен резултат, присъдата
на ДнРС следва да се отмени и в частите, в които на подсъдимите е наложено
наказание ЛС за престъплението по
чл.130, ал.1 НК с приложение на чл.66 от НК, в частта на приложените
на чл.23 НК, в които е определено по-
тежкото от наложеното наказание и в частта по приложението на чл.23, ал.3 НК.
В
частта за веществените доказателства, с които на осн. чл.53, ал.1 НК е
постановено отнемане в полза на държавата на огнестрелното оръжие, присъдата е
законосъобразна и също следва да се потвърди.
Присъдата следва да се коригира и в частта за
разноските, доколкото наказателното производство се прекратява по обвинението
по чл.130, ал.1 НК и на осн. чл.190 от НПК разноските по обвинението в
прекратителната част следва да останат за държавата. На подсъдимите следва да
се възложат единствено разноските, сторени по обвинението по чл.338 НК, за
което са признати за виновни, като следва да се съобрази, че част от тях – в
размер на 213 лева са били възложени на Ю. Л. със споразумението по НОХД №
1020/18 г. В случая следва да се изключат разноските за СМЕ, доколкото
обвинението за тях е прекратено. С оглед на това се констатира следното:
разноските по ДП са в общ размер на 537, 98 лева, от които за СМЕ- 260 лева;
разноските пред ДнРС са размер на 522, 97 лева, от които 60 лева за СМЕ, а
разноските пред КнОС са 43, 20 лева (за свидетели). От разноските по ДП следва
да се изключат 213 лева, възложени на подс. Л. (който е с обвинение само по
чл.338 НК) и 260 лева- разноските за СМЕ, или дължимата сума за ДП възлиза
на 64, 98 лева. От разноските пред КнРС
следва да се изключат 60 лева, или същите са в размер на 462, 97 лева. С оглед
разп. на чл.189, ал.3 от НПК всеки от двамата подсъдими следва да заплати
следните разнокси: по сметка на ОД на МВР- по 32, 49 лева, по сметка на ДнРС-
по 231, 85 лева и по сметка на КОС- по 21, 60 лева всеки от тях.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т. 4
и т.6 вр. чл. 24, ал. 5, т.
1 от НПК и чл. 338 НПК,
окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда № 103, постановена от
Дупнишкия районен съд на 07.12.2018 г. по НОХД № 179/2016 г. на същия съд, като:
ОТМЕНЯ присъдата в частите, в
които подсъдимите Б.Б.Б. И М.Я.К. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК и им е наложено наказание ЛС с приложение на
чл.66, ал.1 НК по този текст, като
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство
в тези части на осн. чл. 24, ал. 5, т. 1 от
НПК – поради липса на тъжба.
ОТМЕНЯ същата присъда
в частите, в които са
приложени разпоредбите на чл.23-25 от НК по отношение на подс. Б. и на подс. К.;
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА М.Я.К. да заплати следните
разноски: по сметка на ОД на МВР- по 32, 49 лева, по сметка на ДнРС- по 231, 85 лева и по
сметка на КОС- по 21, 60 лева и
ОСЪЖДА Б.Б.Б. да заплати следните
разноски: по сметка на ОД на МВР- по 32, 49 лева, по сметка на ДнРС- по 231, 85 лева и по
сметка на КОС- по 21, 60 лева всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.