Р Е Ш Е Н И Е
№………........./24.02.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11969 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане са следните активно субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове:
- предявени от М.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните обезщетения за вреди,
претърпени от ищцата в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано
по вина на ответника на 03.08.2014 г.,
на главен път I - 9 - гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово и с.
Рудник, обл. Варна, и в размер на следните суми: сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното му изплащане,
сумата от 1220,14 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди - претърпени загуби от направените в периода от 03.08.2014 г. до
13.01.2017 г. разходи за закупени лекарства и консумативи за лечение, ведно с законната лихва, считано от
13.01.2017 г. до окончателното му изплащане, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби
от стойността на притежаваната от нея ½ ид.ч.
от правото на собственост върху тотално погиналия при пътнотранспортното
произшествие лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, ведно с законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното му
изплащане, както и сумата от 5220,20 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между неполученото от ищцата трудово възнаграждение и
изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност за периода от
03.08.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното му изплащане;
- предявен от Ц.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Д.Г.Д. осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от стойността на
притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от правото на
собственост върху тотално погиналия при пътнотранспортното произшествие лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***, ведно с
законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното му изплащане,
както и
- предявен от С.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Г.Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени
загуби от стойността на притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч.
от правото на собственост върху тотално погиналия при пътнотранспортното
произшествие лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, ведно с законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното
му изплащане.
По твърдения в исковата молба,
ищцата М.Й.В. и В.Ц.В. (бивш неин съпруг
и баща на дъщерите им – другите две ищци по делото) били съсобственици при равни квоти на лек автомобил „БМВ“ с
рег.№ ***, придобит през 2012 г. чрез покупко-продажба. На 17.05.2014 г. В.В. починал и бил
наследен от дъщерите му Ц.В. П. и С.В.В., които
упълномощили своята майка да ги представлява във връзка с придобитите от тях по
¼ ид.ч. от МПС. На 03.08.2014 г. ищцата М.В. управлявала автомобила
по главен път I-9, посока от гр. Бургас за гр. Варна, движейки се в голяма
колона от автомобили, когато, в участъка между с. Старо Оряхово и с. Рудник, обл. Варна, ответникът Д.Г.Д., управлявайки лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. № ***, предприел непозволено изпреварване на ищцата в зоната
на остър завой с ограничена видимост и, за да избегне евентуален удар при
завоя, завършил маневрата, навлизайки рязко пред автомобила на ищцата, без да
осигури никаква дистанция между двете превозни средства, вследствие на което
последвал удар между тях, като ответникът продължил движението си, напускайки
местопроизшествието. При удара се отворил аербегът на
автомобила на ищцата, тя загубила контрол над МПС, навлязла в лентата с
насрещно движение и се ударила в движещия се там лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***, управляван от Е.М.Н. .
Местопроизшествието било посетено и от полицейските органи, които извършили
оглед на двете МПС и съставили протокол за ПТП.
На място пристигнал и екип на
„Бърза помощ“, който транспортирал ищцата до Спешен център в МБАЛ „Света Анна“,
гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология. Там били установени следните
нейни травматични увреждания: счупване на лявата подбедрица
в областта на левия голям пищял в долна трета, разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в същата област. Ищцата била приета за лечение в
Клиниката и претърпяла две операции на крака, като на същия била поставена и
гипсова имобилизация за 75 дни. На 05.08.2014 г. била изписана с назначено
медикаментозно лечение. Вследствие на травмата и ограниченията в придвижването
й, ищцата започнала да изпитва и непрекъснати силни болки в областта на кръста
и изтръпване на двата крака, което наложило повторната й хоспитализация в
Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина за периода от 30.10.2014 г. до 06.11.2014 г. с поставена диагноза
„увреждане на лумбо-сакралните коренчета“ и назначено
лечение, включващо рехабилитационни процедури.
Въпреки че според лекарите необходимият възстановителен период траел шест
месеца, по финансови причини ищцата се върнала по-рано на работа, където била
принудена да носи широки гумени чехли в зимния период (м. януари и м.
февруари), тъй като болният й крак бил оточен, подут
и синкав на цвят. По тази причина подала молба за неплатен отпуск от 2 месеца
на второто й работно място, което било отдалечено от дома й и налагало
ползването на автобус, качвайки се на него с бастун. Поради засилени болки в
лявата глезенна става на крака й, в периода от 16.08.2015 г. до 23.08.2015 г. ищцата постъпила за лечение и
рехабилитация в „Специализирана болница за рехабилитация национален комплекс“
ЕАД, Филиал Павел баня, с отразен в
издадената епикриза статус „ПБ състояние след травма и фрактура на тибията. Данни за артрозни
промени на глезена и тарзални кости и стави с трета
степен на изразеност“.
С влязла
в сила присъда № 15/23.01.2018 г. по НОХД № 5305/2016 г. по описа на ВРС,
ответникът Д.Г.Д. бил признат за виновен в това, че на 03.08.2014 г., на Главен
път I - 9 - гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово и с. Рудник, обл. Варненска, при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с
peг. № ***е нарушил правилата за движение на чл. 42,
ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП и с това причинил по непредпазливост
телесни повреди на повече от едно лице: на Е.М.Н. - две тежки телесни повреди, обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на М.Й.В. - средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период, не по-малък от четири месеца, като деецът е
избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, пр. 6,
б. „а“, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От престъпното деяние на ответника ищцата М.В. твърди да е претърпяла
неимуществени вреди, които остойностява в размер на 25 000 лв. Освен болките и страданията от получените травматични
увреждания, същата изпитвала и непрекъснато притеснение и безпокойство по време
на наказателния процес, в който ответникът не признавал вината си и се опитвал
да обвини нея за процесното ПТП. Животът й коренно се променил, значително
време след инцидента изпитвала силен страх за живота си и повече не е
управлявала лек автомобил. През периода на гипсовата имобилизация не можела да
се обслужва сама, била на легло, и зависима от дъщерите ми и други близки хора,
за да й помагат дори в ежедневния хигиенен тоалет, което я разстройвало и било
повод за ежедневен дискомфорт. Предвижването й било
изключително затруднено и след премахването на гипсовата превръзка. През
месеците, в които ползвала отпуск поради временна неработоспособност, изпитвала
непрестанна болка и тежест в левия долен крайник и дори към настоящия момент не
чувствала пълноценно третия пръст на този крак. Имала нарушения в съня и
сънувала кошмари, свързани с преживяното ПТП. Усещала стягане в гърдите,
задушаване и обилно изпотяване при мисълта за случилото се, за което се
консултирала със специалист – психиатър, който й поставил диагноза „Разстройство
в адаптацията“ и назначил терапия и медикаментозно лечение. Поради
продължителността на възстановителния период и ползвания отпуск, изпитвала и
финансови притеснения, тъй като по това време изплащала банков кредит и
заплащала престоя на нейната майка в хосписа, в който
била настанена, като отделно имала и допълнителни разходи за лечение.
Последните възлизали в общ размер на 1220,14 лв. за периода от 03.08.2014 г. до 13.01.2017 г. вкл.
Ищцата М.В. имала и пропуснати ползи в размер на 4961,55 лв., изразяващи се
в разликата между неполученото от нея средно месечно трудово възнаграждение
като лекар-кардиолог в „ДКЦ 4- Варна“ ЕООД и в
Медицински център - Клиника „Нова“, гр. Варна, за периода от 03.08.2014 г. до 30.11.2014 г., и за изплатено й обезщетение
от ДОО чрез НОИ за ползвания отпуск поради претърпяната злополука през същият
период.
Отделно от това, в резултат от процесното ПТП били причинени
значителните повреди на собствения на ищците лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***,
довели до пълното негово обезценяване. За тези имуществени вреди обаче не било
водено разследване, респ. не било повдигнато обвинение на ответника, доколкото
от деянието му са последвали по-тежки последици (телесни повреди), за които НК
предвижда отделен състав на престъпление, независимо от причинените имуществени
вреди. В наказателното производство автомобилът бил иззет като веществено
доказателство и върнат обратно на М.В. след влизане в сила на присъдата. За същия бил сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“ в ЗД „Олимпик“. За настъпилото застрахователно
събитие (ПТП) при застрахователя била образувана застрахователна преписка и
негови представители извършили оглед на превозното средство и описали
увредените негови части и детайли, като установили, че щетата е тотална.
Експертната оценка на автомобила била 8000 лв., която сума обаче не била
изплатена на ищците от застрахователното дружество, предвид започналата
процедура за обявяването му в несъстоятелност. Ищците намират, че паричната
равностойност на увредения автомобил следва да им бъде заплатена от ответника
като обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби),
съразмерно с притежаваните от всяка от тях идеални части от вещта, както
следва: ½ ид.ч. за М.В., респ. 4000 лв.
обезщетение, и по ¼ ид.ч. за Ц.П. и С.В.,
респ. по 2000 лв. обезщетение.
По изложените съображения по същество ищците молят
за уважаване на предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва да
е предизвикал ПТП с твърдения, че именно ищцата била навлязла в насрещното
платно за движение и станала повод за инцидента, като нарушила правилата на
ЗДвП. Същата не била контролирала непрекъснато МПС, движела се с несъобразена
скорост и не спазвала необходимата дистанция с движещия се пред нея автомобил.
С тези аргументи оспорва и причинната връзка между претърпените от ищцата
телесни увреждания и поведението на ответника. В условията на евентуалност – в
случай че се приеме, че ответникът отговаря за претърпените вреди, релевира възражение за съпричиняване. Обосновава същото с
твърдения, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, като е навлязла в
лентата за насрещно движение при наличието на непрекъсната линия в този пътен
участък.
По
изложените съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове,
евентуално – за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняването на
вредоносния резултат.
В открито съдебно
заседание ищците, действащи чрез общия им процесуален представител адв. Ю.Г., поддържат исковата молба. Ищцата М.В. увеличава
размера на иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи до сумата
от 5220,20 лв. По същество ищците молят за уважаване на исковете и присъждане
на разноски, съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Ответникът, действащ
чрез адв. Б.Б., поддържа
отговора и представя списък на разноски. По същество намира за доказано възражението
му за съпричиняване при максимална степен. В тази връзка счита за установено по
делото, че ответникът е бил завършил маневрата по изпреварване на управлявания
от ищцата автомобил и се е намирал изцяло в дясната лента за движение, когато
ищцата е предизвикала процесното ПТП, като е нарушила правилата за движение и
вместо да натисне спирачки, когато движещият се пред нея ответник е намалил
скоростта си на движение, тя неправомерно се е отклонила в лявата (насрещна)
лента за движение и е блъснала почти челно движещия се там лек автомобил „Рено Меган“. Счита, че този механизъм на ПТП е доказан от
приобщените сред материалите по наказателното дело протоколи за оглед и снимков
материал, според които автомобилът на ответника е бил ударен от този на ищцата
в неговата задна лява (а не дясна или средна) част и последващият
удар между МПС на ищцата и л.а. „Рено Меган“ е станал
в насрещната лента за движение. Позовава се още и на събраните по делото
свидетелски показания, вкл. тези на водения от ищцата свидетел, пътувал в
нейния автомобил при произшествието.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са активно субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от ПТП,
реализирано по вина на ответника.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) осъществено виновно
противоправно поведение на ответника, 2.) претърпени от всяка от ищците вреди,
както и 3.) причинно-следствена връзка
между поведението на ответника и вредоносните последици. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и
главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента
(ответник), която според оборимата презумпция на чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В тежест на ищците е да
установят също и размера на претендираните обезщетения. С оглед предприетата от
ответника защита срещу предявените искове, в негова тежест е да докаже
релевираното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тоест осъществено
от ищцата М.В. противоправно поведение, допринесло за настъпването на вредите.
По предявения от ищцата М.В. иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
Не е спорно между страните, а се установява и от материалите по приобщеното
НОХД № 5305/2016 г. по описа на ВРС, че с влязла в сила на 17.12.2018 г. присъда
№ 15/23.01.2018 г., постановена по посоченото наказателно дело, ответникът Д.Г.Д. е признат за виновен в това,
че на 03.08.2014 г., на Главен път I - 9 - гр. Бургас - гр. Варна, между с.
Старо Оряхово и с. Рудник, обл. Варненска, при управление
на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***е нарушил
правилата за движение от ЗДВП - чл. 42, ал. 1 – „Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен: 1. преди да
подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и
че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво; 2. след като е подал сигнал да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение“ и от ППЗДВП - чл. 44,
ал. 1 – „Водач, който има намерение да
извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневра, че няма да
застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата да
подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“, и с това
причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице: на Е.М.Н. - телесни повреди, подробно описани в
присъдата, и на ищцата М.Й.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на големия пищял на лявата подбедрица,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от четири месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, пр. 6, б. „а“, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В случай че престъпният резултат включва конкретен вид
телесна повреда, гражданският съд е обвързан и от констатирания вид на
увреждането, който е част от обективната страна на състава на престъплението (в
този смисъл - решение № 18 от 9.03.2018
г. на ВКС по т. д. № 1512/2017 г., I т. о., ТК, решение № 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о.,
ГК, решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о.,
ТК, и др.).
На посоченото основание
съдът приема за доказано, че ответникът е извършил конкретното деяние, за което
е ангажирана наказателната му отговорност, че същото е виновно и противоправно,
както и че в резултат от него е причинена средна телесна повреда на ищцата М.В.,
изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица.
Травматичните увреждания
на ищцата се потвърждават и от приобщената епикриза, издадена от Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД (л. 31). От същата се
изяснява още, че ищцата е хоспитализирана в клиниката на 03.08.2014 г. с
поставена окончателна диагноза: открита рана на други части на подбредрицата вляво и придружаващи заболявания: счупване на
дисталната част на тибията,
закрито вляво, направени са й клинични изследвания, претърпяла е оперативно
лечение на раната и шев на сухожилие под спинална
анестезия, поставена й е гипсова имобилизация на долния ляв крайник за 75 дни и
на 05.08.2014 г. е изписана с назначена медикаментозна терапия и препоръки за
провеждане на рехабилитация.
От приложените 6 бр.
амбулаторни листове, издадени в периода 08.09.2014 г. – 07.07.2015
г. (л. 41-46), се изяснява, че ищцата се е явявала на назначените контролни
прегледи и на 24.11.2014 г. е свалена имобилизацията с установена добра
подвижност в съседните стави и леко накуцваща походка. Изяснява се още, че на
07.07.2015 г. М.В. е извършила консултация с
лекар-невролог с оплаквания за болки в кръста и след извършен преглед и електро-миографско изследване са установени данни за
изразена двустранна, повече в ляво Л4-Л5, и двустранна ЛЗ-Л4 преднокоренчева увреда, умерена аксонална лезия за н.пер.синистра, сензорна увреда и за н.суралис синистра по типа на аксонална лезия, поставена е основна
диагноза: увреждания на лумбо-сакралния плексус, за която е препоръчано провеждане на невровъзстановително лечение и назначена медикаментозна
терапия.
След проведено на
30.07.2015 г. медицинско изследване -
компютърна томография на поясен отдел на
гръбначния стълб е установена лекостепенна поясна сколиоза, единични вкалцявания в
задния надлъжен лигамент на ниво L3-L4; изострени
странични и предни ръбове на прешлените с оформяне на малки остеофити;
L3-L4: дорзална дискова протрузия
с умерено ангажиране на двата неврофорамена; L4-L5: дорзална дискова протрузия с
малък дисков пролапс парамедианно
левостранно; L5-S1: малък парамедианен
дисков пролапс, микрокисти
в спонгиозата на дясна илиачна
кост с размер 1,2см.; изострени ставни ръбове на тазобедрени стави, начални
дегенеративни промени, поясна спондилоза
(л. 49).
Ищцата В. е провела и препоръчаните й рехабилитационни
процедури, както следва: в периода
30.10.2014 г.-06.11.2014 г. – рехабилитация в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина при Болница за долекуване, продължително
лечение и рехабилитация-Филиал гр. Варна към Медицински институт на МВР, и в периода 16.08.2015 г.-23.08.2015 г.
– рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“
ЕАД, Филиал Павел Баня, съобразно издадените епикризи от посочените лечебни
заведения (л. 40 и л. 47).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза (л. 204 и сл.) се изяснява, че конкретните
травматични увреждания на ищцата М.В., получени в резултат на процесното ПТП,
се изразяват в счупване на долния край на лява голямопищялна
кост, обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
повече от три месеца, и голяма рана в същата област с частично увреждане на
лявото ахилесово сухожилие, от която е останал белег, водещ до загрозяване.
Според заключението обичайният срок на лечение на счупването е около 6 месеца,
като то е лекувано с гипсова имобилизация за 75 дни, през които се е
придвижвала с патерици, а след свалянето й е проведен курс на рехабилитация за
възстановяване на движенията в имобилизираните стави
и мускулатурата за около 2-3 месеца. Раната е лекувана оперативно и сухожилието
е обшито, след което лечението е продължило с превръзки през ден и конците са
свалени на 12-тия ден, като сухожилието е срастнало
за срока на обездвижването на крайника с гипсовата имобилизация. Съгласно
заключението в резултат на травмата са се проявили като болестен процес
съществуващи артрозни промени в поясния
отдел на гръбначния стълб и лявата глезенна става,
наложили медикаментозно и рехабилитационно лечение. При
изслушването на вещото лице д-р Р.М. в о.с.з., проведено на 14.09.2020
г., експертът допълва, че при
извършения преглед на ищцата М.В. на 24.01.2020 г. е приключил напълно
оздравителният процес. Пояснява, че установеното усложнение „поясна спондилоза“ представлява изшипяване на гръбначния стълб, каквото ищцата е имала при
счупването на крака и травмата не е ускорила процеса на ошипяването,
но усложнението има връзка с усукващото движение на тялото в купето на
автомобила при ПТП, тъй като е довело до поясен оток
и обусловените от него болки в кръста и изтръпване на лявата подбедрица (парастезия). Излага,
че не може да се даде категорично заключение дали увреждането би настъпило само
от ошипяването, като е възможно то да настъпи и
изключително поради травмата (тоест и без налично предходно ошипяване).
Допълва още, че останалият белег от контузно-разкъсната
рана се намира в долната част на глезена и е видим, с размери 10 см на 2
см, като загрозяването може да бъде
намалено (да стане по-слабо видимо) чрез козметична хирургия. Пояснява също, че
ищцата е имала нужда от чужда помощ при придвижване в 3-месечния период на
гипсовата имобилизация и около 1-3 месеца след това, през който е била
необходима адаптация чрез постепенно натоварване на крайника. Обяснява, че накуцването
е следствие от слабост на мускулатурата и непълен обем на движение в глезената
става вследствие на обездвижването й, което корекционно
удължава крайника и води до необходимост от изнасянето му настрани. Счита, че
този процес е обратим и възстановяването на мускулатурата и движенията на
ставата напълно премахват накуцването, освен ако с напредване на възрастта не
се появят коксартрозни проблеми в травмираната при
счупването глезена става.
Освен обсъдените травматични увреждания, в резултат от процесното ПТП са
настъпили неблагоприятни последици и за психиката на ищцата М. В.. Същите се
установяват от приобщеното медицинско направление от 18.08.2014 г., изготвено и
подписано от д-р Е.Е. (л. 50-51), според което на
посочената дата, тоест две седмици след произшествието, тя е потърсила
консултация с лекар-психиатър, при която й е поставена диагноза „разстройство в
адаптацията“ и предписано психотерапевтично и медикаментозно лечение.
В тази насока е и приетото заключение на назначената съдебно-психиатрична
експертиза (л. 209 и сл.). От заключението и изслушването на вещото лице д-р Т.А.
в о.с.з. на 14.09.2020 г. (л. 245 и сл.) се доказва, че преживеният от
произшествието стрес е имал характер на психотравма
за ищцата М.В., след която тя е развила симптоми на Разстройство в адаптацията,
продължили в периода на възстановяване – ок. 6 месеца, през които е приемала антидепресанти, и преминали в специфична (изолирана) фобия,
за която приема същия препарат при нужда. Според експерта водещи в актуалния
психичен статус на ищцата са: преходната емоционална лабилност, свързана с бърза смяна на емоции, които могат да бъдат негативни и позитивни, свръхценностно интерпретиране на последиците и
усложненията от прекараната травма и ситуационни страхове (фобия от
самостоятелно кормуване). Според вещото лице въпреки изминалия период фобията
не е изцяло преодоляна, но може да се очаква пълно възстановяване след
по-продължителен период от време.
Съдът кредитира напълно обсъденото експертно заключение като компетентно изготвено,
правилно и обосновано. Установените от него факти се потвърждават и от останалите
доказателства, вкл. свидетелски показания на водения от ищцата свидетел д-р Е.Е. (без дела и родство със страните, лекар-психиатър). От
последните (л. 253 и сл.) се изяснява, че ищцата М.В. е потърсила
специализирана психиатрична помощ от него след претърпяната катастрофа с
оплаквания за нарушаване на съня, тревожност, болки в долните крайници, притеснения
от имобилизацията и невъзможността за самостоятелно обслужване и упражняване на
професията й. По данни на свидетеля се е касаело до тревожно депресивно
състояние, за което е назначил подкрепящо терапевтично лечение и изписал
медикамент с лек антитревожен и антидепресивен
ефект. По негови данни ищцата го посетила отново след 2-3 месеца и състоянието
й при последния преглед било стабилизирано.
За установяване неимуществените вреди на ищцата е разпитан и втори свидетел
– М.К. (без родство и дела със страните). От нейните показания се
изяснява, че тя е медицинска сестра, с която ищцата М.В. е работила и към която
се е обърнала след ПТП за помощ при назначените й след изписването от
ортопедията манипулации. По нейни данни в рамките на пет дни след изписването
тя посещавала дома на ищцата всяка сутрин и вечер, за да й поставя предписаните
инжекции. Тогава ищцата била с гипсиран крак, придвижвала се трудно с патерици,
не можела да се обслужва сама, през цялото време била с една пижама, имала
силни болки и плакала почти всеки път при поставяне на инжекциите, вземала обезболяващи
и се оплаквала от страх и притеснения дали ще се възстанови напълно и ще
продължи да работи. След това свидетелката виждала ищцата в болницата, където
ходела на физиотерапия и се придвижвала с патерици, а когато се върнала отново
на работа като кардиолог в същата болница, на свидетелката й направило впечатление,
че вече не носи обувки с висок ток, каквито носела преди инцидента.
Ангажиран от ищцовата страна е и свидетелят Е.М. (без родство и дела със
страните, пътувал в лекия автомобил на ищцата М.В. при процесното ПТП). От
неговите показания (л. 254 и сл.) се установява, че в момента на произшествието
ищцата понесла осезаема остра болка от счупения крак и отделно била стресирана
от случилото се. След това с месеци била в гипс и не можела да се обслужва
самостоятелно, вкл. да става от леглото, да приготвя храна и пазарува, за което
свидетелят ежедневно й оказвал помощ. По негови впечатления инцидентът засегнал
и психиката на ищцата, която вече не била предишният щастлив и усмихнат човек,
станала угрижена и по-сдържана, отказвала да шофира, загубила финансовата си
стабилност и не можела да се грижи за майка й, вкл. да заплаща престоя й в хоспис, където била настанена, и да й пазарува. Освен това
се притеснявала за външния си вид и походката, понеже започнала да куца.
Съдът кредитира напълно горепосочените свидетелски показания като
обективни, последователни, непротиворечиви и достоверни, основани на
непосредствени лични впечатления на разпитаните лица. Показанията кореспондират
и с останалия доказателствен материал, в това число със съдържанието на
представения договор за банков ипотечен кредит от 28.03.2011 г. (л. 136-139), според който във
възстановителния период ищцата е имала задължения за заплащане на месечни
погасителни вноски в размер над 450 лв., и уверение от 25.06.2019 г., издадено
от управителя на Хоспис „Надежда“ в гр. Варна (л.
140), според което в периода 2013 г.-2017 г. майката на М.В. е била пациентка в
хосписа при месечна такса за престой в размер на 900
лв.
От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства се доказват
претърпените от ищцата М.В. неимуществени вреди – травматични увреждания и неминуемо
съпътстващите ги болки и страдания, дискомфорт поради
зависимостта от трети лица при ежедневно обслужване, нарушеното психично здраве
на пострадалата, търпените страхове и притеснения във връзка с възстановителния
процес и промените във външния й вид, финансовите затруднения и невъзможността
за полагане на труд и предоставяне на грижи на нуждаещия се неин родител. От свидетелските
показания и експертните заключения на съдебномедицинската и
съдебно-психиатрична експертизи следва, че негативните последици за физическото
и психично здраве на ищцата са следствие именно от процесното ПТП, поради което
е налице пряка причинно-следствената връзка между виновното противоправно
поведение на ответника, установено с влязла в сила присъда, и неимуществените
вреди.
Осъществени са всички факти, включени в
правопораждащия деликтната отговорност на ответника фактически състав, и разглежданият иск е доказан по основание. По отношение на неговия размер,
съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, като понятието
„справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че справедлив еквивалент на претърпените
от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е поне търсената сума от 25 000 лв. Същата определя,
съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: характера и
степента на телесните увреждания (счупване на големия пищял на лявата подбедрица и открита рана в други части на подбедрицата),
вида на лечението (две операции и поставяне на гипсова имобилизация за 75 дни,
рехабилитация и прием на медикаменти, вкл. болкоуспокояващи), трикратната хиспитализация (в периодите 03.08.2014 г.-05.08.2014г.,
30.10.2014 г.-06.11.2014 г. и 16.08.2015 г.-23.08.2015 г.), обичайната
продължителност на възстановителния период (около 6 месеца) и съпътстващите го
ежедневни неудобства и дискомфорт, свързани със
зависимостта от помощни средства за придвижване и чужда помощ за обслужване,
невъзможността за полагане на труд и притесненията от финансовата нестабилност
и бъдещото благополучие на зависимия от нея възрастен родител (майка). Отчита
още последващите усложнения, съпроводени с болки в
кръста и изтръпване на левия крак, продължили повече от една година след
инцидента. Съобразява, че, макар счупената кост да е консолидирана и раната –
заздравяла, което води до положителното медицинско заключение за приключване на
оздравителния процес, и към настоящия момент (повече от 5 години след ПТП)
ищцата продължава да куца и има останал видим белег от контузно-разкъсната
рана в долната част на глезена, водещ до загрозяване. Съдът взема предвид също
възрастта на пострадалата към момента на произшествието (56 г.), нейната
професионална квалификация (лекар-кардиолог) и други личностни особености, вкл.
суетно отношение към външния вид, което допълнително засилва негативните емоции
от актуалния дефицит в походката и останал козметичен дефект. Взема под внимание
и силното психическо отражение на инцидента в съзнанието на пострадалото лице -
първоначално разстройство в адаптацията, преминало във все още наличната специфична
(изолирана) фобия, за преодоляването на която е нужен по-продължителен период,
както и проявлението на симптоматиката в
ежедневието на заболялата, вкл. емоционална лабилност, страх и отказ за
кормуване. При така установените обективни факти и общото ниво на икономическо
благосъстояние в Република България към датата на събитието през 2014 г., съдът
приема, че обезщетение в посочения размер на 25000 лв. адекватно репарира
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По предявения от ищцата М.В. иск за обезщетение за
претърпени загуби от направените разходи за лечение:
От приложените фактури, издадени в периода 05.08.2014 г. – 13.01.2017 г., и фискални бонове към
тях (л. 52-90) се изяснява, че
ищцата е извършила в посочения период разходи за закупуване на медицински
изделия и препарати, подробно описани във фактурите по вид, количество и единична
и обща цена, всички на стойност 1407,14
лв. От експертните заключения на допуснатата съдебномедицинска и съдебно-психиатрична
експертизи (т. 5 от заключението на д-р Р. М. и т. 3 от заключението на д-р Т.А.)
се доказва, че закупените лекарствени средства са били необходими за провеждане
на лечението и усложненията му, с изключение на противогрипна факсина по фактура № **********/08.11.2014 г. на стойност 8,38 лв. с вкл. ДДС (л. 73) и хюмескгрип тб и прополки по фактура
№ **********/06.01.2015 г. на стойност 9,04 без ДДС, респ. 10,84 лв. с вкл. ДДС (л. 78). След приспадане на посочените суми от
общия размер на разходите се получава разлика от 1387,92 лв., равняваща се на разходите, сторени в пряка връзка с
травматичните и психични увреждания на ищцата вследствие на предизвиканото по
вина на ответника ПТП.
Съдът не намира за необходимо да приспада от тази сума
стойността на закупеното медицинското изделие „Малео
Иммобил Уокър“ (имобилизираща шина), за което е издадена фактура
от 21.10.2014 г., и колаген (Мд Смол Джоинс
ампули) по приложените фактури от дати 05.05.2016 г., 30.05.2016 г. 03.01.2017 г. и 13.01.2017 г.
Този извод следва както от медицинското заключение, според което шината би
могло да е препоръчана за обездвижване и подпомага глезената става, а въпросният
колаген може да се постави и вътреставно,
с цел предотвратяване износването на същата лява става (във връзка с което е
проведена и рехабилитация), така и от отделеното с протоколно определение от
14.09.2020 г. като безспорно между страните обстоятелство, че тази шина и
ампули колаген са били необходими и са послужили за лечение на травматичните
увреждания на ищцата М. В., получени от процесното ПТП (л. 251).
Така
доказаните разходи в размер на 1387,92
лв. надвишават търсената сума от 1220,14 лв., поради което и този иск се явява
доказан по основание и размер.
По предявения от ищцата М.В. иск за обезщетение за пропуснати
ползи:
Видно от приложените удостоверения, издадени от
„ДКЦ4-Варна“ ЕООД и „Медицински център – клиника Нова“ ЕООД (л. 129 – 132), и справка
от ТД на НАП-гр. Варна (л. 377), преди произшествието ищцата е полагала труд в
двете лечебни заведения на длъжност „лекар – кардиолог“, при пълен работен ден
в „ДКЦ4-Варна“ ЕООД и непълно работно време в „Медицински център – клиника
Нова“ ЕООД.
От приобщените болнични листове (л. 32-39) се изяснява, че в процесния
период от 03.08.2014 г. до 30.11.2014 г. ищцата е ползвала непрекъснат отпуск за временна
неработоспособност и на двете работни места, за което е получавала съответно
обезщетение от НОИ.
За установяване разликата между неполучените от ищцата доходи
и изплатеното й обезщетение за разглеждания период по делото е допуснато
провеждането на първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От приетите
и неоспорени от страните експертни заключения (л. 214 и сл., съотв. л. 289 и сл.) и изслушването на вещото лице К.К. в о.с.з. на 14.09.2020 г. (л. 247) и на 23.11.2020 г.
(л. 305) и се установява, че средномесечното нетно трудово възнаграждение на ищцата М.В., получено преди 03.08.2014
г. (м. 01.2014 г. – м.07.2014 г.) от работодателя „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД е в размер
на 3043,46 лв., а това, получено от „МЦ - Клиника Нова“ ЕООД - 100,32 лв., или
средно месечно нетно възнаграждение в размер на 3143,78 лв. Съобразявайки така
изчисления среден размер на трудовия доход, вещото лице определя нетното
трудово възнаграждение за процесния период 03.08.2014г. - 30.11.2014г., което
би получила ищцата, ако не беше ползвала отпуск за временна неработоспособност,
в общ размер на 12 198,93 лв., от
което 11 594,13 лв. от работодателя „ДКЦ 4 Варна "ЕООД и 604,80лв. от „МЦ
- Клиника Нова "ЕООД. Според заключението за същия период ищцата е
получила обезщетения за временна неработоспособност от НОИ в общ размер на 6 978,73 лв., изчислен въз основа на
получаваните трудови възнаграждения от двете лечебни заведения, при което
разликата между пропуснатия доход от трудови възнаграждения и полученото
обезщетение възлиза на претендираната сума по увеличения иск от 5 220,20 лв.
Имуществените вреди в този размер представляват
пропуснати ползи от сигурен неполучен доход, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, респ. отговорен за
заплащане на дължимото обезщетението за тях е ответникът.
По предявените от трите ищци искове за обезщетения за
претърпени загуби от погиналия лек автомобил:
От приложеното съдебно удостоверение от 03.05.2007 г. (л.
141) се изяснява, че на 11.03.1984 г. ищцата М. В. е сключила граждански брак с
В.В., като бракът е прекратен чрез развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство с влязло в сила на 08.12.2006 г. решение по
гр.д. № 1555/2005 г. на ВРС.
Видно от приобщения договор за продажба на МПС от
18.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
14678/18.12.2012 г. на нотариус Ал.Ал. с рег. № ***
на НК (л. 142), на посочената дата бившите съпрузи М. В. и В. В.В. са
закупили при равни квоти лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който на 21.12.2012
г. е регистриран на тяхно име, съобразно приложеното свидетелство за
регистрация част I (л. 119). Така всеки от тях е придобил по ½ ид.ч. от правото на собственост върху превозното средство.
Според приложеното удостоверение за наследници от
20.06.2019 г. (л. 135) В. В.В. е
починал на 17.05.2014 г. и оставил за законни наследници двете му дъщери –
ищците Ц.П. и С.В., респ. включената в наследствената маса ½ ид.ч. от собствеността върху автомобила е преминала в патримониума на законните наследници от първи ред при равни
квоти, тоест всеки от тях е придобил по наследство ¼ ид.ч.
– арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН. Другата ½ ид.ч. е останала в собственост на третата ищца М.В..
Именно този лек автомобил е управлявала последната при
процесното ПТП на 03.08.2014 г. От ангажираните от ищцата документи –
уведомление за настъпило застрахователно събитие (л. 118) и 3 бр.
опис-заключения по щета № 182230110100223 (л. 115-117) се изяснява, че
автомобилът е бил предмет на договор за имуществена застраховка „Каско а МПС“, сключен със ЗК „Олимпик“,
регистрирана в Република Кипър, действаща чрез „ЗК Олимпик-клон
България“ КЧТ, обективиран в застрахователна полица № ***, че на 13.06.2018 г.
ищцата М. В. е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
– ПТП, при което е образувана щета под посочения номер и на 19.06.2018 г. е
извършен оглед на автомобила от служители при застрахователното дружество, при
който са констатирани множество щети по превозното средство, подробно описани
по вид и степен на увреждане в съставените за целта опис-заключения. Няма данни
ищците да са получили застрахователни обезщетения по образуваната щета. Липсата
на подобно обезщетяване следва и от постановеното Решение на КФН № 495-ОЗ/10.05.2018 г., с което се забранява на „Застрахователна
компания Олимпик - клон България“ КЧТ ЕИК ***, да се
разпорежда с активите си в Република България (обявено на 11.05.2018 г. в ТР по
партидата на КЧТ), както и от вписаната на 26.09.2019 г. несъстоятелност на чуждестранен
търговец, обявена с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск ***.
За установяване размера на щетите и стойността на лекия
автомобил е допуснато провеждането на съдебна авто-техническа
експертиза, от т. 1 на приетото заключение по която (л. 218 и сл.) се
установява, че средната
пазарна стойност на лек „БМВ 525 Д“ с peг. № *** към
датата на ПТП - 03.08.2014 г. е в размер на 8 100 лв.,
определена по сравнителен метод с ползвани 8 бр. пазарни аналози (офертни цени), а стойността на увредените
резервни части към същия момент - в
размер на 52 239,75 лв., респ. стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му
стойност и е налице тотална щета на превозното средство по
смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.) Съгласно заключението на автоексперта Ал. В. стойността, за която е
възможно да бъде изкупен лекият автомобил за скрап, е 294,84 лв. (при
маса 1680 кг, от която са приспаднати 10% за други неметални материали, и цена
за 1 кг метален отпадък 0,195 лв.)
Заключението
е оспорено от ответната страна, поради което е допусната повторна тройна
експертиза със същите задачи. От повторното експертно заключение (л. 336 и сл.)
се потвърждава изводът за наличие на тотална щета на автомобила в резултат от
получените при ПТП щети. Вещите лица определят средната стойност на автомобила
към датата на ПТП в размер на 6532 лв., определена като средна аритметична
стойност на цената на автомобила, определена на база използвани две методики (остатъчна
стойност – 7928 лв. и сравнителен метод
с ползвани 12 бр. пазарни аналози – 5136 лв.), а цената при издаване за скрап – 283,50 лв. (при
маса 1575 кг, от която са приспаднати 10%, и цена за 1 кг метален отпадък 0,20
лв.).
Съдът
кредитира първоначалното експертно заключение в частта, според която средната
пазарна стойност на лек „БМВ 525 Д“ към 03.08.2014 г. е в размер на 8 100 лв., доколкото
ползваният от експерта Ал. В. сравнителен метод на оценяване осигурява пряка връзка с реалните пазарни сделки и определя най-правдоподобно
средната пазарна цена, срещу която автомобилът може да бъде отчужден, вкл. с
посочване на конкретните пазарни аналози със сходни на оценяваното МПС
характеристики (л. 236 и сл.), каквото приложение липсва към повторното
експертно заключение. В частта относно цената за изкупуване на автомобила на
скрап съдът също кредитира първоначалното експертно заключение, определящо
същата в размер на 294,84 лв., тъй
като тази стойност е изчислена при съобразяване на действителната маса на
автомобила от 1680 кг, отразена в унифициращ код (G) от свидетелството за
регистрация на МПС (л. 119).
При така установените стойности от заключението на вещото
лице В. и доказаното тотално погиване на собственото на ищците превозно
средство в резултат от процесното ПТП, обезщетението за имуществените вреди от загубата
на вещта възлиза на 7805,16 лв., изчислено
като разлика между пазарната цена на МПС към момента на увреждането и
възможните ползи от него, съизмерими със стойността му за изкупуване на скрап
към същия момент. От това обезщетение на ищцата М.В. се следва сумата от 3902,58 лв., а на останалите две ищци –
по 1951,29 лв., съобразно квотите им
в съсобствеността. Задължен за обезщетенията е ответникът-делинквент.
По възражението за съпричиняване:
Според чл. 51, ал. 2 ЗЗД aко
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
цитираната разпоредба не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване (така - решение № 59/10.06.2011 г. по
т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. №
44/2012 г. на ВКС, II ТО и др.).
Доколкото поведението на пострадалата не е елемент от
състава на престъплението, респ. не е било предмет на изследване в
наказателното производство, същото подлежи на установяване в настоящия процес като
част от цялостния спорен между страните механизъм на пътнотранспортното
произшествие (така - решение № 168/23.11.2012 г. по т.д. № 509/2009 г. на ВКС,
II т. о. и посочената в него съдебна практика на ВКС).
За неговото установяване по делото са приети две
експертни заключения на допуснатите първоначална (л. л. 218 и сл.) и повторна
тройна (л. 336 и сл.) съдебно авто-технически
експертизи. И двете заключения установяват сходен механизъм на ПТП, при който ответникът,
управлявайки лек автомобил „Ауди А4“ с per. № ***, се
движел по Главен път I - 9 в посока гр. Бургас - гр. Варна и в
района между с. Старо Оряхово и с. Рудник извършил
непозволено изпреварване на колона от автомобили, пресичайки маркировка M1
„Единична непрекъсната линия“, в десен завой, където пътят е трилентов с една лента в посоката му на движение (гр. Варна),
и след завоя, където пътят вече става двулентов, навлязъл
рязко в дясната лента за движение пред движещия се там в колона лек автомобил „БМВ
525Д“ с рег. № ***, управляван от
ищцата, и поради малката дистанция между тях и рязкото навлизане на л.а. „Ауди“
в лентата с високата скорост, е настъпил удар между двете МПС, който за л.а. „БМВ“ е в предната дясна част, а за л.а.
„Ауди“ - в задната лява част. От удара се е задействала въздушната възглавница
на волана на л.а. „БМВ“, ищцата е изгубила видимост напред и контрол върху
автомобила, той се е отклонил на ляво и навлязъл в насрещната лента, където се
ударил в движещия се там лек автомобил „Рено Меган“ с
рег.№ В3091РТ, като ударът и за двете превозни средства е в предните им леви
части. След сблъсъка автомобилите са се изместили посредством въртене по
посока, обратна на часовниковата стрелка, като л.а. „БМВ“ се е установил в
покой на около 5 м от мястото на удара, а л.а. „Рено“ при се е ударил и преминал
над предпазното ограждение (мантинела),
излязъл е вдясно от платното за движение и се е установил в покой.
Според първоначалното заключение на вещото лице Ал. В. ударът между л.а.
„БМВ“ и л.а. „Ауди“ (в задна лява част за първия и предна дясна за втория) е
следствие от предприетата от ищцата спасителна маневра на ляво по посока на
движението, а според повторното заключение на вещите лица инж. Й.М., инж. Ст.М.
и инж. Хр.К. ищцата е натиснала спирачките, но не е успяла да избегне удара с
косо разположения в лентата за движение л.а. „Ауди“ и го ударила, като директрисата
на ударният импулс е под ъгъл спрямо надлъжната ос на л.а. „БМВ“, поради което е
създаден въртящ момент спрямо масовия му център по посока, обратна на
часовниковата стрелка, и траекторията му на движение се е изменила наляво към
лентата за насрещно движение.
Независимо от реакцията на ищцата обаче (дали същата е предприела
спасителна маневра наляво или аварийно спиране), и двете заключения са
категорични, че причина за настъпване на ПТП е изключително поведението на
ответника, който е навлязъл рязко в дясната лента за движение непосредствено
пред автомобила на ищцата и е намалил интензивно скоростта, с което е създал
условия за удара между тях, след който удар видимостта на ищцата е била
ограничена от задействалата се въздушна възглавница, тя е изгубила контрол над
автомобила и отклонението му в насрещното движение. Съобразявайки установените
обективни условия, релевантни за определяне възможността за избягване на ПТП,
вкл. скоростта на движение на л.а. „Ауди“ (74,17 км/ч), л.а. „БМВ“ (64,17 км/ч)
и л.а. „Рено“ (60км/ч), всички вещи лица са категорични, че единствено водачът
на л.а. „Ауди“ (ответникът) е имал възможност да предотврати произшествието,
като не извършва забранено изпреварване или като намали по-плавно скоростта си
на движение при престрояването му в дясната лента за движение (след това
изпреварване), като така осигури повече време за реакция на водача на изпреварения
л.а. „БМВ“ (ищцата). Според заключенията последната не е имала достатъчно време
за успешна спасителна реакция (независимо дали се касае до аварийно спиране или
маневра). При изслушването на вещото лице инж. Й.М. пояснява, че първата по
време технически възможна „къса реакция“ (тоест в рамките на около 1-1,5 сек) е
спасителна маневра чрез промяна в траекторията на движение, която отнема
ок.1-1,3 сек (понеже не изисква техническо време за преместване на крайник),
докато за техническото спиране са необходими ок.1,6 сек. При това положение и
определено от двете експертизи време за реакция на ищцата от 1,2-1,3 сек, тя не
е могла да предприеме успешно техническо спиране, така че ударът с навлезлия
пред нея л.а. „Ауди“ е бил непредотвратим, каквото е било и последвалото от
удара движение на л.а. „БМВ“ на ляво към лентата за насрещно движение.
Заключенията на всички вещи лица определят механизма на ПТП при
съобразяване с мястото на удара за всяко от превозните средства, участвали в
произшествието, отразен и в протокола за оглед, на който се позовава
ответникът, респ. възраженията му за неправилност на заключенията са
неоснователни. Фактът, че ответникът вече е бил приключил маневрата
изпреварване към момента на удара му с ищцата и е бил престроен в дясната лента
за движение (понеже ударът е в задна лява негова част), е ирелевантен,
доколкото самата негова маневра е започнала и завършила по неправомерен начин, който
на практика е лишил ищцата от достатъчно време за успешна спасителна реакция.
Затова и поведението на последната не само не може да бъде квалифицирано като
неправомерно, но не се намира и в пряка връзка с произшествието, щом последното
е било непредотвратимо по независещи от нея причини.
Последният извод се потвърждава и от свидетелските показания на ангажирания
от ищцата св. Е.М. , пътувал в л.а. „БМВ“ заедно с нея при ПТП. Според тях
изпреварилият ги л.а. „Ауди“ е влязъл много остро пред техния автомобил и без
достатъчно дистанция, след което рязко намалил скоростта и, въпреки че ищцата също
натиснала спирачките (в резултат от което свидетелят усетил придърпване),
последвал лек удар, който отклонил техния автомобил в лентата за насрещно
движение и веднага след това последвал втори, много тежък удар с движещия се там
трети автомобил. По данни на свидетеля преди ПТП други автомобили ги
изпреварвали и престроявали пред техния, поради което водели разговор с ищцата,
че трябва да се държи по-дълга дистанция. Свидетелят изрично посочва, ищцата
спазвала такава дистанция от ок. 30-40 м, но бързо влезли две коли пред тях,
което неминуемо скъсило разстоянието и вмъкналия се непосредствено след тях
трети л.а. „Ауди“ с голяма скорост, последвана от рязко намаляване („с газ и
спирачка“), довел до обективна невъзможност за ищцата да осигури дистанция и да
предприеме адекватно спиране.
Настоящият съдебен състав кредитира напълно обсъдените свидетелски
показания като логични, последователни и съответни на останалите
доказателствени източници, вкл. протоколи за оглед и експертни заключения. Не
споделя, от друга страна, направения въз основа на тях от процесуалния
представител на ответника извод за нарушение на ЗДвП от страна на ищцата поради
неспазване на необходимата дистанция, тъй като същият почива на интерпретация
на показанията в частта относно разговора между свидетеля и ищцата извън
контекста на изложеното от разпитаното лице. Освен това задължението на
водачите по чл. 20 ЗДвП да спазват дистанция се отнася до обичайни условия на
движение, каквито в случая не са налице - съществуващата дистанция е била скъсена
вследствие неправомерното поведение на самия ответник и допуснатите от него
нарушения на чл. 42, ал. 1 от ЗДвП и чл. 44, ал. 1 от ППЗДВП, за които е
ангажирана наказателната му отговорност.
Установеният от обсъдените доказателства механизъм на ПТП не се разколебава
и от показанията на ангажираните от ответника двама свидетели (л. 361 и сл.). Сведенията
на св. Н. Н. (служител при ОД на МВР, посетил местопроизшествието) се изчерпват
с местоположението на л.а. „БМВ“ и л.а. „Рено“ на пътното платно след ПТП, а тези
на св. Б.Д. (съпруга на ответника, пътувала с него при инцидента) противоречат
на установеното с влязлата в сила присъда деяние на ответника (по данни на
свидетелката ищцата ги изпреварвала при момента на удара) и фактическата
обстановка на пътя след ПТП, видна и от снимковия материал по досъдебното
производство, при която едната лента за движение е била непроходима (по данни
на свидетелката те отбили след завоя и чакали 15 мин., през които движението в
двете посоки било нормално). Показанията на св. Д. също така са лишени от
житейска логика, доколкото свидетелката описва в детайли обстановката на пътя
преди ПТП, вкл. външния вид на пътниците в движещия се зад тях л.а. „БМВ“ (възприета
по нейна информация при обръщане да нагледа детето на задната седалка) и
същевременно твърди, че след удара със същия този автомобил (който според
всички доказателствени източници е настъпил на прав пътен участък) изобщо не са
разбрали какво се е случило, вкл. не са чули и видели последвалия секунди след
това силен челен удар между л.а. „БМВ“ и л.а. „Рено“. Отчитайки тези
противоречиви сведения и възможната заинтересованост на разпитаното лице, при
условията на чл. 172 ГПК, съдът намира показанията на св. Д. за недостоверни и
не кредитира същите.
Други доказателства във връзка с твърдяното противоправно поведение на
ищцата М.В. не са ангажирани от ответната страна, поради което не е проведено
пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване и същото
се явява неоснователно.
При този извод липсва основание за редуциране на определените по-горе
размери на дължимите обезщетения за вреди и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците следните суми: на ищцата М.В.: 25000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, 1220,14 лв. обезщетение за претърпени загуби от
направените разходи за лечение в периода 05.08.2014 г. -13.01.2017 г., 5220,20
лв. обезщетение за пропуснати ползи от неполучен трудов доход за периода от
03.08.2014 г. до 30.11.2014 г. и 3902,58 лв. обезщетение за претърпени загуби
от тотално увреденото МПС, а на останалите две ищци Цв.
П. и Сл. В. – по 1951,29 лв. обезщетение за претърпени загуби от тотално
увреденото МПС. Върху всяко от обезщетенията следва да бъде присъдена и
претендираната законна лихва от посочения начален момент – от 13.01.2017 г.
върху обезщетението в размер на 1220,14 лв. (датата на последно извършения
разход) и от 03.08.2014 г. върху останалите обезщетения (датата на
увреждането). За разликата над сумата от 3902,58 лв. до пълния размер от 4000
лв. на претендираното от ищцата М.В. обезщетение и за
разликите над сумата от 1951,29 лв. до пълния размер от 2000 лв. на
претендираните от останалите две ищци обезщетения за претърпени загуби от
погиналото МПС исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и представените договори за правна
защита и съдействие (л. 299-300), в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за заплатени адвокатски възнаграждения,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: 2686,75 лв. в полза на ищцата М.В. (1280 лв. по уважения изцяло иск
за обезщетение за неимуществени вреди и 1406,75 лв. по исковете за обезщетения
за имуществени вреди, един от които частично уважен) и по 390,26 лв. в полза на всяка от другите две ищци Цв. П. и Сл. В..
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото, представения договор за правна помощ и
съдействие (л. 381) и списък по чл. 80 ГПК (л. 382), в полза на ответника също
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9,39 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете (при претендирани според списъка разноски от общо 3415 лв. – 15
лв. за съдебни удостоверения, 400 лв. за депозит вещо лице и 3000 лв. за
адвокатско възнаграждение).
Доколкото делото е решено в полза на лица по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
освободени от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер
на 2271,01 лв., от които 1571,01 лв.
за държавни такси по всеки от уважените искове, дължими на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 700 лв.
за разноски за покритите от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по
проведените експертизи (200 лв. по СМЕ, 300 лв. по СПЕ, 150 лв. по ССчЕ и 50 лв. по САТЕ).
Към настоящия момент ответникът не е внесъл разпределените в негова полза
разноски за депозити за вещи лица в общ размер на 273,20 лв., от които 23,20 лв. депозит по допълнителната ССчЕ (л. 305) и 250 лв. депозит по първоначалната САТЕ (л.
250), въпреки дадените му указания в тази връзка, поради което следва да бъде
постановено определение за принудително събиране на посочената сума, на
основание чл. 77 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните обезщетения за вреди, претърпени от ищцата в резултат от
пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на ответника на 03.08.2014 г., на главен път I – 9, посока
гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово и с. Рудник, обл.
Варна, и в размер на следните суми: сумата
от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2014 г., до окончателното му изплащане, сумата от 1220,14 лв. (хиляда двеста и
двадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди - претърпени загуби от направените в периода от 05.08.2014 г.
до 13.01.2017 г. разходи за закупени лекарства и консумативи за лечение, ведно с законната лихва, считано от
13.01.2017 г. до окончателното му изплащане, сумата от 5220,20 лв. (пет
хиляди двеста и двадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение
за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
неполученото от ищцата трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за
временна неработоспособност за периода от 03.08.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
03.08.2014 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 3902,58 лв. (три хиляди деветстотин и два лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди -
претърпени загуби от стойността на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от правото на собственост върху увредения до степен
тотална щета лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** в резултат от пътнотранспортното
произшествие, ведно с законната лихва,
считано от 03.08.2014 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби от стойността на
притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от правото на
собственост върху лекия автомобил В
ЧАСТТА за разликата над сумата
от 3902,58 лв. (три хиляди
деветстотин и два лева и петдесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 4000
лв. (четири хиляди лева).
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата Ц.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1951,29 лв. (хиляда
деветстотин петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби от стойността на
притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от правото на
собственост върху увредения до степен тотална щета лек автомобил „БМВ“ с рег. №
*** в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на
ответника на 03.08.2014 г., на главен
път I – 9, посока гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово и с. Рудник, обл. Варна, ведно с
законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В
ЧАСТТА за разликата над сумата от 1951,29
лв. (хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) до пълния предявен размер от 2000 лв. (две хиляди лева).
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата С.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1951,29 лв.
(хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби от
стойността на притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от
правото на собственост върху увредения до степен тотална щета лек автомобил
„БМВ“ с рег. № *** в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано по
вина на ответника на 03.08.2014 г., на
главен път I – 9, посока гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово и с.
Рудник, обл. Варна, ведно с законната лихва, считано от 03.08.2014 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за разликата над сумата от 1951,29 лв. (хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и
девет стотинки) до пълния предявен
размер от 2000 лв. (две хиляди
лева).
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 686,75 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки) за сторените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата Ц.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 390,26 лв. (триста и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки) за
сторените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищцата С.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 390,26 лв. (триста и деветдесет лева и
двадесет и шест стотинки) за сторените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ищците М.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ц.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, и С.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят общо на ответника Д.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
9,39 лв. (девет лева и тридесет и
девет стотинки) за сторените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 2271,01 лв. (две хиляди
двеста седемдесет и един лева и една стотинка) за дължимите държавни такси и
разноски по производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 273,20 лв. (двеста седемдесет
и три лева и двадесет стотинки) за
възложените в негова тежест и невнесени разноски за депозити за вещи лица, на основание чл. 77 ГПК.
Присъдените в полза на ищците
суми може да бъдат заплатени по посочените в исковата молба техни банкови
сметки, както следва: в полза на ищцата М.Й.В. - по банкова сметка ***
***, открита в „Алианц Банк
България“ АД, в полза на ищцата Ц.В.П. - по банкова сметка *** ***, открита в „Алианц Банк България“ АД, и в
полза на ищцата С.В.В. - по банкова сметка *** ***,
открита в „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението в частта, с която е осъден ответникът за невнесените
разноски, имаща характер на определение по чл. 77 ГПК, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд –Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. В останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: