Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 11510 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 140763 от 06.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 20954/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 56 състав, е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Д.П., И.И.П.
и Е.Д.П., че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ, следните суми: И.Д.П. и Е.Д.П., сумата от по 329, 67
лв., представляваща по 1/6 от стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. в топлоснабден имот – апартамент 7,
находящ се в гр. София, община Красно село, ж. к. „*******, с абонатен №
069231, сумата от по 11, 99 лв., представляваща по 1/6 от стойността на
услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от по
23, 65 лв., представляваща по 1/6 от мораторната лихва за периода 15.09.2017 г.
– 30.11.2018 г. върху главницата от 1 978,03 лв. за доставена топлинна
енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., а И.И.П. дължи на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ, сумата от 1 318, 68 лв.,
представляваща 4/6 от стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., сумата от 47, 95 лв., представляваща 4/6 от
стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.
86, ал.1 ЗЗД, сумата от 94, 62 лв., представляваща 4/6 от мораторната лихва за
периода 15.09.2017 г. – 30.11.2018 г. върху главницата от 1 978, 03 лв. за
доставена топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. Исковете с
правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия са отхвърлени по отношение на И.Д.П. и Е.Д.П. за
разликата над сумата от по 23, 65 лв. до сумата от по 23, 74 лв., а по
отношение на И.И.П. за разликата над сумата от 94, 62 лв. до сумата от 94, 96
лв. Изцяло отхвърлени са исковете срещу И.Д.П. и Е.Д.П. за присъждане на сумата
от по 2, 13 лв., представляваща по 1/6 мораторна лихва за периода 30.12.2015 г.
– 30.11.2018 г., а срещу И.И.П. за сумата от 8, 52 лв., представляваща 4/6 от
мораторната лихва за същия период, начислена върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. Ответниците И.Д.П. и Е.Д.П. са осъдени да заплатят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сторените от
него разноски в размер на по 68, 43 лв. - в исковото и по 15, 52 лв. - в
заповедното производство, а ответницата И.И.П. е осъдена да заплати на ищеца
разноски в размер на 273, 70 лв. - в исковото и 62,10 лв. - в заповедното
производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“
ЕАД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответниците И.И.П., Е.Д.П. и И.Д.П.. Излагат съображения, че решението в
обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат съображения, че Е. и И. Пиралкови не са в
облигационни отношения с ищеца, а такова е налице само между И.П. и ищеца, тъй
като само тя е подала молба - декларация за откриване на партида в
топлопреносното дружество. Поддържат, че не би могло да се приеме, че лицата,
придобили собственост, без предприемане на никакви други действия, са
потребители на топлинна енергия. До откриването на партида на името на новия
собственик задължено лице за ползваната топлинна енергия остава стария такъв. Считат,
че не дължат претендираните суми за дялово разпределение, тъй като липсват
доказателства за техния размер. Не е налице и основание за тяхната дължимост, тъй като дяловото
разпределение е извършвано от фирма, а
не от ищеца. Тъй като ищцовото дружеството не е ангажирало доказателства
относно публикуването на сумите на сайта или по друг начин, не може да се
установи момента на изпадането им в забава. С оглед на това не дължат лихва за
забва. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 10.06.2021 г. моли съда да
остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноскиза юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД не е
депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент 7, находящ се в гр. София, общ. Красна село, ж. к. „*******,
абонатен № 069231, като му дължат разделно сумата от общо 2 205,20 лв., от
които 1 978,03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури
№ **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; сумата от 142, 46 лв.
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.
– 30.11.2018 г., сумата от 71, 93 лв. – главница, представляваща дялово
разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г., както и 12, 78 лв. –
лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода 30.12.2015 г.
– 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, при квоти от: по 1/6 за И.Д.П. и Е.Д. И., а именно: по
367, 53 лв., от които: по 329,67 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., сумата от по 23, 74 лв.
– лихва за забава за периода 14.09.2017 г. – 30.11.2018 г., сумата от по 11, 99
лв. – главница за дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г. и
по 2, 13 лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода
30.12.2015 г. – 30.11.2018 г., както и 4/6 за И.И.П. , а
именно: сумата от общо 1470, 13 лв., от които 1 318, 68 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в
общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; 94, 96
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
14.09.2017 г. – 30.11.2018 г., както и сумата от 47, 96 лв. – главница за
дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г. и сумата от 8, 52
лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода
30.12.2015 г. – 30.11.2018 г. Във връзка с подадено на 14.12.2018 г. заявление,
по ч. гр. д. № 78720/2018 г. на СРС, 56 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците
са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори
ответниците оспорват предявените искове единствено по основание, но не и по
размер. Оспорват
наличието на облигационни правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства относно принадлежността на правото на собственост или наличието
на вещно право на ползване за процесния имот през исковия период. Считат, че
исковете за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение са
неоснователни, тъй като дяловото разпределение се извършва от третото
лице – помагач, поради което не следва да се претендира от ищеца.
Твърдят, че Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС като
противоречаща на закона. Същевременно претендираните от ищеца суми са изчислени
по отменената методика. Оспорват в имота да е налице сградна инсталация. Ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, поради което не е установено изпадането им н забава. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
На 14.12.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Д.П., И.И.П. и Е.Д. И., за следните суми: 1 978, 03 лв. – главница
и 142, 46 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2017 г. – 30.11.2018 г.; 71, 93
лв. – главница и 12, 78 лв. лихва за забава за периода 30.12.205 г. –
30.11.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красна село, ж. к. „*******,
ап.7, абонатен № 069231. Подробно изброени са фактурите с неплатени суми, като
дължими за доставена незаплатена топлинна енергия са 1 978, 03 лв. –
главница и 142, 46 – лихва, а за дялово разпределение: сумата от 71, 93 лв. –
главница и 12, 78 лихва. Видно от т.13 от заявлението сумите се претендират в
условията на разделна отговорност – 1/6 за И.Д.П., 4/6 за И.И.П. и 1/6 за Е.Д. И..
С разпореждане от 20.12.2018 г. по
ч. гр. д. № 78720/2018 г. по описа на СРС, 56 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 44,10 лв. държавна
такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения по делото договор
за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд от 05.08.1968 г. Д.П.П. и И. И.П. са закупили следния
недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 90, находящ се в гр.
София, ул. „*******, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна,
входно антре и черно антре, със застроена площ от 80, 95 кв. м., заедно със
съответните таван и мазе и припадащите се 6, 45 % ид. ч. от общите части на
сградата и 6% от правото на строеж върху мястото.
Съгласно приложено удостоверение,
издадено от „Географска информационна система - София” ЕООД е налице
идентичност по отношение на старият адрес на процесния топлоснабден имот,
находящ се на бул. „9-ти септември“ № ***, бл.17 и ж.к. „9-ти септември“, бл.17
и настоящия адрес на имота в ж. к. „*******, с вх. А и Б.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, издадено от район „Красна село”, гр. София се
установява, че Д.П.П. е починал на 04.01.1993 г., като негови законни
наследнициса: И.И.П. - съпруга, Е. Д.И. - дъщеря и И.Д.П. – син.
С молба - декларация от 10.10.2000
г. И.И.П. е поискала откриване на партида за имота на нейно име, като е
посочила, че семейството й се състои от 4-ма члена. На 25.10.2000 г. е
подписала декларация да уведоми топлопреносното дружество при промяна на
собствеността.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж. к. „Славия“, бул. „Цар Борис ІІІ“ №***, вх. А и Б, от 17.11.2001 г., етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор №
У-100/06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Топлоснабдителна
агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Пред СРС е изслушана съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.С., от чието заключение се
установява, че липсват данни за извършени плащания за покриване на начислените
суми за исковия период. Стойностите по изравнителни сметки са осчетоводени в счетоводната
система на ищеца като за периода м. 05.2016 г. – м.04.2018 г. е констатирана
сума за доплащане в размер на 395, 52 лв. Общото задължение за потребление на
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за този период
възлиза на сумата от 1 978, 03 лв., а за дялово разпределение в размер на
71, 93 лв. Така общият размер на дължимата главницата е 2 049, 96 лв.
Мораторната лихва върху главниците, считано от датата на изпадане в забава до
08.03.2018 г. възлиза на сумата от общо 154, 84 лв., от които: 141, 92 лв. – за
топлинна енергия и 12, 92 лв. – дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страните не спорят в настоящото
производство относно обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния
имот при посочените в исковата молба квоти, като това обстоятелство се
установява от ангажираните по делото доказателства, обсъдени по - горе.
Жалбоподателите Е.Д.П. и И.Д.П. релевират доводи, че след
като не са депозирали молба – декларация за откриване на партида при ищеца, не е
възникнала облигационна връзка с него. Доводи в тази насока не са своевременно
релевирани с постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба,
с който се оспорва наличието на съсобственост, респ. наличието на вещно право
на ползване. Ето защо и на основание чл.266, ал.1 ГПК това възражение се явява
преклудирано.
Независимо от констатираната преклузция, за пълнота на изложението е
нужно да се отбележи, че съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2014 г.
– м.04.2016 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън
посочените в чл.153 ЗЕ. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Разяснено е също така, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание –
със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи
откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество,
какъвто не е разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не
придава на откриването на партида за имота значението на правопораждащ факт за
възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие.
Същевременно съсобственикът на топлоснабдения имот е подразбиран клиент на
топлинна енергия за битови нужди по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ и съгласно
дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения. За наличието на облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия е ирелевантно обстоятелството кое конкретно
лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот. С оглед на
това следва да се приеме, че депозирането на заявление - декларация за
откриване на партида от лице, различно от ползвател на договорно основание, е
ирелевантно за облигационното правоотношение между съсобственика на
топлоснабдения имот и ищцовото дружество, а има значение единствено за воденото
от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на формираните за
съответния период задължения.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не твърдят
и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
са ги приели.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца
регулират спорното правоотношение.
По
изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот –
обстоятелство, което обуславя неоснователността на наведените във въззивната
жалба на ответниците оплаквания в тази насока.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ТАЕС „Н.И.“
ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици,
като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно релевираните доводи за
липсата на легитимация на ищеца за вземанията за услугата дялово разпределение:
По силата на чл.22 от Общите условия
на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана
от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на
ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване
на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
С договора от 06.11.2007 г., сключен
между ищеца и ТАЕС „Н.И.“ ООД страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти
и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата
година. Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния период
дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна
собственост, е осъществявано от ТАЕС „Н.И.“ ООД. Ето защо ищецът се легитимира
като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта й са
установени по основание.
Във въззивната жалба не са
релевирани оплаквания относно установения с обжалваното решение размер на
вземанията за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, дължими
разделно от ответниците, съобразно притежаваните от тях части от правото на
собственост върху процесния имот, поради което и на основание чл.269 ГПК тези
въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат
по същество.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че не дължат заплащането на лихва за забава. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо
за вземанията за топлинна енергия, за които е издадена изравнителна сметка в
обща фактура № **********/31.07.2018 г., не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на топлопреносното дружество, за
да постави клиентите в забава. Това обуславя основателността на исковата
претенция за периода 15.09.2017 г. – 30.11.2018 г., в каквато насока са и
изводите на решаващия съд. Липсват оплаквания относно установения с обжалваното
решение размер на лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че
ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно заседание от
юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е защитаван във въззивното
производство от юрисконсулт, поради което се налага извода, че не са налице
предпоставките на чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140763 от 06.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 20954/2019
г., по описа на СРС, IІ ГО, 56 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** срещу И.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, Е. Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***
и И.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че И.Д.П., ЕГН **********, Е. Д.П.
ЕГН ********** и И.И.П. ЕГН ********** дължат в условията на
разделност на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, както следва: И.Д.П., ЕГН ********** и Е. Д.П., ЕГН **********, сумата от по 329,
67 (триста
двадесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки) лв., представляваща по 1/6 от
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г. за
топлоснабден
имот: ап. 7, находящ се в гр. София,
общ. Красно село, ж. к. „*******, с абонат № 069231, сумата от по 11, 99 (единадесет лева и деветдесет и девет
стотинки) лв.,
представляваща по 1/6 от стойността на услугата за дялово разпределение за
периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.12.2018 г. до окончателното плащане; И.И.П. ЕГН **********,
дължи сумата от 1 318, 68 лв.
(хиляда триста и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
4/6 от стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г. за топлоснабден имот: ап. 7, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж. к. „*******, с абонат №
069231, сумата от 47, 95 (четиридесет
и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лв., представляваща по 4/6 от
стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, И.Д.П., ЕГН ********** и Е. Д.П. ЕГН **********, сумата от по 23,
65 (двадесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки) лв., представляваща по 1/6 от
мораторната лихва за периода 15.09.2017 г. - 30.11.2018 г., а И.И.П. ЕГН **********, дължи сумата от 94, 62 лв. (деветдесет и четири лева и шестдесет
и две стотинки),
представляваща 4/6 от мораторната лихва върху главницата за периода 15.09.2017
г. - 30.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 78720/2018 г. по
описа на СРС, 56 състав.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***-17.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.