№ 996
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100603204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на СВ. СТ. Д. срещу Определение от 09.06.2021 г. по НЧД №
4611/2021 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, с което е оставена без разглеждане жалбата
срещу постановление от 15.02.2021 година на прокурор при СРП, с което на основание
член 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК досъдебно производство 15125/2020 година
по описа на 05 РУ на СДВР, пр.пр. № 18758/2020 г. по описа за 2018 година на СРП е
прекратено.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на изводите на районния съд
касателно липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателката Д.. Твърди се,
че първоинстанционният съд не е разгледал в пълнота наведените в жалбата възражения,
които се преповтарят и във въззивната жалба. Навеждат се възражения, че в хода на
досъдебното производство има потенциал за събиране на доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина. С тези аргументи моли първоинстанционното
определение да бъде отменено, както и да бъде отменено постановлението за прекратяване
на наказателното производство, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни
указания за прилагане на закона.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна
поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано на
13.07.2020 г. за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Производството е
образувано по реда на чл. 208, т. 1 и чл. 211, ал. 1 от НПК по сигнал до СРП, подаден от СВ.
1
СТ. Д.. В хода на производството няма привлечени лица в процесуалното качество на
обвиняеми.
С постановление от 15.02.2021 година на прокурор при СРП на основание чл. 243,
ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК досъдебно производство 15125/2020 година по описа на
05 РУ на СДВР, пр.пр. № 18758/2020 г. по описа за 2018 година на СРП е прекратено. В
постановлението е прието, че липсва признак от обективната страна на престъплението по
чл. 309 от НК, а именно неистински частен документ, въз основа на което прокурорът е
приел, че не е осъществен състав на документно престъпление.
Недоволна от постановлението останала СВ. СТ. Д., която обжалвала прокурорския
акт пред Софийски районен съд.
Първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба се явява недопустима поради
липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя Д. и като такава оставил
същата без разглеждане. СРС е мотивирал крайните си изводи, приемайки че при
документните престъпления няма пострадал поради характера на обществените отношения,
които биват накърнени от престъпните посегателства по Глава IX на НК. Поради това
районният съд е приел, че Д. няма качеството на пострадало лице в процесния случай и не
попада в кръга на легитимираните съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК лица.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК процесуално легитимирани да
обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са пострадалият
от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно
легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на
постановлението за прекратяване, е изчерпателно изброен в разпоредбата.
В процесният случай настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС относно
липсата на качеството „пострадало лице“ касателно жалбоподателя С.Д..
Въззивният съд не може да се съгласи с категоричните изводи, че при документните
престъпления не може да има пострадало лице. Съгласно чл. 74 и сл. от НПК пострадал е
лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и
тъй като разпоредбата регламентира права на граждани, то същата следва да бъде тълкувана
разширително. В този смисъл понятието вреди от престъплението погрешно бива стеснявано
единствено до съставомерените такива. В разпоредбата ясно и конкретно е посочено, че
претърпените имуществени и неимуществени вреди са в резултат на престъплението,
следователно същите следва да се намират в пряка и непосредствена връзка с престъпното
деяние. Вредите причинени от престъплението, независимо дали са съставомерни или не,
обуславят качеството пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК. Развитието на
съдебната практика в България последните години е именно в тази насока и приема, че
пострадал от престъплението може да бъде и лице, което е претъпяло и несъставомерни
вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние (в този
смисъл – Решение № 30 от 04.02.2013 г. по н. д. № 2150/2012 г., н. к., II н. о. на ВКС,
Решение № 33 от 11.07.2017 г. по н. д. № 48/2017 г., н. к., III н. о. на ВКС, Решение № 605
от 23.03.2011 г. по н. д. № 630/2010 г. на ВКС, Решение № 346 от 23.12.2011 г. по н. д. №
1787/2011 г. на ВКС, Решение № 173/16 октомври 2017 г., I НО, н.д № 628 по описа за 2017
г. на ВКС, Решение № 94 от 12.05.2015 г. по н. д. № 1826/2014 г. на ВКС, Решение № 175 от
19.10.2017 г. н.д № 677/2017 г. на ВКС, Решение № 131 от 23.05.2014 г. по н. д. № 120/2014
г., н. к., III н. о. на ВКС). Подобно тълкуване е в съответствие и с европейското
2
законодателство, и по-точно с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година, където основният критерий, дали едно лице притежава
качеството „пострадал“, се свежда до обстоятелството, дали причинените нему вреди са
пряка последица от престъплението.
Документните престъпления, каквото е и деянието, за което е било образувано
наказателното производство, както правилно е отбелязал районният съд накърняват реда и
правната сигурност на документирането, подриват правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации –
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/ 1981 г. на пленума на ВС. Същевременно
обектът на зашита, а именно правната сигурност при документирането и документооборота,
не предопределя, че пострадал от документните престъпления не може да има. Пак в ППВС
№ 3 от 1982 г. е посочено, че предмет на документните престъпления е този документ, който
представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти и обстоятелства, или
твърдения за съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства, които имат
правно значение. Автор на документа може да бъде както физическо, така и юридическо
лице, респективно документът предмет на престъплението закрепва изявления с правно
значение на конкретни лица. Следователно застрашаването или увреждането на
обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да
се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на участващите в
създаването и използването на този предмет. Ето защо, въпреки че при документните
престъпления липсват съставомерни вреди, с оглед възможността за накърняване на
субективните права на гражданите за участие при изготвянето на конкретен документ или
ползването му, то за тях биха могли да настъпят вредни последици, което се изследва при
всеки конкретен случай. /в т.с. решение № 131 от 23.05.2014 г. по н. д. № 120/2014 г., НК,
ІІІ-то НО на ВКС/.
В процесния случай жалбоподателката е собственик на три имота в етажната
собственост – апартамент № 6, магазин 12 и гараж 14, находящи се на адрес гр. София, ул.
„****. Същата твърди, че упълномощеното от нея лице да я представлява пред Етажната
собственост, не е било уведомено за провеждане на Общо събрание на ЕС на 07.06.2017 г.,
както и че нито тя, нито пълномощникът са взели участие в Общото събрание, а
изготвеният Протокол от проведеното събрание счита за неистински документ. Като
собственик на по-горе посочените имоти жалбоподателката е имала законово право да
участва при взимане на решенията касателно въпросите, включени в дневния ред за
проведеното общо събрание на 07.06.2017 г. и обективирани в протокола, сочен като
неистински документ. На въпросното Общо събрание са взети решения за прекратяване на
договор, сключен с „П.Д.“ ООД, за ревизия на налични средства в касата на ЕС, за избор на
управителен съвет и за размера на различни по вид такси, дължащи се от собственици и/или
ползватели на апартаменти, имоти и гаражи. Взетите решения пряко засягат собствениците
на имоти в етажната собственост и рефлектират върху тяхното право на собственост.
Поради това твърденията на жалбоподателката, че е възпрепятствана да вземе участие в
проведеното общо събрание, макар и чрез пълномощник, и респективно възпрепятстването
да вземе участие при решаване на по-горе посочените въпроси, в резултат на което
твърди, че е бил съставен неистински частен документ, са от характер да накърнят
упражняването на правото на собственост върху конкретните имоти, което обуславя
процесуалната легитимация на жалбоподателката. С оглед гореизложеното въззивният съд
намира, че жалбоподателката Д. в процесния случай притежава качеството „пострадало
лице“, поради което попада в кръга на легитимираните по чл. 243, ал. 4 НПК лица да
обжалват постановлението на прокурора, с което се прекратяван наказателното
производство. Поради това жалбата се явява допустима, а определението на СРС следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на първата инстанция за
3
произнасяне по същество.
Относно наведените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и
необоснованост на постановлението, отговор дължи първоинстанционният съд, доколкото
същите касаят съществото на спора. След връщане делото на предходната инстанция,
районният съд следва да направи проверка на атакуваното постановление касателно
неговата законосъобразност и обоснованост и да се произнесе по същество.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че СРС неправилно е оставил
жалбата без разглеждане. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото
следва да се върне на СРС за произнасяне по същество.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 09.06.2021 г. по НЧД № 4611/2021 г. по описа на СРС,
НО, 21-ви състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на СВ. СТ. Д. срещу
постановление от 15.02.2021 година на прокурор при СРП, с което на основание член 243,
ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК досъдебно производство 15125/2020 година по описа на
05 РУ на СДВР, пр.пр. № 18758/2020 г. по описа за 2018 година на СРП е прекратено.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество по
постъпилата жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4