РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500518 по описа за 2020 година
С решение № 494 / 27. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 2074 / 2019г. по
описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че С. К. С., с
ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
1355 лева – представляваща неплатена главница по договор за заем CrediGO
№ *** г., сключен между цедента „Микро Кредит“ АД и ответника, сумата от
22.56 лева - възнаградителна лихва по посочения договор за заем, сумата в
размер на 141, 05 лева– лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до
02.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2018 г.
до окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор от *** г. и
приложение № 1 към него от *** г. и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5416/2018
г. по описа на Пернишкия РС, като са отхвърлени исковите претенции, както
следва: за сумата от 145 лева, представляваща разликата между уважения
1
размер на главницата по договора за заем и пълния предявен размер на това
вземане от 1500 лева и изцяло за сумата от 594 лева – стойност на
застрахователна премия по допълнителна услуга (обективирана в т. 3 от
горепосочения договор за заем) като неоснователни.
С решението е осъден С. К. С., с ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, сумата от общо 64 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 329.71 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Отбелязано е, че решението е постановено с участието на трето лице
помагач – ЗК „Уника Живот“ АД, с ЕИК: ********* на страна на ответника.
Недоволен от решението в частта, с която са уважени предявените
установителни искове, ведно със законните лихви за забава и в частта, с която е
осъден ответникът да заплати разноски в заповедното и в исковото
производство, е останал особения представител на ответника С. С. – адвокат М.
Г., който го е обжалвал в тези му части. Счита, че съдът не е обсъдил доводите в
отговора на исковата молба, че ответникът не е получавал парите по договора от
***г., поради което е налице липса на валидно облигационно правоотношение,
вземанията по което да бъдат предмет на цесията. Счита, че съдът не е обсъдил
довода в писмения отговор, че не е налице уведомление по чл. 99, ал.3 и ал.4 от
ЗЗД, а ако се приеме, че е бил налице такъв договор, то същият е нищожен като
противоречащ на добрите нрави или имащ невъзможен предмет или заобикалящ
закона, поради което не е породил правни последици. Счита, че съдът не е
обсъдил довода относно сумата 22,56лв. начислена договорна лихва по договор
за заем от 04. 06. 2017г. до 04. 11. 2017г., че ответникът не е бил поканен да я
плати – нито от цедента, нито от цесионера, поради което тази претенция е
неоснователна и недоказана. Счита, че съдът не е обсъдил довода относно сумата
141,05лв. законна лихва за забава по договор за заем за периода от 05. 06. 2017г.
до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че ответникът не
е бил поканен да я плати и същата е недължима, а отделно е начислена върху
неправилно изчислена главница. Адвокат Г. поддържа жалбата си и в съдебно
заседание.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез
2
юрисконсулт М. М. – С. е депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да му се присъдят направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
На третото лице – помагач на С. С. – ЗК „Уника Живот“ АД, не е изпращан
препис от въззивната жалба, тъй като то не се явява насрещна страна, а помагач
на ответника. За съдебно заседание то е депозирало писмено становище, с което
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението Пернишкият районен съд е приел следното :
От представено по делото копие от договор за заем CrediGO № *** г. и
погасителен план към него, е приел за установено, че на *** г. между „Микро
Кредит“ АД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен
договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1500 лева, от
които чиста сума за получаване в размер на 1355 лева и еднократна такса в
размер на 145 лева, срок на кредита 6 месеца – с падеж на първа вноска *** г. и с
падеж на последна вноска – *** г., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.41 %
и фиксиран лихвен процент /ФЛП/ 5.14 %. Отбелязал е, че при тези параметри
общото задължение по кредита е в размер на 1522.56 лева при ежемесечна
погасителна вноска в размер на 253.76 лева. Отбелязал е, че към договора е
закупена и допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка на стойност 594
лева., която също е разсрочена на 6 равни месечни вноски по 99 лева всяка с
падежни дати, съвпадащи с падежните дати на вноските по главния договор за
заем /4-то число на месеца/.
От приложена по делото застрахователна полица № *** е приел за
установено, че ответникът е сключил застраховка „Защита“ със ЗК „Уника
Живот“ АД.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което е
кредитирал, съдът е приел за установени следните обстоятелства : че от общата
уговорена сума на заема от 1500 лева от страна на ответника е усвоена сумата от
1355 лева, която му е преведена от заемодателя по банкова сметка; от страна на
3
ответника не са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по
договора, поради което общата дължима сума по заема е в размер на 1522.56
лева, от които 1500 лева главница и 22.56 лева – договорна лихва за периода от
05.05.2017 г. до 04.11.2017 г.; остатъкът от задължението по застраховка
„Защита“ е в размер на 594 лева; лихвата за забава на месечните плащания върху
неплатената главница е в размер на 141.93 лева за периода от 05.06.2017 г. до
02.08.2018 г.; както и че размерът на ГПР от 49.41 % надвишава размера на
законната лихва за забава към 03.05.2017 г. с 4.94 пъти.
Въз основа на представен рамков договор за цесия от *** г. и приложение
№ 1 към него, е приел за установено, че „Микро Кредит“ АД е прехвърлило на
ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички вземания към
С. К. С., произтичащи от договор за заем № *** г.
Въз основа на приложеното по делото пълномощно, съдът е приел, че
„Микро Кредит“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия, като
видно от уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на пълномощник на „Микро Кредит“ АД, е отправила
уведомления до ответника за извършената цесия, по пощата, но видно от
приложените разписка към него, същото не е получено от ответника С..
Отбелязал е, че исковата молба и приложенията към нея, в това число
уведомление за цесията, са връчени на ответника чрез му особения му
представител.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Пернишкият
районен съд е направил своите правни изводи:
Квалифицирал е исковете по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124,
ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника
по Договор за заем CrediGO № *** г., за които е издадена заповед № *** г. по
ч.гр.д. № 5416/2018 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК., като е отбелязал, че предявените искове са допустими.
Съдът е приел, че ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като е физическо лице и
4
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът е направил извод, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК - договорът е сключен в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.
11 от ЗПК.
Отбелязал е, че в договора се съдържа информация за данните (име, адрес
и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (6 месеца), падежите на всяка
вноска (4-то число на съответния месец), брой на вноските (6 – при първа вноска
– *** г.), сумата на кредита (1500 лева), ФЛП (5,14 %), ГПР (49,41 %) и общата
сума дължима от потребителя (1522,56 лева – сбор от сумата по кредита и
възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Приел е, че договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план /на гърба на договора/,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Отбелязал е, че всяка вноска е в един и същи размер от
253,76 лева, а броят и падежът на вноските също са посочени: 6 броя, всяка
платима до 4-то число на съответния месец, като в договора се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата,
съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Съдът е отбелязал, че не е необходимо в погасителния план да се посочват
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени
проценти, а в настоящия случай се касае за фиксирана лихва.
Съдът е посочил, че в общите условия към договора, които са подписани
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПК, се съдържа разяснение за правото
на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20
5
от ЗПК.
Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че не са налице
основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22
от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Отбелязал е, че договорът е сключен на *** г. за срок от 6 месеца с първа
падежна дата *** г., поради което същият е изтекъл на *** г. и е настъпила
изискуемостта на кредита. Посочил , че липсват данни или твърдения по
договора да са извършвани плащания от страна на ответника.
Въз основа заключението по приетата ССчЕ – че от страна на ответника са
усвоени заемни средства на стойност 1355 лева и въз основа на уговорките в
самия договор за кредит, където е посочено, че сумата за получаване е в размер
на 1355 лева., съдът е приел че исковата претенция за главницата е основателна
именно за сумата 1355лв.
Относно разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева или за
сумата от 145 лева, съдът е отбелязал, че искът за главница следва да бъде
отхвърлен, като в тази част решението не е обжалвано.
Съдът е приел, че основателна е и претенцията за договорна лихва в
размер на 22.56 лева, доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен
ФЛП в размер на 5.14 %, който не е прекомерен.
Съдът е отбелязал, че следва да бъде отхвърлена и претенцията за сумата
от 594 лева, представляваща застрахователна премия, като в тази част решението
не е обжалвано.
Въз основа заключението на съдебно – икономическа експертиза, съдът е
приел, че мораторната лихва върху главницата за периода от 05.06.2017 г. до
02.08.2018 г. е в размер на 141, 93 лева., като ищецът претендира 141.05 лева. И
искът следва да бъде уважен до претендирания размер. С оглед обстоятелството,
че се касае за парични задължения с фиксиран падеж, поради което длъжникът
изпада в забава, когато не изпълни на падежа и съответно дължи обезщетение за
тази забава и без покана за заплащане на такова., съдът е намерил за
неоснователно възражението на ответника, че не е бил поканен да заплати
посочената сума.
6
Съдът е счел за неоснователно и възражението на ответника по отношение
на размера на ГПР, като е отбелязал, че той съответства на максималния размер
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът е отбелязал, че между „Микро Кредит“ АД и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от
ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за заем, поради което цесионерът (ищцовото дружество)
става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето
му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от
цедента. Посочил е, че това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и
от лице по възлагане на цедента – в това число цесионерът (като се е позовал на
Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.).
Посочил е, че в настоящия случай уведомлението за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата, поради което уведомлението е получено от ответната
страна, /по аргумент. от Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на
Първо т.о. ВКС /. Освен това е отбелязал, че по делото не са налице данни или
твърдения за заплащане от страна на ответника на каквито и да било суми по
кредита, поради което и така съобщената цесия обвързва същия.
Предвид изложеното съдът е приел, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1355 лева – главница, 22.56 лева – договорна лихва и
141, 05 лева – обезщетение за забава за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г. ,
а искът за разликата над посочената главница до пълния предявен размер, както
и претенцията за заплащане на сумата от 594 лева – застрахователна премия по
договор за допълнителна услуга, се явяват неоснователни.
Съдът е изчислил дължимите разноски в заповедното производство и в
установителното такова, съразмерно на уважената част от иска.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
7
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти.
Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по
ч. гр. дело № 5416/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които
са предмет на настоящото исково производство, за които е издадена заповед за
изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, а
заявителят е депозирал в срок установителния си иск. Съдът се е произнесъл
именно по предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата :
Доводът, че ответникът не е получавал парите по договора от ***г.,
поради което е налице липса на валидно облигационно правоотношение,
вземанията по което да бъдат предмет на цесията, се явява неоснователен.
Видно от Заключителната част, т.1, изр. 2-ро от заключението на съдебно –
икономическата експертиза на вещото лице Я. П. А., неоспорено от страните –
сумата за получаване , записана в договора за заем в размер на 1355лв. е
преведена по банковата сметка на С. К. С. на ***г., с основание усвояване на
кредит №***.
Оплакването, че съдът не е обсъдил довода в писмения отговор, че не е
налице уведомление по чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, се явява неоснователно, тъй
като Пернишкият районен съд подробно е обсъдил начинът на извършване на
цесията и уведомяването на длъжника за нея, като в тази насока се е позовал и
на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.
8
Действително Пернишкият районен съд не е обсъдил доводите, дали такъв
бил налице такъв договор е нищожен като противоречащ на добрите нрави или
имащ невъзможен предмет или заобикалящ закона, поради което не е породил
правни последици. В случая обаче тези доводи по същество се явяват
неоснователни - съгласно Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015
г. на ВКС, III г. о., би могло цедентът да упълномощи цесионера да извърши
уведомление и то би се явило валидно, а уведомлението за цесията, когато е
връчено на особения представител на ответника - длъжник заедно с исковата
молба също е валидно /по аргумент от Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №
193/2018 на Първо т.о. ВКС /.
Оплакването, че за сумата 22,56лв. начислена договорна лихва по
договор за заем от 04. 06. 2017г. до 04. 11. 2017г., ответникът не е бил поканен
да я плати – нито от цедента, нито от цесионера, се явява неоснователно – по
същите съображения изложени по – горе , касаещи валидността на
извършената цесия и на връчването на уведомлението за нея на особения
представител на ответника.
Оплакването, че съдът не е обсъдил довода относно сумата 141,05лв.
законна лихва за забава по договор за заем за периода от 05. 06. 2017г. до датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се явява неоснователно.
Пернишкият районен съд е обсъдил това оплакване, като е посочил, че крайния
падеж е изтекъл и кредитът е станал изискуем, поради което следва да се
дължат лихви за забава върху главницата. За поканата за заплащането, съдът
вече е отбелязал в горния абзац. Самостоятелния довод, че тази лихва е
начислена върху неправилно изчислена главница е неоснователен. Пернишкият
районен съд правилно и законосъобразно не е приел, че дължимата главница не
е в размер на 1500лв., а е в размер на 1355лв., колкото е било реално предадено,
чрез превеждането му по сметката на С..
Следователно въззивваната жалба се явява неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на
чл. 272 от ГПК аргументираните, обстойни и прецизни мотиви на Пернишкия
районен съд.
9
С оглед изхода по делото ответникът С. С. следва да бъде осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата 350лв. разноски за особен
представител, пред Пернишкия окръжен съд.
С оглед изхода по делото ответникът С. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 30,37лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач
разноски не се дължат, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 494 / 27. 02. 2020г., постановено по гр. д. №
2074 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с
която е признато за установено, че С. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1355 лева – представляваща
неплатена главница по договор за заем CrediGO № *** г., сключен между
цедента „Микро Кредит“ АД и ответника, сумата от 22.56 лева -
възнаградителна лихва по посочения договор за заем, сумата в размер на 141, 05
лева – лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор от *** г. и приложение № 1
към него от *** г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на
Пернишкия РС.
Осъжда С. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на „Агенция
10
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата 350лв. разноски за особен
представител, пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда С. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 30,37лв., представляваща държавна такса,
ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата
на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11