№ 83
гр. Варна, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000023 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. Б. Д., чрез процесуален
представител адв. В.Н., срещу Определение № 1426/23.09.2022 год.,
постановено по т.д.№ 1154/2020 год. по описа на ВОС, с което е отказано
възобновяване на производството по т.д. № 1154/2020г. на ВОС, ТО, спряно
до приключване с влязъл в сила съдебен акт или постановление за
прекратяване на досъдебно производство №123/2020г. по описа на РУ – МВР
********, на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.
В предявената частна жалба се излага, че са налице предпоставките за
възобновяване на делото. Наказателното производство е спряно на основание
чл. 244, ал.1, т.1 вр. чл. 25, ал.1, т.1 НПК, тъй като А.Т.А. е изпаднал в
краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и
пречи на развитие на производството. Поддържа се още, че във воденото
наказателно производство е установено, че именно А.А. е виновен за
настъпване на процесното ПТП, но са налице пречки за възбуждане на
наказателно производство срещу него. Спряното досъдебно производство
няма преюдициален характер по отношение на висящия иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
1
което е процесуално допустима. Определението, с което съдът отказва да
възобнови делото при направено от страна в процеса искане, също е
преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на
самостоятелно обжалване /т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк.
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значение след влизане в
сила на ГПК от 2007 г./.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по иск от от Д. Г. Т. от
с.************* и Л. Б. Д. от с.**************, срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно
основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищците обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта
на Р. Г., настъпила в резултат на ПТП с лек автомобил „**********“ с рег. №
********* с водач А.Т.А., за който в процесния период е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
С Определение № 2079 от 19.11.2020 г. производството е спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт или постановление за прекратяване
на досъдебно производство №123/2020г. по описа на РУ – МВР ********, на
основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.
ДП №123/2020г. е образувано на ********** за престъпление по
чл.343, ал.3, б.Б от НК, извършено на ********** на ул.“*****“ в с.*******,
община ******** при управление на лек автомобил „**********“ с рег.
№*********, собственост на А. А.. С постановление на ОП Добрич от
25.02.2022г. производството е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с
чл.25, ал.1, т.1 от НК. С постановление от 10.10.2022 год. производството е
възобновено и е разпоредено назначаването на допълнителна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза на А.Т.А. / в този смисъл – писмо
изх.№ 585/2020 год. на ОП – Добрич, постъпило след постановяване на
обжалвания съдебен акт/.
До настоящия момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5
2
ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана
константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се
спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо
значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без
значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно
производство.
В настоящия случай са налице единствено твърдения за осъществено
престъпление от третото лице А.Т.А.. От материалите по делото се
установява, че се извършва разследване по досъдебно производство, по което
няма привлечено лице в качеството на обвиняем. При тези обстоятелства не
може да се извлече тъждество между твърденията за осъществено от третото
лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и
деянието, за което е образувано досъдебно производство. В случая не са
налице факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 229, ал.1,
т.5 ГПК /в този смисъл и Определение № 290/01.09.2020 год, постановено по
ч.т.д.№ 1303/2020 год на ВКС, Първо ТО; Определение № 342 от 28.07.2022
г. на ВКС по ч. т. д. № 653/2022 г., II т. о., ТК/.
При това положение, не са налице обстоятелства, които да препятстват
възобновяването на производството в хипотезата на чл. 230, ал.1 ГПК. При
липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е
налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което
деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са
въведени твърдения в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1426/23.09.2022 год., постановено по т.д.№
1154/2020 год. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 1154/2020 год. по описа на
ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4