О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 29.01.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 29 януари....………………………………………… през две хиляди
и деветнадесета година…………….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря
……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа
докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….……………… частно наказателно дело 20 по описа
за 2019 г….…..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 243 НПК.
Инициирано е по жалба от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Берковица срещу Постановление от 04.01.2019
г., с което на основание чл. 199, ал.1 и чл. 243, ал.1, т., вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП 192/2018 г. по описа на РУ Берковица, водено срещу Илияна
Илиева Илиева за престъпление по чл. 187 НК, извършено на 04.06.2018 г. в
сградата на Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр.
Берковица.
Правят се
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, излагат се
подробни доводи за липса на мотиви, незадълбочено провеждане на разследването и
т.н.
След като се
запозна с материалите по ДП 252/2016 по описа на РУ Берковица и атакувания акт
на прокурора, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е
подадена в предвидения в НПК срок, а в контекста на разпоредбата на чл.15, ал.7
от Закона за закрила на детето, настоящият състав приема, че е подадена от
правнолегитимирано лице, доколкото пострадалите са лица, ненавършили пълнолетие
и по отношение на тях са постановени мерки за закрила – настаняване в
специализирана институция. Дирекция „Социално подпомагане” в общия случай представлява
непълнолетните в производства, касаещи техни права. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.
Наказателното
производство е образувано по повод подаден сигнал, че на 04.06.2016 година
вечерта в Центъра за настаняване от семеен тип без увреждания възпитателката
Илияна Илиева нанесла побой над настанените в центъра Ангел Ростом, Величко
Цветанов и Радослав Бориславов, като използвала счупена метална пръчка от четка
за почистване. В резултат св.Ростом получил разкъсно контузна рана на лявата
ръка, а св.Цветанов – охлузвания в областта на глезените и кръвонасядания в
областта на двете подбедрици. За деянието на обв.Илиева е повдигнато обвинение
по чл.187 НК. В хода на производството са събрани множество материали,
съдържащи данни предимно за последващи консултативни съвети, проверки и
предприети мерки по повод констатирани пропуски във функционирането на
социалната институция. Трите деца са разпитани в присъствието на съдия в
специализирано помещение – „синя стая”, където са разказали подробно за хода на
възникналия между тях и възпитателката скандал, в т.ч. и за физическото
насилие, упражнено върху тях. По отношение и на трите са изготвени съдебно
психологически експертизи, като съдът не е съгласен с възприетия извод, че
децата не били годни да дават обективни показания. Смисълът на заключението е
по – различен, а този извод е определено изваден от контекста. Изготвени са и
съдебно – медицински експертизи, които потвърждават разказа на децата както по
отношение на причинените им наранявания, така и по отношение на механизма на
причиненото увреждане. Като извод – ДП е водено обективно, безпристрастно и
задълбочено.
За да
постанови атакуваното постановление, прокурорът от РП е приел, че с деянието си
Илиева не е осъществила състав на престъпление по чл.187 НК, тъй като
действията й не покриват възприетите признаци на изпълнителното деяние
„изтезаване”. Приел е също, че доколкото в резултат на деянието на непълнолетните
са причинени физически наранявания, то последните са от естество да обосноват
евентуално състав на престъпление по чл.131, т.4 НК, то последното се преследва
по тъжба на пострадалия.
Съдът напълно споделя изводите на прокурора за липса
на състав на престъпление по чл.187 НК. На база на
правилно изложени факти прокурорът неправилно е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати на основанието на чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК. За този извод е подложил на внимателен и задълбочен
анализ събраните по делото доказателства. Изводът на прокурора за липса на
престъпление по чл.187 НК е правилен и законосъобразен. Незаконосъобразен е
изводът обаче, че липсва изобщо престъпление и наказателното производство
подлежи на прекратяване. От събраните по делото доказателства не се установява
с действията си /еднократен удар с пръчка/ на 04.06.2018г. Илиева да е
осъществила престъпния състав на чл.187 от НК. Правилно е отчетено, че
цитираното поведение не може да се окачестви като „изтезание“ по смисъла на чл.
187 ПК. В тази връзка аргументирано е посочена както практика на Европейския
съд по правата на човека, така и разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, от които може да
се извърши тълкуване на понятието „изтезава“, доколкото такова тълкуване не е
дадено в НК. Еднократният удар с пръчка не може да се прецени като „изтезание“,
тъй като не е причинил много тежко и жестоко страдание за пострадалия.
Проявеното от Илиева насилие не е свързано със страдание с особена тежест и
жестокост, което да причини на Ростом и Цветанов силна болка, като начина на
причиняване на увреждането на пострадалия не е свързан с продължителност на
третирането.
Неправилен е
обаче изводът на прокурора изобщо за липса на престъпление. В случая Илиева е
възпитател в социалното заведение, където непълнолетните са настанени за
отглеждане и възпитание. Заема длъжността по трудов договор, а на процесната
дата е била дежурна по график. В това си качество последната отговаря за живота
и здравето на настанените и има качеството „длъжностно лице” по смисъла на
чл.93, т.1 НК. Затова деянието й следва да бъде преценявано именно с оглед
качеството, което има. По разбиране на този състав деянието й изпълва
признаците на състав на престъпление, което не се преследва по тъжба на
пострадалите по чл.131, т.4 НК, а по общия ред. След като е налице деяние,
съставляващо престъпление от общ характер и са налице данни за авторството, не
може наказателното производство да бъде прекратено. Ако прокурорът има съмнения
относно пълнотата на събрания доказателствен материал, то съдът констатира, че
в хода на ДП не са разпитани лица, които са възприели фактическата обстановка
непосредствено след деянието. Последните биха могли да бъдат разпитани, ако
това е необходимо за изграждане на вътрешното убеждение на базата на по – голям
обем събрани доказателства.
Така в
обобщение, съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно
като резултат, поради което следва да бъде отменено.
По горните
съображения и на основание чл. 243, ал. 5, т.1 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление
на РП Берковица от 04.01.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП 192/2018 г. по описа на РУ Берковица, водено срещу Илияна Илиева Илиева
за престъпление по чл. 187 НК, извършено на 04.06.2018 г. в сградата на Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр. Берковица.
ВРЪЩА ДП
192/2018 година за изпълнение на дадените указания.
Определението
подлежи на обжалване и протест чрез РС Берковица до ОС – Монтана в 7 дневен
срок от получаване на съобщението от прокурора, пострадалите и обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :