Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 29.06.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На двадесет
и втори юни 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Красимира Тодорова
Иванка Иванова
Секретар: С.И.
Прокурор: Николай Казаков
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 90 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Д.И.М. ЕГН **********
***, чрез а.. Г.К. ***, съдебен адрес:*** против Решение № 135/ 23.04.2021 г.,
постановено по НАХД № 20213530200134/ 2021 г. г по описа на РС – Търговище, с
което е потвърдено НП № 20-1292-002043/ 14.12.2020 г. на началник група към ОД
на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ с което за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са му наложени адм.
наказания: „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 точки. В жалбата не са
посочени конкретни касационни основания за
отмяна. При тълкуване се извлича - необоснованост. В съдебно заседание
касаторът редовно призован не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище по делото.
Ответникът по касация – ОД на МВР- Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата
инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 28.11.2020г., около 06.50ч. в град
Търговище, по бул.”Трайко Китанчев” срещу РУ – Търговище в посока към
кръстовището с ул.“Трети март“ водачът Д. И. М. *** е управлявал лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с рег.№ ……, собственост на И. М. И., като е откзал да му
бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с
фабр.№ARNA – 0112. Издаден е бил талон за медицинско изследване с бланков номер
073055. Като нарушена законова разпоредба е била посочена - чл. 174, ал.3 пр.1 ЗДвП и е цитиран текста на тази норма. АУАН е бил подписан от актосъставителя и
един свидетел, а визираният нарушител е отказал да подпише, като отказът му е
удостоверен с подписа на един свидетел, различен от свидетеля по установяване
на нарушението. Въз основа на съставения акт е било издадено обжалваното НП
№20-1292- 002043/14.12.2020г. на началника група към ОДМВР – Търговище, сектор
„Пътна полиция“, с което за извършено адм. нарушение, описано по начин, напълно
идентичен с даденото описание в АУАН, и квалифицирано по чл. 174 ал.3 ЗДвП, на касатора
е било наложено адм.наказание: „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн. чл. 174 ал.3 предл.І ЗДвП.
Наред с това в края на НП е било записано, че на основание Наредба №Із-2539 на
МВР се отнемат общо 12 контролни точки. Към АНПреписка е бил приложен и талон
за изследване №073055, връчен на Д.М. на 28.11.2020г.в 08.10 часа, в който е
указана възможността лицето да се яви в СО при МБАЛ – Търговище до 20 минути от
връчването на този талон, като преди подписа на провереното лице ръкописно е
записано „Отказвам кръвна проба.“. За изясняване на констатациите по акта в
съдебно заседание са били допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя
С. Х. и свидетеля по акта Й. Й.. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към НПК
само относно изрично посочените в същата процедури, сред които не са въпросите
относно допустимостта на доказателства и доказателствени средства. Ето защо
съдът не е намерил за приложима в случая нормата на чл. 118 НПК, на която се
позовава касатора относно довода си за недопустимост на свидетелските показания
на актосъставителя и свидетеля по акта. В този смисъл не се явява и нарушено
правото на касатора за справедлив съдебен процес по чл. 6 от КЗПЧОС, тъй като
съдът винаги дължи да обсъди обективно и всестранно всички допустими съгласно
закона и събрани по делото доказателства. Не би могло да се приеме, че е
нарушено в случая и правото на касатора по чл. 13 от КЗПЧОС /право на ефективни
правни средства за защита/, тъй като същият е имал възможност в рамките на
настоящото съдебно производство да поиска допускане на значимите според него
доказателства.
От правна страна въззивният съд е приел, че съставеният
АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно
т.1.3 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи с
оглед заеманата от това лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл.
42 ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за форма и съдържание на този
акт. Съгласно чл. 43 ал.2 ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта е бил удостоверен
с подписа на един свидетел, чиито имена са посочени в акта. АУАН е съставен в
рамките на давностните срокове по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Относно обжалваното НП –
Досежно компетентността на АНО по делото е приложена Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, в чиято т.2.11. началниците на
групи в С“ПП“ при ОДМВР са оправомощени да издават НП за адм. нарушения по ЗДвП
на обслужваната територия. При преглед на задължителните реквизити на НП
следва, че са налице всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При издаване на НП е
спазен и давностния срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН. При това положение и АУАН, и
обжалваното НП се явяват редовни и при издаването им не се установяват
допуснати нарушения на процесуалните правила. По делото се събрали
доказателства, поискани и от двете страни в АНПроцес. Безспорно установени са
времето и мястото на извършената проверка и на описаното в АУАН нарушение. На
база кредитираните свидетелски показания съдът приел за доказан факта, че
именно касаторът е управлявал посочения лек автомобил към момента на
проверката. Посочените доказателства установяват по категоричен начин
протичането на проверката за установяване употреба на алкохол от страна на касатора
като водач. И двамата свидетели посочват убедено, че още при спиране на касатора
са усетили, че същият лъха на алкохол, имал е зачервени очи, а според св. Й.
дори е залитал и не е имал добра координация на движенията. От показанията
става ясно, че на касатора ясно и спокойно е разяснено как да подаде въздух в
анализатора за алкохол – в продължение на поне 6-7 секунди, за да може да се
извърши проверката, но въпреки това същият подавал недостатъчно количество
въздух в рамките на 3-4 секунди, като постъпил така и при всички направени
около 3-4 опита за проверка на място. Разпитаните свидетели са категорични, че
пред тях по време на проверката касаторът не е изтъкнал причини от здравословно
естество, които да му пречат да изпълни указанията им. Касаторът ръкописно е
записал, че отказва да даде кръвна проба и се е подписал. В този талон е
отразено, че провереното лице отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство, до който извод контролните органи са стигнали предвид
поведението на касатора. Разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП регламентира като
адм. нарушение случая, при който водач на моторно превозно средство откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. При преглед на санкционната част на НП съдът е установил, че
наказанията са определени правилно. И тъй като в законовата разпоредба на чл.
174 ал.3 ЗДвП наказанията “глоба” и “лишаване от право на управление на МПС” са
точно фиксирани като размер, АНО правилно е наложил тези наказания и по размер.
Посоченият размер на наказанието лишаване от право на управление на МПС от 24
месеца съвпада като продължителност с визирания от закона срок от 2 години,
така че това разминаване във формулировката на срока не се явява
несъответствие, което да опорочи НП. Съдът не е намерил, че установеното
нарушение може да се определи като маловажен случай и да обуслови приложението
на чл. 28 ЗАНН. Липсват такива смекчаващи обстоятелства, които да доведат до
подобен извод. Следва да се посочи, че правилно е бил определен и броя на
отнетите 12 контролни точки, тъй като разпоредбата на чл. 6 ал.1 т.3 от Наредба
№Із-2539/17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи регламентира отнемане
точно на 12 контролни точки за извършено нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във връзка с чл. 14
от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени
доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и
тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е
изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени
доказателства. От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно
заседание се установява, че касаторът е управлявал МПС, като е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Издаден е талон за медицинско изследване, с посочена дата и час, но касаторът е
отказал кръвна проба за анализ, както и да получи и подпише талона.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с
приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я
възприема изцяло. Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства е регламентиран с Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), приета въз
основа на законовата делегация на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.
1, ал. 3 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. При извършване проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство - чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, в хипотезите на чл. 3а, т. 1, т.
2 и т. 3 от Наредбата, като изследването на пробите от кръв за установяване на
концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод- чл. 22, ал. 1.
При това положение би могло да се приеме, че е установен по несъмнен начин
отказът на касатора за проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол в кръвта, както и неизпълнението на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземането на
биологични проби за лабораторно химическо изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Наведените възражения от касатора пред настоящата
съдебна инстанция са обсъдени обстойно от въззивния съд. Съдебният състав
споделя доводите на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги
преповтаря. Нарушението е безспорно доказано пред въззивния съд и всякакви
възражения в противната насока са неоснователни.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и
допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/23.04.2021 г., постановено
по НАХД № 20213530200134/ 2021 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
………..