Р
Е Ш Е Н И Е
№260054/1.6.2021г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 494 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца *** срещу ответника С.Г.Н. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата 300 лв, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем №3300172 от 17.08.2018 г.,
сключен между ***и С.Г.Н.,
- сумата 25,40 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.09.2018
г. до 18.12.2018 г.,
- сумата 36,72 лв., представляваща
лихва за забава за период от 19.09.2018г. до 14.02.2020г.,
Ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК - 14.02.2020г., до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира се и за осъждане на
ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Твърди се в исковата молба, че на
17.08.2018г. е бил сключен между „***– като заемодател и ответника – като
заемател, договор за паричен заем № 3300172, по силата, на който първия
предоставил на втория сумата от 300 лева като
процесния договор има силата на разписка. Ответникът се задължил да
върне заема на 4 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 81,35
лв., указани по размер и брой в договора. Погасителната вноска включва част от
главницата по заема ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляващ печалбата на
заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и посочен в
него. За ползването на предоставената заемна сума ответника дължи договорна
лихва в размер на 25,40 лв. Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 18.12.2018 г.
– последната падежна дата, поради което същия дължи и обещетение за забава в размер на 36,72 лв
от 19.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 16.06.2018
г. Съгласно рамков договор за
прехвърляне на парични вземания / цесия / от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.03.2019г.
вземанията по процесния договор са прехвърлени на ищеца по делото, който е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
като длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК
В о.с.з. ищецът редовно уведомен не
изпраща представител, чрез писмена молба моли съда за положително решение по
така предявените искове.
Уведомен ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, в о.с.з. не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени,
изслушано и прието по делото е експертно
заключение на вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно –счетоводна
експертиза.
Съдът намира така предявените
установителни искове за допустими като предявени от заявителя в производство по
чл. 422 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок. Разгледани по същество съдът намира иска за
главница и за лихва за забава за основателни, а останалия иск за договорна
лихва за неоснователен по следните съображения :
На 17.08.2018 г. между ответника в
качеството на кредитополучател и ***–
кредитор е сключен договор за паричен заем 3300172, въз основа на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер от 300 лв. при размер на месечна погасителна
вноска – 81,35 лв., срок на заема – 4 месеца и брой вноски – 4, фиксиран
годишен лихвен процент - 40 % и годишен процент на разходите 46,70 %., обща
сума, дължима от ответника 325,40 лв. Съгласно чл. 3 от договора с подписване
на договорът, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в
брой, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената сума. На 16.11.2010 г. между ***в качеството на цедент и ищцовото
дружество в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който продавачът ще прехвърли на
купувача вземания по кредити, които е отпуснал на свои клиенти. Страните
изразяват воля да прехвърлят вземания при спазване условията на този договор на
месечна база. Всяка една партида вземания ще се индивидуализират в ново
Приложение № 1 със съотв. дата, което ще има силата и значението на
допълнително споразумение към договора, изменящо го съответно.
Представени по делото още са и
следните писмени доказателства заверено „ВО” копие на извадка от Приложение №1
към договора за цесия, заверено „ВО” копие на потвърждение за сключена цесия по
чл. 99, ал.3 ЗЗД; Уведомление по чл. 99 ЗЗД до С.Г.Н. от Н. Станчева – изп.
директор на “ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД за извършена цесия,
заверено „ВО” копие от потвърждение на извършена цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД,
заверено „ВО” копие от пълномощно от ***за Агенция за събиране на вземания да
уведоми от името на цедента всички длъжници за извършена цесия от 16.11.2010 г., заверено „ВО” копие от
Тарифа на ***.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза ответникът не е извършвал плащания по договора, общия размер на
дълга към датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение в
съда – 14.02.2020г.,констатираните непогасени суми са : 300 главница, договорна
лихва от 25,40 лв и 151,40 лв неустойка за поръчители и лихва за забава за
периода 19.09.2018г – 14.02.2020г. в размер на 40,73 лв.
Съдът цени експертното заключение като
обективно и компетентно изготвено.
Съдът констатира редовна цесия,
доколкото процесния договор за прехвърляне на вземания отговаря на законовите
изисквания. В представеното извлечение от списък с вземания, съставляващ
Приложение №1 към договора за цесияса посочени данни за номер на кредита, име и
ЕГН на длъжника, дата на договора, разрешен размер, които изцяло съответстват
на данните да кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Ишецът
следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му да
установи придобития дълг по отношение на ответника. Уведомлението, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея ведно с
приложеното пълномощно от предишния кредитор до новия кредитор да извърши на
длъжника съобщението за цесията като негов пълномощник, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника.
Сключеният между страните договор за
паричен заем 3300172 по характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на ЗПК. Изследвайки съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между ответника и ***съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 и т.12 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация освен за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, също и информация
относно последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В съдържанието
на договора – чл. 2 от договора, не може
да се приеме, че е включен погасителен план, тъй като същият посочва единствено
датите на плащане на всяка от погасителните вноси и общия размер на седмичната
вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва и допълнителни разноски / напр. за неустойка/,
които се погасяват. Още повече в разпоредбата на чл.5 от договора изрично се
препраща към индивидуален погасителен план относно начините за погасяване на
задължението. Разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на база лихвения проценти и неустойка за
поръчител се съдържа в заключението на ввещото лице Я.Л. по изготвената по
делото счетоводна експертиза, но това не може да санира процесния договор за
кредит. Изискванията към съдържанието на договора по чл. 11, ал. 1 т. 11 и във
вр. с т. 12 от ЗПК следва да са налице към момента на сключване на договора, за
да не се злепоставят интересите на потребителя.
Отделно от това за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидена
неустойка за поръчители във фиксиран размер на 151, 40 лв. , която следва да се
включи в ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Невключването й води до разлика между
посочения и прилаган ГПР в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
а съответно включването й води до оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.23 ЗПК потребителят –
ответник дължи връщане на чистата стойност по кредита от 300 лв, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва
да се отхвърли иска за установяване на
дължимост на сумата от 25,40 лв. - договорна лихва от 19.09.2018г. до 18.12.2018г.
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, то същата се дължи, доколкото е налице забава на плащането на дължимата
сума. Същата се явява доказана по основание, като съдът определя размера на
същата, като съобрази изчисленията на съдебния експерт в назначената съдебно
–счетоводна експертиза на 40,73 лв. и счита, че обезщетението за забавено
плащане следва да се присъди съгласно диспозитивното начало в гражданския процес
в размер на 36,72 лв., до който размер е претендирано от ищеца с исковата
молба.
С оглед на фактическата и правна
сложност на делото следва да бъде определено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да присъдят разноски от 395,19 лева в настоящето производство съразмерно
с уважената част от исковете и разноски в размер от 69,74 лева в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Г.Н., ЕГН **********,***, дължи на ***, ЕИК: ***, ***, на основание Договор за паричен заем № 3300172 от 17.08.2018 г., скючен между ***, ЕИК ***и С.Г.Н., ЕГН **********, вземанията по който са
прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010
г. и Приложение № 1 към него от 01.03.2019 г. следните суми: сумата от 300 лева
/ триста лева / главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14.02.2020г. до окончателното
изплащане; сумата от 36,72 лева / тридесет и шест лева и 72 стотинки/,
представляваща обещетение за забава за периода от 19.09.2018 г. до 14.02.2020
г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№249/2020г. на РС
Девня, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ***,
ЕИК: ***, против С.Г.Н. ЕГН **********,***,
иск за сумата 25,40 лева / двадесет и пет лева и 40 стотинки/,
представляваща договорна лихва за
периода от 19.09.2018 г. до 18.12.2018 г.
ОСЪЖДА С.Г.Н. ЕГН **********,***, да
заплати на ***, ЕИК: ***, ***, сумата от 69,74 лева /шестдесет и девет лева и 74
стотинки /, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете, както и
сумата от 395,19 лева /триста деветдесет и пет лева и 19 стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................