РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100501205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба, подадена от С. Г. С. с ЕГН ********** от ***, представляван от адв. Атанас Тасков
против Решение № 260821 от 03.06.2021 г. по гр.д. №4382/2020 г. по описа на БРС, В
ЧАСТТА, в която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК и е
увеличил размера на присъдената със съдебно решение № 1919/08.10.2018г. по гр.д. №
2362/2018г. по описа на РС Бургас, месечна издръжка на малолетната С. С. С., ЕГН
********** от 130 лева на 280 лева като е осъдил ответника да заплаща увеличения размер
на издръжката на детето, чрез нейната майка и законен представител В. С. С., считано от
датата на подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до настъпването на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. С цитираното решение ответникът С. е осъден да заплати на ищцовата страна сума в
размер на 240 лева, разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, както и да
заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер
на 216 лева, дължима върху увеличения размер на присъдената издръжка. Решението, в
частта, в която предявеният иск е като е отхвърлен за разликата над присъдените 280 лева до
претендираните 350 лева месечна издръжка не е обжалвано от ищцовата страна, поради
което е влязло в сила.
1
С въззивната жалба ответникът по иска оспорва решението на БРС, в осъдителната
му част като намира същото за неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с извода на
съда за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличаване на
определената месечна издръжка, по аргумент за поскъпване на живота, в частност на цените
на стоките и битовите разходи за отглеждането на детето. Излага доводи, че от
постановяването на бракоразводното решение, с което е определен първоначалния размер
на издръжката са изминали две години, като тогава детето е било първи клас, а понастоящем
е трети, и за посочения период обстоятелствата, които са от значение за определяне на
издръжката не са се променили съществено. Заявява, че увеличението на издръжката от 130
лева на 280 лева, изразена в процентно отношение се равнява на 115,38 %, като от мотивите
на решението не ставало ясно какви пресмятания е извършил съда, за да обоснове подобно
увеличение. Сочи, че съдът не е съобразил представените от ответната страна два броя
извадки от официалния сайт на НСИ от раздел „Общ разход на домакинствата по групи
разходи за трето тримесечие за 2019 г. и 2020 г/. от които се установявало, че месечният
разход за един човек по данните за 2020 г. възлизал на сума в размер на 523 лева. Освен това
част от разходите, включени в тази минимална сума, били такива, които не са свързани с
отглеждането на дете като например данъци, осигуровки, и др. Месечната издръжка на едно
дете следвало да се поема по равно от двамата съпрузи, поради което ако съдът считал, че
ответникът следвало да заплаща 260 лева, то такава сума следвало да се обезпечи и от
другия родител, или по този начин общата издръжка на детето възлизала на сума над 560
лева, която надхвърляла дори средностатистическите разходи за живот на един възрастен
човек. Оспорват се изводите на районния съд за това, че в рамките на последните две
години преди завеждане на иска било настъпило трайно нарастване на културните, социални
и училищни нужди на детето, което налагало издръжката да бъде увеличена. По делото
нямало данни в какъв размер са училищните разходи на детето, нито пък били изложени
твърдения, за периода от първи до трети клас детето да е посещавало някакви допълнителни
училищни занимания. Съдът бил направил и необоснован извод за наличие на повишени
социални потребности. На следващо място се оспорват и фактическите изводи на съда
относно това, че ответникът разполагал с достатъчно свободни средства, които да му
позволят да плаща без затруднения присъдената издръжка в нейния увеличен размер. В тази
връзка се въвеждат подробно аргументирани възражения за неправилно кредитиране на
представените по делото банкови извлечения. Моли за отмяна на постановеното решение и
отхвърляне на исковата претенция до определения в закона минимален размер на
дължимата издръжка, равняващ се на ¼ от МРЗ. Моли да не бъде уважавано искането на
ищцовата страна за присъждане на разноски, тъй като ответникът не бил оспорвал
дължимостта на издръжката до размера на минимално предвидения по закон размер, а освен
това с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Няма искания за събиране
на доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. С. С., в
качеството й на законен представител на детето С. С. С., чрез процесуалния й представител
адв. Елена Кокаларова.. Със същия подадената жалба се оспорва като неоснователна. Счита,
че правилно съдът е оценил установените по делото факти, че детето е ученичка в трети
клас и има нужда от повече средства за закупуване на дрехи, обувки, учебни помагала,
униформа за училище, пособия за учебните часове, за лекарствени средства, козметика, за
такси за лятна занималня, участия в екскурзии и др. Посочено е че детето има нужда от
лечение с ортодонтски апарат за корекция на захапката, както и нужда от психолог, всяко
посещение при който се заплаща с такса от 30 лева. В заключение се сочи, че се касае за
момиче на 10 години, поради което определеният от съда увеличен размер напълно резонно
отразява както повишените нужди от издръжка, така и съществуващите възможности на
бащата да заплаща същия. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
2
прави искане за присъждане на разноски. Също не заявява доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание пред БОС страните се явяват лично и се
представляват от техните процесуални представители. Същите заявяват, че поддържат
заявените от тях становища, съответно в жалбата и в отговора по нея. Не претендират
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, с който В. С. С., в качеството й на
законен представител на детето С. С. С., е поискала увеличаване на издръжката, която
ответникът С. Г. С. е осъден да заплаща съгласно решение № 1919/08.10.2018г., постановено
по гр.д. № 2362/2018г. по описа на РС Бургас, а именно по 130 лева на месец, като се иска
същата да бъде увеличена до 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба са изложени твърдения, че детето Симона през учебната 2020/2021
г. е записана в трети клас, като в тази връзка нуждата от допълнително средства за
закупуване на учебни помагала и пособия, както и посещаването на допълнителни
занимания, лятна занималня и др. се е увеличила. Увеличили са се и разходите, свързани с
ежедневното й отглеждане като такива за храна, дрехи, лекарства, козметика, фризьор и др.
Излагат се твърдения за необходимост от провеждане на лечение с ортодонтски апарат,
както и за извършване на допълнително разходи за консултации с психолог. Страната
заявява, че определената до момента издръжка от 130 лева на месец е крайно недостатъчна,
като минималната месечна сума, която е необходима за задоволяване нуждите на детето е
600 – 700 лева на месец. Представя писмени доказателства – касови бележки, платежни
нареждания.
Ответникът С. Г. С. в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорил предявеният иск
като неоснователен, като от една страна оспорва увеличените нужди на детето, а от друга
страна заявява, че не разполага с финансова възможност да заплаща претендираната
издръжка. Признава, че дължи издръжка до минимално предвидения размер равняващ се на
една четвърт от минималната работна заплата, но за претендираната над този размер сума
счита, че искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. Посочва, че от
3
присъждането на издръжката в размер на 130 лева са минали не повече от две години, през
който период не е налице покачване на потребителските разходи. Позовава се на
публикувана информация на официалния сайт на НСИ, раздел „Доходи, разходи и
потребление на домакинствата“, както и „общ разход на домакинствата по групи разходи за
трето тримесечие на 2019 и 2020г. В подкрепа на твърдението, че не разполага с
достататъчно средства, които да му позволяват да заплаща толкова висока издръжка,
представя трудовия си договор, от който се установява, че чистото месечно възнаграждение,
което получава е 889,24 лева.
Въз основа на представените доказателства по делото, районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като е посочил и кои са безспорните между страните
факти, а именно, че страните са родители на детето С С. С., родена на 21.06.2011 г., за
увеличаването на чиято издръжка се претендира по делото, както и че първоначално
определената издръжка, която ответникът е осъден да заплаща по силата на решение от
08.10.2018 г. по гр.д. № 2362/2018 г. по описа БРС е в размер на 130 лева.
Пред настоящата инстанция страните спорят по отношение на размера на
издръжката, от която детето има нужда и относно наличието на промяна в обстоятелствата,
поради което се иска същата да бъде увеличена.
За да уважи частично предявеният в настоящото производство иск и да присъди
месечна издръжка в размер на 280 лева, Бургаският районен съд е изложил мотиви относно
предпоставките, от които зависи определянето на размера на издръжката, посочени в чл. 142
и чл. 143 от СК, а именно потребностите на детето от една страна и материалните
възможности на родителя, задължен да плаща издръжката, от друга страна. Въз основа на
представените писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел – леля на
детето, съдът е приел, че през последните две години нуждите на детето са се увеличили, но
липсват конкретни изводи относно в какъв обем е това увеличение. В тази връзка, съдът
намира оплакванията на въззивника за необоснованост на съдебното решение в тази част за
основателни. В действителност, постановеното от районния съд увеличение от 130 лева на
280 лева в процентно отношение се равнява на увеличение с 115 %, като тази разлика не
може да се обоснове с обичайното поскъпване на живота.
Предвид горното, въззивният съд извърши самостоятелна преценка на събрания по
делото доказателствен материал и след като съобрази становищата на страните, намира
следното.
С искът по чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена при изменение на обстоятелствата. В настоящия случай, две години преди
завеждане на настоящия иск, страните по делото са постигнали споразумение по чл. 51 от
СК, с което са се съгласили ответникът да заплаща издръжка за детето Симона в размер на
130 лева месечно. С оглед изминалия кратък период от време от определяне на
първоначалния размер на издръжката, съдът следва да прецени налице ли е изменение на
4
обстоятелствата и ако да, по какъв начин същите се отразяват при определяне размера на
дължимата издръжка.
Няма спор, че в през изминалия период от време, размерът на минималната работна
заплата е бил променен, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ГПК минималната издръжка на едно
дете се равнява на една четвърт от същата. Районният съд е зачел признанието, което
ответникът е направил с отговора на исковата молба, че искът се явява основателен до
размер на сумата от 162,50 лева, на колкото се равнява една четвърт от сегашния размер на
МРС от 650 лева.
Относно претендираното увеличение на издръжката над този размер, съдът съобрази
твърденията за увеличените нужди на детето Симона за изминалия период от две години,
считано от присъждането на първоначалната издръжка, както и налице ли е изменение на
обстоятелствата, които да налагат същата да бъде увеличена.
На първо място, въззивният съд намира, че част от обстоятелствата, на които се
основава предявения иск не са нови такива, а са съществували и към момента, в който
двамата родители с постигнали споразумение във връзка с прекратяване на брака им, с което
е бил разрешен и въпроса относно издръжката на детето С. Така например разхода за лятна
занималня, който ищцата сочи, че е в размер на 150 лева месечно, съдът намира, че не
представлява ново обстоятелство. Видно от два броя платежни нареждания от 31.05.2018 г.
/л.24/ и от 02.07.2018 г. /л. 23/, е че още преди постановяване на бракоразводното решение, с
което е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, детето е
посещавало въпросната лятна занималня, дължимата такса за която е била в същия размер –
150 лева на месец. Споразумението по чл. 51, ал.1 от СК е било постигнато на дата
28.09.2018 г., видно от мотивите на решението по гр.д. № 2362/2018 г. и към тази дата
нуждата от извършване на разходи за лятна занималня, следва да се счита, че е била
отчетена като известно обстоятелство , имащо значение за определяне на месечната
издръжка. Освен това следва да се посочи, че този разход няма регулярен характер, тъй като
евентуална необходимост от посещаване на такава лятна занималня може да се обсъжда
само за периода на лятната ваканция.
Казаното се отнася и за част от другите разходи, за които майката на Симона заявява,
че са необходими допълнителни средства, а именно: за закупуване на дрехи, обувки,
лекарствени средства, витамини, козметика, фризьор. Конкретни твърдения за това, че
потребностите на детето за задоволяването на нужди, свързани с посочените разходи са се
увеличили не се излагат, като в тази част претенцията се обосновава единствено с твърдения
за повишаване на цените на стоките и услугите. Ищцата не сочи да се появили някакви
специфични нужди на детето във връзка с неговото отглеждане като например закупуването
на специална храна; потребности от конкретни лекарства, витамини или козметика.
Новите обстоятелства, които се твърди, че са настъпили след определянето на
първоначалната месечна издръжка от 130 лева, са свързани с провеждането на отродонтско
5
лечение, за което ищцата заплатила сума от 340 лева, и твърди, че за закупуването на нов
апарат ще бъде необходима сума от 700 лева, както и нуждата от психологически
консултации на детето с психолог, за които следвало да се заплаща по 30 лева на
посещение. По делото обаче не са събрани доказателства относно това колко консултации е
препоръчително детето да прави и през какъв интервал от време. Не стават ясни и
причините, поради които детето няма да може да ползва и занапред предоставяната от
Община Бургас социална услуга „психологическо консултиране и подкрепа“, за която
свидетелстват представените от ищцата 3 броя договори от 20.07.2018 г. , от 25.01.2019 г. и
от 23.08.2019 г. всеки за срок от шест месеца. В действителност по делото е приложена
кореспонденция между страните – имейл от 22.07.2020 г., с който майката на С е
информирала ответника, че посещенията при психоложката вече следвало да се заплащат по
30 лева, но въпреки изричното оспорване от страна на С., ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за реалната необходимост на детето да посещава психолог /препоръка,
направление или др. подобни/. Липсват доказателства и такива платени консултации да са
извършвани. Разпитаната свидетелка, която е леля на детето посочва, че детето преди е
посещавало психологически консултации в Центъра за обществена подкрепа и същите са
били безплатни, но не излага никакви допълнителни сведения в подкрепа на твърденията, че
е необходимо за детето да продължи да посещава психолог.
На следващо място, майката на детето твърди, че са се увеличили нейните
потребности от посещаване на различни извънкласни занимания, частни уроци, екскурзии,
както и за закупуването на учебни помагала и пособия за училище /минимум 150 лева
годишно, или по 12,50 лева месечно/. Не са ангажират обаче доказателства детето да
посещава някакви конкретни извънкласни занимания или частни уроци, които да са с
регулярен характер и да се свързани с ежемесечни разходи. Що се отнася до разходите за
закупуване на учебни помагала и пособия, то извършването на такива може да се приеме за
ноторно известно обстоятелство.
Ето защо, след анализ на представените доказателства, съдът намира, че за
задоволяване на увеличените потребности на детето С, по начин, отчитащ общото
поскъпване на живота, както и специалните нужди, приети за доказани по делото, а именно
тези свързани с провеждането на ортодонтско лечение, обуславя извод за частично
уважаване на иска до размер на сумата от 220 лева на месец.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът разполага с възможност да заплаща посочения размер на месечна издръжка от
220 лева, като в изложените в тази насока мотиви от първоинстанционния съд се споделят
напълно и от настоящия състав, поради което съдът препраща към същите на основание чл.
272 от ГПК. Изложените от въззивника оплаквания за неправилно извършена от БРС оценка
на представеното извлечение от банкова сметка не се възприемат от въззивния съд. В
жалбата ответникът сам заявява, че наличните средства по откритата на името на С. банкова
сметка са били изтеглени в брой, оспорвайки по този начин констатацията на съда, че
6
сумите били прехвърляни от сметка в сметка. В този смисъл е изявлението в жалбата: „в
крайна сметка изводът на съда, че ответникът след завеждане на делото е изпразнил
банковата си сметка е фактологично верен“. Въззивникът обаче счита, че съдът не е отчел,
че с тези пари С. следвало да доплати разликата между стойностите на продаденото и
новозакупеното жилище, която разлика обаче възлиза на сума от 4200 лева, както и че му
били необходими средства за ремонт. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са
ангажирани, поради което съдът не може да излага хипотетични изводи относно
необходимите ремонти работи и техния размер.
Ето защо, с оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която съдът е увеличил месечната издръжка за сумата над 220 лева , до която сума,
въззивният съд приема за основателен предявения иск. С оглед този изход на делото,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта на разноските и по –
конкретно, в частта, в която е определена дължимата държавна такса върху уважената част
от иска за сумата над 129,60 лева, и относно присъдените в полза на ищцовата страна
разноски за сумата над 122 лева.
С оглед изхода на въззивното производство, право на разноски има въззивната
страна, но същата не е отправила искане за присъждане на такива, поради което съдът не
следва да се произнася по въпроса за разноските.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване. Касае за гражданско дело с предмет иск за издръжка, по който вид дела
инстанционният контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260821 от 03.06.2021 г. по гр.д. №4382/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от ищеца В. С. С., ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете С. С. С.,
ЕГН ********** против С. Г. С., ЕГН ********** иск с правно основание по чл.150 СК за
изменение на месечната издръжка за детето С. С. С. за размера над сумата 220 лева (двеста и
двадесет лева) месечно до размера на 280 лева (двеста и осемдесет лева) месечно, както и В
ЧАСТТА, с която С. Г. С. е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на
издръжката за сумата над 129,60 лева (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки),
както и да заплати сторените от ищцовата страна разноски в първоинстанционното
производство за сумата над 122 лева (сто двадесет два лева) разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от предявения иск КАТО вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. С. С., ЕГН **********, действаща като майка и
7
законен представител на малолетното дете С. С. С., ЕГН ********** против С. Г. С., ЕГН
********** иск с правно основание по чл.150 СК за изменение на месечната издръжка за
детето С. С. С. за разликата над присъдената сума от 220лв. месечно до 280 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260821 от 03.06.2021 г. по гр.д. №4382/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас в частта, в която съдът е уважил иска като е увеличил
месечната издръжка на детето С. С. С. от 130 лева /сто и тридесет лева/ на 220 лева /двеста и
двадесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8