МОТИВИ към решение по НАХД
№ 2393 по описа на Варненския Районен съд за 2020 година, 13 състав.
Производсвото
е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура - Варна по реда на
чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по
отношение на обвиняемата П.И.З. за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343,
ал.1 буква „б" пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на
07.02.2016 г. в град Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ *
нарушила правилата за движение по Закона за движение по пътищата, както следва:
чл.20, ал.2, изр.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението."; чл.25,
ал.2, изр.1 „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента."; чл. 91, ал.З от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата „Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще
използва за заобикалянето." и по непредпазливост причинила на О.Л.К.
средна телесна повреда, а именно 1/ счупване на горна челюст, изразила се в
счупване на алвеоларния израстък на горната челюст и част от твърдото небце в
областта на 11,12 зъби, както и 21 избиване на зъби, без които се
затруднява функцията на дъвченето и говора за период над 1 месец, изразило се в
луксация /изкълчване/ с частично изваждане от алвеолата на 11,12 зъби,
приравняваща се на избиване на зъби..
Производството е по реда
на чл. 414а и сл. от НПК.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното против обв.З. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да
се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП
счита, че всички доказателства събрани по делото сочат, че обвиняемата е автор на деянието, за което и е възведено обвинение.
Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на
причинената вреда, както и данните за личността на обвиняемата, пледира тя да бъде призната за
виновна, като за извършеното от нея деяние да и бъде наложено наказание по реда на чл. 78А
от НК.
Обв.З.
участва в производството лично и с процесуален представител. В хода на съдебното производство излагат теза, че тя не е осъществила деянието, за което и е възведено обвинение, не е нарушила
правилника за движение. С последната си дума заявява,
че е невинна.
От преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка: На 07.02.2016г. около 16:00 часа, в град Варна
свидетелят О.Л.К. управлявал велосипед, като се движел с около 19,19 км/ч. по
ул. „Морска звезда" в град Варна в посока от бул. „Цар Борис III" към
ул. „Найден Райков". По същото време обв.З. управлявала лек автомобил
„Тойота Ярис" с рег.№ В* се движела по ул. „Морска звезда", но в
обратната посока, като идвала от ул. „Найден Райков" и се движела към бул.
„Цар Борис III". В този участък пътното платно на ул. „Морска звезда"
било двупосочно, с по една лента за движение във всяка от двете посоки, като
обв.З. се движела в дясната пътна лента с около 34,12 км/ч., а св.К. се движел
в дясната част на лявата пътна лента, около средата на пътното платно на ул.
„Морска звезда". Платното на ул. „Морска звезда" се пресичало с
платното на ул. „Ангел Главчев", като двете улици образували кръстовище в
мястото си на пресичане, при което двамата водачи движейки се по ул. „Морска
звезда", срещуположно един на друг, постепенно се приближавали към упоменато
кръстовище. В района на кръстовището, гледано в посоката на движение на св.К.,***
правела лек завой вдясно. Преди кръстовището, гледано в посоката на движение на
обв.З.,*** били паркирани в дясната пътна лента, до десния бордюр, два леки
автомобила - „Форд КА" и „Фолксваген Пасат". Обв.З. движейки се в
дясната пътна лента имала видимост към св.К., както и към паркираните два леки
автомобила. Управлявайки превозното средство тя започнала да приближава двата
спрели леки автомобила и тъй като същите й препятствали движението направо по
дясната пътна лента, тя решила да ги заобиколи, навлизайки в съседната насрещна
пътна лента. Тя обаче не спряла зад автомобилите, за да пропусне идващия
насреща й велосипедист, едва след което да предприеме възнамеряваното
заобикаляне, а директно предприела маневра по заобикаляне и отклоняване вляво,
при което изцяло навлязла в съседната насрещна лява пътна лента за движение. В
последния момент обв.З. забелязала велосипедиста св.К., въпреки че имала
обективна възможност да го възприеме на по-ранен етап, когато все още се
намирала в дясната пътна лента, преди навлизането й в съседната такава. Тя
предприела аварийно спиране, но въпреки спирането на автомобила последвал
сблъсък между двете превозни средства, тъй като с маневрата си по навлизане в
съседната пътна лента обв.З. заела нейното пространство и не съществувала
безпрепятствена възможност за преминаването на велосипедиста К.. Ударът се
реализирал на пътното платно на около 15,30 м. след бетонен стълб, разположен
на десния тротоар на образуваното между двете улици кръстовище и на около 2,12
м. вляво от десния бордюр, гледано в посоката на движение на велосипедиста К.,
а гледано в посоката на движение на обв.З. ударът се явявал в лявата пътна
лента, в която навлязла. Вследствие на удара възникнало съприкосновение между
велосипедиста К. и превозното средство на обв.З., при което св.К. се възкачил
върху предния капак на автомобила и удряйки се в долната част на предното
стъкло, се приплъзнал и озовал на земята, встрани от автомобила. Той изпитал
силна болка в областта на горната челюст, тъй като получил от удара счупване на
горна челюст в областта на алвеоларния израстък и на част от твърдото небце в
областта на 11,12 зъби, както и луксация /изкълчване/ с частично изваждане от
алвеолата на 11,12 зъби. При него отишъл св.Николай Димитров К., който също
управлявал велосипед в дясната пътна лента, по която се движела обв.З. и който
малко преди удара се бил разминал със св.К.. Към момента на реализиране на
пътния инцидент той чул шумът от удара, при което се обърнал и видял падналия
на земята К.. На място била повикана медицинска помощ, след което св.К. бил
транспортиран до МБАЛ „Света Анна-Варна" АД за оказване на лекарска помощ.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство тройна автотехническа
експертиза:
мястото на удара между управлявания от обв.З.
автомобил и велосипедиста К. се намира на около 15,30 м. след ОР /представляващ
бетонен стълб, разположен на десния тротоар на образуваното между двете улици
кръстовище/ и на около 2,12 м. вляво от десния бордюр по посоката на огледа,
която посока съвпада с посоката на движение на св.К.; обв.З. е възприела
движението на велосипедиста в момента, в който тя се е намирала с управлявания
от нея автомобил на около 23,70 м. преди мястото на удара; експертизата е
установила, че ударът е бил предотвратим, ако обв.З., намирайки се вече в
насрещната пътна лента, ведно с предприемане на аварийно спиране бе отклонила и
автомобила си надясно около 0,70-0,80 м., при което би се образувало достатъчно
място, за да преминел велосипедиста; велосипедиста К. се е движел с около 19,19
км/ч., а непосредствено преди удара с около 15,95 км/ч.; обв.З. се е движела с автомобила си с около 34,12 км/ч., а към
момента на удара е била вече в покой; дължината на опасната зона за спиране на
обв.З. при скорост от 34,12 км/ч била 23,68 м, а
дължината на опасната зона за спиране на св.К. при скорост от 19,19 км/ч. била
13,29 м; велосипедиста К. е възприел автомобила на около 11,11 м. преди мястото
на удара; в зоната между двамата водачи до момента на удара не е имало обекти,
които да са създавали ограничена видимост; велосипедиста К., движейки се в
средата на пътното платно, технически за пръв път е би могло да е имало пряка
видимост към него от позицията на идващия автомобил на обв.З., когато К. се е
намирал на около 26,60 м. преди мястото на удара; в този момент обв.З. с управлявания от нея лек автомобил се е намирала на около
54,02 м. преди мястото на удара; опасността е настъпила, когато обв.З. с управляваното от нея превозно средство е преминала в
насрещната пътна лента с цел заобикаляне на паркираните в нейната лента за
движение два автомобила; технически обв.З. е имала
пряка видимост към велосипедиста К., когато се е намирала на около 80,62 м.
преди мястото на удара /54,02+26,60/, като в този момент тя се е движела все
още в дясната пътна лента на ул. „Морска звезда";
експертизата е установила, че с оглед на това й разстояние обв.З. технически е имала възможност да възприеме велосипедиста
своевременно и да успее да спре автомобила си в собствената лента за движение,
на минимум от около 1,00 м. преди паркирания лек автомобил „Форд КА";
експертизата е установила, че обв.З. е имала
достатъчно разстояние на пряка видимост към зоната на кръстовището на ул. „Морска звезда" с ул. „Ангел Главчев", но не е
осъществила постоянен визуален контрол на пътя пред себе си, като е пропуснала
възможността да реагира навреме и да спре преди мястото на удара; тя е спряла
едва след като е навлязла изцяло в насрещната пътна лента /нейна лява пътна
лента и дясна за велосипедиста/ и ако е била реагирала едновременно с аварийно
спиране и с отклонение надясно до безопасна дистанция с паркирания вдясно от
нея лек автомобил „Форд КА" тя е щяла да осигури достатъчен коридор за
преминаването на К.; велосипедиста К. е нямал техническа възможност да реагира
с отклоняване вляво, преминавайки покрай автомобила на З..
В хода на
съдебното следствие бяха изслушани вещите лица изготвили САТЕ, като те изцяло
подкрепят изготвената експертиза в хода на ДП. Вещите лице са
категорични, че удара е настъпил в насрещната лента за движение. Ударът е настъпил
в последните 40 сантиметра в лявата част на автомобила и ако обв.З. била предприела изтегляне на автомобила
в дясно в непосредствена близост до паркирания автомобил, то удар нямаше да
настъпи. В дясната част на автомобила е имало достатъчно
разстояние тя да предприеме движение в тази посока, за да избегне директен удар с пострадалия.
Експертите определят оставащото разстояние до паркирания
автомобил в дясно е минимум 1.70 метра, което е напълно достатъчно, за да се избегне удара, ако тя бе
предприела движение в дясно. Експертите са
категорични, че водача е имал време за реакция и промяна на траекторията на
автомобила в дясно, с което
неминуемо е щяло да са избегне директен сблъсък с велосипедиста.
Съдът напълно кредитира САТЕ, като изготвена обективно и даващи отговор
на всички поставени задачи. Вещото лице изясни механизма на
настъпилото произшествие, движението на двата автомобила и отговори на всички
въпроси на страните. Автотехническата експертиза, определя механизма на настъпване на ПТП
и по категоричен начин доказва, че ПТП е настъпило в следствие на допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на обв.З..
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно-медицинска експертиза, с участието на съдебен лекар и специалист
хирург-стоматолог се установява, че в резултат на възникналото произшествие на
07.02.2016г. пострадалият О.Л.К. е получил счупване на горна челюст, изразила
се в счупване на алвеоларния израстък на горната челюст и част от твърдото
небце в областта на 11,12 зъби, както и избиване на зъби, без които се
затруднява функцията на дъвченето и говора за период над 1 месец, изразило се в
луксация /изкълчване/ с частично изваждане от алвеолата на 11,12 зъби,
приравняваща се на избиване на зъби. Съгласно Постановление №3 от 27.09.1979г.
на Пленум на ВС „под избиване на зъби следва да се разбира не само загубата, но
и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че
отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен
е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения
и ограничаване физиологическата им функция. Възстановяването на счупени или
избити зъби чрез лечение и протезиране, макар и да премахва затрудненията, не
се отразява на квалификацията на деянието". В случая, с оглед на така
посоченото постановление, 11 и 12 зъби с частичното им изваждане от алвеолата
се приравнява на избиване на зъби съгласно изготвената комплексна
съдебно-медицинска експертиза, тъй като се е наложило стоматологично лечение по
връщането им в нормалната анатомична ложа. Съгласно същото постановление
„счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без
да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби.", като в случая от
експертното медицинско заключение се установява, че вследствие на удара св.К. е
получил счупване на челюстта по описания по-горе начин.
При
изслушването в съдебно заседание на вещите лица изготвили СМЕ заявиха, че изцяло подържа
заключението си и
изясни механизма на получаване на телесните повреди от страна на пострадалия.
Съдът
приема, че обв. З., при
управлението на автомобила си е нарушил правилата за движение по - чл.20, ал.2,
изр.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението."; чл.25, ал.2,
изр.1 „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента."; чл. 91, ал.З от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата „Водачът на заобикалящото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се по
пътната лента, която ще използва за заобикалянето".
Описаните нарушения са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства –
обяснения на обвиняемия, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно
медицинска експертиза, автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост и др., приобщени от съда на оснавание чл. 281
от НПК, като всички доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
За да
приеме, че е осъществен състава на визираното престъпление съда приема за
безспорно установено, че удара е настъпил в насрещната лента за движение и не е
имало каквато и да било пречка водача на автомобила – обв.З. да възприеме
движещият се срещу нея в лявата лента велосипедист или поне да насочи
автомобила си максимално в дясно, като по този начин би предотвратила удара.
След като прецени всички релевантни по
делото доказателства, съобразно нормата на чл. 16 от НПК - по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че обв. З. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1
буква „б" пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК, затова, че на 07.02.2016г.
в град Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ В 16 96 КМ, нарушила
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, както следва: чл.20,
ал.2, изр.2 и чл.25, ал.2, изр.1 ЗДвП и
чл. 91, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата и по непредпазливост причинила на О.Л.К. средна телесна
повреда, а именно:
1. счупване на горна челюст,
изразила се в счупване на алвеоларния израстък на горната челюст и част от
твърдото небце в областта на 11,12 зъби, както и
2. избиване на зъби, без които се затруднява функцията на дъвченето и
говора за период над 1 месец, изразило се в луксация /изкълчване/ с частично
изваждане от алвеолата на 11,12 зъби, приравняваща се на избиване на зъби.
Съдът напълно кредитира показанията на
свид. К., тъй като като същите са
изложени в логическа последователност, взаимно допълващи се и разкриват
фактичиската обстановка установено и с други доказателства по делото.
Обв.З. е категорична, че не виновна за настъпилото
ПТП. Твърди в разпита си пред съда, че е сторила нужното да
спре рязко автомобила си след като е възприела движещият се срещу нея в лява
лента велосипедист. Съдът обаче приема, че това не е
било достатъчно, тъй като не само аварийното спиране в настоящия случай би
предотвратил сблъсъка, а предприемането на маневра завой на дясно с навлизането
и поне максимално с дясната лента за движение би предотвратил сблъсък.
Като е навлязла в лявата пътна лента за движение след като не се убедила, че по
нея не се движи друг участник в движението и след като не е предприела
максимално изтегляне в дясно, тя е причинила ПТП с пострадал свид.К.. По делото са събрани безспорни
доказателства, че автомобила и велосипеда не са местени след настъпване на
произшествието и от тяхното местоположение, оставените следи от сблъсъка може
по несъмнен начин да се установи механизма на удара.
В случая следва да
се поставя въпроса: била ли е длъжна обвиняемата да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и могла ли е да направи това. Всеки
участник в движението е задължен да спазва правилата за движение. Безспорно е могъл и да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. При ясна видимост, суха и равна настилка е
следвало да прецезира навлизането в лява лента с другите участници в
движението. В този смисъл тя е била длъжна и е могла
да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
По
направеното възражение, че велосипедиста е следвало да съобрази движението си с
навлезлия в неговата лента за движение автомобил, съда счита същото за
противоречащо на правилата за движение. Водачът на велосипеда не е длъжен да предвиди
неправомерно навлизане в неговата лента за движение на автомобил и не е
задължен от закона да съобразява поведението си на пътя с навлизащ в насрещно на неговата лента за движение на друг
участник в движението.
Обв.З. е
пълнолетно, вменяемо физическо лице, неосъждана.
Осъществявайки
гореописаното деяние, същата е действала при форма на вината – непредпазливост.
Като причина
за извършване на деянието се установи незачитане от страна на обвиняемия на
установения в Република България правов ред, досежно определяне на правилата за
движение по пътищата.
При
определяне наказанието на обв. З., съдът установи, че същата е
пълнолетна, не е
осъждана за престъпление, нито е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII от
НК и от деянието не са причинени съставомерни вреди. В този
смисъл съдът приложи императивната разпоредба на чл. 78а
от НК.
При индивидуализирането на
наказанието - глоба, съдът присъди същата над минималния размер - 1000 лв.,
съобразен с имотното състояние на обвиняемата и
обществената опасност на дееца, която съдът оцени като минимална с оглед
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходна
съдимост. Едновременно с това, за да определи размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата, съдът отчете сравнително невисоката
степен на обществена опасност на деянието, добросъвестното поведение на
обвиняемата на досъдебното
производство, изразеното критично отношение към извършеното.
Съдът
намира, че по отношение на обвиняемата не следва да бъде налагано наказание
лишаване от право да управлява МПС, като в тази връзка съобрази обстоятелствата
по възникналото ПТП и поведението на двамата водачи. Съдът намира, че с така
наложеното по размер наказание ще се постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК
и ще се въздейства предупредително и превъзпитаващо по отношение на обв.З. в
извършването на други престъпления.
Съдът
възложи на обвиняемата направените по делото разноски.
Водим от
горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
