МОТИВИ
към Присъда № от 26.06.2018 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 501
по описа за 2018
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесла срещу подсъдимия О.Г. *** обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление
по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 19.11.2017 г. в град Хасково
управлявал моторно превозно средство, а именно - лек автомобил марка „*******“ с
peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
3,92 на хиляда, установено по надлежния ред – със Съдебно - химическа /токсикологична/
експертиза на Токсикохимична лаборатория към ВМА - София № И-9752/14.12.2017 г..
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в
който е предявено. Предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 55, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от НК, а именно по вид „Лишаване от свобода” за срок от 8 до 10
месеца година, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 190 лева. Счита, че
следвало да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години, като по реда
на чл. 59, ал. 4 НК, при изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от
възможността си да упражнява това право по административен ред, считано от
19.11.2017 г.,а така също в негова тежест бъдат възложени направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Защитникът на подсъдимия О.Г.Г. –
адв. К.К. *** пледира подзащитният му да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, но при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено
процесуалното му поведение, както и характеристичните данни на същия – липсвали
установени и допуснати от него административни нарушения, а за проявен
професионализъм като служител на МВР бил награждаван. Предлага наказанията да
бъдат определени в рамките на 6 - 8 месеца за наказанието лишаване от свобода,
за предвиденото наказание „глоба“ размерът да бъде определен на 180 лева, а
наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ счита,
че следвало да бъде индивидуализирано и наложено за срок по – кратък от предложения
от прокурора, а именно в интервала от 1 г. и 8 м. до 1 г. и 10 м.
Подсъдимият
О.Г. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. Преди това – в проведеното разпоредително заседание, а така
също, и преди даване ход на съдебното следствие заявява при допуснатото
предварително изслушване, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае за тях да се събират доказателства – основание
за провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 НПК. В своя защита се придържа
към пледоарията на неговия защитник, а в даденото му право на последна дума -
към вече заявеното и счита, че няма какво повече да добави.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият О.Г.Г. е роден
на *** ***, същият е ********************************************************, с
адрес: град *******, ул. „****** ******“ № ***, ап.**.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1232,
издадена от Районен съд – Хасково на 29.11.2017 г. подсъдимият О.Г. *** не е
осъждан, не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК с налагане на
административно наказание. От събраните за подсъдимия характеристични данни се
установява, че по отношение на същия няма данни за криминални регистрации, няма
съставени актове за установяване на административни нарушения и няма наложени
мерки по ЗЗДН. Не е нарушавал обществения ред, а в квартала, в който живее се
ползва с добро име. В подадената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние сочи, че получава доходи от трудова дейност в размер на 15 600
лева, годишно, както и че притежава в съответните идеални части апартамент,
гараж, складово помещение в град Хасково, както и че притежава лек автомобил
марка „*******“ и лек автомобил марка „*****“.
Установено в хода на досъдебното
производство е, че на инкриминираната дата – 19.11.2017
г. С. Т. Т. - мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Хасково съвместно с колегата си - К. З. К., на същата длъжност и двамата
разпитани в качеството на свидетели, били на работа по утвърден график за
времето 19.00 часа на 19.11.2017 г. до 07.00 часа на 20.11.2017 г.
В около 19.35 часа на 19.11.2017 г.
полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „*******“ с peг. № *******, който се движел по ул. „Червена стена“ до дом
30 в посока ул. „Крали Марко“ в град Хасково. При извършване на проверка,
контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково
установили, че автомобилът се управлявал от подс. О.Г.Г., който бил сам в превозното
средство и миришел силно на алкохол. Свидетелят К. З. К. незабавно изпробвал за
алкохол подс. О.Г.Г. чрез техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. № ARSK 0258, което отчело
съдържание на алкохол в концентрация 3,39 на хиляда.
На подс. О.Г.Г. бил издаден талон за
медицинско изследван, като дал кръвна проба за изследване, а на същата дата,
срещу него бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. №
009386/19.11.2017 г., който подсъдимият подписал без възражения, като било
иззето СУМПС № *********, издадено на името на О.Г.Г., контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС част II, както и 2 бр. peг. табели с № *******.
Подсъдимият О.Г.Г. е правоспособен
водач, като видно от справката на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, към
инкриминираната дата, същият не е бил наказван по административен ред за извършени
от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
От заключението на вещите лица по назначената
в хода на разследването Съдебно - химическа експертиза за определяне концентрация
на алкохол в кръвта № И-9752/14.12.2017 год. на Токсикохимична лаборатория към
ВМА - София се установява, че в кръвната проба на подс. О.Г.Г. се установява
наличие на алкохол в концентрация 3 92 на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените
към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, характеристична
справка, от заключението на вещите лица по назначената съдебно – химическа
експертиза, което съдът намира за обективно, компетентно и безпристрастно
изготвено, всички подкрепящи изявлението на подсъдимия, в което се обективира направеното
от него признание на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл.
246 НПК, че подсъдимият
О. Г. Г. *** е
осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият
е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението
в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието
на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност,
за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по
– занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен
начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени.
По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт,
който последният сам признава в хода на разследването и конкретно в дадените на
досъдебното производство и приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава
недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта – 3.39 на хиляда, установено най – напред на място, чрез субсидиарния
подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим обаче в хипотезите, в които лицето отказва да даде кръвна проба за
изследване. Настоящата обаче не е такава, поради което меродавната стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта е тази, определена със заключението на вещите
лица по назначената в хода на разследването Съдебно - химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол в кръвта № И-9752/14.12.2017 г. на Токсикохимична лаборатория
към ВМА – София, а именно 3.92 на хиляда
С оглед изложеното, установен без съмнение
в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба
от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание
на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата
на чл. 343б от НК, а именно 3.92 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано
в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат
на което концентрацията в кръвта му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно
превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на
моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното
деяние на състава на престъпление по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен
към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление
№ 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по
въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено
в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната
машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление”
настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение
на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче
следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление
на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото се установи, от изявлението
на подсъдимия О.Г.Г., съдържащи признание на факта, че той именно е управлявал
процесния лек автомобил марка „*******“, с рег. № *******, наличието на деяние
и неговото авторство.
От субективна страна, подсъдимият е извършил
деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла
- пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.
1 от Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на
деянието, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на отчетената,
конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 3.92 промила, значително
надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което може и следва да бъде
окачествено като положително. Налице са и други факти, които следва да бъдат
интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, като
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и липсата на регистрирани нарушения
на правилата за движение по пътищата. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите
данни за личността на подс. О.Г.Г. – за него са събрани характеристични данни,
които го характеризират изцяло в положителен план. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, и в аспекта на извода за наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия О.Г. *** то да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, предвид принципната възможност за
неговото приложение, предвидена изрично в текста на чл. 58а, ал. 4 НК, при положение, че разкрива
по – благоприятен за подсъдимия режим. По този начин, предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 6 месеца – под установения специален
минимум, но над общия предвиден за това по вид наказание, като изпълнението на същото
на основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от три години, доколкото
се установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това и липсата
на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и
размерът на наказанието „глоба“ - малко под установения специален минимум, като
бе съобразено и с имущественото състояние
на подсъдимия, а именно 190 лева, както и срокът на кумулативно предвиденото наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно
предвиденото наказание от посочения вид, ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този начин това
наказание бе определено за срок от 1 година и 9 месеца, отчитайки, че подсъдимият
е следвало да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната
правно – регламентирана дейност и за този срок наказанието би изиграло своята
възпираща и превантивна роля по отношение на подсъдимия. По силата на чл. 59, ал.
4 от НК, при изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” бе постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 19.11.2017г.
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към отговорност,
за описаното в обвинителния акт деяние и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест
на подс. О.Г. *** следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и същият
бе осъден да заплати Държавата по сметка на ОСлО при ОП – Хасково сумата в размер
на 201.00 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по
5.00 лева ДТ за всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата по делото.
Председател: /п/ не се
чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Ц.С.