Определение по дело №71079/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26758
Дата: 29 юни 2024 г. (в сила от 29 юни 2024 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110171079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26758
гр. София, 29.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110171079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Д. К. срещу „фирма“ ЕАД, която е
редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са относими и необходими,
поради което следва да се приемат като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за допускане до разпит на свидетел за фактите и
обстоятелствата, посочени в исковата молба, което искане съдът намира за допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на ищеца - и препис от
отговора на ответника, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД от Н.
Д. К. срещу „фирма“ ЕАД за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изпитан стрес,
безпокойство и негативни емоции, претърпени в резултат на действия на служители на
ответното дружество по спиране на 15.09.2023г. в интервала от 09:30 ч. до 19:30 ч. на
1
ползваните от него универсални мобилни услуги по Договор № ** от 11.03.2022г., както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
20,99 лева, представляваща платена без основание неустойка за предсрочното прекратяване
на Договор № ** от 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба- 28.12.2023г., до окончателното изплащане на сумите.
Предявен е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД за заплащане на сумата от 20,99 лева, представляваща такса за периода от 21.06.2023г.-
20.07.2023г., платена на отпаднало основание поради неползвани услуги и прекратяване на
договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
28.12.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е бил в облигационни отношения с ответното дружество по силата
на сключените от него два отделни договора за ползване на мобилни услуги, а именно:
Договор № ** от 11.03.2022г. за мобилни услуги с план „ONE Unlimited Special 30“ за
телефонен номер: *** и стационарни услуги и Договор № ** от 20.03.2023г. за ползвани от
неговата майка Л. Г. К.а мобилни услуги с план „Unlimited Special Plus 23“ за телефонен
номер: ****. Твърди, че поради смъртта на майка си предсрочно прекратил втория договор
на 14.07.2023г. и заплатил неустойка в размер на 76,22 лева (с ДДС). Сочи, че въпреки това
ответното дружество издало нова фактура № ********** от 24.07.2023г. за допълнително
дължима сума по този договор в размер на 20,99 лева (с ДДС), квалифицирана от оператора
като „такса за ползване на мобилна услуга“. Навежда твърдения, че сумата от 20,99 лв. (с
ДДС) представлява допълнителна неустойка, а не такса за ползвани мобилни услуги. По
отношение сключването и изпълнението на първия договор от 11.03.2022г. твърди, че през
целия срок на действие е заплащал редовно и в срок всички парични задължения за
начислени такси за ползваните от него мобилни услуги като последната дължима сума в
размер на 80,94 лева (с ДДС) била заплатена на 13.11.2023г. Твърди, че на 04.09.2023г.
получил SMS-съобщение от ответното дружество, че неговите номера имат неплатени
задължения, които следвало да бъдат заплатени, а на 15.09.2023г. получил ново SMS-
съобщение, с което бил уведомен, че ползваните от него универсални мобилни и
стационарни услуги за неговия абонатен номер са ограничени поради „неплатени в срок
задължения по други негови номера или услуги“. Предполага, че спирането на всички
ползвани от него универсални мобилни и стационарни услуги по този договор се дължало
на претенцията на мобилния оператор за дължимата сума от 20,99 лв. (с ДДС) по втория
договор от 20.03.2023г. Сочи, че към датата на спиране на мобилните услуги - 15.09.2023г.,
имал специално отношение, доколкото приемал деня почти като официален празник и
доколкото бил първи учебен ден за двете му деца и възнамерявал да прави снимки, което
било невъзможно, поради което се почувствал изключително безпомощен, унизен и
нещастен, изпитвайки интензивен стрес, безпокойство и отчаяние. В допълнение, негативен
принос за емоционалното му състояние имал и фактът, че неговите колеги от търговското
дружество, в което полагал труд, също не могли да се свържат с него във връзка със спешни
служебни въпроси, за които той е следвало да окаже съдействие съобразно трудовите си
функции и задължения. Твърди, че посетил Комисията за защита на потребителите, където
му било обяснено, че единствената възможност за незабавно включване на ползваните от
него и неоснователно спрени универсални мобилни и стационарни услуги била да заплати
претендираната от мобилния оператор сума по прекратения втори договор от 20.03.2023г.
Оспорва дължимостта на неправомерно начислената сума от 20,99 лева (с ДДС), тъй като
платената сума в размер от 76,22 лева следвало да включва всички дължими суми, вкл.
всички такси и неустойки с оглед на което иска намаляване размера на неустойката за
предсрочното прекратяване на Договор № ** от 20.03.2023г. от 97,21 лева (с ДДС) на 76,22
лева (с ДДС), евентуално възстановяване на сумата в размер на 20,99 лева, представляваща
недължимо платената главница за неустойка за предсрочното прекратяване на Договор № **
от 20.03.2023г. Описаните неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания,
оценява на 1000 лева. Искането съм съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди, че договорът, касаещ
услугите за номер ****, бил прекратен предсрочно и едностранно от ищеца с едномесечно
предизвестие, подадено на 14.07.2023г., като в самото заявление изрично е посочено, че
договорът ще бъде прекратен, считано от 13.08.2023г. Сочи, че в рамките на този
едномесечен период договорът е бил действащ и се дължало заплащане на месечната такса и
ползваните услуги, като задължението е било обективирано в оспорваната от ищеца фактура
№ ********* от 24.07.2023г., включваща 20,99 лева с ДДС за номер ****, месечна такса за
периода от 21.07.2023г. до 20.08.2023г., 8,31 лева с ДДС за номер ***, месечна такса за
периода от 21.07.2023г. до 20.08.2023г. и 4 лева- отстъпка за онлайн плащане. Предвид
факта, че договорът за номер **** бил прекратен на 13.08.2023г., таксата била преизчислена
пропорционално. Срокът за заплащането на фактурата бил до 18.08.2023г., а задължението
не било изпълнено в срок и услугите на длъжника били спрени на 15.09.2023г. като ищецът
бил уведомен за това, поканен бил да заплати дължимото, като му оказани и възможните
последствия от продължаване на неизпълнението. Просрочената фактура била платена на
15.09.2023г. и услугите били активирани незабавно.По отношение спирането на услугите на
номер *** твърди, че всяко едно от сключените Приложения за мобилна услуга на номера
**** и *** било неразривна част от общия рамков договор № **, поради което възникнало
правото на оператора поради неплащане на задължения по отношение на някоя от услугите
по рамковия договор, да ограничи всички или част от тях, право, което било упражнено
надлежно. В допълнение, твърди, че според ОУ има прова да прави текуща кредитна оценка
на своите абонати съобразно чл. 85 от ОУ. По отношение на жалбата, подадена до КЗП,
твърди, че проверката била приключила без установяване на нарушение, като не били
съставени АУАН или НП. Счита, че оспореното задължение за номер **** било правилно и
законосъобразно начислено и поради неизпълнението на ищеца, дружеството надлежно
било упражнило правото си да спре достъпа до услугите на ищеца. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже следните обстоятелства: наличието на
договор за мобилни услуги между страните по делото; че ответникът е имал задължение да
поддържа активна услугата по Договор № ** от 11.03.2022г.; че ответникът е преустановил
доставянето на услугата за процесния номер; наличието на описаните в исковата молба
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното
договорно неизпълнение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си
задължения.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил на ответника сумата от 20,99 лева.
В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи следните обстоятелства:
валидно възникнало между него и ответника облигационно правоотношение по Договор №
** от 20.03.2023г.; че е прекратил договора, че е заплатил сумата от 20,99 лева на отпаднало
основание- развален договор за предоставяне на мобилни услуги.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на задължението си.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между тях са били сключени Договор № ** от 11.03.2022г. за
мобилни услуги с план „One Unlimited Special 30“ за тел. номер *** и стационални услуги и
Договор № ** от 20.03.2023г. за мобилни услуги с план „Unlimited Special Plus 23“ за тел.
номер ****; както и че на 14.07.2023г. Н. К. е подал искане за прекратяване на Договор №
** от 20.03.2023г. за мобилни услуги с план „Unlimited Special Plus 23“ за тел. номер **** и
3
е заплатил сумата от 76,22 лева с ДДС, включваща 16,25 лева- отстъпки от цена на услуги и
59,97 лева- месечни такси; както и че на 24.07.2023г. била издадена фактура № ********* на
стойност 29,30 лева, включваща 20,99 лева с ДДС за номер ****, месечна такса за периода от
21.07.2023г. до 20.08.2023г., 8,31 лева с ДДС за номер ***, месечна такса за периода от
21.07.2023г. до 20.08.2023г. и 4 лева- отстъпка за онлайн плащане; както и че на 15.09.2023г.
сумата е била платена от ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4