Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 24. 11. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 8321 по описа на Софийския
градски съд за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното Г.П.Р., съдебен адрес ***
(въззивник) чрез адвокат Н.Л. срещу решение № 521434, постановено на 31. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 50-и състав, по гр. дело № 38238 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил два
кумулативно съединени иска за установяването на съществуването на задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки един от исковете е с цена под
5 000 лева.
Въззивникът е
уточнил, че обжалва решението в частта,
в която искът за главница за топлинна енергия е уважен за разликата от
1 479 лева и 50 стотинки до пълния предявен размер 1 536 лева и 99
стотинки, както и в частта, в която акцесорния иск за сумата 198 лева и 68
стотинки е бил изцяло уважен. Намира, че неплатената сума за топлинна енергия
всъщност е в размер на 1 479 лева и 50 стотинки и към нея не следва да се
прибавя дължимата сума за отчитане на топлинна енергия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първата инстанция „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***. С писмено становище за хода на устните
състезания пред въззивния съд оспорва въззивната жалба и иска от въззвиния съд
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Оспорва разноските на
въззивника.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена своевременно от
заинтересована страна и е придружена с документ за внесена държавна такса,
поради което е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно
и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част
въззивният съд е обвързан от изложените страните доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство са два
предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иска с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на
парични вземания, свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо недвижимия
имот ателие № 9, находящо се в град София, бул. „Цар *******, аб. номер *****
през периода 01. 10. 2011 г. – 31. 10. 2013 г., като решението не е обжалвано и
е влязло в сила в частта, в която първата инстанция е уважила иска за
главницата за стойността на доставената топлинна енергия до размера 1 479
лева и 50 стотинки. В тежест на ищеца „Т.С.“ ЕАД е да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия в полза на ответника Г.П.Р. през процесния
период и спрямо топлоснабдения имот, количеството и стойността на реално
доставената топлинна енергия, настъпването на изискуемостта на вземанията за
топлинна енергия; изпадането на въззивника в забава по отношение на вземанията
за стойността на топлинната енергия и размера на обезщетението за забава. При
установяване на съответните елементи на правопораждащите фактически състави в
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията.
Въззивникът не
оспорва извода на първата инстанция, че през процесния период спрямо страните е
било налице валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия
спрямо процесния топлоснабден имот. Този извод се подкрепя и от събраните по
делото доказателства, в частност нотариален акт за покупко-продажбата на
процесния имот от ответника и заявление-декларация за откриването на партида за
топлинна енергия спрямо съответния имот на името на ответника (л. 26 - 27 от
исковото производство на районния съд). Въззивникът оспорва само извода на
първата инстанция, че този иск е изцяло доказан и по размер. Във връзка с тези
доводи въззивният съд констатира, че според експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, вещото лице по което се е запознало с
отчетните данни на преминалия метрологични проверки топломер на абонатната
станция, технологичните разходи и отчетите на индивидуалните средства за
търговско измерване, реално доставената през процесния имот и спрямо процесния
топлоснабден имот топлинна енергия е на стойност 1 479 лева и 50 стотинки.
Този извод вещото лице е изразило в табличен вид в отговора на четвъртата
задача. В съответната таблица са изчислявани единствено и само стойностите на
доставяна топлинна енергия. Макар и експертното заключение своевременно да е
било оспорено от ответника, въззивният съд намира, че то правилно е било
кредитирано от първата инстанция като пълно, ясно, компетентно изготвено и
технически обосновано. От писмените доказателства е видно, че ползуваните от
вещото лице данни за отчитането на индивидуалните средства за търговско
измерване се отнасят тъкмо до процесния топлоснабден имот, а не до друг имот
(абонатният номер в индивидуалните справки съответства на този на процесния
имот). При това положение контролираният съд е следвало да уважи иска за
стойността на доставената топлинна енергия до сумата 1 479 лева и 50
стотинки.
След като първата инстанция необосновано
е приела за доказан по размер главния иск за разликата от 1 479 лева и 50
стотинки до 1 536 лева и 68 стотинки, то пропорционално следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за забава за разликата от 195
лева и 6 стотинки (който размер въззивният съд установява от първата част от
табличния отговор, даден на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по
четвърти въпрос) до пълния претендиран размер от 198 лева и 68 стотинки.
Поради частично различие в изводите на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а
предявените искове – частично отхвърлени.
Разноски. При този изход на делото следва да бъде
преразгледан въпросът за присъдените разноски.
В заповедното производство заявителят е
сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
134 лева и 71 стотинки. Пропорционално на основателната част от претендираната
сума следва да му бъдат присъдени 129 лева и 97 стотинки. Няма данни длъжникът
да е сторил разноски в заповедното производство.
В рамките на исковото производство пред
първата инстанция ищецът е сторил разноски за държавна такса и за
възнаграждения на вещите лица в размер на общо 476 лева и 77 стотинки. Понеже
от мотивите към обжалваното решение не може да се изясни в какъв размер
районният съд е определил юрисконсултското възнаграждение, при отчитане на
липсата на фактическа и правна сложност на делото и процесуалната активност на
ищеца въззивният съд го определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50
лева. Така сторените разноски в общ размер на 526 лева и 77 стотинки въззивният
съд приема, че са сторени поравно за всеки един от двата кумулативно съединени
иска (тоест 263 лева и 39 стотинки по иска за стойността на топлинната енергия
и 263 лева и 38 стотинки по иска за обезщетение за забава). Пропорционално на
основателната част от първия иск следва да бъдат присъдени 253 лева и 59
стотинки, а пропорционално на основателната част от втория иск следва да се
присъдят 258 лева и 58 стотинки. Така пропорционално следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ищеца в размер на общо 512 лева и 17 стотинки. Що се отнася
до разноските на ответника, въззивният съд констатира, че те се свеждат до
действително уговореното и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева (л. 53 от исковото производство). Съдът приема, че
адвокатското възнаграждение е било уговорено поравно за защита по всеки един от
двата кумулативно съединени иска (тоест по 175 лева на иск). При това положение
пропорционално на неоснователната част от иска за стойността на топлинната
енергия трябва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
6 лева и 51 стотинки, а пропорционално на неоснователната част от иска за
мораторно обезщетение – 3 лева и 19 стотинки, тоест общо 9 лева и 70 стотинки.
Във въззивното производство въззивникът
е сторил разноски за държавна такса и банкова комисиона в размер на общо 57
лева и 8 стотинки. Предвид обжалваемия интерес и с оглед на основателната част
от въззивната жалба пропорционално следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 13 лева и 56 стотинки. Що се отнася до разноските на въззиваемото
дружество, те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, което предвид
липсата на фактическа и правна сложност и процесуалната пасивност на страната
във въззивното производство втората инстанция определя на основание чл. 78, ал.
8 ГПК на 25 лева. Пропорционално на неоснователната част на въззивната жалба от
така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени 19
лева и 6 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 521434, постановено на 31. 10. 2018 г. от Софийския районен съд, 50-и състав, по гр. дело № 38238 по описа за 2014 г. в обжалваната част, в която се признава за
установено, че ответникът Г.П.Р. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********
на основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите и чл. 150 от
Закона за енергетиката разликата над 1 479 лева и 50 стотинки до пълния
претендиран размер 1 536 лева и 68 стотинки, която разлика представлява част
от претендираната цена на потребена топлинна енергия за периода м. 10. 2011 г.
– м. 10. 2013 г. за топлоснабдения имот ателие № 9, находящо се в град София,
бул. „Цар *******, аб. номер *******, и
в която обжалвана част се признава за установено, че ответникът Г.П.Р. с
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** на основание чл. 422, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите разликата над 195 лева и 6 стотинки до пълния
претендиран размер 198 лева и 68 стотинки, която разлика представлява част от
претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода 30. 11. 2011
г. – 12. 12. 2013 г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** срещу Г.П.Р. с ЕГН ********** с правно основание
чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите и чл. 150 от Закона за
енергетиката за разликата над 1 479 лева и 50 стотинки до пълния
претендиран размер 1 536 лева и 68 стотинки, която разлика представлява
част от претендираната цена на потребена топлинна енергия за периода м. 10.
2011 г. – м. 10. 2013 г. за топлоснабдения имот ателие № 9, находящо се в град
София, бул. „Цар *******, аб. номер *******.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** срещу Г.П.Р. с ЕГН ********** с правно основание
чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за разликата над 195 лева и 6 стотинки до
пълния претендиран размер 198 лева и 68 стотинки, която разлика представлява
част от претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода 30.
11. 2011 г. – 12. 12. 2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 521434, постановено на 31. 10. 2018 г. от Софийския районен съд, 50-и състав, по гр. дело № 38238 по описа за 2014 г. в останалата обжалвана част, в която се
признава за установено, че ответникът Г.П.Р. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******** на основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата
195 лева и 6 стотинки, представляваща законна лихва за забава върху главницата
за периода 30. 11. 2011 г. – 12. 12. 2013 г.
ОТМЕНЯВА
решение № 521434, постановено на 31. 10. 2018 г. от Софийския районен съд, 50-и състав, по гр. дело № 38238 по описа за 2014 г.
в частта за разноските, в която Г.П.Р. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** разликата над 129 лева и 97 стотинки до
134 лева и 71 стотинки – разноски в заповедното производство, както и в която
част за разноските Г.П.Р. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ******** разликата над 512 лева и 17 стотинки до 828 лева и 34 стотинки –
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******** да заплати на Г.П.Р. с ЕГН ********** сумата 9 лева и 70
стотинки – разноски в исковото производство пред първостепенния съд.
ОСЪЖДА
Г.П.Р.
с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** сумата 19 лева и 6
стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******** да заплати на Г.П.Р. с ЕГН ********** сумата 13 лева и 56
стотинки – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление
***.
Председател: Членове: 1. 2.