М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1985 по описа за 2011 год. на
Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимите Г.И.Я. ***, Р.Г.Я. ***, С.Г.Я.
*** и З.Г.Я. ***, от
Варненска районна прокуратура са възведени обвинения, както следва:
І. Г.И.Я. – за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК , за това ,че на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, след предварителен сговор със С.Г.Я. и Р.Г.Я. и чрез
използване на техническо средство - каруца с конски впряг, направил опит да
отнеме части от метален електрически стълб /жере/ на стойност 3315лв. /три
хиляди триста и петнадесет лева/, от владението на Г.Р.С., собственост на „Е.
ОН България мрежи" АД, без негово участие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор, деянието не представлява
маловажен случай и е останало недовършено поради независещи от него причини.
ІІ.Р.Г.Я. – за
престъпление по чл. 195. ал. 1. т. 2, т. 4. пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63. ал. 1. т. 3 от НК, за това, че на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. след предварителен
сговор със С.Г.Я. и Г.И.Я. и чрез използване на техническо средство - каруца с
конски впряг, направил опит да отнеме части от метален електрически стълб
/жере/ на стойност 3315лв. /три хиляди триста и петнадесет лева/, от владението
на Г.Р.С., собственост на „Е. ОН България мрежи" АД, без негово участие е
намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен
надзор, деянието е извършено повторно, не представлява маловажен случай и е
останало недовършено поради независещи от него причини.
ІІІ.С.Г.Я.
***:
1.За престъпление по чл. 195, ал. 1. т. 2, т. 4, пр. 2,
т. 5 и т. 7 вр. чл. 194. ал. 1 вр. чл. 18. ал. 1 от НК, за това, че на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, след предварителен сговор със Г.И.Я. и Р.Г.Я. и чрез
използване на техническо средство - каруца с конски впряг, направил опит да
отнеме части от метален електрически стълб /жере/ ла стойност 3315лв. /три
хиляди триста и петнадесет лева/, от владението на Г.Р.С., собственост на „Е.
ОН България мрежи" АД, без негово участие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор, деянието е извършено
повторно, не представлява маловажен случай и е останало недовършено поради
независещи от него причини.
и
2. За престъпление по чл. 269. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на
14.06.2011г. в землището на с. Старо Оряхово, обл. Варна, в съучастие като
съизвършител със З.Г.Я., употребил заплашване с цел да принуди органи на власт
- П.Й.А. и Н.Д.Н. - служители при Четвърто РУП - ОД - МВР - Варна, да пропуснат
нещо по служба - да изпълнят задълженията си по установяване и задържане на Г.И.Я.,
С.Г.Я. и Р.Г.Я..
ІV.З.Г.Я. –
за престъпление по чл. 269. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на
14.06.2011г. в землището на с. Старо Оряхово, обл. Варна, в съучастие като
съизвършител със С.Г.Я., употребил заплашване с цел да принуди органи на власт
- П.Й.А. и Н.Д.Н. - служители при Четвърто РУП - ОД - МВР - Варна, да пропуснат
нещо по служба - да изпълнят задълженията си по установяване и задържане на Г.И.Я.,
С.Г.Я. и Р.Г.Я..
Предвид
разпоредбата на чл.370 ал.1
и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.
Съдът
разясни на подсъдимите разпоредбата на чл.370, чл.371т.1 и т.2 от НПК , както и
техните права. На основание чл.372ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимите, че при провеждане на
съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от
подсъдимия самопризнание по чл.371т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимите признаха изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
изразиха желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК и дадоха съгласие да не се събират доказателства по отношение
на тези факти.След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на
основание чл.372ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и
вещите лица.
Тъй
като депозираната писмена молба от „ЕОН България Мрежи” АД не отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК, в същата не са конкретизирани характерът и
размерът на претендираните вреди за ЮЛ, липсва цена на иска, съдът не прие за
съвместно разглеждане предявеният срещу подсъдимите по делото граждански иск.
Представителят
на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание не поддържа възведените спрямо подсъдимите Г.Я.,
Р.Я. и С.Я. обвинения единствено по отношение на квалифициращият признак по
чл.195ал.1т.4 от НК, за това, деянието да е било извършено чрез използване на
техническо средство- каруца с конски впряг, като в останалата част изцяло
поддържа възведените спрямо четиримата подсъдими обвинения, като предвид
доказателствата, събрани в хода на ДП и направените от подсъдимите
самопризнания, моли същите да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени
наказание в минималния размер, предвиден от закона.
Защитникът
на четиримата подсъдими също счита обвинението за доказано и се присъединява
към становището на представителя на ВРП за липса на квалифициращ признак
„техническо средство”.Предвид процедурата, по която се разглежда делото,
защитникът счита, че на четиримата подсъдими следва да бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК.При определяне на наказанията защитникът моли да
бъдат взети предвид самопризнанията на подсъдимите и фактът, че едното деяние е
останало недовършено във фазата на опита.Освен горното, адв.Н. изразява становище,
че по отношение на подс. Г.Я., Р.Я. и С.Я. би могла да бъде приложена
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, а по отношение на подс.З.Я. счита, че следва
да бъде наложено наказание „Пробация”.
Подсъдимият
Г.Я. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а в последната си дума заявява, че
няма какво да каже.
Подсъдимият
Р.Я. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт а в последната си дума също заявява,
че няма какво да каже.
Подсъдимият С.Я. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а в последната си дума сочи, че се присъединява към становището на защитника
си.
Подсъдимият
З.Я. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт , а в последната си дума заявява, че
се признава за виновен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г. Я.,*** и Зл. Я. ***.
На 14.06.2010г. , сутринта, подс. С. Я.
и подс. Г. Я. отишли с каруцата си в гората до с. Старо Оряхово, обл. Варна за
дърва. По пътя забелязали, че в м-т ..Дългата поляна", на земята, в
близост до пясъчната кариера, на около 200-300м от ромската махала в с. Старо
Оряхово, били съборени два електрически стълба /жерета/, като основата им била
изрязана с газорезач. Като се върнали в дома си казали на подс. Р. Я. за
падналите жерета и тримата решили да отидат и да ги вземат. Същият ден,
вечерта, тримата отишли с каруцата и коня си до падналите жерета. Натоварили
едно от падналите парчета в каруцата и тръгнали да се прибират. Междувременно в
ПУ „Долни чифлик" при Четвърто РУП - ОД - МВР - Варна бил получен сигнал,
че няколко лица крадат жерета в м-т „Дългата поляна" в с. Старо Оряхово.
На място били изпратени св. П.Й.А. и св. Н.Д.Н. - полицейски служители при ПУ
„Долни чифлик" при Четвърто РУП - ОД - МВР - Варна. Двамата видели
събореното метално жере и забелязали, че от него, в посока към с. Старо
Оряхово, с натоварена с части от жерето каруца с конски впряг, се движели подс.
Г. Я., подс. С. Я. и подс. Р. Я.. Като видели полицейските служители, тримата
подсъдими веднага изхвърлили от каруцата взетата част от жерето. Св. А. и св. Н.
разпоредили на подсъдимите да спрат, да слязат от каруцата и да останат на
място. Св. Н. отишъл при подс. Г. Я., а св. А. извадил белезниците си и се
насочил към подсъдимите Р. Я. ***, с намерение да ги задържи. В този момент
подс. Р. Я. избягал към намиращата се на около 200м ромска махала на с. Старо
Оряхово с викове: „Джандар, джандар, ще ни арестуват." Св. А. се опитал да
постави белезници на подс. С. Я., но последният започнал да се дърпа и да вика
„Какво сме направили? Защо ще ни арестувате?". Св. А. му разпоредил да
застане на място, но подс. С. Я. не се подчинил и продължил да се дърпа и да
вика.
Междувременно от ромската махала на
селото дошли над двадесет човека, които носели в ръцете си колове, тръби и
дървени сапове. Начело на тълпата бил подс. Зл. Я., който държал в ръцете си
брадва. Същият се приближил към св. А. и замахнал с брадвата към него. Св. А.
отстъпил назад и разпоредил на подс. Зл. Я. да спре. Последният не се подчинил
и отново силно замахнал с брадвата с острие, насочено към тялото на св. А.. Св.
А. отново отстъпил назад, извадил служебния си пистолет „Макаров" и
повторно разпоредил на подс. Зл. Я. да спре, като го предупредил, че в противен
случай ще стреля. Междувременно, подс. С. Я. взел един кол от каруцата,
започнал да го размахва заплашително пред св. А. и да вика „Ей сега ще ви
убием". В същото време подс. Зл. Я. замахнал за трети път с брадвата към
св. А.. Това принудило св. А. да възпроизведе изстрел във въздуха. След изстрела
подс. Зл. Я. се уплашил, пуснал брадвата на земята и се дръпнал назад. Св. А.
Златанова Я. - майка на подс. Зл. Я. също се намесила и започнала да го дърпа
назад. Поради напрегнатата обстановка св. А. и св. Н. не успели да задържат
подсъдимите Г. Я.,*** и Р. Я..
При извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания на лица по фотоснимки, св. А. разпознал подс. Р. Я.
като едно от лицата, които били в каруцата, което успяло да избяга и да извика
другите роми от с. Старо Оряхово; подс. С. Я. като едно от лицата, които били в
каруцата и което оказало съпротива при задържането и в последствие го
заплашвало с кол и му отправяло заплахи;
подс. Г. Я. като едно от лицата, които били в каруцата и подс. Зл. Я. като
лицето, което три пъти замахвало към него с брадва.
Видно от назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойност на
инкриминираната вещ възлиза на 3315.00 лв.
Предвид непълнолетието на подс.Р.Я.,
в хода на ДП била назначена СПЕ, от заключението на която е видно, че същият не
страда от психично заболяване, алкохолна или наркотична зависимост. Към момента
на извършване на деянието подс. Р. Я. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от приложената справка от
инспектор „ДПС", подс. Р. Я. има четирима братя и една сестра. Баща му - Г.И.Я.
има основно образование и е безработен, а майка му - А. Златанова Я. е с
начално образование, също безработна. Семейството живее в еднофамилна къща при
недобри хигиенно - битови условия. Подс. Р. Я. е неграмотен - посещавал е
училище до трети клас, като към момента не учи и не работи. Физически и
психически се развивал правилно, не споделя здравословни проблеми. Няма особено
изразени наклонности и интереси, служи си с лъжа за постигане на целите си.
Подс. Я. дружи със свои връстници от малцинствата в селото, някои от които са
познати на ДПС при ПУ „Долни чифлик". Води се на отчет в ДПС при ПУ
..Долни чифлик" за извършена кражба.
Видно от направената справка за
съдимост, подс.Г.Я. е осъждан, както
следва :
1.С
определение по НОХД № 6833/2010г. по описа на ВРС, влязло в сила на
20.12.2010г., на подсъдимият Г.Я., за деяние по чл.195ал.1т.4пр.2
вр.чл.194ал.1вр.чл.20 ал.2 вр. чл.18ал.1 от НК , е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три
години.
2.С
присъда по НОХД № 90/89г. по описа на ВРС, влязла в сила на 14.02.89г., на
подс.Г.Я., за деяние по чл.252 ал.1 пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
е било отложено с изпитателен срок от три години.
Видно
от направената справка за съдимост, подс.Р.Я.
е осъждан, както следва :
1.С
определение по НОХД № 7118/2009г. по описа на ВРС, влязло в сила на
17.02.2010г., е одобрено споразумение, по силата на което подс.Р.Я. , за деяние
по чл.197 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20ал.2 вр. чл.63 ал.1т.4 от НКе приел
да изтърпи наказание „Обществено порицание”.
Видно
от направената справка за съдимост, подс.С.Я.
е осъждан, както следва :
1.С определение по НОХД № 6833/2010г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 20.12.2010г., е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимият С.Я., за деяние по чл.195ал.1т.4пр.2 и т.7 вр.чл.194ал.1вр.чл.20
ал.2 вр. чл.18ал.1 от НК , е приел да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим в условията на затвор.
2.С определение по НОХД № 3542/2009г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 02.11.2009г., е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимият С.Я., за деяние по чл.195ал.1т.2 и т.5 от НК ,
е приел да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години.
3.С присъда по НОХД № 6853/2005г. по описа на
ВРС, влязла в сила на 19.07.2007г., на подс.С.Я., за деяние по чл.170 ал.2 пр.1
и 3 вр.ал.1т.2 вр.чл.20ал.2 от НК, е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
сро от три години.
С
определение по ЧНД № 78/2011г. по описа на ВРС, влязло в сила на 09.02.2011г.,
са били групирани наказанията, наложени на С.Я. по НОХД 3542/2009г. на ВРС и
НОХД № 6853/2005г. на ВРС, като е било определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при строг режим в
условията на затвор.
Видно
от направената справка за съдимост, подс.З.Я.
е осъждан, както следва :
1.С присъда по НОХД № 6853/2005г. по описа на
ВРС, влязла в сила на 19.07.2007г., на подс. З.Я., за деяние по чл.170 ал.2
пр.1 и 3 вр.ал.1т.2 вр.чл.20ал.2 от НК и чл.216 ал.4 от НК, е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от три години и към горното наказание е било
присъединено наказанието глоба в размер на 100лв..
2.С определение по НОХД № 3542/2009г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 02.11.2009г., е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимият З.Я., за деяние по чл.215ал.1пр.1
от НК , е приел да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три
години.
3.С
определение по НОХД № 7118/2009г. по описа на ВРС, влязло в сила на
17.02.2010г., е одобрено споразумение, по силата на което подс.З.Я. , за деяние
по чл.197 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20ал.2 вр. чл.63 ал.1т.4 от НК е
приел да изтърпи наказание „Пробация”, включващо задължителните пробационни
мерки за срок от шест месеца с периодичност на първата- три пъти седмично.
С
определение по ЧНД 988/2010г. на ВРС, влязло в сила на 09.04.2010г., са били
групирани наказанията, наложени на З.Я. по НОХД № 3542/2009г. на ВРС и НОХД №
7118/2009г. на ВРС, като е било определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок от три години.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимите З.Я., С.Я.,
Г.Я. и Р.Я., които изцяло признаха фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, показанията на
свидетелите П. А., Н. Н., А.Я., Г.С. и С. И., дадени в хода на досъдебното
производство, съдебно-оценителна експертиза, СПЕ, справки за съдимост, справка
от ДПС, протоколи за разпознаване, както и от останалите писмени материали по
делото.
Съдът
изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимите З.Я., С.Я., Г.Я. и Р.Я., тъй като същите
кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П. А., Н. Н., А.Я., Г.С.
и С. И., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СОЕ и
СПЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Г.И.Я., с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, след предварителен сговор със С.Г.Я. и Р.Г.Я., направил
опит да отнеме части от метален електрически стълб /жере/ на стойност 3315лв.
/три хиляди триста и петнадесет лева/, от владението на Г.Р.С., собственост на
„Е. ОН България мрежи" АД, без негово участие с намерение противозаконно
да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор, деянието не
представлява маловажен случай и е останало недовършено поради независещи от
него причини.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, каруцата с конски впряг не представлява МПС или техническо средство,
поради което съдът на осн.чл.304 от НПК оправда подс.Г.Я. за това да е извършил
деянието чрез използване на техническо средство-каруца с конски впряг.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано/ реабилитирано/ към момента
да деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в опит
на подсъдимия Г.Я. да отнемане чужди движими вещи- посочени в обвинението,
собственост на на
„ЕОН България мрежи" АД , при което се прекъсва владението върху вещите, без съгласието на владелеца .Деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, тъй като преди да бъде установена
трайно новата фактическа власт е имало намеса от страна на полицейските
служители и отнетите вещи са били изхвърлени от каруцата, с която са били
предвижвани от мястото, където са били отнети.
Касае се
за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото
на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото
придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на чл.195ал.1т.2 от НК, тъй като отнетите вещи не са
били под постоянен надзор и са били оставени трайно на обществено доверие.
Престъплението е извършено при
условията на чл.195ал.1т.5 от НК, тъй като подсъдимите Г.Я., С.Я. и Р.Я., предварително са се сговорили да извършат
престъпното посегателство, набавили са и съответните средства, които да им
помогнат за осъществяване на намерението им и са взели решение за извършването на кражбата
предварително, в спокойна обстановка и са набелязали конкретно предмета на
престъпното посегателство. Случаят не би могъл да се квалифицира като
маловажен, тъй като се касае за вещи с висока стойност и за наличието на втори
квалифициращ признак на деянието.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи. Подсъдимият Г.Я. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема чистото
съдебно минало на подс.Г.Я. към момента на извършване на деянието, както и
факта, че металните стълбове, части от които подсъдимите са направили опит да
отнемат, вече са били съборени на земята и не са били използвани по
предназначение, като самопризнанията, предвид процедурата, по която се
разглежда делото, не биха могли да се приемат за смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство е високата стойност на предмета на
престъпно посегателство.
Причините
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане
на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е
стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия Г.Я. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.4 вр.чл.58 б.”А” от НК, тъй като деянието е останало недовършено
във фазата на опита и наред с възможността да се определи наказание при
условията на чл.58А ал.1 от НК, са налице и предпоставките на чл.58 А ал.4 от НК за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 от НК. Предвид
коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, при
превес на първите, както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия Г.Я. бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА , чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира,
че с оглед специалната и генерална
превенция и предвид факта, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран, съдът намира,
че Г.Я. не следва да бъде изолиран от обществото.Предвид коментираните
смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, в конкретния случай, съдът счита, че наказание
“Лишаване от свобода “ за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде
отложено с минимално предвидения от закона срок от три години, би било
необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36ал.1 от НК, като
едно наказание в по-малък размер не би
оказало необходимото превъзпитателно и предупредително въздействие, а наказание
в по-висок размер не би било съответно
на извършеното. Тъй като при условията на чл.58 А ал.1 от НК на подсъдимият Г.Я.
би могло да се наложи минимално наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, след като предвиденият минимум от една година бъде редуциран с една
трета, съдът прецени, че разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК е по-благоприятна
за дееца, поради което наложи наказание при условията на чл.58А ал.4 от НК.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Р.Г.Я., с деянието си е осъществил
състава и на престъпление по чл. 195. ал. 1. т. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 вр. чл. 63. ал. 1. т. 3 от НК, за това, че на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след
предварителен сговор със С.Г.Я. и Г.И.Я., направил опит да отнеме части от
метален електрически стълб /жере/ на стойност 3315лв. /три хиляди триста и
петнадесет лева/, от владението на Г.Р.С., собственост на „Е. ОН България
мрежи" АД, без негово участие е намерение противозаконно да ги присвои,
като вещите не са били под постоянен надзор, деянието е извършено повторно, не
представлява маловажен случай и е останало недовършено поради независещи от
него причини.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, каруцата с конски впряг не представлява МПС или техническо средство,
поради което съдът на осн.чл.304 от НПК оправда подс.Г.Я. за това да е извършил
деянието чрез използване на техническо средство-каруца с конски впряг.
Субект
на престъплението е вменяемо, непълнолетно, осъждано към момента да
деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в опит на подсъдимия Р.Я. да отнемане
чужди движими вещи- посочени в обвинението, собственост на на „ЕОН България
мрежи" АД , при което се прекъсва владението върху вещите, без съгласието на владелеца .Деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, тъй като преди да бъде установена
трайно новата фактическа власт е имало намеса от страна на полицейските
служители и отнетите вещи са били изхвърлени от каруцата, с която са били
предвижвани от мястото, където са били отнети.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на чл.195ал.1т.2 от НК, тъй като отнетите вещи не са били
под постоянен надзор и са били оставени трайно на обществено доверие.
Престъплението е извършено при
условията на чл.195ал.1т.5 от НК, тъй като подсъдимите Г.Я., С.Я. и Р.Я., предварително са се сговорили да извършат
престъпното посегателство, набавили са и съответните средства, които да им
помогнат за осъществяване на намерението им, взели са решение за извършването на кражбата
предварително, в спокойна обстановка и са набелязали конкретно предмета на
престъпното посегателство. Случаят не би могъл да се квалифицира като
маловажен, тъй като се касае за вещи с висока стойност и за наличието на три
квалифициращи признака на деянието.
От обективна страна, деянието е извършено от
подс.Р.Я. при условията на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК , тъй като деецът е
извършил престъплението, след като е бил осъден за извършена кражба по НОХД № 7118/2009г. на PC - Варна, като
определението на съда, с което е одобрено споразумението за решаване на делото,
е влязло в сила на 17.02.2010г. Това определя приложението на чл. 28 от НК по
отношение на деянието му по настоящото дело, тъй като не са изтекли изискуемите
5 години от изтърпяването на наказанието
по смисъла на чл. 30 от НК.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи. Подсъдимият Р.Я. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, съдът приема факта, че металните стълбове, части от
които подсъдимите са направили опит да отнемат, вече са били съборени на земята
и не са били използвани по предназначение, обстоятелството, че непълнолетният е
участвал в деянието заедно със своя родител и своя пълнолетен брат, като
самопризнанията, предвид процедурата, по която се разглежда делото, не биха
могли да се приемат за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е високата стойност на предмета на престъпно
посегателство.Предходната съдимост влияе на квалификацията, поради което съдът
не я приема за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Причините за извършване на деянието са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението
е стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия Р.Я. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.4 вр.чл.58 б.”А” от НК, тъй като деянието е останало недовършено
във фазата на опита и наред с възможността да се определи наказание при
условията на чл.58А ал.1 от НК, са налице и предпоставките на чл.58 А ал.4 от НК за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1т.2 б.”Б” от НК. Предвид
коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на първите,
както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.2б.”Б” от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия Р.Я. бъде наложено наказание “ПРОБАЦИЯ”, включващо
следните пробационни мерки: на основание чл.42 а ал.2 т.1 от НК-„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с начална периодичност два
пъти седмично и на основание чл.42 а ал.2 т.2 от НК-„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието
и личността на дееца, като съдът намира, че въпреки предходната съдимост
на непълнолетния подсъдими, доколкото до този момент на същия е било налагано единствено
наказание „Обществено порицание”, наказание „Пробация”, включващо
задължителните пробационни мерки за минимално предвидения срок от три месеца, с
минимална първоначална периодичност на първата мярка би оказало нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, като едно
наказание в по-висок размер не би
било съответно на извършеното. Тъй като при условията на чл.58 А ал.1 от НК на
подсъдимият Р.Я. би могло да се наложи единствено наказание лишаване от
свобода, съдът прецени, че разпоредбата на чл.55ал.1т.2 б.”Б” от НК е
по-благоприятна за дееца, поради което наложи наказание при условията на чл.58А
ал.4 от НК.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият С.Г.Я., с деянието си е осъществил състава и на престъпление
по чл. 195, ал. 1. т. 2, т. 4, пр. 2, т.
5 и т. 7 вр. чл. 194. ал. 1 вр. чл. 18. ал. 1 от НК, тъй като на 14.06.2011г. в землището на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, след предварителен сговор със Г.И.Я. и Р.Г.Я., направил
опит да отнеме части от метален електрически стълб /жере/ ла стойност 3315лв.
/три хиляди триста и петнадесет лева/, от владението на Г.Р.С., собственост на
„Е. ОН България мрежи" АД, без негово участие с намерение противозаконно
да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор, деянието е
извършено повторно, не представлява маловажен случай и е останало недовършено
поради независещи от него причини.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, каруцата с конски впряг не представлява МПС или
техническо средство, поради което съдът на осн.чл.304 от НПК оправда подс.Г.Я.
за това да е извършил деянието чрез използване на техническо средство-каруца с
конски впряг.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано към момента да деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в опит
на подсъдимия С.Я. да отнемане чужди движими вещи- посочени в обвинението,
собственост на на
„Е. ОН България мрежи" АД , при което се прекъсва владението върху вещите, без съгласието на владелеца .Деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, тъй като преди да бъде установена
трайно новата фактическа власт е имало намеса от страна на полицейските
служители и отнетите вещи са били изхвърлени от каруцата, с която са били
предвижвани от мястото, където са били отнети.
Касае се за
престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на
собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото
придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на чл.195ал.1т.2 от НК, тъй като отнетите вещи не са
били под постоянен надзор и са били оставени трайно на обществено доверие.
Престъплението е извършено при
условията на чл.195ал.1т.5 от НК, тъй като подсъдимите Г.Я., С.Я. и Р.Я., предварително са се сговорили да извършат
престъпното посегателство, набавили са и съответните средства, които да им
помогнат за осъществяване на намерението им и са взели решение за извършването на кражбата
предварително, в спокойна обстановка и са набелязали конкретно предмета на
престъпното посегателство. Случаят не би могъл да се квалифицира като
маловажен, тъй като се касае за вещи с висока стойност и за наличието на втори
квалифициращ признак на деянието.
Квалификацията на извършеното деяние по
чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК за подс.С. Я. се обуславя от факта, че деецът е
извършил престъплението, след като е бил осъден за извършена кражба със
споразумение по НОХД № 3542/2009г. на PC - Варна, влязло в сила на 02.11.2009г.
Това определя приложението на чл. 28 от НК по отношение на деянието му по настоящото
дело, тъй като не са изтекли изискуемите 5 години от изтърпяването на
наказанието съгласно чл. 30 от НК.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи. Подсъдимият С.Я. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, съдът приема фактът, че
металните стълбове, части от които подсъдимите са направили опит да отнемат,
вече са били съборени на земята и не са били използвани по предназначение, като
самопризнанията, предвид процедурата, по която се разглежда делото, не биха
могли да се приемат за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е високата стойност на предмета на престъпно посегателство.
Причините за извършване на деянието са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е
стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия С.Я. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.4 вр.чл.58 б.”А” от НК, тъй като деянието е останало недовършено
във фазата на опита и наред с възможността да се определи наказание при
условията на чл.58А ал.1 от НК, са налице и предпоставките на чл.58 А ал.4 от НК за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 от НК. Предвид
коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, при
баланс между същите, както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия С.Я. бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира,
че с оглед специалната и генерална
превенция и предвид факта, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан на лишаване от
свобода, съдът намира, че С.Я. следва да бъде изолиран от обществото, като на
основание чл.60ал.1 от ЗИНЗПС да изтърпи наказание в затвор, при строг режим на
основание чл.61т.2 от ЗИНЗПС.Предвид баланса между смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, в конкретния случай, съдът счита, че наказание “Лишаване от
свобода “ за срок от шест месеца, би било необходимо и достатъчно за постигане
на целите на чл.36ал.1 от НК, като едно
наказание в по-малък размер не би оказало необходимото превъзпитателно и
предупредително въздействие, а наказание в
по-висок размер не би било съответно на извършеното. Тъй като при
условията на чл.58 А ал.1 от НК на подсъдимият С.Я. би могло да се наложи
минимално наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, след като
предвиденият минимум от една година бъде редуциран с една трета, съдът прецени,
че разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК е по-благоприятна за дееца, поради което
наложи наказание при условията на чл.58А ал.4 от НК.
След преценка
на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият С.Г.Я., с деянието си е осъществил състава и на престъпление
по чл. 269. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 14.06.2011г. в
землището на с. Старо Оряхово, обл. Варна, в съучастие като съизвършител със З.Г.Я.,
употребил заплашване с цел да принуди органи на власт - П.Й.А. и Н.Д.Н. -
служители при Четвърто РУП - ОД - МВР - Варна, да пропуснат нещо по служба - да
изпълнят задълженията си по установяване и задържане на Г.И.Я., С.Г.Я. и Р.Г.Я..
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано към момента да деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се изразява в употреба на заплашване спрямо органи на властта-
полицейски служители при ІV РУП-Варна.
От субективна страна - деянието е извършено
при пряк умисъл и специална цел- да принуди органите на властта/ служителите на
полицията, които са органи на изпълнителната власт в Държавата/ да пропуснат
нещо по служба, а именно да изпълнят задълженията си по установяване и
задържане както на самия него, така и на подсъдимите Р.Я. и Г.Я.,
непосредствено, след като същите са извършили престъпление.
Деянието е
извършено от подс.С.Я. в съучастие като съизвършител с подс.З.Я., тъй като е
налице задружна дейност, пряко участие на двамата подсъдими в изпълнителното
деяние и общност на умисъла.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът приема фактът, че подсъдимият се е стремил да защити себе
си.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е употребата на кол за упражняване на заплахата.
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия С.Я. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.1 от НК в последната
редакция на правната норма, тъй като в конкретният случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл.55 от НК. Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при баланс между
същите, както и предвид разпоредбата на чл.54ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия С.Я. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА “ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира,
че с оглед специалната и генерална
превенция и предвид факта, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан на лишаване от
свобода, С.Я. следва да бъде изолиран от обществото, като на основание
чл.60ал.1 от ЗИНЗПС да изтърпи наказание в затвор, при строг режим на основание
чл.61т.2 от ЗИНЗПС.Предвид баланса между смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, в
конкретния случай, съдът счита, че наказание “Лишаване от свобода “ за срок от
ШЕСТ месеца, което към минимално
предвидения от закона размер, би било необходимо и достатъчно за постигане на
целите на чл.36ал.1 от НК, като едно
наказание в по-малък размер не би оказало необходимото превъзпитателно и
предупредително въздействие, а наказание в
по-висок размер не би било съответно на извършеното.Предвид горното
съдът определени на подсъдимия С.Я. наказание лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58А ал.1 от НК намали с една трета и наложи
на подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
в затвор, при строг режим.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи подс.С.Я. да изтърпи
най-тежкото от наложените му две наказания, а именно лишаване от свобода
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА които на основание чл.60ал.1 от ЗИНЗПС да изтърпи в
затвор, при строг режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗПС.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият З.Г.Я., с деянието си е осъществил състава и на престъпление
по чл. 269. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 14.06.2011г. в землището на с. Старо Оряхово, обл. Варна, в
съучастие като съизвършител със С.Г.Я., употребил заплашване с цел да принуди
органи на власт - П.Й.А. и Н.Д.Н. - служители при Четвърто РУП - ОД - МВР -
Варна, да пропуснат нещо по служба - да изпълнят задълженията си по
установяване и задържане на Г.И.Я., С.Г.Я. и Р.Г.Я..
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано към момента да деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се изразява в употреба на заплашване спрямо органи на властта-
полицейски служители при ІV РУП-Варна.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл и специална цел- да принуди органите на властта/
служителите на полицията, които са органи на изпълнителната власт в Държавата/
да пропуснат нещо по служба, а именно да изпълнят задълженията си по
установяване и задържане на подсъдимите С. Я., Р.Я. и Г.Я., непосредствено,
след като същите са извършили престъпление.
Деянието е
извършено от подс.З.Я. в съучастие като съизвършител с подс.С.Я., тъй като е
налице задружна дейност, пряко участие на двамата подсъдими в изпълнителното
деяние и общност на умисъла.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът приема фактът, че подсъдимият се
е стремил да защити близките си- баща и братя.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е употребата на брадва за упражняване на заплахата.
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия З.Я. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.1 от НК в последната
редакция на правната норма, тъй като в конкретният случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл.55 от НК. Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при баланс между
същите, както и предвид разпоредбата на чл.54ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия З.Я. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието
е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира,
че с оглед специалната и генерална
превенция и предвид факта, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан на лишаване от
свобода, З.Я. следва да бъде изолиран от обществото, като на основание
чл.60ал.1 от ЗИНЗПС да изтърпи наказание в затвор, при строг режим на основание
чл.61т.2 от ЗИНЗПС.Предвид баланса между смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, в
конкретния случай, съдът счита, че наказание “Лишаване от свобода “ за срок от
ШЕСТ месеца, което към минимално
предвидения от закона размер, би било необходимо и достатъчно за постигане на
целите на чл.36ал.1 от НК, като едно
наказание в по-малък размер не би оказало необходимото превъзпитателно и
предупредително въздействие, а наказание в
по-висок размер не би било съответно на извършеното.Предвид горното
съдът определени на подсъдимия З.Я. наказание лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58А ал.1 от НК намали с една трета и наложи
на подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
в затвор, при строг режим.
На
осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи
съдебните и деловодни разноски на
подсъдимите.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: