РЕШЕНИЕ
№782
гр. Пловдив, 03.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми декември, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2394 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на “Пента груп“
ЕООД с ЕИК ***гр. Пловдив, представлявано от управителя Н.И.Г., срещу Акт за
установяване на задължения по декларация
№ 616-1 от 03.06.2021 г., издаден от И. Т. Т. – Главен инспектор в Отдел
“Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
потвърден с Решение № 53/13.08.2021 г. на Директор дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, с който са били установени задължения на дружеството
за данък върху превозните средства за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2020 г.
в общ размер на 853,78 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 237,01 лв. или
общо задължение от 1090,79 лева.
С жалбата се излагат твърдения за нищожност на оспорвания АУЗД поради
издаването му от некомпетентен орган, както и поради липса на мотиви. В тази
насока се излага съображения относно това, че от съдържанието на АУЗД не
ставало ясно относно какво задължение и на базата на какви данни бил съставен
актът, като липсвало основанието, на което актът е издаден. Отделно се излагат
доводи за незаконосъобразност на акта, като се сочи същият да не е бил съобщен
в предвидения срок на жалбоподателя, както и че в установителната му част
липсват данни за начина на изчисление на размера на съответните задължения.
Тези доводи по жалбата се поддържат и в съдебното заседание, в което жалбоподателят
се представлява от упълномощения му адв.К.. В представена писмена защита по
делото се приповтарят посочените доводи по жалбата, като изрично се сочи, че
макар и да е била представена по делото методиката за изчисление на данък, то
пак била налице неяснота относно това как администрацията била достигнала до
посочените изводи. Не се прави искане за разноски.
Ответникът по жалбата – Директор дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Я., оспорва жалбата, като заявява липса на основания за обявяване
на АУЗД за нищожен, респективно за отмяната му като незаконосъобразен, в която
връзка и се излага становище в съдебното заседание. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с
право на жаба и при наличен правен интерес от обжалване, като и против акт,
който подлежи на съдебно обжалване, поради което и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С декларация
по чл.54 от ЗМДТ от 15.03.2016 г. за притежаван лек автомобил дружеството “Пента
груп“ ЕООД декларирало придобит от него
лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“, с рег.№ ***и мощност 103 kW, с дата на придобиване 08.02.2016 г. В тази
връзка в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив била открита
партида за облагането с данък върху превозните средства за посочения автомобил,
считано от 01.02.2016 г. /месецът на придобиване на автомобила/. След извършена
служебна проверка в масива на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив било установено, че “Пента груп“ ЕООД не е внасяло изобщо данък върху
превозните средства за целия период от 01.02.2016 г. до 31.12.2020 г. в
качеството му на собственик на л.а. марка „Волво“, модел „С 60“, с рег.№ ***в
законоустановения срок. Поради това и служебно бил издаден процесният Акт за
установяване на задължения по декларация № 616-1 от 03.06.2021 г., с който бил
установен размерът на данъка за посочения автомобил и лихвите за просрочие за
периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2020 г., които били посочени като размери на
главница и лихва по години и възлизали в общ размер на 853,78 лв. - данък и
лихви за просрочие в общ размер на 237,01 лв. АУЗД бил връчен лично на
управителя на дружеството на 15.06.2021 г., като бил обжалван в срок от дружеството
по административен ред. С решение № 53/13.08.2021 г. на Директор дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив били приети за неоснователни
изложените в жалбата възражения и оспореният АУЗД бил потвърден.
В хода на съдебното производство, във връзка с
дадените от съда указания, от страна на ответника са представени заповеди
касателно компетентността на издателя на АУЗД, както и справка относно начина
на определяне на данъка върху превозните средства за периода от 01.02.2016 г.
до 31.12.2020 г. по отношение на л.а. марка „Волво“, модел „С 60“, с рег.№ ****,
собственост на “Пента груп“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна и на базата
на приобщените доказателства, съдът намери, на първо място, че оспореният АУЗД
е издаден от компетентен орган и в тази връзка възраженията за неговата
нищожност са напълно неоснователни. Видно е, че издателят на АУЗД е на длъжност
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при Дирекция „Местни данъци и
такси“ в Община Пловдив, като в тази насока е представена заповедта за
назначаване издателя на акта на посочената длъжност. Обжалваният АУЗД е издаден
от надлежно оправомощен орган, защото по делото е приложена заповед на Кмета на
Община Пловдив от 27.10.2017 г. за оправомощаване на служителите на длъжност
главен инспектор с правата и задълженията на органи по приходите, съгласно
изискването за определяне на служителите по посочения ред, предвидено по чл.4,
ал.4, вр. с ал.3 и ал.1 от ЗМДТ. АУЗД е издаден в писмена форма и според съда
съдържа достатъчно подробно посочване на фактически и прави основания за
неговото издаване, които да дават възможност съдът да провери неговата
законосъобразност. В тази насока, действително, видно е, че в АУЗД са посочени
законовите разпоредби на ЗМДТ, които определят дължимостта на данъка върху
превозните средства и задължения субект, както и начинът, по който се определя
размерът на данъка /чл.52-55 от ЗМДТ/. Изрично е упоменато, че при определяне
размера на данъка общинската администрация ползва данните от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, както и че в изпълнение на
чл.1, ал.2 от ЗМДТ с Решение № 10 по протокол №2 от 31.01.2008 г. Общински
съвет Пловдив е приел Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Пловдив. Цитирана е и нормата на чл.1, ал.3 от ЗМДТ,
според която, когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се
събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. Изрично
в мотивната част на АУЗД е посочено, че условията, реда и границите на данъка
върху превозните средства са определени, съгласно раздел IV – Данък върху превозните средства от
ЗМДТ, като размерът на данъка за Община Пловдив по всички категории превозни
средства е определен в раздел IV – Данък върху превозните средства от посочената Наредба.
Указано е, също така и че предвид публичния характер на задълженията за данък
върху превозните средства, то с неплащането им в регламентирания срок, съответно
неплащане на вноските в сроковете, предвидени в закона /по чл.60 от ЗМДТ/, задълженото лице изпада в забава и
поради това дължи лихва. В тази насока е цитирана изрично като основание за
начисляване на лихвите разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ. В крайна сметка е
посочено, че въз основа на данните от съответния регистър на пътните превозни
средства, каквато информация се подава автоматизирано до Община Пловдив
ежедневно, се установява размера на задълженията за данъци, както и лихвите към
тях към датата на издаване на АУЗД. В разпоредителната част на АУЗД в тази
насока е посочен размерът на данък върху превозните средства и съответно
лихвата за годините 2016 до 2020 г. вкл., а като правно основание за
определянето на данъка за всяка от годините е посочен ЗМДТ, както и Наредбата
за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив и Решенията
на Общински съвет Пловдив. По отношение на всяка от годините е изрично отразена
констатация в графа „внесена сума“ – 0,00 лева.
С оглед на посоченото съдържание на АУЗД става ясно
действително, както се твърди и в жалбата, че не е бил подробно описан в мотивите
към АУЗД самият механизъм на изчисление на данъка, за която и да било от
годините, така, както това е сторено в представената в хода на съдебното
производство справка, допълваща административната преписка, като единствено е
посочено какво е правното основание за определяне размер на данъка. В рамките
на потвърждаващото АУЗД решение на Директора на дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, също не е подробно посочен механизъм на изчисление
на данъка, като обаче е акцентирано на това, че при извършената проверка е било
отправено изрично запитване до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, като
е изпратена справка, видно от която не е било налице прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил, собствен на жалбоподателя. В тази връзка е
отразено съвсем правилно в потвърждаващото решение, също така и че задълженията
за данъка възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в
съответните данъчни материално-правни норми, като в случая елементите от
фактическия състав за възникване на задължението са били установени –
задълженото лице е собственик на лек автомобил, за който са получени данни,
съдържащи параметрите на автомобила, необходими за определяне на конкретните
задължения, а именно мощността на двигателя в kW, годината на производство, наличието
или липсата на евро категория, които данни се съдържат в АУЗД, изтичането на
срока за внасяне на данъка, облагаемост на МПС, като регистрирано за процесния
период за движение по пътната мрежа и задълженост на собственика по чл.53 от ЗМДТ. Независимо от това, че в рамките на АУЗД, както и в решението, което го
потвърждава, на практика не е посочен изрично и подробно начин на фактическото
изчисление на данъка, а представената справка относно начина на определяне на
данъка за процесния автомобил, изготвена от издателя на АУЗД, не носи дата на
изготвянето ѝ, за да се прецени дали е съставлявала част от процедурата
по издаването на акта и в този смисъл да се определи като документ от
преписката, в който се съдържат мотивите към акта, по начина, посочен в ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, то, според съда, липсата на такова изрично и подробно
описание в случая не може да се определи като липса на мотиви на оспорвания
АУЗД. И това е така, защото задължението за заплащане на данък произтича пряко
от нормативен акт при осъществяване на елементите от фактическия състав,
определящ дължимостта на данъка и се определя също така по реда, предвиден в
нормативен акт. В случая в АУЗД с оглед характера му на установяващ акт са били
посочени необходимите фактически и правни основания за неговото издаване, а
именно налице са данни относно собственика на лекия автомобил, както и
регистрацията и техническите и други характеристики на автомобила, необходими
за определяне на дължимия за него данък, а така също и начисления като размер
въз основа на данните за автомобила данък, при приложение на посочените от
административния орган разпоредби на ЗМДТ и съответната Наредба за определяне
на местните данъци на територията на Община Пловдив и Решенията на Общински
съвет Пловдив. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредба
размера на данъка върху превозните средства при условията, по реда и в
границите, предвидени в Закона. Съответно начинът и формулата на изчисление на
данъка, както и съответните граници, са предвидени в чл.55, ал.1 от ЗМДТ. С
приетата разпоредба на чл.41, ал.1 от НОРМДТОП е посочен редът за определяне на
данъка върху превозните средства, като съобразно с предвижданията по чл.55 от ЗМДТ периодично Общински съвет Пловдив е приемал със свои решения и съответните
изменения на Наредбата. Вярно е, че в
рамките на оспорения АУЗД не се изрично посочени номерата на конкретно
относимите решения на ОС Пловдив, които са взети предвид при определяне на
данъка, но същевременно следва да се има предвид, че доколкото задълженията за
местни данъци са нормативни такива, както вече се посочи и условията за тяхното
възникване и изчисляване са установени в нормативни актове, респ. в актовете на
общинските съвети, които от своя страна са публични актове, то поради това и
посочването на данъка в оспорения АУЗД само като годишен размер, без изрично
посочване на механизма, по който този размер е изчислен, не може да бъде
счетено за съществено процесуално нарушение. Това е така, защото именно поради
нормативната му установеност, размерът на задължението за данъка за всяка
година може да бъде установен, без да са необходими специални знания, тъй като
това е резултат на математическо изчисление, съобразно с въведените от съответната
норма формули и граници, съотнесени към данните за конкретното регистрирано
превозно средство. В тази насока и е налице трайна съдебна практика досежно
липсата на нарушение на административнопроизводствените правила при липса на
подробно описание на механизма, по който е изчислен местният данък,
обективирана напр. в Решение № 4129/2016 г. по адм. дело № 6082/2015 г.,
Решение № 230/2017 г. по адм. дело № 14245/2015 г., Решение № 1752/2021 г. по
адм. дело № 10131/2020 г., Решение № 8459/2021 г. по адм. дело № 1709/2021 г.,
всички на ВАС. Както е имал възможност да посочи ВАС и в друго свое Решение с №
962/2016 г. по адм. дело № 15028/2014 г., актът за установяване на задължения
по декларация е декларативен по своя характер, не той поражда публичните
задължения, той само ги установява по размер. Разбира се, чл.6,
ал.1 от АПК задължава органа да
упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно, което
изисква органът да посочи конкретните задължения по начин, който позволява на
задълженото лице и на съда възможно най-ясно да установят тяхното основание и
размер, но тъй като задълженията възникват по силата на самия закон, то съдът е
длъжен да установи настъпили ли са установените в съответната правна норма
юридически факти и с оглед на това да установи дължимостта и размера на
задълженията, съгласно изискването по чл.160, ал.1 от ДОПК, което в случая не е
затруднен да стори. В тази насока и въз основа на съдържащите се в самия АУЗД
данни за превозното средство, за които са събрани доказателства в
административното производство, изцяло проверим е, както по основание, така и по размер определения данък за пътни превозни средства. Следователно, въз основа на съдържащите се в акта
фактически и правни основания съдът може да провери
неговата материална законосъобразност и при тази си проверка съдът установи, че
данъкът е точно изчислен, като са съобразени изцяло данните за автомобила,
декларирани и от жалбоподателя, и приложимото изменение на НОРМДТОП, прието със
съответното решение на ОС- Пловдив, точно така, както същите са посочени в
представената в съдебното заседание справка. В тази насока по отношение на
данъка за 2016 г. е изцяло съобразена датата на придобиването на превозното
средство, като са взети предвид 11, вместо 12 месеца. Съобразени са при
извършеното изчисление на данъка изцяло данните относно мощността на
автомобила, както и датата му на производство и липсата на екологична
категория, съобразно с изискванията и приложението на формулите, въведени от
законодателя в периода от 2016 г. до 2020 г. При извършеното и от съда
изчисление, съобразно с действащите формули за всяка от процесните години се
установява практически същият резултат, който е посочен в АУЗД. В тази връзка следва да се
има предвид, че липсата на изрично посочване на обстоятелството как точно са
извършени изчисленията не може да се определи като нарушение, доколкото съществени процесуални нарушения са тези,
които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват
на взетото от административния орган решение. От събраните по делото доказателства, освен
всичко останало, се установява и че жалбоподателят не е от кръга на субектите,
изброени в разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗМДТ, които се освобождават от заплащането
на данък върху превозните средства, нито са налице условията по чл.58, ал.4 от ЗМДТ, при които не се дължи местен данък върху превозното средство, доколкото в
рамките на целия процесен период превозното средство е с валидна регистрация. Обосновано
с нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ е и начисляването на лихви върху съответно
невнесените в срок данъци.
Неоснователни са възраженията по жалбата относно това,
че не ставало ясно основанието за издаване на АУЗД, предвид факта, че чл.107,
ал.3 от ДОПК предвиждал няколко различни хипотези, доколкото е установено, че
след като дружеството-жалбоподател е подало декларация, то не е изпълнило
задължението си за внасяне на дължимите суми за данъка в предвидения срок,
което е изрично посочено в АУЗД.
Без основание е
и твърдението, че от съдържанието на обжалвания акт не ставало ясно за
установяване на какво задължение същият се отнасял, доколкото е подробно
посочено в акта, че касае установяване на задължение за местен данък върху
конкретно превозно средство, собствено на дружеството.
Неоснователни са и възраженията, свързани с връчването
на АУЗД. Видно е от преписката, че същият е връчен на управителя на
дружеството-жалбоподател, като в нито един момент дружеството не е било
препятствано да реализира правата си и не е било лишено от възможността да
оспори акта по административен и съответно по съдебен ред.
По изложените съображения и съдът намира жалбата за
неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл.161, ал.1
от ДОПК. То следва да бъде присъдено в
полза на Община Пловдив, в чиято структура се намира ответникът по делото. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение възлиза
на 306,35 лева.
С оглед така изложените
мотиви
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пента груп“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес гр. Пловдив,
бул.“Цар Борис III Обединител“ -Продължение №1, срещу Акт за установяване на
задължения по декларация № 616-1 от
03.06.2021 г., издаден от Главен инспектор в отдел “Събиране и контрол“ на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 53/13.08.2021
г. на Директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който са
определени задължения на дружеството за данък върху превозните средства за
периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 853,78 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 237,01 лв.
ОСЪЖДА “Пента груп“ ЕООД, с ЕИК ***и адрес гр. Пловдив,
бул.“Цар Борис III Обединител“ - Продължение №1, да заплати на Община
Пловдив сумата в размер на 306,35 лева /триста и шест лева и тридесет и пет стотинки/, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съобразно с чл.160, ал.7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: