№ 390
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215386 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „*********“ ЕАД, ЕИК ******** срещу
наказателно постановление № Р-10-769/15.10.2021 г., издадено заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл. 221, ал. 8 т. 3 от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 100о¹, ал. 1 вр. ал.4 вр. чл. 100т,
ал.1 изр. първо пр. второ вр. ал.3 от ЗППЦК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Аргументира се тезата, че
задълженото за разкриване на регулирана информация на Комисията за
финансов надзор и на обществеността е едно, а не две отделни, като
нарушение би било налице само ако не бъдат уведомени и двата адресата
едновременно, поради което и неправилно дружеството е било
1
санкционирано за две отделни нарушения. Алтернативно се претендира
приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „*********“ ЕАД - редовно призован
не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор се представлява от
юрк. Г., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни, позовавайки се на ясната
законова норма и константната съдебна практика. Оспорва искането на
дружеството-жалбоподател нарушението да се квалифицира като маловажен
случай от една страна предвид срока на забава, а от друга предвид
обстоятелството, че спрямо „*********“ ЕАД вече е била издавана резолюция
за прекратяване на АНП за нарушение на същата правна норма и дружеството
е било предупредено, че при следващо нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Представя подробни писмени бележки и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Към месец май 2021 г. дружеството-жалбоподател „*********“ ЕАД имало
качеството емитент на ценни книжа, вписано под № РГ-05-1660 в регистъра
по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ и като
такова било адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
За оповестяване на регулирана информация пред обществеността
дружеството – жалбоподател използвало интернет портал, достъпен на адрес
www.x3news.com.
До 05.05.2021 г. дружеството-жалбоподател „*********“ ЕАД не било
представило на обществеността публично уведомление на индивидуална
основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021 г.
Свидетелката С.И. З.- М. – главен експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ при КФН извършила проверка на интернет сайта
www.x3news.com във връзка с оповестяване на регулирана информация от
страна на „*********“ ЕАД и установила, че до 05.05.2021 г. дружеството не
е представило на обществеността публично уведомление на индивидуална
2
основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021 г.
Свидетелката счела, че с това свое бездействие „*********“ ЕАД е
осъществило състава на нарушение по чл. 100о¹, ал. 1 във вр. с ал. 4, вр. чл.
100т, ал. 1, изр. първо, предложение второ, вр. ал. 3 от ЗППЦК, поради което
до дружеството била изпратена покана за изпращане на представител за
съставяне на АУАН.
На 20.05.2021 г. и в присъствието на надлежно упълномощен представител
на „*********“ ЕАД свидетелката З.-М. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-425/20.05.2021 г. Актът
бил предявен за запознаване на представителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива били депозирани впоследствие.
Към датата на съставяне на АУАН жалбоподателят все още не бил
представил на обществеността публично уведомление на индивидуална
основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021 г.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 15.10.2021 г. заместник – председателят на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „*********“
ЕАД за извършеното нарушение имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 20.10.2021 г., а на 25.10.2021
г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля С.И. З.- М., известие за доставяне на НП,
пълномощно, извлечение от интернет сайт на Българската фондова борса -
списък на емитенти и медиите, в които разкриват регулирана информация,
извлечение от регистъра на публични дружества и други емитенти на ценни
книжа, воден при КФН, извлечение от интернет сайт www.x3news.com,
резолюция № 209/25.11.2019 г. за прекратяване на
административнонаказателна преписка, известие за доставяне на резолюцията
за прекратяване на АНП, заповед № 3-61/17.03.2021 г. на заместник -
Председателя на КФН.
Съдът кредитира изцяло събраната по делото доказателствена съвкупност
като еднопосочна и безпротиворечива, установяваща в пълнота релевантната
фактология.
3
Показанията на свидетеля С.И. З.- М. са в значителна степен подробни,
последователи, логични и намират опора в останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно свидетелят З.-М.
е извършила проверка на дружеството – жалбоподател относно
оповестяването на обществеността на публично уведомление за финансовото
си състояние за първото тримесечие на 2021 г. за дружеството „*********“
ЕАД и е установила, че в срок до 05.05.2021 г. такова не е било представено
на обществеността, в нарушение на изискванията на чл. 100о¹, ал. 1 ЗППЦК.
Показанията на свидетелката намират опора в представените и приети по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са обективни и
съществено допринасят за изясняване на релевантната фактология. Именно от
тях съдът извлече информация относно медията, в която дружеството
разкрива регулирана информация. Извлечението от интернет сайта на
www.x3news.com подкрепя напълно заявеното от свидетелката, че в
законоустановения срок дължимото от чл. 100о¹, ал.1 публично уведомление
не е било предоставено на обществеността.
От приложената заповед № 3-61/17.03.2021 г. на заместник - председателя
на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” съдът
извлечен информация относно материалната компетентност на
актосъставителя С.И. З.- М..
Следва да се отбележи, че между страните не е налице спор относно
осъществилите се събития и извършеното нарушение, поради което по -
подробното анализиране на доказателствата не е необходимо.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от получаване
на препис от НП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
4
видно от т. 1.1.7 на представената заповед № 3-61/17.03.2021 г. свидетелят
С.И. З.- М. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗППЦК и
нормативните актове по прилагането му, а компетентността на АНО следва от
изричната разпоредба на чл. 222, ал.1 от ЗППЦК.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила – и двата акта съдържат всички изискуеми реквизити
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН /в сила към датата на съставянето им/,
извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена
съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на
двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че задължението за разкриване
публично регулираната информация чрез предоставянето й на комисията и на
обществеността всъщност е единно и при неспазване на тази разпоредба се
касае за извършване на едно, а не на две нарушения. Съгласно чл. 100 т, ал.1
изр. 1 ЗППЦК „Емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента
допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да
разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето й на
комисията и на обществеността“. Прочитът на цитираната разпоредба не
оставя съмнение, че на нейния адресат са вменени две отделни,
самостоятелни задължения, а именно да предоставя регулираната
информация на КФН и на обществеността. Различни са адресатите, различни
са и целите, които се преследват с въвеждането на две отделни задължения – в
единия случай се касае за обезпечаване възможността на контролния орган
/КФН/ да изпълни правомощията си по закон, а с предоставянето на
регулирана информация на обществеността се цели информирането на
инвеститорите и изобщо всички заинтересовани лица за финасовото
състояние на публичното дружество, като по този начин им се осигури
възможността за вземане на информирано решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 100о¹, ал. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр.
2 от ЗППЦК емитентът е длъжен да представи на обществеността публично
уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо,
трето и четвърто тримесечие. Посочената регулирана информация се разкрива
на обществеността чрез предоставянето й по реда на чл. 100т, ал. 3 от
ЗППЦК, а именно чрез избрана от дружеството информационна агенция или
друга медия. Ал. 4 на чл. 100о¹ посочва и съдържанието на уведомлението, а
5
именно справки по образец, определен от заместник-председателя,
пояснителни бележки със съдържание по чл. 100о¹ , ал. 5 от ЗППЦК и друга
информация, определена с наредба.
По делото се установи по категоричен начин, че дружеството-
жалбоподател „*********“ ЕАД не е представило на обществеността
публично уведомление за финансовото си състояние за първо тримесечие на
2021 г. в срок до 30 дни от края на тримесечието. Тъй като 30.04.2021 г. е бил
неприсъствен ден, правилно в АУАН и НП е посочено, че срокът за
изпълнение на задължението е изтекъл на 05.05.2021 г., първият присъствен
ден след великденските празници. Правилно е определена и датата на
извършване на нарушението 06.05.2021 г., в деня, следващ изтичането на
срока.
С оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице въпросът за субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда.
В жалбата не се оспорва, че дружеството не е представило на
обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първо
тримесечие на 2021 г. в срок до 30 дни от края на тримесечието. Аргументът,
с който се мотивира искането за отмяна на наказателното постановление
касае приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като
маловажно. Такива доводи са били изложени от жалбоподателя във
възражението срещу АУАН, като същите са обсъдени от АНО и са счетени за
неоснователни. Съдът споделя извода на АНО, че извършеното нарушение не
разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. Процесното нарушение е формално, поради което
липсата на настъпили вреди не може да бъде основателен довод, поради който
нарушението да бъде прието за маловажно. Не само в законоустановения
срок, но и до съставяне на АУАН задължението за предоставяне на
регулирана информация на обществеността не е било изпълнено от
жалбоподателя. Нещо повече, спрямо дружеството вече е бил прилаган чл. 28
ЗАНН за нарушение на същата правна норма и то е било предупредено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Обстоятелството, че до този момент на
дружеството не са били налагани административни наказания не омаловажава
извършеното, а правилно е било отчетно от АНО при индивидуализиране на
6
административното наказание. Ето защо искането на жалбоподателя за
прилагане на чл. 28 ЗАНН не може да бъде уважено.
Съгласно чл. 221, ал. 8 т. 3 пр. 1 от ЗППЦК за извършеното нарушение на
юридическо лице и едноличен търговец се налага административно наказание
„имуществена санкция” в размер от 5 000 до 10 000 лева. Правилно АНО е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минималния размер от 5
000 лева, която е справедлива, обоснована и годна да постигне целите на
административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се
явява безспорно доказано, а наложеното наказание е справедливо, с оглед на
което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /в същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН, в сила към датата на приключване на съдебните прения/. В
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д /тоест наказателното постановление/ се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал.4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер от 80 лева, съобразявайки неголямата
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-769/15.10.2021 г.,
издадено заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
7
инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 221, ал. 8 т. 3 от Закона
за публичното предлагане на ценни книжа на жалбоподателя „*********“
ЕАД, ЕИК ******** е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.
100о¹, ал. 1 вр. ал.4 вр. чл. 100т, ал.1 изр. първо пр. второ вр. ал.3 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати в полза на
Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8