Определение по дело №3637/2014 на Софийски градски съд

 МОТИВИ по НОХД № 3637/2014г. по описа на СГС - НК, 2 състав

        

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В.С.П. за това, че на 14.09.2012 година за периода от 13.30 до 16.00 часа в гр. ************** в кухненско помещение на къща умишлено умъртвил С.Т.С. – прострелял го в главата с огнестрелно оръжие, калибър 9х19 мм – неустановена марка и модел като убийството е извършено с користна цел – да набави за себе си имотна облага като не върне на С.Т.С. сумата от 3000.00 лева – престъпление по чл. 116, ал.1, т.7 вр. чл.115 НК.

В хода на проведените в съдебно заседание прения представителят на СГП поддържа обвинението като намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът излага установената, според него, фактическа обстановка. Навежда доводи относно наличието на достатъчно косвени доказателства /показанията на свидетели и заключения на експертизи/, установяващи авторството на деянието, като прави искане за дискредитиране обясненията на подсъдимия. В своята пледоария прокурорът анализира обясненията на подсъдимия и обективираното в проведения следствен експеримент и свидетелски показания, за да изведе обореност на твърдения на подсъдимия, в които той отрича своето авторство в осъщественото деяние, уличавайки св. Л.П. в убийството на С.С.. Немалко място прокурорът отделя на съдържимото във веществените доказателствени средства, коментирайки ги по същество и приемайки, че те са допустими и следва да бъдат част от доказателствената маса по делото. За да мотивира позицията си, че именно подсъдимият е автор на деянието, представителят на прокуратурата коментира поведението на П. пред различни свидетели по делото, дали показания в тази насока, при което той е изложил различни версии за случилото се на инкриминираната дата в неговия дом. За прокурора е несъмнено установено и оръдието на престъплението – притежаваният от пострадалия пистолет „Глок 17“ 9х19 мм и тази своя позиция основава на заключението на изслушаната трасологична експертиза и уточненията, направени от експерта в хода на съдебното следствие. Установените при психологичното изследване на подсъдимия негови характерови особености, отличаващи го като изключително активна, цЕ.сочена личност, настойчива при осъществяване на целите си, са още един довод на прокурора да приеме, че именно В.П. е извършил посегателството спрямо живота на С.С.. Моли при постановяване на присъдата да бъдат съобразени смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства при превес на последните и наказанието му да бъде рамкирано около средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.116 НК, размер. Изразява становище за основателност на гражданските искове, предявени от пострадалите и предлага пълното им уважаване от страна на съда.

Като частни обвинители в производството са конституирани К.С. - лично и в качеството си на законен представител на малолетния З. С.. К.С. е конституирана и в качеството си на граждански ищец в производството лично и като законен представител на З. С., с изразени претенции в размер на 150 000 лева /по отношение на К.С./ и 300 000 лева /по отношение на З. С./, представляващи обезщетение за неимуществени щети, претърпени вследствие на извършеното от В.П.. М.З. и Т.З. - родители на С.С. - също са предявили граждански иск, приет от съда за съвместно разглеждане, на стойност по 150 000 лева за причинените от деянието неимуществени вреди, както и са конституирани в качеството на частни обвинители.

Повереникът на частният обвинител и граждански ищец К.С. - адвокат С., пледира за постановяване на осъдителна присъда, подкрепяйки изцяло изложените от представителя на държавното обвинение съображения в контекста на изявлението й за  наличие единствено на косвени доказателства за вината на подсъдимия. Тя фокусира вниманието си върху заключението на съдебно-медицинска експертиза, даваща отговор и за механизма на деянието, сочещ не на инцидентност при извършването му, а на предварителни действия от страна на П., а не на св. П., за когото се посочва, че не притежава мотив да осъществи престъплението. Адвокат С. отделя внимание и на отразеното в докладна записка за провеждани телефонни разговори между подсъдимия, пострадалия, сина на подсъдимия и свидетеля Л.П. преди и в деня на посегателството. Моли на В.П. да му бъде определено наказание „доживотен затвор без замяна“, тъй като освен посочените от прокурора отегчаващи отговорността обстоятелства е налице и отстраняване на лявата ръка на пострадалия след неговата смърт от страна на подсъдимия, за да бъде осуетена последващата му идентификация.  Повереникът отправя искане за уважаване на гражданските искове в пълните им размери. В тази насока навежда аргументи за претърпените от пострадалите болки и страдания.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители М. и Т. З. – адвокат Т. също застъпва тезата, че обвинението се гради единствено на производни доказателствени източници, но те сочат на единствения извод, че В.П. е осъществил престъпното посегателство, тъй като е имал възможността, бил е по време, когато е извършено деянието и го е направил по описания в обвинителния акт начин. Адвокат Т. също коментира описания в съдебно-медицинската експертиза механизъм на нараняването, отразеното в съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия и данните, че свидетелят П. по време на извършване на деянието се е намирал в жк „Л.“ като достатъчни доказателства, за да бъде признат единствено подсъдимият като съпричастен към извършеното. Повереникът посочва и съзряни от него противоречия в обясненията на В.П. относно срещата му със св. Г.М., нелогичните твърдения, че му е осигурена охрана от св. П., за когото твърди, че е извършил убийството и впоследствие го е заплашвал, както и цялостното поведение на П. в досъдебната фаза на процеса, свързано с излагане на различни версии за случилото се, противопоставено на обясненията, дадени пред съда. Повереникът посочва, че самият подсъдим е посочил точното място, на което се намира трупа на пострадалия, което противоречи на заявеното от него, че е придобил знание за местоположението му от св. П. с приблизително описание на мястото. При определяне на наказанието претендира да бъде наложено наказание „доживотен затвор“, а поради доказаните страдания на родителите на С. и полагани от него грижи за тях приживе, предявените от М.З. и Т.З. граждански искове да бъда уважени в пълния им размер.

Гражданският ищец и частен обвинител К.С. лично и като законен представител на малолетния си син се присъединява изцяло към казаното от своя повереник и моли съда за справедлива присъда.

Гражданските ищци и частни обвинители М. и Т. З. са редовно уведомени, но не се явяват пред съда, за да изразят своята лична позиция.  

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Г. изразява убеждението си, че събраните в досъдебната и съдебна фаза на процеса доказателства не кореспондират с фактическата обстановка, описана в обвинителния акт по отношение времето, начина и лицето, осъществило деянието. Тя акцентира на липсата на мотив у В.П. да извърши деянието, тъй като от показанията на свидетелите С. и Т. се установява, че подсъдимият е връщал парична сума и към процесната дата той не е имал имуществени задължения спрямо С. /които адв. Г. коментира, че са всъщност към неговия работодател – св. Д.С./. Анализирайки свидетелски показания и заключение на експертиза, адв. Г. посочва, че не са налице и доказателства, че посегателството срещу живота на С. е извършено с огнестрелно оръжие. В този ред на мисли на коментар са подложени и показанията на св. Л.П., определени като съмнителни – дефиниция, каквато защитата използва и спрямо неговото процесуално поведение. За невъзможността нейният подзащитен да извърши престъплението според защитата свидетелства и немалката разлика в телосложението, възрастта и физическата подготовка между С. и П., в полза на пострадалия и въпреки направено самопризнание от подсъдимия в досъдебната фаза на процеса, то само по себе си не може да бъде основа за постановяване на осъдителна по своя характер присъда. Именно поради липсата на безспорни и категорични доказателства за пряката съпричастност на В.П. към деянието, в чието извършване е обвинен, адв. Г. моли за произнасяне на оправдателна присъда.

Адвокат М. като защитник на подсъдимия претендира той да бъде признат за невинен, излагайки пространни доводи в тази насока. Акцентирайки на обстоятелствата, засегнати и от неговата колега относно липсата на мотив у подзащитния им да осъществи престъпното деяние, както и неналичието на доказателства, че предаденото от П. на А. оръжие е средството на престъплението, както и че предадените от св. А. пружини са от оръдието на деянието, защитата развива тезата за липса на доказателства за наличие на два пълнителя, предадени от свидетеля П. на свидетеля А.. Адвокат М. пледира пред съда да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на св. Н.С., в които той възпроизвежда дадени пред него обяснения от подсъдимия именно защото той ги е възприел при провеждане на оперативна беседа. Подобно отношение защитата претендира от съда и към извършения следствен експеримент, считайки, че той представлява неиздържан източник на доказателствена информация, тъй като към момента на провеждането му неговият подзащитен не е притежавал процесуално качество, а от друга страна дори да бъде кредитирано това действие, то посочването на местонахождението на трупа на С.С. от В.П. намира своето логично обяснение в самите обяснения на подсъдимия, според които той е придобил информация именно от свидетеля Л.П., който е поставил там тялото на пострадалия, тъй като би било нелогично самият подсъдим да постави тялото в собствения си имот при наличие на гориста местност в близост до неговата къща. Все в подкрепа на обясненията на подсъдимия П. защитата посочва и изразеното от него желание за вземане на натривки от ръцете му, тъй като той е възприел начина на причиняване на смъртта на С., ставайки свидетел на огнестрелното нараняване от страна на Л.П.. В подкрепа на твърденията си за кредитиране изявленията на В.П. е и акцентът на защитата върху изнесените факти за марката на автомобила, с който е транспортирано от страна на свидетеля П. тялото на пострадалия до вилата на подсъдимия в село Б., тъй като само по себе си това обстоятелство е без съществено значение за установяване съпричастността на подзащитния му към деянието, но е в унисон с установеното от заключението на биологичната експертиза, че в багажника на лек автомобил „Сеат“, твърдян от подсъдимия,че не е средството, с което е транспортирано тялото, е установено наличие на кръв, чиято видова принадлежност не може да бъде установена, дори и дали е с човешки произход. Защитникът моли съда да игнорира и показанията на свидетелите Д.С. и А.П., тъй като те носят информация за факти, споделени им от лице, което не притежава качество на свидетел в този процес. На последно място, излагайки аргументи за изключване от доказателствената съвкупност и на веществените доказателствени средства и бездействието от органите на досъдебното производство по навременно събиране на доказателства, адвокат М. моли неговият подзащитен да бъде оправдан поради негодност на доказателствените източници, налични по делото.  

Подсъдимият В.П. дава подробни обяснения по делото, в които описва предхождащите деянието отношения между него със С.С., както и с неговия работодател – св. Д.С., довели до предоставяне в заем на парична сума в размер на 3000 лева от страна на С. на подсъдимия – заем, който бил оформен като договор между В.П. и С.С., който договор впоследствие изчезнал. Подсъдимият твърди, че се издължил по главницата, дори заплащайки и по-голяма сума - около 10 000 лева, но св. С. имал претенции за лихви. На 13.09.2012г. подс. В.П. получил обаждане от страна на пострадалия С., който изявил желание да се видят на следващия ден.  Тогава подсъдимият отишъл до жилището на св. Л.П., за да му поиска парична сума, която П. не му дал и докато се намирал при П. отново му звъннал С. с желание да се видят. В ранния следобед на 14.09.2012г. С.С. отишъл в дома на подсъдимия, заявявайки му, че св. Д.С. претендира връщане на дължимите лихви върху дадената в заем парична сума, както и мотивирал подсъдимия да вземе участие в грабеж. Подсъдимият в своите обяснения заявява, че отказал да участва в подготвяното престъпление, но насочил С. към св. Л.П., който също пристигнал в дома на подсъдимия, афектиран и от исканията на С. към В.П. за предоставяне на пари. В проведения разговор между тримата възникнал вербален конфликт между С.С. и Л.П., в хода на който подсъдимият бил изблъскан и докато се намирал на пода в коридора на къщата, а С. и П. – в кухнята, възприел изстрел и впоследствие видял С.С. – намиращ се по очи на пода в кухненското помещение, а Л.П. – държейки пистолет в ръка. Св. П. заплашил подсъдимия  и неговото семейство, което мотивирало последния да му помогне да изнесат тялото на С. и да го натоварят в багажника на лек автомобил „Ауди“, собственост на св. В.К.. Впоследствие св. П. уведомил подсъдимия, че е заровил тялото на С. в двора на наследствена къща на П. ***, а използваният пистолет оставил на свидетеля В. А.. Килимът от къщата на подсъдимия, в който първоначално било увито тялото на С.С., а впоследствие - заменен с чаршаф, бил изгорен от подсъдимия, а кръвта той избърсал с парцал, изхвърляйки го в кофа за боклук. Продължаващите заплахи към семейството на подсъдимия от страна на св. Л.П. мотивирали В.П. да не информира правоохранителните органи за извършеното престъпление.

Във фазата на съдебните прения подсъдимият коментира преднамерените действия на органите на досъдебното производство, действали под давление на св. Д.С. и нежеланието им да разследват и други версии за убийството на С., както и съпричастността на Л.П. към него. Отрича да е разговарял със св. М.Р., както и заявява, че моделът на оръжието, с което е прострелян С. не е „Глок“. Изцяло поддържа казаното от своите защитници и желае да бъде постановена оправдателна присъда.

При дадената му възможност за последна дума заявява, че разчита на обективността на съдебния състав, за да бъде оправдан.    

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият В.С.П. е роден на *** година в гр. И., живущ *** и жк „***********, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********.

          Подсъдимият В.П. и пострадалият С.С. се намирали в близки отношения, основани на приятелство между тях, като впоследствие подсъдимият и неговата съпруга – св. Е.П. били кумове на пострадалия и съпругата му – частния обвинител и граждански ищец К.С., а подсъдимият – кръстник на родения на ***г. техен син – З. С.. Двете семейства живеели и в съседство в град *********“ – подсъдимият заедно със съпругата си и сина си С.П. – в къща на номер **, а пострадалият и неговото семейство - в жилищна кооперация на номер *******. Пострадалият работел като охранител в търговско дружество „Д.Г.“ ООД с управители свидетелите Д.С. и М.Р.. В началото на 2012г. подсъдимият П. получил в заем парична сума от 3000 лева от пострадалия С.С., която му е била необходима за заплащане на опредЕ.по наказателно производство мярка за неотклонение „парична гаранция“ като заявил, че ще бъде върната сумата от 7000 лева. До края на месец август 2012г. пълният размер на дължимата сума не бил върнат от подсъдимия, който неколкократно чрез св. Д.Т. /колега на пострадалия/ връщал суми от порядъка на 200-300 лева. На 13.09.2012г. бил проведен телефонен разговор между С.С. и подсъдимия В.П., в който последният заявил желанието си да върне дължимата сума на 14.09.2012г. С. споделил със св. Д.С. за предстоящата на следващия ден негова среща с подсъдимия и заявеното предстоящо връщане на паричната сума. На следващия ден – 14.09.2012г. около обяд свидетелят П.П., който познавал и двамата и бил собственик на кафене, намиращо се на ул.“П.Ш.“, стопанисвано от подсъдимия, видял пострадалия С.С.. В хода на проведения разговор С. казал на П., че ще се види с подсъдимия по повод вземане на пари от последния, след което ще отиде в дома на св. П.П.. След като се разделили пострадалият отишъл в дома на подс. В.П.. Обичайно С. носел със себе си служебно оръжие – пистолет „Глок 17“ калибър 9х19, който държал в кобур, пригоден за носене на кръст на оръжие и поставен отпред вдясно на тялото в панталони, с които бил обут. При проведената между двамата среща подсъдимият не върнал паричната сума, която твърдял, че ще върне на С. като в хода на разговора, с неустановено по делото оръжие калибър 9х19 мм, В.П. произвел изстрел към главата на С. *** вдясно до срединната линия на нивото на протуберанция на тилната кост с направление отзад – напред с лека компонента отгоре – надолу, в резултат на което с много бърз темп настъпила смъртта на пострадалия. След произвеждане на изстрела подсъдимият се обадил на св. Л.П., у когото няколко часа преди това бил, за да вземе в заем парична сума от 500 лева и го извикал в дома си. В ранния следобед на 14.09.2012г. в дома на подсъдимия бил и неговият син – С.П., който се намирал в стая в къщата. След пристигането на св. Л.П., който възприел тялото на пострадалия, лежащо по гръб, надвесвайки се заедно с подсъдимия над него, от стаята си излязъл и С.С. и възприел своя баща и св. П., надвесени над легналия по гръб С.С., с кръв по лицето. Подсъдимият отпратил сина си и заедно със св. П. увили тялото на С. в килим, с който бил застлан пода на кухнята, а впоследствие го прехвърлили в чаршаф и натоварили в неустановено по делото моторно превозно средство. Подсъдимият увил оръжието, с което прострелял С. в плат и го дал на св. Л.П., за да го занесе на св. В. А. ***. Свидетелят П. откарал тялото на пострадалия в наследствената къща на подсъдимия П. ***, където го заровил в дворното място в дупка с дълбочина 40-50 см и дължина около 2 метра, а оръжието заедно с пълнителя оставил на св. А., казвайки му, че го праща подсъдимият В.П.. Самият подсъдим изгорил килима, в който първоначално било увито тялото на С.С., във фурна, намираща се в двора на къщата му в гр.С., на ул. „П.Ш.“, казвайки на прибралата се по-късно от работа своя съпруга, че е разлял автомобилно масло върху него и затова го изхвърлил. Междувременно, между 15.30 – 16.00 часа, подсъдимият се обадил на св. П.П., за се уговори с него за вечерта и последният му казал да купи храна и вино. Около 16.00 - 16.30 часа св.П. пристигнал в дома на подсъдимия, който вече бил напазарувал и двамата стояли под навеса в къщата на ул. „П.Ш.“ № ** до около 19.30-20.00 часа. Междувременно частният обвинител и граждански ищец К.С. била уведомена от работодателя на пострадалия – св. Д.С., че С. не отговаря на мобилния си телефонен номер, което поведение било необичайно за него. Свидетелката К.С. се обадила на св. П.П. и го помолила да провери в дома им за пострадалия. Около 18.30 часа тя получила обаждане от П., че в дома им никой не отговаря. Когато по-късно тя заедно със срещналия я случайно свидетел С. пристигнали в семейното жилище, установили наличието на личните документи на С. и на лекия им автомобил и липсата на притежаваното от него служебно оръжие. Докато К.С. и Д.С. били в жилището, там пристигнали и свидетелят П. и подсъдимият, който казал, че се е видял същия ден със С.С., върнал му сумата от 7000.00 лева и пострадалият тръгнал към близкия парк, за да се срещне с две лица. Частният обвинител и граждански ищец К.С. уведомила полицейските служители за отсъствието на съпруга си, които започнали издирвателни мероприятия по неговото установяване. Въпреки действията им и в частност тези на св. Н.С. – оперативен работник към сектор „Издирване“ в СДВР, до 21.06.2013г. те не били увенчани с резултат. На тази дата подсъдимият П. се явил в сградата на Института по психология на МВР заедно със служители на ГДБОП, когато разказал за случилото се и посочил мястото, където бил заровен трупът на С.С.. На 22.06.2013г. бил проведен следствен експеримент, при който подсъдимият показал мястото в наследствената си къща, където бил заровен и открит трупът на С.С..

          Изложената фактическа обстановка се обосновава от показанията на свидетелите К.С., М. М., Н.С., Д.С., М.Р., Д.Т., В. А., В.А., П.П., Б.Т., Д.К., А.П., Е.П., В.А., Г.А., Г.М., А.Б., частично от тези на Л.П. и от приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5 и ал.4 вр. ал. 1 НПК – по отношение на свидетелите Н.С., Д.С., Д.Т., В. А., В.А., Л.П. и В.А., частично от обясненията на подсъдимия В.П., от заключенията на представените и приети по делото експертизи – съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /т.2, л.80-92/, съдебно-медицинска експертиза на труп /т.2, л.2-6 от материалите по досъдебното производство/, биологична експертиза /т.2, л.51-52/, трасологична експертиза /т.2, л.71-74/, ДНК-експертизи /т.2, л.16-18, л.24-26 и л.31-33/, съдебно-психиатрична експертиза /т.2, л.94-104/, от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие /т.1, л.34, л.36, л.38 и л.40/, протокол за следствен експеримент /т.1, л.25/, протоколи за претърсване и изземване /т.1, л.42 и л.46/, протокол за оглед на веществени доказателства /т.1, л.111/ и писмените доказателства – справка от „Д.Г.“ ООД, справки от 1 РУ-СДВР, изискани в хода на съдебното производство и удостоверение за сключен граждански брак /т.1, л.108/, удостоверение за раждане /т.1, л.109/, съдебно-медицинско удостоверение /т.3, л.122/, справка от СОД-СДВР /т.3, л.142/ и справка за съдимост на подсъдимия.

Депозираните от подсъдимия П. обяснения съдебният състав не приема като достоверни в тяхната цялост, преценявайки ги на плоскостта на съдържимото в останалите доказателствени източници. Съдебният състав приема с доверие изнесеното от В.П. относно причината за пребиваване в дома му на С.С., наличието на финансови отношения и респективно задължение за изплащане на сума, която е трябвало да бъде предадена на С., времето на тяхната среща, предхождаща деянието среща между подсъдимия и свидетеля Л.П., както и факта на прострелване на С. и мястото, където е положен неговия труп в наследствената къща на подсъдимия в село Б. и изгаряне на килима от пода в кухнята в пещ в двора на къщата в кв. Р. в град С. от страна на П.. Тези обяснения съответстват на съдържимото в други гласни доказателствени източници – показанията на свидетелите Д.С., П.П., Л.П. и Е.П..

Не подобна е позицията на съда по отношение обясненията на подс. В.П. относно механизма на осъществяване на деянието и причината за възникналия конфликт, както и участвалите в него лица -  подсъдимият съобщава, че е възникнал конфликт между св. Л.П. и С.С. по повод поведение на св.Д.С. спрямо подсъдимия, при който конфликт П. бил избутан в друго помещение, откъдето чул и изстрел и впоследствие видял простреляния С.. Той депозира твърдения, че свидетелят П. е причинил смъртта на С.С., а впоследствие го е заровил без знание на подсъдимия в къщата в село Б., давайки /отново без подсъдимия да притежава знание/ оръдието на убийството на св. В. А., като впоследствие многократно е отправял заплахи към В.П. и неговото семейство, за да не афишират случилото се.

Изложената от подсъдимия трактовка на протеклите събития не съответства както на описаното от св. Д.С., А.П., Н.С. и Л.П., така и на показанията на св. В. А.. Именно показанията на св. А. съдебният състав преценява като носещи информация с висока степен на достоверност, тъй като те се подкрепят и от обективната информация от веществените доказателства по делото, част от които са установени и приобщени впоследствие в резултат на негови сведения към полицейски служители. В своите показания свидетелят В. А. изнася твърдения, че св. Л.П. му е донесъл увит в плат предмет, казвайки му, че В. му го праща. Впоследствие, след няколко дни, той възприел вида на предмета – пистолет с два пълнителя и патрони /наличието на втори пълнител не се установява от останалите доказателствени източници/. Именно А. е провел разговор с подсъдимия, който му казал да изтрие номерата и да го запази или да го изхвърли. Тези показания съответстват и на отразеното в изнесеното от свидетелите В.А. и В. А. – поемни лица на извършено претърсване и изземване в дома на В. А., които коментират изявленията на А. при извършване на това процесуално-следствено действие относно произхода на оръжието, пълнителя и патроните, тяхната съдба – нарязване с флекс и на менгеме от страна на А. и посочване на пружина, намираща се на под в близост до менгемето в пристройка към къщата, за която А. твърди, че е част от нарязаното от негова страна оръжие. Както от обективираното в протокола, така и от показанията на тези поемни лица, за съда не възниква съмнение в извършването му при спазване на процесуалните изисквания след съдебно разрешение от компетентен първостепенен съд, така и в достоверността на тези показания, които всъщност подкрепят изявленията на В. А.. Този свидетел не е заинтересован от изхода на делото и дори е оказал съдействие на полицейските служители при установяване на веществени доказателства, нужни за разследването и изследвани впоследствие. При коментираното претърсване и изземване св. А. е предоставил намираща се на пода в помещение пружина, за която той твърди, че е част от пълнителя на пистолета, „който ми дадоха и е от В.“. При изследване на пружината, станала обект на трасологична експертиза, се установява, че представляват две части от пружина с вероятност те да са части от пружина на пълнителя и пистолета и е възможно да са части от едно цяло. В същото време експертът не е категоричен, че изследваните части от пружина са части от пистолет „Глок“ с вместимост 17 патрона - “Глок“17, какъвто е притежавал С.С., тъй като диаметърът на изследваните части от пружина са 1.2 мм, а на „Глок“ – 1.3 мм, а напречните размери на изследваните 13х28мм, докато на пистолет „Глок“ - 16х25 мм. Съдът няма основания да се съмнява в специалните знания на експерта и в заключението му, че в най-голяма близост до идентичност се намират части от пружина на пистолет „ЧЗ“ мод.75, калибър 9х19 с вместимост 15 патрона, тъй като диаметърът на  пружина на пистолет „ЧЗ“ е 1.1 мм, а напречния й разрез -13х28мм. Тези факти не опровергават твърденията на А., че е унищожил оръжие, предадено чрез св. П. от подсъдимия В.А., тъй като показанията на този свидетел не търпят промяна както в хода на досъдебното производство при негово извънсъдебно разяснение, обективирано в протокол за претърсване и изземване и при приобщените по реда на чл.281 НПК негови показания, така и в хода на съдебното производство, като наред с това се подкрепят от еднопосочните показания на поемните лица – свидетелите В. А. и В.А., възприели изявленията на А. при извършване на претърсването и изземването. От друга страна по делото не бе установен моделът на оръжието, с което е произведен изстрелът, довел до смъртта на С., а единствената яснота е налице по отношение на неговия калибър – 9х19 мм. И тази яснота за съда произхожда от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, в която, основавайки се на експертните си познания, вещите лица дават заключение за местоположението на входа и изхода на куршума – изходът – алвеоларния гребен на горната челюст вляво, където се наблюдава дупчесто счупване с размери 2.3х0.9см срединно в мекото небце с диаметър 0.9см. Тези измервания дават основания на експертите да преценят, че нараняването може да е от пистолет калибър 9х19мм при насочено оръжие от близко разстояние към тилната област на главата. Съпоставени показанията на св. В. А. с коментираните доказателствени източници, както бе отбелязано, дават основание на съда да базира своите изводи в позитивен смисъл по отношение на тяхната правдивост и в негативен по отношение правдивостта на обясненията на подсъдимия П.. Именно св. А. оборва изявленията на подсъдимия, че св. П. без негово знание е оставил оръдието на убийството на свидетеля В. А., аргументирайки позицията си, че самият подсъдим не е съпричастен към престъпното посегателство, а негов автор е Л.П.. Търпят критика обясненията на подсъдимия и по отношение впоследствие придобито знание за мястото, където е заровено тялото на пострадалия от страна на П. – от показанията на св. Г.А. /поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие в къщата в с.Б./ се изяснява, че в нея са идвали единствено подсъдимия и неговия син – С.П., а св. Е. П. /бивша съпруга на подсъдимия/ коментира и свое пребиваване там. Никой от разпитаните по делото свидетели, включително и св. В. А., който е полагал грижи за болен родител на подсъдимия, не афишира твърдения за пребиваване на адреса от други лица и в частност св. Л.П., за когото подсъдимият твърди, че перманентно е притежавал резервни ключове от къщата и входната врата и периодично е посещавал мястото сам. Всъщност това обстоятелство е отречено и от самия Л.П.. Основната теза в обясненията на подсъдимия, свързана с авторството на деянието и уличаването на Л.П. като лицето, причинило смъртта на С.С., противостои на показанията на свидетелите Д.С. и А.П., както и на тези на св. Н.С.. А показанията на тези свидетели са взаимно непротиворечиви и съдът им се доверява – те произхождат от лица, притежаващи различно качество и респективно степен на свързаност с пострадалия или липса на такава. Докато св. Д.С. е работодател на пострадалия, а А.П. е приятел на св. С., то Н.С. е оперативен работник, който съобразно своите служебни задължения е разследвал отсъствието на С.. Именно поради неналичието на връзка между тези свидетели и непротиворечивостта на техните показания помежду им, съдебният състав ги преценява като достоверни, а те противостоят на обясненията на подсъдимия. В своите показания Д.С. и А.П. коментират проведен разговор месеци след деянието между св. С. и сина на подсъдимия - С.П. /който се възползва от възможността по чл.119 НПК и беше заличен като свидетел по делото/, в който разговор, възприет от св. А.П. , С.П. е вербализирал възприемане от негова страна на изстрел в дома му, тялото на пострадалия и надвесените над него Л.П. и подсъдимия. Наред с това св. Н.С. възпроизвежда свой разговор с подс. В.П., в който той е признал  за спречкване между него и С.С. и впоследствие възпроизведен изстрел от страна именно на подсъдимия към С. като е посочил и точното място, където се намира трупът на пострадалия. Тези признания са следхождащи репликата на П. към свидетеля, че вече не издържал и искал да разкаже на някого. Позицията на подсъдимия на 21.06.2013г. пред св. Н.С. е в противовес на заявеното в хода на съдебното следствие относно механизма и автора на извършеното, като своята позиция в досъдебната фаза на процеса В.П. аргументира с отправени заплахи от страна на св. Л.П. да запази мълчание за извършеното от самия П.. Тази интерпретация на случилото се съдът подлага на съмнение до степен на дискредитиране, тъй като от показанията на свидетелите Л.П. и А.Б., а и от обясненията на самия подсъдим се изяснява, че е имал физическа охрана, осигурена от самия Л.П., но лишено от логика е твърдението на подсъдимия, че тази охрана е била необходима по повод на отправяни заплахи от осигурилия охраната към В.П.. Неиздържани са и обясненията на подсъдимия за причината за спречкване между С. и П. в неговия дом – гневен изблик у последния срещу Д.С., при когото е работел С., по повод претендиране на парична сума от С. към В.П.. Самият П. заявява, че не е имал лични отношения със С., а жалба в полицията е депозирал под давление на подсъдимия П. и то след деянието, като по делото не са налични каквито и да било доказателства самият П. да е имал отношение към дадения на В.П. заем и връщане на сумата или П. да се е намирал в лични или финансови отношения със С.С. или св. Д. С.. Именно липсата на мотив у П. за лишаване от живот на С.С., а наличие на такъв у подсъдимия, определя обясненията на П. пред съда като негова версия за случилото се, каквито с различно съдържание са излагани и в хода на целия наказателен процес. Макар и по отношение на ирелевантни за предмета на спора обстоятелства, обясненията на подсъдимия са оборени от други доказателствени източници, но сам по себе си фактът на дискредитирането им води до основателно съмнение в истинността на останалите обяснения, различни от тази част, която се подкрепя от носена от други доказателствени средства информация. Такива са например твърденията, че по време на пребиваването на С.С. и Л.П. в неговия дом, на входната врата е дошъл Г.М., който е предал сумата от 1000 лева на подсъдимия – в своите показания св. М. коментира, че действително е давал такъв размер на парична сума, но през лятото на 2012г. като я е предал на подсъдимия в кафенето, стопанисвано от В.П.. Оборени са и твърденията на подсъдимия, че е искал заем от св. П.П. в размер на 3000 лева за внасяне размер на опредЕ. парична гаранция и поради невъзможност на П. да даде претендираната сума, се насочил към св. Д.С.. Свидетелят П. в последователните си двукратни показания пред съдебния състав твърди, че подсъдимият не е искал от него такава сума, а единствено му е давал 2000 лева по повод операция на сина на В.П. и то в последващ деянието времеви  период. Не намират подкрепа и твърденията на подсъдимия, че действителният негов заемодател е св. Д.С., а С.С. формално е бил визиран като такъв в сключен между тях договор – договор, за който В.П. коментира, че е изчезнал. Освен твърденията на подсъдимия за тези обстоятелства, липсва каквато и да е друга доказателствена информация за налични финансови отношения между С. и П. – свидетелят Д.С. категорично отрича, а не са налице и писмени доказателства както за предоставяне в заем на сумата, така и за нейното цялостно връщане на С. с приносител С. – битието на подсъдимия като ръководител и управител на строително дружество не предполага, че при връщане на взета в заем парична сума, не би оформил документи за този факт. За сметка на това многобройни са гласните доказателства, че именно С.С. е дал на своя кум сумата от 3000 лева със задължение на подсъдимия да я върне и дори в по-голям размер – 7000 лева – в този смисъл е информацията, изнесена от св. К.С., Д.С., М.Р., Д.Т. и П.П..

Наличните по делото многобройни гласни доказателствени източници могат да бъдат обособени в няколко групи в зависимост от характера на информацията, която носят. От една страна са показанията на частните обвинители и граждански ищци К.С., Т.З. и М.З., като относимост към предмета на доказване по делото преимуществено имат показанията на К.С.. Изнесената от майката и бащата на пострадалия – М. и Т. З. – информация, отразява техните емоционални преживявания по повод загубата на сина им и грижите, които той е полагал за тях и поради териториалната отдалеченост на тяхно пребиваване от обичайното пребиваване на С. и продължително незнание за случилото се, те обективно не могат да депозират твърдения, свързани със самия факт на посегателството и неговия автор, а показанията им са относими към преценката на съда по изявената от тях гражданскоправна претенция. Съпругата на пострадалия – К.С. депозира подробни показания, касаещи поведението на подсъдимия на процесната дата и последващи техни разговори, както и проведени от нея разговори със сина на В.П., възприетото от нея състояние на семейното жилище при прибирането й вечерта на 14.09.2012г., което съответства и на приложената справка от СОД-СДВР, че обектът е бил включен под охрана на 14.09.2012г. в 00.12 часа и снет от охрана на същата дата в 12.30 часа – вероятно при напускане на дома от С., който го е заключил и по характерния за него начин, оставяйки личните си документи в него. Показанията на К.С. са последователни и вътрешно непротиворечиви и съобразявайки тази тяхна характеристика, както и съотносимостта им с други доказателствени източници – посочената справка и показанията на свидетелите Д.С. и П.П., настоящият състав ги кредитира.

От друга страна могат да бъдат обособени показанията на свидетелите Д.С., М.Р. и Д.Т.. В своето качество на работодатели и колега на пострадалия те са придобили информация за дължима от подсъдимия сума на пострадалия, нейният размер, както и неколкократно минимално изпълнение на задълженията от страна на В.П.. Именно св. С. пръв е установил отсъствието на С. и липсата на отговор на негови телефонни обаждания, уведомявайки неговата съпруги и пристигайки на място в семейното жилище в кв. Р.. От депозираното от тези свидетели се изяснява факта на дължима сума от страна на П., заявено желание от негова страна да върне сумата на 14.09.2012г., срещайки се с пострадалия, липса на каквато и да било комуникация със С. след срещата му с В.П., изявления на подсъдимия пред тях и полицейските служители, че той е върнал парите на С., който си тръгнал от дома му, за да се срещне с две неустановени лица в близкия парк. Всъщност тази позиция на подсъдимия е оборена от обективираното в протокол, наименуван „оглед на местопроизшествие“, но по своята същност представляващ оглед на труп /т.1, л.50 от материалите по досъдебното производство/, при което действие в джоб на панталон, с който е бил обут С.С. към момента на деянието са намерени банкноти – една банкнота с номинал 50 лева, една банкнота с номинал 20 лева и една банкнота с номинал 2 лева, както и сгънат нож с дължина 11 см, но не и по-голяма парична сума, още повече такава в размер на 7000 лева. Поради неналичието на доказателства за възможност на С. да остави твърдяната от В.П. парична сума или негова последваща среща с лица, различни от подсъдимия, а наличие на такива, включително и индиректно от обясненията на подсъдимия, че посегателство спрямо неговия живот е извършено в дома на П., то изявленията от подсъдимия за връщане на паричната сума на С. на 14.09.2012г. са единствено негова защитна позиция и начин за отклоняване на вниманието на работодателя и полицията от собствената му персона. Свидетелят Д.Т. внася яснота относно получаване от негова страна парична сума от подс. П., предназначена за пострадалия в размер на около 200-300 лева и в този смисъл са неоснователни доводите на адв. Г. за липса на мотив у нейния подзащитен да осъществи деянието, в чието извършване е обвинен, тъй като върнал цялата и дори в по-висок размер от заетата сума. Свидетелстването на св. Д.С., съпоставено с това и на А.П. внася светлина върху изявления на сина на подсъдимия, разказал пред тях за случилото се и уличил баща си в извършеното. Взаимната непротиворечивост на тези показания, разгледани и в контекста на заявеното от св. Н.С., възприел признание на подсъдимия за извършеното, се явява основа за съда да изгради своите фактически изводи и респективно да ги възприеме като достоверни.

Съдът фокусира вниманието си върху показанията на св. Л.П. – уличен от подсъдимия като извършител на престъплението, провеждайки и допълнителен негов разпит в рамките на съдебното следствие. При тяхната преценка съдът съобрази процесуалното качество на П. като свидетел по делото и естественото му желание да не самоуличи в извършване на престъпление като ги съпостави с останалите доказателствени източници. При тази оценка настоящият състав игнорира част от тези показания, възприемайки ги като недостоверни в частта относно отричане от страна този свидетел на откарване на тялото на пострадалия и заравянето му в дворното място на наследствената къща на подсъдимия в село Б., както и отричане на факта на възприемане на пострадалия след неговата смърт. В противовес на тези твърдения е възприетото изявление на сина на подсъдимия от свидетелите С. и Панчев, че е чул изстрел и при излизането си от стаята, в която се е намирал – своя баща и св. Л.П., надвесени над тялото на простреляния С.. Този факт, съпоставен с показанията на св. П. за времето, през което е възприемал подсъдимият – около 16.00-16.30 часа в къщата му в кв. „Р.“, както и съпоставено времето за придвижване на подсъдимия до село Б. /на разстояние 46 км от С. – видно от обективираното в протокола за следствен експеримент/, изкопаване на почвата и заравяне на тялото на пострадалия и връщане до град С., както и пазаруване за обща гощавка с П., определя като обективно невъзможно извършването на тези действия от В.П.. От друга страна, съдът прецени показанията на св. В. А., че в този ден той е приел от св.П. увит в плат предмет, за който пък самият П. коментира, че подс.В.П. му е казал, че е пистолет и го е извикал няколко часа след като се видели в дома на П., да отиде в дома на подсъдимия в кв. „Р.“, за да отнесе оръжието на св. А.. Пребиваването на П. в с.Б. в кратък времеви интервал след извършеното убийство и предаване на оръжието на св. А., мотивира съда да приеме, че именно П. с неустановен по делото автомобил е закарал и заровил тялото на С. в двора на наследствената къща на В.П. след прострелването му от страна на подсъдимия. В останалата част показанията на този свидетел съдебният състав преценява като съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, поради което ги приема и с доверие. Подобен подход има в цялост и към показанията на св. П.П., от които се установява времето на възприемане на пострадалия приживе от негова страна, ангажиментът на пострадалия към подсъдимия, времето, през което е възприел самия подсъдим в късния следобяд на 14.09.2012г. и изявленията на П. пред частния обвинител и граждански ищец К.С. и св. Д.С.. Тези показания съответстват на твърденията на посочените двама свидетели и на св. М. М., работеща в кафенето, стопанисвано от подсъдимия.

Съдът се доверява и приема съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия В.П. , в която вещите лица дават заключение, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

         Съдът даде в. и на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска експертиза на труп. Същата е обективна и в пълнота дава отговор на поставените й въпроси. Съгласно заключението на вещите лица С.С. е получил едно транзиторно огнестрелно нараняване с вход в тилната област на главата непосредствено вдясно до срединната линия на нивото на протуберанцията на тилната кост като направлението на раневия канал, преценено при изправено анатомично положение на трупа е отзад –напред с лека компонента отгоре-надолу. Посоченото нараняване /видно от възприеманото от съда заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/ може да бъде причинено от оръжие калибър 9х19 мм като е налице пряка причинна връзка между описаното нараняване със смъртта на С., тъй като то е несъвместимо с живота. При изслушване на експертите в съдебно заседание бе изяснен въпросът относно установената при аутопсията на трупа на С. липса на негова лява ръка с изключение на две предкиткови кости. Липсата на този крайник, противно на позицията на поверениците, съдебният състав преценява, че е в резултат на естествено отделяне от тялото поради наличното трупно разложение и условията, в които то е престояло до неговото откриване – влажна почва, което именно е довело и до това послесмъртно отделяне на крайника.

Съдът възприема като обективни и в рамките на компетентостта на експерта заключенията на ДНК - експертизи, изследвали обекти, ползвани приживе от пострадалия с цел идентифициране самоличността на трупа и категорично стигащи до заключението, че намереният в дворното място на къща на подсъдимия в село Б. труп е на С.С..

Заключението на изготвената и приета по делото биологична експертиза не осветлява въпроса относно средството, с което е пренесено тялото на пострадалия от град С. до с. Б.. Вещото лице изследва постелка от текстилна материя и парче черна текстилна материя от багажник на лек автомобил „Сеат“ с ДКН *****. Този автомобил е бил предмет на оглед в хода на досъдебното производство, но от материалите по делото не се изяснява начинът на установяване на свързаност на този лек автомобил с разследваното деяние. В хода на съдебното следствие бе изискана информация от 5 РУ-СДВР, в чийто отговор е обективирано, че лек автомобил „Сеат“ модел „Кордоба“ с ДКН ***** е обявен за общодържавно издирване на 26.02.2010г. и впоследствие установен на 25.03.2013г., но с регистрационни табели на друго моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ модел 200Д. Тази информация, както и изнесената от допуснатия служебно от съда до разпит А.Д. – собственик на лекия автомобил „Мерцедес“, чиито регистрационни табели са поставени на лек автомобил „Сеат“ модел „Кордоба“ не дава отговор на въпроса за свързаността на това моторно превозно средство с деянието. Такъв отговор не дава и заключението на биологичната експертиза, тъй като при изследваните на описаните текстилни материи от багажното отделение на автомобила се доказва наличие на кръв, но поради малкото количество материал на единица площ, вещото лице, въпреки своите специални знания не може да даде отговор за нейната видова принадлежност. Това мотивира и съда да приеме, че липсват доказателства, че именно в багажника на лек автомобил „Сеат“ „Кордоба“ е поставено тялото на С.С. и транспортирано до с.Б.. В същото време не се събраха доказателства, че то е транспортирано и с твърдяния от подсъдимия лек автомобил „Ауди“ – за проверка на тези обяснения бе проведен разпит на св. В.К., твърдян от подсъдимия като владеещ този лек автомобил. Неговите показания, обаче, не успяха по категоричен начин да подкрепят тезата на В.П., тъй като К. коментира, че е дал колата на подсъдимия през септември 2012г., за да я ползва два дни, докато П. в своите обяснения заявява, че времевият период на негово ползване на автомобила е много по-дълъг. Поради тази противоречивост и липса на безспорност относно вида и модела на средството, с което е транспортирано тялото на С., съдебният състав счита, че то е пренесено с неустановено по делото моторно превозно средство.

Значима за предмета на доказване по делото информация носи обективираното в протокол за извършен следствен експеримент на 22.06.2013г. Това действие е извършено при спазване на процесуалните изисквания на разпоредбата на чл.168 НПК и при него са присъствали поемни лица – свидетелите Д.К. и Б.Т., от чиито последващи разпити се установява, че не са извършвани действия в нарушение на разпоредбата на чл.167 НПК като напълно точно е отразено в протокола действителното протичане на това процесуално-следствено действие. От този доказателствен източник се установява точното място на полагане на тялото на С.С., посочено именно от подсъдимия, който е и участвал в експеримента. Именно в резултат на неговото точно описание и насочване е открит и трупът на пострадалия, станал предмет на оглед на местопроизшествие / л.34-35, т.1/. това поведение на В.П. игнорира достоверността на обясненията му за това, че е разбрал къде се намира тялото на С. от св. П., тъй като твърдяното възприето от подсъдимия описание е твърде неконкретно – „На 2м. от ореха вляво“ в противовес на категоричните, уверени  и детайлни действия на П. по време на извършвания експеримент по посочване на мястото. Съдебният състав не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че коментираният протокол за следствен експеримент следва да бъде изключен от доказателствената маса, тъй като неговият подзащитен не притежава валидно процесуално качество, в което да участва в него. Съгласно нормата на чл. 166 НПК органите на досъдебното производство / в конкретния случай/ могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия или свидетелите. В настоящия случай, на 21.06.2013г. е проведен разпит в качеството на свидетел на В.П. и именно изнесените от него твърдения в този разпит са станали причина за извършване на коментираното действие, с което се цели проверка на изложеното. Към момента на провеждане на експеримента В.П. е притежавал валидно качество в производството и последващото неговият разпит действие е законосъобразна и логична последица на дадените му свидетелски показания. Промяната в процесуалния статут на П. впоследствие е ирелевантна по отношение на това действие, тъй като относимо за преценката на неговата законосъобразност е качеството на В.П., което е притежавал към момента на провеждане на действието.

По делото са приложени и изслушани ВДС, обективиращи информация, събрана в резултат на използване на специални разузнавателни средства чрез приложен способ подслушване, въпреки че даденото от съда потвърждение на действия по чл.18 ЗСРС и разрешение е за прилагане и на други два способа – наблюдение и проследяване. Веществените доказателствени и средства обективират информация, съдържима в проведен разговор /“оперативна беседа“/ между оперативни работници и С.П. – син на подсъдимия в помещение в сграда на Института по психология на МВР. Преди да бъде коментирана процесуалната природа на този източник, съдебният състав счита за уместно да проследи хронологията на неговото изготвяне. Досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 НПК с извършване на действия по разследването – разпити на свидетели и оглед на местопроизшествие. В рамките на стартираното досъдебно производство в сградата на Института по психология на МВР полицейските служители С.П. и Н.С. провеждат разговори със сина на подсъдимия  - на 21.06.2013г. от 20.50 часа до 21.16 часа и от 21.44 до 22.02 часа. Тези разговори съдът приема не като разпит на свидетел на С.П., тъй като той придобива това качество за първи път в 22.05 часа на 21.06.2013г., когато е разпитан от разследващ полицай в рамките на вече започналото досъдебно производство. Отделен е въпросът, че показанията, дадени в това му качество, не могат да бъдат коментирани, тъй като С.П. изрази изричната си воля да се възползва от разпоредбата на чл.119 НПК и бе заличен като свидетел по делото. Всъщност именно в рамките на проведените оперативни действия на П. и С. в контролирана среда е използвано специално разузнавателно средство в помещение в Института по психология на МВР. Това действие е започнало без съответна санкция от компетентен орган, но при спазване на изключението на разпоредбата на чл.18 ЗСРС и съобразно ал.2 на тази разпоредба в рамките на 24 часа председателят на компетентния Софийски градски съд е санирал тези действия, давайки разрешение за прилагане на три способа по отношение на С.В.П.. Прилаганият единствен от тях – подслушване е по отношение на неговата персона и на ползван от него лек автомобил. Действащата към момента на използване на специалните разузнавателни средства разпоредба на ЗСРС – чл.18 /ДВ, бр. 52 от 14.06.2013г./ дава възможност за използване им без предварителна санкция в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност. В конкретния случай тези императивни изисквания не са били налице, тъй като, както бе споменато, тези СРС, въз основа на които се изготвят ВДС, са експлоатирани в рамките на вече образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за осъществено престъпление по чл.115 НК, т.е. не е налице непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление, тъй като то вече е било факт. В този смисъл съдът преценява, че не са налице изискуемите законови предпоставки за претендиране и респективно саниране и даване разрешение за прилагане на способи, ограничаващи в немалка степен личната сфера на лицето, подслушвано без негово знание  и съгласие. От друга страна, целта на използване на тези способи е да бъде събрана относима доказателствена информация, която е невъзможно да бъде събрана по друг ред като специалните разузнавателни средства служат за документиране и контролиране дейност на съответното лице и/или обект. Подслушване на помещение, в което се провежда разговор между полицейски служители и лице, в който той депозира информация за осъществено посегателство, за която притежава знание, не може да бъде прието като способ за документиране дейността на С.П.. Ако веществените доказателствени средства, обективиращи използваните СРС, бъдат приети от съда като доказателствен източник, то недопустимо би се подменила доказателствената стойност на един с друг такъв източник и биха се заобиколили процесуалните правила, осигуряващи възможност на роднина на подсъдимия да не свидетелства за негова дейност. Поради това и съдът изключва от доказателствената маса изготвените и приложени ВДС.

Не по този начин стои въпросът по отношение показанията на св. Н.С. – оперативен работник в сектор „Издирване“-СДВР, чиито показания бяха подложени на коментар от съда и в какъвто смисъл са възраженията на адв. М.. Свидетелят С. депозира твърдения за възприета от него информация, относима към предмета на доказване по делото – ситуация, приложима към всяко едно лице /независимо от служебното му качество/, имащо възприятия за факти, значими по делото, които впоследствие възпроизвежда.  Спрямо С. не е налице забраната на чл. 118 НПК, тъй като той не е извършвал действия по разследването или процесуално-следствени действия и не притежава друго процесуално качество освен това на свидетел по делото.

         Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимият В.С.П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.7 вр. чл.115 НК, като на на 14.09.2012г. в гр.**************** умишлено умъртвил С.Т.С. -  прострелял го в главата с огнестрелно оръжие кал. 9 х 19 мм, като убийството е извършено с користна цел.

         Доказателства относно авторството на подсъдимия В.П. в осъществяване на деянието носят показанията на свидетелите Н.С., Д.С., А.П., В. А., Л.П., П.П.,В. А. и В.А., обективираното в протокол за следствен експеримент - място, посочено от подсъдимия, в което е заровен трупът на С.С., протокол за оглед на местопроизшествие в дворно място на наследствена къща на подсъдимия, където е намерен труп, идентифициран впоследствие чрез изследване в ДНК - експертизи, че трупът е именно на С.С., заключението на съдебно-медицинска експертиза, установяваща, че нараняването на С., от което е настъпила неговата смърт, е възможно да произхожда от огнестрелно оръжие  калибър 9х19 мм, съдебно-медицинска експертиза, коментираща механизма на причиняване на увреждането.  

         От субективна страна нараняването на С.С. е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще причини смъртен резултат, целейки умъртвяването му. Своите изводи съдът базира на механизма на нараняването, средството, което е използвано – огнестрелно оръжие и на факта, че оръдието е насочено към главата в нейната тилна област с произведен от близко разстояние изстрел.

         Убийството е извършено и със специфична – користна цел – невръщане от страна на подсъдимия на дължима парична сума на пострадалия. Установената хронология на финансовите отношения между подсъдимия и пострадалия, както и изяснената причина за среща между В.П. и С.С. – връщане в цялост на дължимата сума, мотивира съдебният състав да прецени, че мотивът за осъщественото престъпление /който единствено подсъдимият притежава/ е чрез невръщане на дължимия заем да не бъде позволено неговият патримониум да напуснат паричните средства и по този начин да се обогати. Именно поради това и убийството е осъществено с користна цел от страна на подсъдимия В.П..

         Причини за извършване на престъплението са занижената степен на самоконтрол по време на контакта с пострадалия, нежеланието за връщане на паричната сума, съответно довело до желание за обогатяване, чувството за безнаказаност, както и безразличието към телесната неприкосновеност и живот на другиго.

         В санкционната част на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 115 НК е визирано наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При определяне на наказанието спрямо подсъдимия, съдът съобрази начинът на причиняване на нараняването – прострелване в гръб в тилна част на главата отгоре – надолу, сочеща на изненада на нападението и беззащитност на нападнатия, поведението на подсъдимия по отклоняване на вниманието върху себе си, изграждайки различни версии за случилото се, предприемане на действия по заличаване на улики чрез прикриване на тялото на пострадалия и отстраняване на средството на престъплението, омаловажаване на извършеното от самия него, поради което и прецени, че наказание „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години би постигнало целите на специалната превенция,  визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

         На основание чл.61, т.2 ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание в затвор, като от визирания срок на наказанието, на основание чл.59, ал.1 НК, бе приспаднато задържането на подсъдимия за периода от 24.06.2013г. до 02.01.2014г. и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“ от 03.01.2014г. до 07.11.2014г.

         Съдебният състав съобрази разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК и обстоятелството, че наложеното по НОХД 8769/2011г. по описа на Софийски Районен съд наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца е определено след извършване на настоящото деяние за престъпление, осъществено преди да има влязла в сила присъда по това производство, поради което и групира настоящото наказание „лишаване от свобода” от осемнадесет години с идентично такова в размер на три години и шест месеца, определяйки общо най-тежко такова в размер на осемнадесет години и приспадайки, на основание чл.25, ал.2 НК, изтърпяната част от наказанието, наложено с присъда по НОХД 8769/2011г. по описа на СРС-НК, считано от 30.10.2014г. На основание чл.61, т.2 ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим в затвор за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“.

Освен това поради доказаната виновност на дееца и причиненият от него деликт съдът уважи заявената гражданско-правна претенция на К.Л.С. в размер на 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от деянието вреди, като отхвърли иска в останалата му част до предявения пълен размер от 150 000 лева. Съдът уважи и предявения граждански иск от З. С.С. (предявен чрез законния му представител К.С.) за сумата от 100 000 лева, като отхвърли иска в останалата му част до пълния му размер от 300 000 лева. Подобно е отношението на съда и към гражданските претенции на М.П.З. и Т.С.З. – исковете, предявени от тях, бяха уважени за сумата от по 40 000 лева, като бяха отхвърлени в останалата им част до пълния им размер от 150 000 лева. Тази позиция на съдебния състав се базира на събраните гласни доказателства, хвърлящи светлина върху семейните отношения и грижите, които е полагал пострадалият за своето семейство – съпруга и дете, за които е бил източник на финансова помощ, както и емоционалните и битови последици за гражданските ищци от неговата смърт.  Показанията на гражданските ищци М.З. и Т.З. формираха у съда убеждението, че уважаване претенцията им в размер на по 40 000 лева в известна степен би компенсирала емоционалната болка от преждевременната загуба на техния син. Изхождайки от изложеното за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди в резултат на престъплението, съдът по справедливост присъди обезщетения в описаните размери.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК В.П. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1181.95 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд, 4608.21 лева – в полза на Държавата, както и сумата от 8800.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените части от гражданските искове и държавна такса в размер на 35.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати на К.Л.С., поради депозирано изрично искане в тази насока, сумата от 2000.00 лева за направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

         Така мотивиран съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          ЧЛЕН-СЪДИЯ: