Определение по дело №49/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 184
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20201400500049
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №.........

 

град Враца 27.02.2020 год.

 

          Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                Председател: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                                                        Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                             мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

 

           като разгледа докладваното от мл.съдия Никифорски в.ч.гр.дело № 49 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на К.К.К., чрез адвокат К.Т. против определение № 73 / 22.01.2020 г., постановено по гр.дело № 13 /2020 г. по описа на РС- гр. Бяла Слатина, с което съдът е отказал да допусне обезпечение на предявен от жалбоподателя отрицателен установителен иск.В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение,при които се иска то да бъде отменено,а молбата за допускане на обезпечение уважена.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Частната жалба също е процесуално допустима,като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Окръжният съд,след като се запозна с всички приложени по делото писмени доказателства и с изложените в частната жалба доводи,намира  за установено от фактическа страна следното:

Пред РС - гр. Бяла Слатина К.К.К. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София,като е поискал със своето решение съдът да признае за установено,че не дължи на ответника сумата от 565.78 лева с ДДС, начислена като дължима цена за  електроенергия  въз основа на констативен протокол №  3029204 / 19.12.2019 г.,за която сума е съставена фактура № ********** /07.01.2020 г.

Според изложеното в исковата молба, на 09.01.2020 г. ищецът, без обратна разписка и отбелязана дата на връчване, получил фактура № **********/07.01.2020г.  с посочена дължимата сума и с предупреждение, за преустановяване на електрическата енергия, в случай, че задължението не бъде заплатено, което е дължимо за клиентски № 530001252165 за обект - гр.Мездра, ул. "Св. ***", № 17. Ищецът е заявил,че изцяло оспорва задължението по цитираната фактура, както и констатациите в констативния протокол, с който не разполага, тъй като не му е връчено копие от него.Посочва се също така, че към писмото ответникът е приложил и справка за преизчислени количества електрическа енергия, от която се установява, че са начислени 2898 киловат часа ел.енергия за периода от 18.10.2019 г. до 19.12.2019 г. Твърди се, че така посочената справка е неприемлива, тъй като за посочения период задълженията по посочената от ответника партида и период са изцяло заплатени.

С исковата молба са представени:

1) Справка за преизчислени количества електрическа енергия, от която се установява, че са начислени 2898 киловат часа ел.енергия за периода от 18.10.2019 г. до 19.12.2019 г.

2)уведомително писмо изх.№ ********** /06.01.2020 год.,с което  "ЧЕЗ Разпределение България"АД е уведомило ищеца,че въз основа на констативния протокол е начислена сума в размер на 565.78 лева за преизчислени количества електрическа енергия, за мрежови услуги и за "задължения към обществото". В същото е посочено, че в случай че задължението не бъде изпълнено в посочения срок във фактурата, ще се пристъпи към временно преустановяване на преноса на електрическа енергия в обекта, на основание чл.123, ал. 7 от Закона за енергетиката

3)фактура № ********** /07.01.2020 г.,съставена от "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София за обект гр.Мездра, ул. "Св. ***", № 17 ,с която въз основа на констативния протокол за периода от 18.10.2019 г. до 19.12.2019 г. е начислена ел.енергия на стойност 565.78 лева с ДДС;

С исковата молба ищецът е поискал от РС- гр. Бяла Слатина да допусне обезпечение на предявения иск, като определи обезпечителна мярка "спиране изпълнението по прекъсване на токоподаването за обект - гр.Мездра, ул. "Св. ***", № 17.Искането е обосновано със съдържащото се в уведомително писмо № ********** /06.01.2020 год.  предупреждение,че при невнасяне на дължимата сума ще се пристъпи към временно преустановяване на преноса на електрическа енергия в обекта, на основание чл.123, ал. 7 от Закона за енергетиката. Ищецът е поддържал,че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за допускане на обезпечението, като са приложени и акт за раждане на малолетна дете, както и фактури за извършено плащане към ЧЕЗ за претендирания период.

Постановено е обжалваното определение № 73/ 22.01.2020 г.,с което РС- гр. Бяла Слатина е отказал да допусне искането обезпечение,като е посочил в мотивите си,че молбата е неоснователна,тъй като не са представени убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав на Окръжен съд- гр. Враца намира,че обжалваното определение на РС - гр. Бяла Слатина е правилно и съобразено със закона.Съображенията за това са следните:

За да бъде допуснато обезпечение на иск е необходимо наличието на следните предпоставки:1.ищецът да има право на иск, тоест този иск да е допустим;2.искът да е вероятно основателен,тоест молбата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства;3.да е налице интерес от обезпечаване на иска(обезпечителна нужда);4.предложената обезпечителна мярка да е подходяща.  

Приложените към исковата молба доказателства,които са и такива по чл.391,ал.1 от ГПК,бяха изброени по-горе и от тях може да се направи извод за  допустимостта на предявения иск,тъй като ищецът има правен интерес от предявяването му.

Нормата на чл.391, ал.1 ГПК предвижда допускане на обезпечение на иска, когато без това обезпечение за ищеца би било невъзможно или затруднително реализирането на правата му по решението, както и ако са налице следните алтерантивни предпоставки: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Настоящият случай не попада под посочените хипотези, тъй като не е налице обезпечителна нужда. Житейската такава не е основание за допускане на исканото обезпечение.

На следващо място следва да се посочи, че нормата на чл. 397, ал. 1 ГПК визира кои са подходящите мерки, а именно:

- налагане на възбрана върху недвижим имот;

- запор на движими вещи и вземания на длъжника;

- други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на МПС от движение и спиране на изпълнението.

При това положение се налага изводът, че ГПК предвижда възможност съда да определи подходяща обезпечителна мярка извън предвидените в ГПК, поради което поисканата мярка се  явява допустима.

Следва да се отбележи обаче, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на нейното налагане. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло извода на районният съд, че от представените и описани по - горе писмени доказателства не може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на предявения иск. На следващо място следва да се посочи, че в настоящия случай не може да се изведе и наличието на обезпечителна нужда, тоест да се направи заключение, че без допускане на обезпечението ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца при евентуално уважаване на предявения иск. Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сума по фактура, поради което и предложената обезпечителна мярка не е съобразена и несъответства на вида и характера на търсената с иска защита.

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд - гр. Бяла Слатина  № 73 / 22.01.2020 г., постановено  по гр. д. № 13 / 2020 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения от него срещу "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.