Решение по дело №12331/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 03.11.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12331 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №106958 от 03.05.2019г., постановено по гр.дело №1593/2017г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, е признато за установено по исковете, предявени от „Т.С.”ЕАД с ЕИК***** срещу Б.Т.К. с ЕГН********** и С.А.К. с ЕГН**********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответниците дължат на ищеца солидарно: сумата от 228,59лв.- стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 11.11.2014г. в имот с абонатен №052588, представляващ апартамент №36 в гр.София, ж.к.“*****, ведно със законната лихва от 03.11.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 14,28лв.- такса за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014г. до 11.11.2014г. в същия имот, ведно със законната лихва за периода от 03.11.2016г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.11.2016г. по ч.гр.д.№62672/2016г. по описа на СРС, 127 с-в, като исковете са отхвърлени за разликата над 228,59лв. до пълния предявен размер от 716,85лв., както и за периода от 12.11.2014г. до 30.04.2015г., и за разликата над 14,28лв. до пълния предявен размер от 28,56лв. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 64,88лв.- обезщетение за забава върху главницата за стойност на топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 19.08.2016г. и 7,39 лв.- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 19.08.2016г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 22,28лв. разноски в заповедното производство и 176,44лв. разноски в исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на всеки един от ответниците по 210,89лв. разноски в заповедното производство и по 210,89 лв. разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- “ТА- ЕС- Нелбо Инженеринг”ООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е разрешил известното разминаване в данни те от писмените доказателства и тези от експертизата относно количеството потребена топлинна енергия. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било депозирано на 03.11.2016г., а процесният период обхващал м.05.2013г.- м.10.2014г., обективиран в обща фактура от 31.07.2014г. с падеж 15.09.2014г. и обща фактура от 31.07.2015г. с падеж 15.09.2015г., поради което периодът попадащ в хиротезата на погасителната давност бил м.10.2014г. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците не са подали в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и молят решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Настоящият състав не открива посочените във въззивната жалба нарушения на процесуалните правила и материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност всъщност е отхвърлено в едната му част- относно вземанията, възникнали в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015г., а в частта касаеща периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. възражението не е разглеждано поради отхвърляне на иска на друго основание.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 12.11.2016г. по ч.гр.д.№62672/2016г. по описа на СРС, 127 с-в касае период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът до който е доставена топлинна енергия с абонатен №052588 е отчужден от ответниците на 11.11.2014г., следователно последните са потребители на топлинна енергия в процесния имот по силата на закона само за периода от 01.05.2014г. до 11.11.2014г. и правилно искът е уважен само за сумата, дължима за този период. От заключението на изслушаната ССЕ се установява, че в претендираните от ищеца общи суми за доставка на топлинна енергия и услуга дялово разпределение са включени и суми по обща фактура касаеща предходни периоди извън посочения в исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за които не са представени и доказателства, поради което исковете правилно са отхвърлени в тези им части.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

При този изход на спора ответниците по жалбата имат право на сторените в производството пред въззивната инстанция разноски в размер на по 350 лева за всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото уговорените възнаграждения са към законово определения минимум.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №106958 от 03.05.2019г., постановено по гр.дело №1593/2017г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК***** да заплати на Б.Т.К. с ЕГН********** и С.А.К. с ЕГН********** сумите от по 350 лв. (триста и петдесет лева) на всеки един от тях- разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач “ТА- ЕС- Н. И.”ООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/