№ 13486
С 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110169859 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от Г. А. Д., ЕГН: **********, адрес: С ул. СС“ №
40, ет. 4, срещу „СК“, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: С ул. „С“ №
29, ет. 7:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на неустоечната клауза по чл.
11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 731906 от 05.09.2022 г.;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 145,41 лв., представляваща недължимо платени суми по неустоечна
клауза по договор за потребителски кредит № 731906 от 05.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.09.2022 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 731906, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 500
лв., който бил изцяло погасен, като на 05.09.2022 г. погасил сумата от 61 лв., а на
08.09.2022 г. сумата от 610 лв. или сума в общ размер от 671 лв. Със сключването на
договора на ищеца била начислена неустойка от 145,41 лв. поради неизпълнение на
задължението по договора за представяне на едно от съответно посочени обезпечения –
безусловна банкова гаранция лии поръчителство на едно или две физически лица,
отговарящи на определени от кредитора условия. Твърди, че недължимо заплатил
сумата от 145,41 лв. по договора, който бил нищожен по следните съображения:
неспазена форма по чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК – нарушено е изискването
договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи
да бъдат с шрифт поне 12, в два екземпляра;
нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК - липса на
посочен ГПР, на каквото се приравнява липсата на ясно разписана методика при
формиране на ГПР, имайки предвид че при вземане предвид на посочените в
1
договора такси и разходи, включително за неустойка, се стига до много по-висок
размер на ГПР от размера, посочен в договора;
грешно посочен размер на ГПР;
непосочване на дължимата договорна лихва;
нарушение на задължението на кредитора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди отпускането на кредит с оглед на
процесната клауза за неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, а
именно – двама поръчители, отговарящи на определени условия, като така на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след отпускането на
кредита;
процесната клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване;
налице е заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като с
процесната неустоечна клауза в полза на кредитора се уговаря още едно
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недаване на
обезпечение, а съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребител кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо;
в нарушение на чл. 71 ЗЗД кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява
неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски по изплащане
на кредита;
неустоечната клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, и не е
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП;
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, което води до нищожност на целия договор съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като нейният размер надвишава трикратния размер на законната
лихва за необезпечени заеми, съответно двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми;
договорните клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно
чл. 147 ЗЗП, което не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора;
нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми;
2
договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, които били
налице с оглед „драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации“;
дори и договорът да не е нищожен, са нищожни отделни клаузи от него, в
частност неустоечната клауза поради нарушаване на добрите нрави и
неравноправност по чл. 146 ЗЗП
В срока по чл. 131 ГПК СК“ ООД не оспорва, че е предоставил сумата от 500
лв. по силата на горепосочения договор. Твърди, че в договора правилно е посочен
размерът на ГПР, в който не следва да бъде включен размерът на неустойката, както и
че възнаградителната лихва не е нищожна на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
в договора е предвиден фиксиран лихвен процент. Сочи, че клаузите относно
неустойката и договорната лихва не са неравноправни съгласно чл. 143 ЗЗП, тъй като
са ясни и разбираеми, дори и да не са индивидуално уговорени по арг. чл. 145, ал. 2
ЗЗП, както и че не е налице заблуждаваща търговска практика, довела до
неравнопоставеност на уговорката за ГПР и че неустоечната клауза не е нищожна при
липса на накърняване на добрите нрави по изложени съображения.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - сключен между него и ответника договор за паричен заем
със соченото в исковата молба съдържание, както и че при сключване на
процесния договор е била налице крайна нужда и явно неизгодни условия, за
което ищецът не сочи доказателства;
по иска по чл. 55 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в полза на
ответника на основание процесните клаузи.
В тежест на ответника е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - процесните договори съдържат валидни и равноправни
клаузи, както и своите възражения;
по иска по чл. 55 ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от
ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното
плащане.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно с оглед
необходимостта от специални знания за изясняване на спора.
Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
представи посочените в исковата молба документи е неоснователно, тъй като отговор
3
на въпроса за постъпили плащания ще даде допуснатата експертиза, освен в частта
относно изискан препис от процесния договор и стандартния европейски формуляр
към него с оглед задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
страните по делото. Ищецът като страна по евентуално сключени договори сам следва
да разполага с евентуално сключени договори с ответника и има възможност да се
грижи за своите работи и съответно да предявява претенции срещу ответника, без да се
домогва да получава информация чрез съда, за да завежда последващи дела срещу
същия ответник. Самото искане е и неконкретизирано, тъй като от начина на неговото
заявяване не става ясно кое правно релевантно обстоятелство по настоящото дело се
домогва да докаже ищецът с получаването на горепосочената информация.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2023 г.
от 10,30 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото.
ОБЯВЯВА за безспорно, че на 05.09.2022 г. между страните е сключен договор
за паричен заем № 731906, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на
500,00 лв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до ОСЗ ответникът да
представи преписи от процесния договор и стандартния европейски формуляр към
него.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице В. С., тел.
****, която след като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, включително и при ответника – относно платежни нареждания и разписки за
извършени плащания от ищеца по процесния договор, да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на акта в частта, с която е
допусната експертизата.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5