Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….…/…………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично
заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №1345 по описа за 2018год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.Л.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез управителя Светлозар Стилиянов Матеев, против НП № 03-007572 от 17.05.2017год.
на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция
в размер на 300лв. на основание чл. 415в от КТ за нарушаване нормата на чл.128,
т.2 вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
твърди, че НП е издадено в нарушение на закона, тъй като нямало доказателства
за извършено нарушение, а ако такова било извършено то АНО не бил обсъдил
въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното
дружество – служебно назначения защитник адв. Миглена
Андреева, поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено,
както поради недоказаност на адм. наказателното
обвинение – АНО не бил събрал сведения от работника, а алтернативно ако се
приеме за доказано извършването на нарушение поради това, че то попадало изцяло
в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В
условията на алтернативност моли да бъде намален
размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява
становище за безспорна доказаност на обвинението.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 11.04.2017год. свидетелите Б. и П. ***) посетили обект
стопанисван от въззивното дружество, находящ се в с. Тополи, обл.Варна – бивше военно поделение. При това посещение
проверяващите оставили на охранителя в обекта призовка за явяване на
представител на дружеството и представяне на редица документи свързани с
трудовото законодателство в това число трудови досиета, ведомости за заплати и
т.н. При проверка на представените от страна на въззивното дружество документи
– ведомост за заплати за месец януари 2017год. било установено, че в същата
липсва подпис на работника О.Х.М., поради което и било прието, че въззивното
дружество не е изплатило на посочения работник заплатата за месец януари
2017год. в срок до 01.03.2017год.
За констатираното нарушение на 10.05.2017год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-007572, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр.
чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не е изплатило в уговорения срок
уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2017год. на лицето О.Х.М. ЕГН **********, полагащо труд обект – завод
за асансьори, находящ се в гр.Варна ЗПЗ, бивш нов домостроителен комбинат.
Посочено било, че нарушението било извършено на 01.03.2017год., до който срок
следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице – М.С.. Към посочената дата представляващия
дружеството бил в тежко здравословно състояние.
На 17.05.2017год., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП приемайки, че въззивника като работодател не бил изплатил в
уговорения срок трудовото възнаграждение за месец януари 2017год. на О.Х.М. с
ЕГН ********** полагащ труд в обект завод за асансьори, стопанисван от
въззивника, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ – Бивш нов домостроителен комбинат като посочил ,че нарушението било извършено
на 01.03.2017год. до която дата следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение за месец януари 2017год., приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл.270,
ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв.
В съдебно заседание показания са дали свидетелите П. и Б.,
от чиито показания се установява, че нарушението е било установено по документи
– разчетно-платежна ведомост за месец януари 2017год.
в която липсвал подпис на О.Х.М..
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
и О.М.. Последният заявява, че е работил във въззивното дружество, но точно коя
година е започнал и коя година е напуснал не помни. Помни обаче че това било
около 10.01. както и че веднага след това заминал да работи в чужбина. Заявява,
че когато напуснал и още преди да замине в чужбина му било изплатено всичко от
въззивното дружество, както и че забавяне в изплащането на заплатата при него
никога е нямало.
Като свидетелки по искане на защитата показания са дали и М.М. – адм. директор и съпруга на
управителя на въззивното дружество, както и Галена Мицова – счетоводител във
фирмата. Същите потвърждават че св. О.М. е работил много малко във въззивното
дружество, както и че при напускането му му било изплатено всичко което му се
дължало още преди да бъдат изготвени ведомостите защото той казал, че ще
заминава за чужбина.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед на
ИД на ИА „ИТ“, разчетно-платежна ведомост на „М.Л.“
ЕООД за месец февруари, сигнал жалба изходящ от Валентин Ганчев Иванов,
призовка адресирана до въззивното дружество, протокол за извършена проверка №
ПР1716627/10.05.2017год., пълномощно изходящо от Светлозар Матеев към М.М., идентификационна карта.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети разчетно-платежна ведомост за месец януари
2017год. на „М.Л.“ ЕООД, разходен касов ордер, обяснение от Галина Георгиев
Мицова, болничен лист издаден на името на Светлозар Стилянов
Матеев, епикриза на същия, 10бр. трудови договора,
допълнително споразумение към ТД № 408/30.11.2016год., два броя заповеди за
прекратяване на трудови правоотношения.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в
хода на адм. наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно с АУАН на
въззивното дружество е било повдигнато едно фактическо обвинение – че не е
изплатило в срок заплатата на О.Х.М. с ЕГН **********, а с НП въззивникът е
наказан за друго деяние - за това че не бил изплатил в срок заплатата на О.Х.М.
с ЕГН ********** (лицата са със значителна разлика във възрастта – 40години).
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес.
правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
На практика с НП (правораздавателния акт) той е наказан за деяние за което не
му е било повдигнато обвинение.
След като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е
издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е наложено адм.
наказание съобразно разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ за това, че е нарушило
разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3
от КТ, тъй като не било изплатило трудовото възнаграждение на лицето О.Х.М. ЕГН
**********, полагащо труд в обект завод за асансьори, стопанисван от „М.Л.
ЕООД, ***, ЗПЗ – бивш домостроителен комбинат за месец януари 2017год. в
уговорения срок като нарушението било извършено на 01.03.2017год.
За да е осъществен състава на нарушението следва от една
страна деецът да има качеството на работодател и от друга да не изплатил
уговореното трудовото възнаграждение на свой работник.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие не бяха
събрани каквито и да било доказателства които да установят, че въззивното
дружество е имало качеството на работодател по отношение на лицето О.Х.М. с ЕГН
********** към месец януари 25017год. Такива доказателства от страна на
въззиваемата страна не са представени въпреки изрично дадените указания в тази
насока. Не е представен трудов договор между това лице и въззивното дружество,
а от приложената към АНП ведомост за заплати не може с категоричност да се
установи, дали именно лице с това е имал отношение въззивника. Безспорно във
ведомостта фигурира лице с тази имена, но там ЕГН не е посочено. В същото време
в хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан О.Х.М. с ЕГН **********
(лицето посочено в АУАН и в протокола за извършена проверка), който в
показанията си заявява, че е работил за въззивника и е напуснал през месец
януари (около 10-ти).
И след като доказателства, за това, че изобщо въззивникът е
имал качеството на работодател по отношение на лицето посочено в обст. част на НП то нарушението за което е наложена санкция
е недоказано и НП се явява издадено в нарушение на материалния закон.
Доколкото в хода на съдебното следствие по категоричен
начин от показанията на свидетелите М., М. и Мицова
бе установено, че св. М. с ЕГН ********** е бил в трудовоправни
отношения с въззивното дружество – работел като шофьор до около 10.01.2017год.,
то нарушение на нормата на чл. 128, т.2 от КТ по отношение на този свидетел
също не е налице. Безспорно подпис на св. М. във ведомостта за заплати за месец
януари 2017год. не е налице. По категоричен начин обаче от неговите показания,
както и от тези на счетоводителката на фирмата св. Мицова се установява, че
заплатата на М. за този месец е била изплатена още преди да бъде изготвена
ведомостта за заплати. И ако св. Мицова може да има някакъв интерес да
свидетелства в полза на дружеството въззивник
доколкото и към момента на работи в тази фирма,
то такъв интерес и предубеденост у св. М. съдът не констатира. Посоченият свидетел
добросъвестно в хода на съдебното следствие заявява, че е работил във фирмата
около месец и половина и че е напуснал някъде около 10-ти януари. Заявява, че
веднага след като напуснал заминал на
работа в чужбина като преди това получил всичко което му се е дължало от
фирмата. При предявяване на разходния касов в който фигурира името му като
получил сумата заявява че именно той е положил подписа, а св. Мицова заявява,
че този ордер е бил подписан към момента на броенето на сумата преди да е била
изготвена ведомостта за заплати защото М. казал че бърза. Като косвено
доказателство в подкрепа на всичко изложено по-горе, в частност че сумата е
била платена преди изготвянето на ведомостта е и констатираната от съда разлика
между изплатената с ордера заплата (263.16лв.) и начислената във ведомостта
(261.83лв.). При положение, че св. М. е отсъствал от страната то очевидно той
няма и как да се подпише във ведомостта. Отделен е въпроса, че само липсата на
подпис във ведомостта за заплати (както очевидно е прието от контролния орган)
само по себе си не влече извод за неизплащане на заплатата защото съобразно
цитираната в НП норма на чл. 270, ал.3 от КТ дава възможност за изплащане на
заплатата и срещу разписка, каквато разписка в случая се явява приложения към
делото разходен касов ордер. Следва да бъде отбелязано и това, че вземането
за трудово възнаграждение, макар и парично е търсимо
(заплатата се изплаща в предприятието лично на работника) като за изпълнението
му е необходимо съдействие на работника – кредитор да яви за получаване на
сумата (в горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика както
по граждански дела така и по дела с адм. наказателен
характер в това число и на Административен съд Варна). При липса на такова
съдействие от работника е налице хипотезата на кредиторова
забава. Последната не е пречка за реализиране на вземането, ако то е ликвидно и
изискуемо, но в този случай не е налице забава на длъжника, и в негова тежест
не могат да бъдат възложени неблагоприятните последици свързани с
неизпълнението включително и чрез ангажиране на адм.
наказателна отговорност. Доказателствената тежест за
реализирано плащане е на работодателя, но върху АНО лежи тежестта на
установяване и доказване на факта на явяване на работника и отказът за изпълнение
от страна на работодателя. Точно този факт обаче не е бил установен и доказан
от въззиваемата страна в хода на цялото адм.
наказателно производство, включително и в съдебната му фаза при въззивното
обжалване. Констатацията за извършено нарушение видно от показанията на актосъставителката почива единствено и само на липсата на
подпис във ведомостта за заплати.
И след като към момента на изготвяне на ведомостта за
заплати св. М. вече е бил напуснал и е бил извън страната, а и вече е бил
получил срещу ордер всичко което му се дължала от въззивника (работодател) -
„Като напуснах си получих заплатата. Нямам неизплатени възнаграждения от тази
фирма. Абсолютно всичко съм си получил каквото ми се е дължало като заплата. Веднага
като напуснах фирмата заминах на работа в чужбина. Преди да замина за
чужбина всичко съм си получил“, то нарушение на чл. 128, т.2 от КТ не е налице
и по отношение на това лице което не фигурира в обст.
част на обвинителния акт.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от
пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-007572
от 17.05.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „М.Л.“ ЕООД ЕИК 116 016 815, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: