Р Е Ш Е Н И Е
№: 1644 29.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2147 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Р.Е.М.,***, срещу решение № 41
от 19.07.2021г., постановено по НАХД № 20212110200230 по описа за 2021г. на
Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0237-000081/20.05.2021г.
на началника на РУ-Айтос при ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок
от 6 месеца.
В жалбата си касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Заявява, че не е извършил вмененото му във вина
деяние, а описаното в обстоятелствената част на НП не отговаря на истината. Посочва,
че е налице разминаване в показанията на взетите проби и техническото средство,
което не позволява установяване на количеството алкохол в кръвта му. Първоинстанционният
съд не е уважил искането му втората контролна проба да бъде изследвана в
различна лаборатория и по този начин е нарушено правото му защита. Иска отмяна
на атакувания съдебен акт.
Посочените в касационната жалба
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява и не ангажира доказателства.
Ответникът – РУ-Айтос при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по касационната жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което
пледира касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Айтос е потвърдил НП №
21-0237-000081/20.05.2021г., с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба от 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказанията на Р.М.
за това, че на 29.04.2021г., в 18.15 часа, в гр.Айтос, по ул.Славянска, в
близост до кръстовище с ул.Братя Миладинови, с посока на движение към ул.Хаджи
Димитър, управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ, с рег.№
Е2041МВ, собственост на „БГНова“АД, ЕИК-*********, под въздействието на алкохол
с концентрация 0,68 промила в издишания от него въздух. Пробата била взета с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№ ARSM-0174 и показана на водача. Издаден бил талон за медицинско изследване № 081054.
Взета била кръвна проба за медицинско изследване. От протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 124/05.05.2021г.
на БНТЛ-Бургас, било установено наличие на етилов алкохол с количество 0,71
промила в кръвта. За така установеното нарушение на място в момента на
проверката е съставен акта за установяване на административно нарушение (АУАН) №
316978/29.04.2021г., в който то е описано подробно с посочване на фактически
обстоятелства по извършването на нарушението. Актът бил предявен за подпис на
нарушителя и е подписан от него без възражения.
Същия ден, след проверката и съставянето на акта, нарушителят М. дал кръв
за медицинско изследване в 18.40 часа, видно от представения протокол (л.15 от
делото на РС). Съгласно заключението по извършената химическа експертиза,
извършена с протокол № 124/05.05.2021г. от вещото лице Златина Лекцовска-Бешева
от БНТЛ-Бургас, концентрацията на алкохол в кръвта му била 0,71 промила на
хиляда. След установяването на всички релевантни факти, началникът на РУ-Айтос
при ОДМВР-Бургас издал оспореното пред районния съд НП, в което описал извършеното
от дееца нарушение и го квалифицирал по съответната нарушена правна норма.
Районният съд по искане на жалбоподателя е допуснал повторна химическа
експертиза на кръвната проба от друго вещо лице. Експертизата е извършена от
вещото лице В.Б.от БНТЛ-Бургас, който констатирал концентрацията на алкохол в
кръвта от 0,67 промила на хиляда. Пред районния били разпитани като свидетели
актосъставителят И.И.и свидетелите по акта Д.Ж.и З.Ц., които потвърдили
установените в него факти.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Приел е, че М. законосъобразно е санкциониран с
издаване на процесното НП, като извършителството на нарушението, неговото
авторство и вината са доказани по несъмнен начин. По отношение искането на
жалбоподателя повторната експертиза да бъде извършена в друга лаборатория съдът
правилно позовавайки се на практика на настоящата инстанция е посочил, че това
не е процесуално нарушение още повече, че експертизата е извършена от друг
експерт, като в това производство водачът няма право на избор в коя точно
лаборатория да се извърши изследването, респ. няма такава разпоредба, която да
регламентира такова право.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика
се правят оплаквания, което са били обсъдени от районния съд в решението му,
като всички изложени там фактически и правни доводи се споделят напълно и от
настоящия касационен състав.
Главният факт, че Р.М. е управлявал автомобила след употреба на алкохол,
изпробван с техническо средство, който отчел концентрация 0,68 промила на
хиляда, е безспорно установен по делото. Той се подкрепя и от извършените в
последствие две експертизи. Потвърждава се и от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, както и от всички други доказателства по
делото. Жалбоподателят макар да оспорва съществуването на главния факт, не
ангажира доказателства чрез които той да бъде опроверган.
Осъщественото от М. деяние, изцяло съответства както на диспозицията на
правната норма, залегнала в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така и на нейната
санкционна част, предвидена в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата на
чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1, при
концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, лишаването от
правоуправление е за срок от 6 месеца, а глобата – 500 лв., а по т.2 при
концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, както е в
настоящия случай, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца, а
глобата е 1000 лв. По-тежка по вид отговорност, а именно наказателна, е
предвидена, когато концентрацията на алкохол е над 1,2 на хиляда – чл.343б,
ал.1 от Наказателния кодекс санкционира това деяние като престъпление. (М. е
осъждан за такова престъпление през 2015г., съгласно справката за съдимост.) В
настоящия случай всички релевантни факти за нарушаването на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са описани в процесното наказателно постановление, като деянието
законосъобразно е санкционирано по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта
се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. В случая
заради оспорване показанията на техническото средства са използвани и двата
нормативно предвидени способа, като данните от техническото средство са както
бе посочено по-горе 0,68 промила, а от медицинското изследване 0,71 промила,
като последното е извършено по реда и съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба
№1/2017г.) В НП също са записани както показанията на техническото средство,
така и обективиращия данните Протокол за химическа експертиза № 1249/05.05.2021г.
с установената от него концентрация. С посочването на двете установени по
различните нормативно предвидени способи концентрации, административно
наказващият орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила, а е
изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши преценка събраните
доказателства.
Неправилно е становището на касатора, че с посочването на двете
концентрации, не може да се установи коя от тях наказващият орган е взел
предвид, защото органът не е оправомощен да извършва такава преценка. Съгласно
нормативната уредба с цитирания чл.3а от Наредба №1/2017г., а и по аргумент на
чл.6, ал.4 от същата наредба, лабораторното изследване отменя като
доказателствен източник установяването с техническо средство. Следователно тук
за никаква преценка на наказващия орган не може да става дума. Същият действа в
условията на обвързана компетентност и следва да вземе предвид установената
концентрация с лабораторното изследване. Посочването първоначално в НП на
проведената проверка с техническо средство с установената при нея концентрация,
а в последствие и посочване на резултатите от извършването на лабораторното
изследване на кръвта, се квалифицира като хронология на установените факти
имащи значение за обективната страна на деянието. С посочването на тази
хронология, описанието на нарушението съответства изцяло на фактите от
обективната действителност относно всички негови съставомерни признаци, с което
не се нарушава, а се гарантира правото на защита на нарушителя. Следва също да
се отчете, че и двете установени концентрации на алкохол са в нормативно
предвидените граници по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тях попада и
концентрацията от 0,67 промила на хиляда, установена от извършената пред
първата съдебна инстанция експертиза.
Не може да бъде споделено и възражението за допуснато процесуално
нарушението от районния съд, който е възложил извършването на химическата
експертиза на различен експерт от същата лаборатория. Правилно съдът се е
позовал на чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г. Извършването в същата лаборатория
не е процесуално нарушение още повече, че това е сторено от друг експерт. В
чл.20, ал.1 от същата наредба изрично са определени лабораториите които имат
право да извършват експертизите, като те са ситуирани на териториален принцип и
БНТЛ към ОДМВР-Бургас е сред тях. В случая не са били налице предпоставките за
извършване на допълнителна експертиза, защото трето поред изследване е възможно
само в хипотезата на чл.27, ал.4 от Наредба №1/2017г., но след като не е
отчетена разлика между първото и контролното, второ изследване, два пъти
по-голяма от посочената в чл.22, ал.2 от наредбата, то не е било допустимо
възлагане на изследване на контролната проба в друга лаборатория, което да се
извърши от трима специалисти.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 41 от 19.07.2021г., постановено по НАХД №
20212110200230 по описа за 2021г. на Районен съд - Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.