Р Е Ш Е Н И Е
№ 512/12.7.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 425 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалбата на
„Евро-Билдинг 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „А. К.“ № .., представлявано от Г.И.И., подадена чрез адв. М. ***
против Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, поради което се моли да бъде отменена. Посочено е, че не са
налице предпоставките за налагане на ПАМ, тъй като нито една от целите
/превантивна, преустановителна и възстановителна/ не би могла да бъде
постигната чрез налагането й. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. М., която моли да бъде уважена подадената
жалба и отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък на
разноските.
За ответника по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, се явява юриск. К., която
твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия, при стриктно спазване на материалния и
процесуален закон, поради което моли да бъде отхвърлена подадената жалба.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.03.2019 г. в 09,30 часа служители на ТД на НАП - Пловдив извършили
оперативна проверка в търговски обект – кафене „Дел Мар“, находящо се в гр. П.
в центъра на града на площад С…, стопанисван от „Евро-билдинг 2016“ ЕООД, при
която е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснал нарушение на
същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство. При проверката е установено, че за
извършена контролна покупка на два броя капучино на стойност от по 2 лева
единична цена и 1 брой минерална вода на стойност 1,20 лева, или обща стойност
на покупката в размер на 5,20 лева, заплатени в брой от Н. Я. – инспектор по
приходите, Ц.К. – сервитьор не е издала фискален касов бон от работещото в
обекта фискално устройство – фискален принтер DATECS FP 60 - KL, индивидуален номер
DT 350704, номер на фискалната памет № 02649427 или чрез издаване на ръчна
касова бележка.
Констатацията за извършеното нарушение се подкрепя и от установената
положителна касова разлика в размер на 3,10 лева между разчета на касова
наличност към момента на проверката от фискално устройство 17,70 лева,
фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен опис – 20,80 лева.
Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка
/ПИП/ серия АА № 0379759/24.03.2019 г.
Предвид констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е
нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. П. в ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – кафене „Дел Мар“, находящо се в гр. П. в центъра на града на
площад С., стопанисван от „Евро-билдинг 2016“ ЕООД и забрана на достъпа до него
за срок от 10 /десет/ дни.
Заповедта е връчена на 31.03.2019 г. лично на представляващия
дружеството – Георги Иванов, като в законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
По делото е разпитана свидетелката Г.Т.И. – салонен управител на кафене
„Дел Мар“, чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на
поставените й въпроси свидетелката заяви, че в деня на проверката при
извършвани от нея доставки към кафенето е следвало да закупи и достави и лента
за касовия апарат. Сочи, че е знаела, че лентата привършва още от предния ден,
но няма как да се предвиди в точно кой момент ще свърши. Свидетелката заяви, че
след доставка на лентата и поставянето й са извадени всички отразени продажби в
касовия апарат, като те са били между 4 и 5 на стойност не повече от 10 лева.
Установи се по делото, че със Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 39/
изпълнителния директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес от обжалването и
в законоустановения срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект. Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание
заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 39/ на изпълнителния директор на НАП, в
съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на принудителната
административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия
орган с това, че с констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно
установеното задължение за подаване на информация към НАП, се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби, като и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, като така извършеното деяние, показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е,
че неспазването на това задължение от страна на субекта, винаги води до
негативни последици за фиска, тъй като не може да бъде проследено движението на
извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност.
Срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената
превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно,
заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на
изискванията по чл. 59 от АПК. При издаването на заповедта от административния
орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити
- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите
и правни основания за издаването й, като в случая принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД.
Безспорно в случая се установи, че в търговския
обект на дружеството-жалбоподател е допуснато нарушение на посочените по-горе
разпоредби като не е регистрирана и отчитана всяка извършена продажба на стоки
и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Тези констатации се
потвърждават както от извършената контролна покупка в обекта, така и
установената разлика в отразените покупки на касовия апарат и касовата
наличност в обекта. Констатациите не са опровергават и от разпита на свидетелката
Гергана И. – салонен управител на кафене „Дел Мар“, която заяви пред съда, че
действително при извършената проверка не са издавани касови бележки, поради
това, че е привършила лентата на касовия апарат. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията в защитната теза на жалбоподателя, че е невъзможно
да се предвиди в кой момент ще е необходимо да се постави нова лента в касовия
апарат. В съдебно заседание св. И. заяви, че е била предизвестена още от
предходния ден за необходимостта от снабдяване с ленти за касовия апарат, т.е.
един ден преди проверката същата е била наясно за необходимостта от подмяната
й. Снабдяването с материали и консумативи за извършване на търговската дейност
във всеки един търговски обект е лично задължение на стопанисващия обекта,
който следва да носи отговорност и за евентуалните последствия при забавянето
им. С оглед на това, съдът намира, че правилно административният орган е приел,
че деянието показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването
на данъчното законодателство.
Съдът намира, че административният орган е
изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който
се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да
определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него –
невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството, големината на
търговския обект и местонахождението, значителния брой посетители, защитата на
обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови
нарушения. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност
на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна
административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина
на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване
на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП,
недопускане на вреда за фиска. Тоест, в оспорената заповед са изложени
достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 10 дни за
налагане на принудителната административна мярка и възраженията на
дружеството-жалбоподател в тази насока са напълно необосновани и неподкрепени
от доказателствата по делото. Срокът на принудителната административна мярка се
определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Съдът намира, че при издаване на оспорената
заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния
акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.
59, ал.2 АПК. Мотивите са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона,
която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни
нарушения на фискалната дисциплина. Съобразен е и принципът за съразмерност по
чл. 6, ал.2 АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава. В случая целта, за която е издадена оспорената
заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови извършването на
други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в
бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството, като е
препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 10 дни, е минимално и необходимо, за да се
организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена
в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и на
административно-производствените правила. Спазени са и останалите предпоставки
за законосъобразността на акта – същият е издаден от компетентен орган, във
формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на закона.
Предвид на гореизложеното съдът намира, обжалваната
заповед за правилна и законосъобразна, поради което
жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на
„Евро-Билдинг 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „А. К.“ № ., представлявано от Г.И.И. против Заповед №
ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Евро-Билдинг 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „А. К.“ № .., представлявано от Г.И.И. да заплати в
полза на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП
направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ
№ 9120 от 08.07.2020 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д.№ 10976/2019 г. -
ОТМЕНЯ Решение №512 от 12.07.2019г. на Административен съд Пазарджик по
адм.д.№425/2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ по жалба на “Евро-билдинг 2016”ЕООД, ЕИК *********, гр.П., ул.”А. К.” №., представлявано от
управителя Г. И. И., Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Евро-Билдинг 2016“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А. К.“ №..1, представлявано от
управителя Г. И. И., деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1
120лв.
Решението не подлежи на обжалване.