Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 635
гр. Перник, 26.05.2016
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в открито
заседание на 12.05.2016 г.,
ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря К.С., като разгледа гр.дело
№ 01017 по описа
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Т.Г.П., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адв. С.К. срещу “Монтажи”
ЕАД, гр. София, клон Перник, с адрес на клона гр. Перник, ул. “Владайско въстание” № 2, представлявано от управителя на
клона Е.А. иск правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр.
чл. 225 КТ, с които ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
6 210,00 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за период от 5 месеца /по 1 242,00 лв. на месец/,
в които ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното му уволнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В
исковата молба е отразено, че ищецът е работил при ответното дружество на
трудов договор, на длъжността “***”. Със заповед № *** г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено от работодателя с 30-дневно
предизвестие. В слязло в сила решение от *** г., постановено по гр.д. № *** г.
на ПРС, уволнението е признато за незаконно и заповедта за прекратяване била
отменена. В посоченото производство не е предявил настоящия иск. В следствие на
незаконното уволнение останал без работа за срок от 5 месеца – м.май 2013 г. до
м.10.2013 г.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове, като посочва, че ищецът не доказва, че за периода от м.май
2013 г. до м.10.2013 г. е останал без работа. Не е представил доказателства
дали е получавал обезщетения за безработица. Посочва, че въпреки отмененото
уволнение, ищецът не се е явил на работа в срока по чл. 345, ал.1 КТ.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
От приложените
по делото документи се установява, че ищеца е работил по трудов договор № ***
г. при ответника на длъжността ***.
Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № *** г., на основание чл.
328, ал.1, т.2 КТ.
Посочената
заповед е оспорена от ищеца пред ПРС, който с решение от *** г., постановено по
гр.д. № *** г. е отменил уволнителната заповед и е възстановил ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност. Решението е влязло в сила на 18.02.2014
г., видно от направена служебна справка.
След влизане
в сила на решението, ищецът не се е върнал на заеманата преди уволнението
длъжност при “Монтажи” ЕАД, гр. София, клон Перник, а е сключил трудов договор
№ *** г. с “Монтажи” ЕАД – клон Варна, с който
ищецът е назначен на длъжността ***.
Видно от
представена справка от ТД на НАП – София, за актуално състояние на действащи
трудови договори за лицето Т.Г.П. е, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на лицето с “Монтажи” ЕАД, гр. София, клон Перник, на 07.05.2013
г. до 30.09.2013 г., не са налице регистрирани трудови договори. Следващият
регистриран трудов договор, след 07.05.2013 г. е този с “Монтажи” ЕАД – клон
Варна от 30.09.2013 г.
Видно от
представена по делото ведомост за м.05.2013 г. от дружеството ответник, ищецът
е получил сумата от 1 117,80 лв. за обезщетение по чл. 220 и чл. 222 КТ, която
сума му е била изплатена по банков път. Сумата представлява нетна стойност на
обезщетението, получена след приспадане на ДОД от сумата от 1 242,00 лв.
По делото
е изготвена СИЕ, неоспорена от страните, от заключението на която се
установява, че размерът на обезщетението по чл. 225 КТ, изчислено на база
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението,
за периода от 08.05.2013 г. до 01.10.2013 г. е в размер на 6 210,00 лв.
или по 1 242,00 лв. месечно. От проверката вещото лице не е установило да
е налице плащане на обезщетение за безработица. От направената справка в НОИ
вещото лице не е установило плащания на обезщетения за безработица на ищеца за процесния период, през който е останал без работа поради
незаконно уволнение. Ищецът е регистриран в Агенцията по заетостта, Д “Бюро по
труда” – Възраждане, като му е издадена служебна бележка за лице, търсещо
работа.
Въз основа на така установените
факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е предявен иск за
изплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ за това, че ищеца е
незаконно уволнен от работодателя, в следствие на което уволнение е останал без
работа за срок от 5 месеца.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудов договор при ответното дружество,
който договор е прекратен със заповед № *** г., на основание чл. 328,
ал.1, т.2 КТ. След оспорване на заповедта, съдът е отменил заповедта за
прекратяване и е възстановил работника на заеманата преди уволнението длъжност.
Установява се също така, че за периода от уволнението – 07.05.2013 г. до
30.09.2013 г., ищецът не е сключвал трудов договор, съответно е останал без
работа. От заключението по СИЕ се установява, че на работника не е изплатено
обезщетение за безработица. А от представените писмени документи се установява,
че с ведомост за м.05.2013 г. на ищеца е изплатена нетната сума от 1 117,80
лв., представляваща обезщетение по чл. 220 и чл. 222 КТ, съобразно записаното в
представената ведомост.
Съобразно
разпоредбата на чл. 344 КТ, работникът или служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната
работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението. Всичко изложеното може да бъде поискано с една искова молба, или в
отделни искови производства. В конкретния случай, претенцията за заплащане на
обезщетение за оставане без работа е направена в отделно исково производство,
за което не е налице процесуална пречка. Искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възниква, когато
уволнението на работника бъде признато за незаконно и чрез неговото провеждане
съдът възстановява причинената вреда, настъпила от принудителната безработица.
Затова и този иск е последица от отменяването на незаконното уволнение. Оставането
без работа поради уволнението е правнорелевантен
факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след
незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори,
удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието
на безработица по трудово правоотношение.
В
конкретния случай съдът намира за доказано оставането на ищеца без работа през пренедирания период от пет месеца, с оглед представеното
удостоверение от ТД на НАП-София. В този смисъл, искът е основателен по
основание.
По
отношение на размера на подлежащото на заплащане обезщетение, съдът намира, че
следва да бъде присъден размер съобразно изготвената по делото СИЕ. Съгласно
разпоредба на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Като база за дължимото от работодателя
обезщетение следва да се вземе полученото брутно трудово възнаграждение от
работника през последния пълен отработен месец. Т.е., видно от заключението на
вещото лице по СИЕ е, че м.04.2013 г. е последния пълен отработен месец, който
е взет като база за изчисление на дължимото обезщетение, в който месец ищецът е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1 242,00 лв. Именно това
е размерът, който следва да получи ищеца при определяне на обезщетението по чл.
225 КТ. Тъй като обезщетението за оставане без работа се претендира за период
от пет месеца, то и дължимото обезщетение е за пет месеца – от 07.05.2013 г. до
30.09.2013 г. Ответникът е възразил, че от определената сума следва да се
приспадне платеното трудово възнаграждение за м.05.2013 г. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като от представените по делото доказателства
се установява, че с ведомостите за м.05.2013 г. на ищецът е изплатена сумата от
1 117,80 лв., която обаче сума не представлява обезщетение по чл. 344, ал.1,
т.3, вр. чл. 225 КТ, а представлява обезщетение по
чл. 220 и чл. 222 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение, за
работникът възниква право на различни обезщетения, като такива по реда на чл.
220 КТ, чл. 222 КТ и др. В конкретния случай, макар и да е посочено, че сумата
представлява обезщетение по посочените две разпоредби, съдът намира, че се
касае за изплатено едно брутно трудово възнаграждение като обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, поради това, че трудовото му правоотношение е прекратено с едномесечно
предизвестие, и е прекратено на основание съкращаване на щата. Това обаче
обезщетение е различно от дължимото се на ищеца обезщетение за оставане без
работа по реда на чл. 225 КТ. Предвид това, платеното и дължимото обезщетения
се дължат на различни правни основания и са независими едно от друго. В случай,
че ответникът счита, че изплатеното обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ е недължимо
платено, или пък претендира да се направи прихващане, то следваше да заяви това
своевременно. В конкретния случай, предмет на делото е присъждане на
обезщетение по чл. 225 КТ за оставане без работа за период от пет месеца, което
се установи, че не е изплатено на работника, поради което е дължимо и следва да
бъде присъдено.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е доказан и по основание, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 6 210,00 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3, вр.
чл. 225 КТ за период от 07.05.2013 г. до 30.09.2013 г., т.е. 5 месеца по
1 242,00 лв.
На основание чл. 86 ЗЗД, върху сумата на посоченото
обезщетение ще следва
да се присъди и
законната лихва за забавено плащане, считано от датата на предявяване на иска –
15.03.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и уважаването на исковите претенции, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК, а именно в размер на 500,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
В полза на
ответника разноски не се дължат.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и сумата от 248,40 лв. за
държавна такса за разглеждане на делото, тъй като същото е трудово и при
подаване на исковата молба държавна такса не се дължи, както и сумата от 30,00
лв. за депозит за вещо лице. Тъй като ответникът не е внесъл определения за
заплащане от него депозит за вещо лице в размер на 50,00 лв., то ще следва да
бъде осъден да го заплати.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Монтажи” ЕАД, гр. София, клон
Перник, с адрес на клона гр. Перник, ул. “Владайско
въстание” № 2, представлявано от управителя на клона Е.А. да заплати на Т.Г.П.,
с ЕГН **********,*** сумата от 6 210,00
лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за времето, през което
ищеца е останал без работа поради незаконно уволнение - от 07.05.2013 г. до
30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 15.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА “Монтажи” ЕАД, гр. София, клон
Перник, с адрес на клона гр. Перник, ул. “Владайско
въстание” № 2, представлявано от управителя на клона Е.А. да заплати на Т.Г.П.,
с ЕГН **********,*** сумата от 500,00
лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА “Монтажи” ЕАД, гр. София, клон
Перник, с адрес на клона гр. Перник, ул. “Владайско
въстание” № 2, представлявано от управителя на клона Е.А. да заплати по сметка
на ПРС сумата от 328,40 лв., от
които 248,40 лв. дължима държавна такса и 80,00 лв. депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му - 26.05.2016 г., съгласно
разпоредбата на чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Дата на обявяване
на решението: 26.05.2016г.
Съд. деловодител: