№ 59
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20211100513901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В. ИВ. Б., чрез пълномощник адв. С.Н. срещу
Разпореждане от 23.07.2021 г. по изпълнително дело № 20167810401044 по описа на ЧСИ
Г.Д., рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати производството по посоченото дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като
изпълнителното производство е започнало преди повече от 5 години и взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години.
Жалбоподателят сочи и че съдебният изпълнител не е обосновал отказа си. В тази връзка
моли въззивния съд да отмени атакувания акт и да прогласи настъпилото по право
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя в
изпълнителното производство.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на
насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по
делото, прие следното:
Изпълнително дело № 20167810401044 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 при КЧСИ,
е образувано по молба с вх. № 19159/23.12.2016 г. от взискателя „С.Ж.Е.“ АД, въз основа на
Изпълнителен лист от 25.02.2016 г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК по ГД № 4325 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд срещу солидарните
длъжници В. ИВ. Б. и А.Г.С. за заплащане на сумите от 16 474,91 лв. – главница по договор
за кредит „Експресо“ № 103406/02.02.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
27.01.2016 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
176,09 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 21.01.2016 г., наказателна договорна лихва в размер
на 37,82 лв. за периода от 21.01.2016 г. до 26.01.2016 г., такса в размер на 7,58 лв. и 339,39
1
лв. разноски по делото за държавна такса.
С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
приложи определени изпълнителни способи чрез налагане запор на вземания на длъжниците
за трудово възнаграждение, вземания по банкови сметки, запор на МПС, възбрана върху
недвижими имоти и други, както и на длъжниците да бъдат връчени покани за доброволно
изпълнение (ПДИ).
В хода на производството са предприети следните действия.
На 29.12.2016 г. на длъжниците е наложен запор на вземанията по банкови сметки в
„Ю. Б.“ АД и „П.И.Б.“ АД.
На 12.06.2017 г. е наложен запор на следното МПС, собственост на длъжника А. С., а
именно: лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
На 02.06.2020 г. е постъпила молба вх. № 06060/02.06.2020 г. от взискателя „Банка
ДСК“ АД (в качеството на правоприемник на първоначалния взискател „С.Ж.Е.“ АД), с
която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 26.08.2020 г. е наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на
длъжника А.Г.С., получавано от „У. – БГ“ ООД.
На 21.04.2021 г. е наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на
длъжника В. ИВ. Б., получавано от „Н.**-Щ.“ ЕООД.
Длъжникът В.Б., чрез адв. С.Н. е депозирал по изп. дело молба с вх. №
10985/20.07.2021 г., с която е поискал от съдебния изпълнител производството по
изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по която е
постановено и обжалваното разпореждане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число е и
отказът да се прекрати изпълнителното производство (по арг. от разпоредбата на чл. 435, ал.
2, т. 6 от ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В правната
доктрина и съдебната практика е прието, че при наличието на предпоставките в цитираната
разпоредба, изпълнителното производство се прекратява ex lege, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
За да се приложи правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е необходимо
кумулативното наличие на две положителни предпоставки – първата, липсата на активно
поведение от страна на взискателя, и втората, неговото бездействие да е продължило
определен период от време – поне две години, считано от последното валидно (поискано или
извършено) изпълнително действие, и една отрицателна – делото да не е за издръжка.
От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че същото не е
образувано за издръжка, а и предвид обстоятелството, че взискател е юридическо лице, тази
възможност е изключена a priori.
За да се изясни дали в настоящия случай тези предпоставки са налице, следва да се
отговори на въпроса кои действия имат за правна последица прекъсването на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, респективно кои действия са изпълнителни. Такива действия са
2
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица,
разбира се с уговорката, че изброяването не е изчерпателно. На следващо място следва се
има предвид, че депозирането на молба от страна на взискателя с искане да бъде приложен
определен изпълнителен способ също прекъсва двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Този извод се налага от граматическото тълкуване на посочената разпоредба. Нещо
повече, дори само по себе си искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва и давността. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015 г. С оглед на казаното в описаната
фактическа обстановка се акцентира именно върху тези действия.
Като вид граждански процес, в изпълнителното производство водещ е принципът на
диспозитивното начало. В тази връзка, за да получи защита едно съдебно признато
притезание в рамките на изпълнителния процес, неговият носител (взискателят) следва да
прояви определена активност – да инициира образуване на изпълнително производство и
периодично да възлага на съдебния изпълнител да извършва действията, включени в
съдържанието на определен изпълнителен способ, респективно да го овласти сам да
определи начина на изпълнение. По този начин взискателят манифестира своя интерес да
получи удовлетворение на претенцията си по пътя на принудителното изпълнение. Именно
правният интерес е една от задължителните процесуални предпоставки да бъде получена
защита в някоя от нейните форми – исков, обезпечителен или изпълнителен процес.
Обратно, бездействието на взискателя се свързва от законодателя със загуба на
интерес към притезанието, предмет на принудително изпълнение. Такъв взискател, който не
полага дължимата грижа, за да събере вземането си, следва да понесе неблагоприятните
последици на своето бездействие – отпадане на възможността в изпълнителното
производство да бъдат извършвани валидни изпълнителни действия, поради настъпване на
т. нар. перемпция и изтичане на погасителна давност за вземането. Това е така, защото нито
едно субективно гражданско право не се ползва с безсрочна защита. С този законодателен
подход се цели постигането на сигурност в гражданския оборот, тъй като нито едно
правоотношение, било то материално или процесуално, не може да съществува
неограничено във времето.
С оглед тази принципна постановка настоящият съдебен състав намира, че
визираните в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки са налице
кумулативно. Съгласно правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 450, ал. 2 от ГПК в
конкретния случай двугодишният срок е започнал да тече на 12.06.2017 г. (датата, на която
длъжникът А. С. е получил съобщението за наложения върху собственото му МПС запор) и
е изтекъл на 12.06.2019 г. и като последица от това изпълнителното производство се е
прекратило по право. В този период нито са поискани от взискателя, нито са извършвани от
съдебния изпълнител изпълнителни действия. Всички изпълнителни действия, извършени
след дата 12.06.2019 г., са невалидни (не са породили правните последици, към които са
били насочени) като предприети извън рамките на висящ изпълнителен процес. Не може да
се приеме и че с молбата на взискателя от 02.06.2020 г. двугодишният срок е прекъснат, тъй
като сроковете подлежат на прекъсване само и единствено в случаите, в които същите все
още не са изтекли.
Това, че между същите страни е било образувано и друго изпълнително дело, по
което са предприемани изпълнителни действия, не може да има за правна последица
прекъсването на двугодишния срок в производството по обсъжданото ИД №
20167810401044, тъй като последното е отделно и самостоятелно развиващо се
производство.
За пълнота следва да се отбележи и че насроченото изпълнително действие (опис на
движими вещи на длъжника А. С.) не може да има за ефект прекъсване срока на
перемпцията. Насроченото изпълнително действие не поражда същите последици като
извършеното. Не случайно и в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС като действие, прекъсващо перемпцията и давността е посочено
извършването (а не насрочването) на опис, още повече, че в настоящия случай призовката за
3
насроченото действие дори не е получена от длъжника.
Изложеното дава основание на настоящия въззивен състав да приеме краен извод за
основателност на жалбата, респективно незаконосъобразност на обжалваното с нея действие
на съдебния изпълнител и че като такова последното следва да бъде отменено. В тази връзка
делото следва да се върне на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд с указания да издаде постановление, с което да прогласи настъпилото
прекратяване на производството по изпълнително дело № 20167810401044 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Никоя от страните в производството не претендира разноски, а и същото е
образувано срещу действия на съдебен изпълнител, с оглед на което такива не следва да се
присъждат от съда.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23.07.2021 г., постановено по изпълнително дело №
20167810401044 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, с което е отказано изпълнителното производство да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия
съдебен акт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4