№ 1227
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901147 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. 11670 / 23.08.2021г. от “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 260 / 04.08.2021г.,
постановено по т.д. № 1147 по описа за 2020 година на Варненски окръжен съд, като се
присъди пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 6 948лв.
В молбата се излага, че неправилно съдът е уважил направеното от ищеца
възражение за прекомерсност на адвокатското възнаграждение, като го е намалил към
изчисления съобразно материалния интерес минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че както с оглед
тълкуването, дадено в т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и от правилата на
чл. 68 и чл. 72, ал.2 ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ се извеждал извод, че за всеки от
предявените искове поотделно следвало да се определи минимален размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно правилата на чл. 7 и чл. 8 от Наредбата. Сочи, че това е така, тъй
като основателността на исковете произтичала от реализирането на различни фактически
състави и в различен период от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „ВГ – 1“ ЕООД, ЕИК *********,
не изразява становище по молбата.
Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на
постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ВГ – 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 51 Б, ет.4,
представлявано от К. К. Д. – управител, срещу “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ 258, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д., Д. К. Д., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1
1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 63 745,03 лв. /шестдесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет
лева и три стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2017г. на
произведена в количество 307,626 MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „ВГ-7“ по договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №
88/05.05.2010г. по фактура № 106 /11.10.2017г. и дебитно известие № 107 / 31.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба 09.10.2020г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 17 901.82 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет
и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 63 745,03 лв. за
периода 01.01.2018г. до 07.10.2020г.;
3/ сумата от 59 163,92 лв. /петдесет и девет хиляди лева сто шестдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври 2017г.
на произведена в количество: 192,380 MWh /по цена, определена преди достигане на 2250
ефективни часа/ и 100 МWh /по цена, определена след достигане на 2250 ефективни
часа/електрическа енергия от ВтЕЦ „ВГ-7“ по договор за изкупуване на електрическа
енергия, 1 произведена от възобновяем енергиен източник № 88/05.05.2010г. по фактура №
108 /31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба 09.10.2020г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 16 615,22 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 59
163,92 лв. за периода 01.01.2018г. до 07.10.2020г.
С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил изцяло исковете, като
съобразно изхода на спора е присъдил и разноски. Разноските са присъдени след тяхното
редуциране по своевременно направено от ищцовата страна възражение за прекомерност.
Мотивите на съда, отразени в постановеното решение са в насока, че не е налице основание
за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй като съобразно Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът се
определя на база интерес, т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На
следващо място, ВОС е приел, че делото не е с фактическа сложност, а фактът, че
настоящият спор е пореден такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му
сложност.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът по
исковете е уговорил и платил адвокатско възнаграждение в размер на 6 948 лева за
процесуално представителство и защита в производството по т.д. № 1147/ 2020 год. на ВОС,
като уговореното възнаграждение е поотделно за двата обективно съединени иска, ведно с
акцесорните претенции към всеки от тях.
Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в молбата му. Съобразно чл.2 ал.5
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
по отделно. В този смисъл, освен броя на исковете, следва да се вземе предвид и техния
вид. Както е посочено и в мотивите към постановеното решение /в частта за разноските/,
двата главни иска са напълно идентични, като произтичат от един правопораждащ факт, а
единствената разлика е в периодите на дължимост, а исковете за обезщетения за забава са
изцяло в зависимост от основателността на исковете за главница.
2
Отделно, съдът съобрази и Определение No 29 / 20.01.2020г., постановено по ч.т.д.
2982 / 2019г. на ВКС, II т.о., съобразно което „ когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.", а настоящият
случай е именно такъв.
С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания,
които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв.
възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.
Мотивиран от горното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 11670 / 23.08.2021г. от “Енерго –Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
No 260 / 04.08.2021г., постановено по т.д. № 1147 по описа за 2020 година на Варненски
окръжен съд, като се присъди пълният размер на претендираното адвокатско
възнаграждение от 6 948лв./шест хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3